Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 29

Дойде есента, за да ни напомни, че наближават зимните виелици – време, през което лимоните и другите цитрусови растения се нуждаят от топли помещения. Малцина знаят, че пренасянето на дръвчетата от летни в зимни условия не е еднократен акт.
Цитрусовите са вечнозелени растения. През летния период, поради обилната слънчева светлина, всички нови листа са с по-малки размери, по-тъмнозелени, т.е. по-богати с хлорофилни клетки. Те напълно задоволяват нуждата от производство на пластични вещества за растеж на всички органи и нормално плододаване. През септември и октомври времето захлажда, започват превалявания, влагата в атмосферата и почвата се повишава. Това води до по-висока оводненост на тъканите на растенията, които са оставени в градината, на открито. Така те стават по-податливи на повреди /измръзване/ дори при първите по-слаби есенни слани.
За да забави този процес, добрият стопанин премества което и да било цитрусово дръвче на малко по-гъста шарена сянка. Това ще забави и отслаби дневното затопляне от все още активното слънце и така ше отслабне оводняването на тъканите, а ще се ускори зимната настройка на физиологичните процеси, т.е. закаляването.
През септември и октомври се избягват всякакви резитби и съкращения на клонки и леторасли, за да не се предизвика нов късен растеж. Спира се тореенето. Особено вредно е късното торене с азотен тор. Намалява се до минимум поливането – да се подържа само лека влажност на почвата. В подложката /чинията/на съда да не остава вода. Добре е до дръвчето да се монтират дъговидно извити пръти или PVC тръби във формата на купол. Близо до дръвчето трябва да се приготви по-голямо парче плат, което при опасност от слани да се метне върху този купол. Добре е този плат да е по-плътен и с тъмен цвят.
Въпреки тези предпазни мерки често ранните слани се случват наистина рано. В Опитната станция в Поморие сме имали случай на слани в началото на септември. По-често сланите и дори първото сериозно застудяване се появяват през октомври. Ако лимоновото дръвче по невнимание или заетост не е прибрано от градината или балкона навреме и първият нощен мраз го завари навън, в никакъв случай да не се внася веднага в топло помещние, защото топлината ще убие замръзналите листа по-лощо от минусовата температура. Процесът е физиологичен, интересен за познаване, но не е за размера на една статия във вестника. Само ще добавим, че при замръзване клетките се обезводняват, без да се повреждат механично. По-полезно и спасително е дръвчето да се остави на сянка или да се премести на студено, защитено от вятъра и слънцето място. Веднага да се напръска обилно със студена вода и да се покрие плътно с някакъв тъмен, непродухваем плат. Целта е да се даде възможност за много бавно повишаване на температурата, т.е. колкото може по-бавно размръзване. Това помага да се възстанови водното съдържание на клетъчния сок до нормална гъстота. Дръвчето продължава нормално развитие и плододаване. Едва след като листата придобият нормален зелен цвят, дръвчето може да се внесе в хладно светло помещение за зимуване при температура от 3-4 до 12°С, с умерено навлажнявяане на почвата. Не трябва да се прекалява с напояването, за да не се повредят корените. В подложката на саксията не трябва да се застоява вода.
Добре узрелите плодове на цитрусовите могат да останат неповредени при кратковременни падане на температурата до минус 4-5°C, но младите завръзи и недозрелите плодове могат да бъдат повредени дори при минус 1.5-2°C.

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 4391

Карамфил Брадати, или турски (брадат карамфил) Има много разновидности на карамфили, но аз съветвам да се обърне внимание на цвете карамфил брадати топки. Много гореща родословни за всякакъв вид цветни лехи, и е особено добър в това миксбордове селски стил. Цветовете са отдавна стоят в живота на ваза.Брадат карамфил - многогодишно растение отглежда като всеки две години. За разлика от други видове карамфили, Sweet Уилям има слаба светлина, могат да растат в частична сянка. Брадат карамфил изисква некисел плодородна почва. Тя не толерира подгизнал и особено застояла вода. Много любители на тоалетки торове, въвеждане на хумус. Засяване трябва да се направи през юни на открито място. Култури притискат, пръскат и дръпнете ги тъкат материал за покриване. Разсад се появяват 8-10 дни. След три седмици, разсад потопите и отново защитни покритие материал. Кирката е най-добре и в облачни дни или през нощта. Повехнали стъбла, както и всички изрязани карамфили. Хранене даде на всеки 10-12 дни след поливане, разхлабете почвата. След около месец растат нови издънки, а спадът на някои видове започва вторичния цъфтеж. Въпреки това, продължителността на живота на растението е само на 4-6 години.

