Детайли

Написана от Super User

Категория: Многогодишни растения

Публикувана на 18 Март 2018

Посещения: 2289

Бамбукът представлява многогодишно растение, отнасящо се към семейството на тревите. Той може да е тревовиден или дървовиден, но култивираните и предлагани на пазара видове, са от втората група. Стъблата му са кухи и възлести, а тесните му линейни листа са с дължина около 10 см.През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. В периода на растеж, от април до август, бамбука се подхранва на всеки 2 седмици със специални комплексни добавки за стайни растения, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да пресади.Бамбукът все още рядко се среща в стайни композиции, но в оранжериите е силно разпространено. Обича да е на светли, прохладни и добре осветени помещения. Нуждае се преди всичко от висока влажност на въздуха, поради което най-подходящи за отглеждане са влажните помещения. През летните месеци може да се държи навън, но още преди есенните мъгли трябва да се внесе на топло. През зимата температурата на стаята не трябва да пада под 16-17* C.Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки, но има и такива, които цъфтят и плодоносят. Подходящият сезон за засаждането на бамбука е пролетта. За да го засадите в домашна обстановка, вземете широка саксия и разделете храста. Вкоренете го леко във влажна почва. Добре е почвата да е тежка и хранителна - 2 части глинесто-чимова, 1 част листна, 1 част прегорял тор, 1 част торфена и 1 част пясък. 
Съдът, в който се сади да е просторен.За да не пожълтее вашият бамбук, не го излагайте на пряка слънчева светлина и внимавайте водата да не е силно хлорирана или с високо съдържание на флуор. В такъв случай преди да полеете цветето, остави водата едно денонощие да престои в отворен съд.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Многогодишни растения

Публикувана на 02 Март 2018

Посещения: 2065

 Този вид анжелика произхожда от Китай и Корея. Развива едри, нарязани, тъмно обагрени при разлистването листа. Особено атрактивни са цветните главици - които са едри и тъмночервени. Изключителен медонос и пеперудено растение. Напълно зимоустойчиво, но живее обикновено 2-3 години. Обикновено се самозасява, така че не е трудно да се поддържа в градината.
Размер:  Височина 100-150см, ширина 100 см.
Декоративност:  Декоративна листна маса и много атрактивен цъфтеж.
Цъфтеж:  През август - дребни тъмночервени цветчета, събрани в гъсти куполообразни съцветия. Цветовете са трайни и като рязан цвят.
Отглеждане:  Най-добре се развива на умерено влажна и богата почва, за предпочитане на полусянка. Добре се справя и на слънце, както и понася известно засушаване. Живее няколко години, но се самозасява - не прекалено обилно. Младите растения могат да се разсадят и на практика растението се поддържа лесно и почти само.
Използване:  Като солитер, в цветни композиции с други цветя и декоративни треви. Отличен медонос и пеперудено растение. Необичайно изглеждащо, рядко и красиво растение.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Многогодишни растения

