Най-благоприятно време за заравяне на луковиците е през септември.
Ако садите нарциси в лехи, разстоянието между редовете трябва да бъде около 20 см. В редицата луковиците се садят на 10-15 см една от друга. Ако искате да се образуват групи, разстоянието на всички страни е 15 см. Дълбочината на засаждане е 15 см.
Макар че луковиците на лалето се садят основно през октомври, можете да свършите тази работа и в последната третина на септември.
Всички луковични и грудкови растения трябва да получат защитно покритие (торф или мулчиращо платно).
Под покритието почвата остава равномерно влажна и тази влага се запазва дълго време, което се отразява благоприятно на развитието на растенията. Повечето растения имат нужда от него, з ада пуснат още корени и да се вкоренят здраво. Покритието се отстранява в началото на пролетта.
С изключение на цветята, които цъфтят в късна есен (есенни и зимни димитровчета), всички тревисти растения могат да бъдат разделени и пресадени през септември.
Когато трябва да направите деление, всички надземно части се орязват малко над земята. Корените се скъсяват наполовина. Частите не бива да бъдат твърде дребни, защото първата година ще цъфтят оскъдно. Дупката за засаждане трябва да бъде достатъчно голяма и дълбока, защото корените трябва да влязат отвесно. Здравото засаждане и последващото поливане е необходимо за всички растения. Сигурно врастване се постига с предпазно покритие.
В бордюрните лехи от тревисти растения в края на септември се отстраняват всички едногодишни цветя, които се послужили за запушване на дупки.
Зимните димитровчета цъфтят оскъдно, когато растенията страдат от липса на водата.
Зимни димитровчета наричаме студоустойчивите форми на хибридите на индийската хризантема (Chrysanthemum-Indicum), които през септември и по-късно цъфтят на открито. При поливане избягвайте да мокрите листата, за да не заболеят.
Първата трета на септември е последен срок за засаждане на теменуги, незабравки и парички.
Грудките на раноцъфтящите гладиоли се изваждат от земята още през септември.
Иглолистните дръвчета (конифери) и всички зелени през зимата дървета от края на септември се поливат редовно без оглед на времето, за да прекарат добре зимата.
Ако тези растения се повредят през зимата, причината обикновено не е в мраза, а в сушата. Иглолистните дървета изпаряват вода и през зимата. Така те губят вода, която набавят с помощта на корените от почвата. Това значи, че тя трябва да съдържа много влага. В противен случай растенията изсъхват.
Към края на септември помислете за чувствителните растения и набавете необходимите съчки.
Най-добрата защита от зимното слънце са елховите клонки. Това важи за всички вечнозелени растения в алпинеума и по сухите стени, както и за вечнозелените дръвчета. Покритието от съчки намалява съществено изпарението.
Едногодишните мак (Papaver), ралица (Delphinium), невен (Calendula) и челебитка (Nigella), засети през втората половина на септември на открито, през следващата година ще разцъфтят значително по-рано от засетите през пролетта.
В последните дни на септември всички растения в саксии и качета трябва да се приберат в незамръзващо помещение.
Това важи предимно за олеандрите (зокуми), агаветата, неустойчивата юка, чашкодряна и кордилинето. Макар че понасят и по-студено време, аукубите също се изваждат от градината. Преди да бъдат прибрани, растенията се почистват основно, за да се отстранят всички болни части. Помещението, в което се съхраняват, трябва да бъде светло и проветриво.
Кактусите и другите сукуленти в саксии, които са били изнесени в градината, са чувствителни към всяко застудяване и трябва да се приберат на сигурно място още в края на септември.
Ако ги изложите на студа, не можете да предотвратите гниенето и през зимата растенията ще загинат. С прибирането намалява и поливането.
Към края на септември нощите стават хладни, а стаите още не се отопляват. По това време стайните растения не бива да се поливат прекалено обилно.
До средата на септември можете спокойно да пресаждате стайните растения.
Ако закъснеете, до края на есента корените на пресадените растения няма да успеят да изпълнят саксията. Това може да причини загуби през зимата, тъй като подобни растения бързо заболяват.
