Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Многогодишни растения
Посещения: 2171

Момината сълза има много красиви, бели, ароматни цветове, обърнати с чашките надолу и разпределени като гроздчета.

Днешното си наименование Convallaria majalis L. момината сълза е получила от древното си латинско наименование Lilium convalium, което в превод означава "лилия на долините". Така е нарекъл растението Карл Линей - лилия на долините, цъфтяща през май.. Действително, момината сълза е роднина на лилиите и много често цъфти в умерено влажни долини (и не само там, разбира се) през май - юни.

Наричат момината сълза още "Стълбата на Яков", "Сълзите на Мария", майска лилия, ушенце на сърничка. Момината сълза е едно от първите цветя, възвестяващо идването на пролетта. Точно затова тя е станала символ на Христовото пришествие. Момината сълза се споменава в Песен на песните(2:1) от Соломон: "Аз съм роза Саронова и долински крем..." Белотата на цветчетата, техният нежен аромат са направили растението символ на Дева Мария, особено на непорочното зачатие.Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април - май.

Място:
Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.

Почва:
Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор.

Размножаване:
Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.
Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.
Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло - около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура - 20 градуса.

Съвети:
Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища - като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон. 

Момината сълза е отровна! Признаците на отравяне са силно разстройство, повръщане, отпадналост. 
Противоотрова: при натравяне с момина сълза сварете дъбова кора и мляко. 

Като лекарство:
Лековити части на растението: В Германия се употребява водата на Хартман срещу парализа /Aquaapcpletica Hartmani – за тази вода се събират цветовете след залез слънце, сушат се и се прави чай/. В Англия водата от момина сълза се нарича “златна вода” /Аquaaurea/ и се използва за лечение на нерви, главоболие и като профилактично средство при заразни болести и епидемии. Цветовете се употребяват при водна болест, сърдечни заболявания, епилепсия, апоплектичен удар. В народната медицина – цветът се използва като тинктура в алкохолен разтвор или водка, като успокоително средство, за отслабване степента на болките и при възпалителни процеси.

Берат се цветовете и листата: листата с дължина 2 – 3 см, а цветовете – с дължина до 1 см. Билката трябва бързо да се изсуши и да се постави в добре затворени тенекиени кутии, тъй като въздухът и влагата на тези ензими бързо развалят лекарството. След като откъснете момината сълза, измийте добре ръцете си с топла вода и сапун. Да не се бере от деца и бременни жени! Растението се суши върху хартия или на сухо и проветриво място. Необходимо е често да се разбърква.

Детайли
Категория: Многогодишни растения
Посещения: 2123

Описание:  Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Родина - Северна Америка. Стъблото е окосмено и високо, листата са ланцетни, ситно назъбени, също окосмени и обхващащи стъблото. Съцветията са рехави. Растението е напълно зимоустойчиво.
Размер:  150 см височина, 60-70 см диаметър.
Декоративност:  Декоративни са доста големите съцветия. Също така е важно, че цъфти през есента, която е по-бедна на цъфтящи цветя.
Цъфтеж:  Отделните цветове са тип кошничка, могат да имат виолетови или цикламени лигули и плосък жълт диск. Съцветията са едри и атрактивни. Цъфти през м. септември-октомври.
Отглеждане:  Расте на всякаква почва, за предпочитане добре дренирана и влажна. На слънце се развиват и цъфтят по-обилно. След прецъфтяване стъблата се изрязват ниско.
Използване:  В цветни групи, за рязан цвят.

Детайли
Категория: Многогодишни растения
Посещения: 1660

Многогодишните растения са онези растения, които живеят в продължение на повече от две години. Примери за такива растения са всички дървета, храсти и някои видове тревисти растения.

Многогодишните растения, особено малките Покритосеменни, израстват и цъфтят през пролетта и лятото и после умират през есента и зимата. С настъпването на пролетта отново започват да растат от главния корен, за разлика от едногодишните растения, които израстват от семената на предишното поколение. Двугодишните растения израстват от семена през първата година, но продължават да растат от корен през втората, когато дават плод и умират.

Символът за многогодишно растение, основан върху труда на Карл Линей„Видове растения“, е . Същият символ се използва и в астрономията за представяне на планетата Юпитер

Детайли
Категория: Многогодишни растения
Посещения: 1671

Ягодата (Fragaria) е род растения от семейство Розови (Rosaceae), както и плодът на тези растения, който е с високо съдържание на въглехидрати и витамин C. Съществуват няколко вида от род Ягода, като един от най-разпространените е горската ягода. Съвременната градинска ягода (Fragaria X ananassa) не е отделен вид, а е кръстоска между два представителя на този род – вирджинската ягода (Fragaria virginiana) от Северна Америка и чилийската ягода (Fragaria chiloensis) от Южна Америка.

Характерно за повечето представители е коренището с издънки, сложните тройни листа с прилистници, събрани в основата на стъблото, лъжливият плод и многото плодници.

Детайли
Категория: Многогодишни растения
Посещения: 2489

Божурът (Paeonia) е от клас двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5 – 1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2 – 3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години.

В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina(червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа за запарка.

Най-известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най-популярните в България видове божури са кичести.

Божурите достигат височина 50 – 100 cm. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури. Сортовете са хиляди. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Между растенията трябва да има разстояние поне 60 – 90 cm.

Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, се използват подпори.

Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по-добре на слънце.Многогодишни растения са, разсаждат се през есента или ранна пролет. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.

Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.

Божурите се засаждат дълбоко, в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.

  • Вие сте тук: 
  • Начало
  • Многогодишни