Публикувана на 15 Март 2018

Посещения: 2673

Многогодишните растения /perennial plants/ при нормални условия живеят три или повече години. Такива растения има тревисти, храсти и дървета, които цъфтят всяка година.  Тревистите обикновено "умират", изпадат в покой всяка зима, след цъфтеж и се съживяват отново през пролетта чрез развитото коренище. Те са предпочитани заради своите разнообразни цветове и дълготрайни листа. По принцип изискват малко, но специфични грижи.
Цветята, както всеки жив организъм, следват общия процес на развитие – детство, разцвет и старост. Ако в млада възраст осигурите добри и подходящи за вида условия, по-късно растенията ще ви се отблагодарят с буен растеж и качествени цветове. 
Условията, при които растат и се развиват цветята и грижите, които се полагат за тях са от първостепенна важност. Когато тези компоненти  са благоприятно съчетани се увеличава броя на цветовете и техните размери, подобрява се  формата им, насищат се багрите, листната маса става пищна и богата. -    Избирайте подходящо място за всяко растение и му оставяйте достатъчно площ,        за да покаже цялата си прелест. Съобразете се дали обича слънце, сянка, полусянка, дали изисква песъчлива или по-тежка почва, за да вирее добре. Някои растения имат предпочитания и към киселинността на средата-дали да е неутрална, алкална или кисела. Други растения не обичат течението – осигурете им завет / зид, стена жив плет и т.н./.
-    Растенията трябва редовно да се прекопават и разрохкват, според конкретните си нужди/като изключение някои видове не обичат да бъдат обезпокоявани напр. Божура/.
-    Торенето също е важно – при многогодишните правете това през есента, когато окопавате и приготвяте растенията за зимния им покой. Така ще имат достатъчно запаси и сила да стартират буйно през пролетта.
-    Друго изискване на многогодишните цветя е редовното премахване на прецъфтелите цветове. Това мероприятие се извършва веднага след като цветовете загубят красотата си, защото иначе силата на растението се насочва към изхранване на намиращите се в цветовете семена. Изрязвайте задължително близо над добре развит лист. Така растенията се разклоняват и цъфтежа продължава.
-    През летния сезон поливайте редовно, а през другите сезони само когато се налага.
Но и при идеално отглежданите цветя, щом остареят, настъпва момент когато не са вече така декоративни и трябва да се подмладят, защото иначе те само съществуват без да красят. Периода, до който едно растение запазва декоративните си качества на едно място е различен при всеки вид. 
Подмладяването или подновяването се състои от различни мероприятия при различните растения.  При тези с разклонен корен се извършва разделяне на коренището т. е. образуват се няколко отделни растения, всяко от които може да ви дари с прекрасни цветове през следващите 4-5 години, ако го засадите на ново място, защото старото място за следващите поне две години е изчерпано с хранителни елементи и други ресурси  точно за този вид растение. При растенията с неразклонен корен, за да ги подновите, се прибягва до засяване на семена или вземане на резници от старото растение  и съответно пак трябва да изберете ново място за тези дейности. При храстовидните видове се прибягва до драстично подрязване, за да се сдобие растението с нови, млади и  свежи клони.
                                         
Като обобщение – когато си избирате растение за градината, уверете се какви са неговите изисквания за грижи и околна среда и ако можете да му ги осигурите, купувайте!

Астилбе
Лесно за отглеждане многогодишно тревисто растение. Родината му е Азия. Типично е за планинските райони.
Цъфти от юни до септември с многобройни цветове в метлици. Има назъбени, тъмнозелени, сияещи листа, напомнящи папрат.
Най - подходящо за градината хибридите Astilbe - Arendsii. Цъфти в бяло, огнено червено, виолетово. Достига височина 120 см.
Килиместото астилбе (Astilbe chinensis) се разпростира настрани. Японското астилбе образува ниски конусовидни метлици с височина до 60 см.
Само пъстролистните сортове се използват за стайни растения. Variegata е най-популярният, а goldiana (почти целият жълт) - най-ефектният.Подходящо растение за сенчесто, неотоплено през зимата място. Листата му почват да падат, ако го държите на сухо и топло. Ако не го поливате достатъчно често през лятото, краищата на листата ще станат кафяви. На височина достига 150 см, но може да предотвратите това, ако го подрязвате през пролетта.
Растението изисква обогатена с органична тор. Тя трябва да се поддържа непрекъснато влажна. Често поливане е нужно, особено ако почвата съдържа повече пясък.
Въздухът също трябва да е задължително влажен.
Подходящо е сенчесто до полусенчесто място - под дървета в градината, под огради. Под дърветата сянката подсилва цвета на растението.
Растенията трябва да се засаждат на разстояние 40 - 45 см., защото се развиват много интензивно и ако са разположени много гъсто, започват да образуват по - малко цветове.
Може да се комбинира със сенколюбиви треви и храсти - Campanula lactiflora, Hosta, Tiarella и др.
Поливайте редовно от пролетта до есента, а през зимата - оскъдно.
Пресаждане: През пролетта, всяка година.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Многогодишни растения

Публикувана на 01 Март 2018

Посещения: 2028

Цъфтеж: юни-септември
Семейство: Portulacaceae
Родина: Южна Това пищно цъфтящо растение от семейство Каменоломкови (Saxifragaceae) най-често се от-глежда в градината, но може и в дома. 

