Маслината е топлолюбиво растение и същевременно най-студоустойчиво сред типичните вечнозелени средиземноморски овощни видове. Вегетацията започва при трайно задържане на температурата над 10°С, т. е. през април и продължава при топла есен до декември. Плододава най-добре при температурна сума над 3500°С. В зависимост от сорта и условията на отглеждане, маслината издържа от -8 до -16°С, а при -18°С има частични повреди.
Разпространените в Турция, Италия и други райони на Средиземноморието сортове маслини се повреждат при -8°С, а при -14, -15°С измръзва и цялото дърво. Сериозни повреди по плодовете и недозрелите клончета могат да причинят ранните есенни застудявания под -5°С.
Маслината е сухоустойчиво растение. При благоприятни условия на напояване, в Либия издържа до 50°С горещини, но при сухи, обветрени места страда дори при 32-36°С. В Беломорска Тракия, Гърция, Турция маслиновите дървета растат и плододават на сухи, стръмни, скалисти склонове. Най-често, до почти изцяло, това са дървета, получени при присаждане на един или друг културен сорт върху естествено растящи по планинските склонове диви (най-често семенни) маслинови растения. Преди присаждането се изсича другата растителност (дървета и храсти), а на присадените дървета се осигурява подпорен дъговиден зид откъм долната страна по подобие на "укрепленията", които родопските овощари правят за овощните дървета по стръмнините на Родопите. Такива маслинови "градини" може да се видят по планинските склонове по протежение на пътя между Измир, Айдън и Ефес. Нито едно такова "висящо" дърво не може да вирее без водата, която стопаните грижливо и търпеливо носят с катъри (в мехове или саки) нагоре по стръмнините през летните горещини.
Маслината изисква висока вегетационна температурна сума. Затова за отглеждане на маслини на открито се подбират добре защитени от северните ветрове слънчеви, топли и по-високи места, където не се задържат мъгли по време на цъфтежа (юни) и през периода на узряване на плодовете. По тези показатели благоприятни места за отглеждане на маслини има в крайбрежната зона на Странджа, в района на Ивайловград и в Югозападна България - на юг от Кресна, южната покрайнина на Сакар и на по-защитени места в Родопите и Средна гора, където зимните студове не превишават -18°С.
Най-благоприятни за отглеждане на маслини са хумусно-карбонатните, чакълестите, добре дренирани почви. Маслината успява при твърде различни почви, но рН трябва да бъде около и над 7. Нивото на подпочвената вода не трябва да надвишава 2 м.
Като вечнозелено растение, маслината изисква светло, слънчево място, свободно от други дървета, и засаждане на подходящо разстояние едно от друго, при което да не се сплитат клоните на съседните дървета.
При подбора на място за отглеждане на маслини трябва да се предпочита участък, по възможност добре защитен от продължително огряване от слънцето през зимния период. Тези продължителни затопляния провокират нарушаване на зимния покой (специфично физиологично състояние на клетъчния сок, със значително намаляване на водното съдържание), поради което след това и по-слаби мразове повреждат не само листата, а и голям брой от клончетата с незавършена вегетация.