Хортензията(Hydrangea) спада към семейството на каменоломките (Saxifragaceae).

Хортензиите са листопадни, едролистни, декоративни храстчета и лиани, по-рядко - неголеми дръвчета. Тя притежава многочислени цветчета, събрани в големи топковидни съцветия, оцветени в различни ярки цветове: розово, червено, бяло и даже синьо. Едно от преимуществата на красивите цветове е това, че по принцип те са многотрайни.

Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см.

Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни. 

По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора. Те са японски цветя, а видовете им са около 80.Някой видове:
Най-разпространените разновидности на хортензията са 12, като с бял облик и със ситни цветчета еДървовидната хортензия (H. arborescens). Това е северноамерикански храст, висок един рядко два три метра. Листата му са едри (до 20 см), овални, отгоре ярко зелени, а отдолу сиво-синкави. У нас в по студените райони понякога премръзва, но с настъпването на пролетта бързо се възстановява и след това обилно цъфти. В по-топлите райони може да страда от недостиг на влага. 

Едролистната хортензия (H. macrophylla) е родом от Източна Азия (Китай и Япония).Тя принадлежи към числото на най-разпространените градински растения в света. Отнасят се към бързо растящите видове, като в родината си достигат височина 4м., но придвижвайки се на север намаляват размера си до 1,2м. Плътните яркозелени блестящи листа обилно покриват гъстото храстче. Големите (до 20см.), плътни, топковидни съцветия обикновено биват розови на слабо алкална почва, а на кисела – небесносини. Рядко се срещат и бели. Има много форми, а също така и хибриди хортензии със заострени съцветия. 

По-рано се смятало, че това растение може да расте само в топлите краища, но с усилията на ентусиасти любители то достига и по-северни места, където задължително трябва да бъдат покривани през зимата. Този вид е подходящ и за отглеждане в саксия. Ако вие сте си купили такава хортензия за вашата градина не се страхувайте да я засадите в земята. 

Киселата почва за нея може да подготвите донасяйки земя от блатисто място. Желателно е периодично да подхранвате храстчето. Обаче през есента отново трябва да го сложите в саксия и преди първите застудявания да го внесете на терасата или в стаята, а от ноември да го държите в мазето при температура 5-6?С и рядко да ги овлажнявате. Листата падат – хортензията ”почива”. 

През февруари ги поставете на прозореца и започнете да ги пръскате и поливате. През май вие ще получите големи съцветия и може отново да ги насадите в почвата. Растението отлично понася пресаждането по време на цъфтеж, естествено с туфа земя. И не забравяйте да го поливате от душа. 

Хортензия хетеромала (H. heteromalla, H. bretschneideri). В родината си, Северен Китай, израства до 3м. А в нашите градини обикновено достига от 0,5 до 2м. Много оригинални съцветия (10-15см.), които изцяло са разположени на зелени “платформи”, като белоснежни пеперуди. По-късно техните крила стават розови или пурпурни. Листата (до 12см.) са яйцевидни и тъмнозелени. Естествено този вид не е привлекателен за градинарите, както останалите, но любителите на тънката игра с природата го ценят високо. Тази хортензия е най-сухо и студоустойчива сред своите сестри. Цъфтежът завършва през август и отивайки към есента надземната част напълно отмира, под снега тя зимува и на пролет храстът бързо се възстановява. В сухото лято се нуждае от поливане. 

Друг интересен вид от Япония, Китай, и Южен Сахалин, където често има вид на дърво високо до 10м. е Метловидната хортензия (H.paniculata). В нашите условия този едър храст израства от 2 до 5м. Интересна хортензия е Опашатата или Лазещата хортензия (H.petiolaris, H scandens). Тя представлява лиана, която се издига нагоре по стволовете на дърветата до височина 25м. С редки, бели или бяло розови съцветия. Благодарение на многото въздушни корени лианата се задържа за кората на дърветата, стени и стълбове. Без опора тя се стелe по земята. 

В нашите паркове и градини освен изброените видове, могат да се срещнат иТрионовидната(H.serrata), Бодливата(H.aspera), Дъбовидната (H.quecifolia) хортензия, както и техните различни форми.

Багрите им варират от червено, розово и бяло до различните нюанси на виолетовото и синьото. Многобройните разновидности на хортензията се различават както по размери, така и по форма. Всички те обаче имат някои общи особености при отглеждането, с които ще ви запознаем.

Период на цъфтене:
Юни и юли. Екземплярите, които цъфтят от март до май са предварително отгледани от специалисти.

Място:
То вирее най-добре на сенчесто или полусенчесто място. За да разгърне съцветията си в цялото им великолепие, на хортензията й е необходимо повече свободно място. 

Светлина:
Това цвете не обича пряката слънчева светлина.. Тя понася силно слънце до частична сянка. Ако през лятото растението е на по-хладно, то цветовете му ще издържат по-дълго свежи. 

Почва:
Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5.

Торене:
След юли, по време на цъфтежа, се препоръчва цветето да се тори редовно.

Поливане:
От март до края на август се полива обилно, а след това по-малко. Водата се омекотява, хортензията не понася много калций. До август във водата за поливане се добавя тор за рододендрони. В горещите дни е препоръчително с вода да се пръскат и листата й, тъй като в противен случай те започват да съхнат и падат. Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.

Вредители, болести:
Хлороза поради твърда вода. Листни въшки, акари.

Презимуване:
На светло или тъмно при 4-8 °С. Хортензията хвърля листата си. Изсъхналите листа се отстраняват, за да не се образуват огнища на болести. Полива се малко, но туфата не трябва да изсъхва напълно. През пролетта се пресажда и се поставя на по-светло.

Засаждане и размножаване:
Хортензията се размножава чрез връхни резници, които се оставят да пуснат корени в чаша вода. За по-доброто им развитие към водата може да се добави малко дървесна пепел. Резниците се взимат през лятото от върховете на леторасли, които нямат съцветия и са с 2 до 4 напълно разбити листа. Хортензията е многогодишно растение. В леха резниците се засаждат поне през 50 см една от друга. Те бързо се разпростират и след няколко години образуват широка ивица от листа, отрупана с многобройни съцветия.

Други съвети:
Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.
Хортензията е извънредно многообразна. Поставена в остарели каменни съдове, тя въздействува по английски аристократично, а в дъбово ведро рустикално.

Влияние на Хортензията:
Влияние на хортензията на атмосферата в къщи
В облика и характера на хортензията се съединяват маниерите на въздушните Везни и земната Венера. Растението изглежда истински здравеняк, украсен с големи цветове,- това ясно проявление на земната Венера, веднага заявява за своите потребности: земя – суха, жадна за стихия, за това хортензията изисква обилно поливане. На нея също и е нужна прохлада. Това вече е “глас” на въздушните Везни. Любовта към влагата и прохладата говорят за емоционален, но лек характер, даващ на хортензията способност да прочиства в пространството около себе си енергията от тежки емоции и чувства: завист, ревност, презрение и лошо настроение. Облекчаващото действие на хортензията се оказва полезно за всеки дом, защото нито един човек не е застрахован от лошо настроение. 

Влияние на здравето
Благодарение на силната земна Венера - планетата на красотата и чувствените удоволствия – Хортензията помага на човек да направи красиво своето тяло. Ако в домът има такова растение, домочадието лесно ще се отказва от сладката и тлъстата храна, от тестените продукти

Влияние на емоционалното състояние
Земно въздушната хортензия се оказва доста полезна и за тези, които “витаят в облаците” нямат практическа жилка, много, но без резултатно се суетят, и за тези, които здраво са стъпили на земята, не повдигат глава на горе. Хортензията уравновесява в човека земната практичност и въздушните мечти.