Детайли
Категория: Uncategorised
Посещения: 3256

Царевицата (Zea mays) е вид покритосеменно растение от семейство Житни(Poaceae). Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж. Царевицата е одомашнена от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, по протежение на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират редица разновидности използвани за храна и други цели. С течение на времето, култивираната царевица се разпростира към Северна и Южна Америка, като между 1700 и 1250 година пр.н.е. заема обширни площи на двата континента. Повечето големи и развити човешки култури в региона изграждат търговски отношения базирани на излишък от определени видове царевица. След колонизацията на Америка през късния 15-ти и ранния 16-ти век, изследователите и търговците пренасят царевица в Европа, а по-късно я предлагат и на други култури по света като част от търговия. Към 21-ви век, царевицата е широко отглеждана култура в целия свят, основно поради способността си да расте при различни климатични условия. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.Кореновата система на царевицата е около 14% от общата маса на растенията. Те е от брадест тип и за разлика от останалите зърнено-житни култури е силно развита. Царевицата има три типа корени – зародишни (първични), вторични (стъблени и въздушни). Пониква с едно зародишно коренче, а няколко дни след това се появява от 1 до 13 първични коренчета, които бързо нарастват и се изравняват с първото. Възелът на братене се залага в края на фазата трети лист. От него се появяват вторичните корени, разположени на 6 – 7 етажа. Възелът на братене се залага на дълбочина от 4 – 5 cm. и се състои от 5 – 7 подземни стъблени възли. Стъблените корени нарастват в страни и обхващат цялото междуредие. По-късно се насочват надолу и могат да достигнат на дълбочина до 2,5 m. Останалите етажи се образуват през вретено. Корените от най-долните три етажа играят съществена роля в снабдяването на растението с вода, хранителни вещества и най-вече с азот. Стъблените корени от по-горните етажи са значително повече на брой, но са по-къси, дебели, по-здрави, разположени са под остър ъгъл спрямо стъблото. Те създават опора на растението. Кореновата система нараства до фаза восъчна зрялост. Във фаза цъфтеж по най-долните възли на стъблото намиращи се близо до повърхността на почвата се образуват надземни или въздушни корени. Тяхното значение е да крепят растението и да го правят по-устойчиво на полягане.Царевичното растение достига на височина между 2 и 3 метра. Стъблото е дебело и здраво, а по него има възли и дълги междувъзлия (между 15 и 20 cm). То е тревисто, меко и сочно в млада възраст и е втвърдено и грубо в края на вегетацията. Междувъзлията биват 5 – 7 подземни и от 6 до 30 надземни. Съществува положителна корелация между броя на междувъзлията, височината на растението и дължината на вегетационния период. Стъблото е изпълнено със сърцевина. То е дебело и здраво, а повърхността му е гладка и обла. Отличава с много бръз растеж като през периода на усилен растеж на денонощие нараства с 3 – 10 cm. Подобно на много зърнено-житни царевицата също има способността да брати. Братя се образуват от пъпки, които се намират в основната част на подземните и надземни междувъзлия. Братята от надземните междувъзлия образуват женски съцветия. Склонността към братене е различна при различните сортове и хибриди, но зависи и от условията на отглеждане на растенията. Стъблото представлява 16 – 25% от общата биомаса на царевицата.Листата са с характерно устройство за зърнено-житните култури. Състоят се от листна петура, влагалище и езиче. Листната петура е дълга и ланцетовидна. Обикновено е гладка и в редки случаи е покрита с власинки. Влагалището обхваща плътно от всички страни междувъзлието. Езичето се намира на прехода между влагалището и листната петура. То е слабо развито и разцепено на две. Листата са със силно развита нерватура. От двете страни на средния нерв, в горната част на листата са разположени едри клинообразни клетки. Те са изпълнени с вода при нормално състояние и петурата е опъната.В случаите на засушаване обаче водното им съдържание намалява като те се свиват и цялата петура се увива. Броят на листата е различен и зависи основно от хибрида. Листата на зрелите възрастни растения в зависимост от хибрида и условията на отглеждане представляват 21 – 44% от общата маса на растението.

Царевицата е еднодомно разделнополово растение с чуждо опрашване. Всяко от растенията има два типа съцветия. Мъжкото се нарича метлица, а женското е кочан. Кочанът заема 17 – 46%, а метлицата – 1,8 – 3% от масата на растението. Обикновено мъжките цветове започват да цъфтят 4 – 8 дни по-рано от женските. Колкото този период между цъфтежа на цветчетата от двата пола е удължен, толкова опрашването е по-лошо и озърняването на кочаните става непълно.

Метлицата се състои от главна ос, представляваща продължение на стъблото и странични разклонения. На разклоненията са разположени по две класчета – едното е с къса дръжка, а другото е приседнало. Всяко от класчетата има по две цветчета. Във всяко от цветчетата пък се развиват по три тичинки, които по време на цъфтежа значително удължават дръжките си, излизат извън цветните плеви и се разпукват. Обикновено метлицата започва да цъфти 3 – 5 дни след появата си и продължава около една седмица. В една метлица има около 1000 – 1200 класчета.Кочанът се развива от пъпка в пазвата на листа. Състои се от дебело вретено, върху което от всички страни са разположени класчетата по две в редици. Всяко от класчетата е с две цветчета. Горното цветче е плодно, а долното е стерилно. Глумите на всяко класче са къси, широки и кожести. Цветните плеви са нежни и имат различна окраска. Редовете на зърната в кочана са винаги четно число от 8 до 32. Стълбчето на плодника е нишковидно и удължено. Прилича на косъм и се нарича свила. То излиза извън обвивните листа на кочана. На върха си е раздвоено, покрито е с дребни власинки, които по време на цъфтежа отделят лепкава течност. Власинките и лепкавата течност задържат цветния прашец, донесен от вятъра, което спомага за по-доброто опрашване . Кочанът се залавя за стъблото с къса или дълга дръжка. При узряването им кочаните с къси дръжки са изправени, а тези с дълги увисват надолу. Отвън кочанът е обвит от листа. Цъфтежът на женските цветове протича от основата към върха. Броят на кочаните на едно растение е 1 – 3. Меката, захарната и покритата царевица образуват по-голям брой кочани, а при конския зъб и твърдата броят е по-малък.Зърното представлява плодът на царевицата. То варира по форма, големина и цвят, но по анатомично устройство не се отличава от зърното на другите житни растения. Обикновено е по-едро от тях като масата на 1000 зърна варира от 50 до 500 грама. Ендоспермът е брашнест или роговиден, или една част от него е брашнест, а другата роговиден. Царевицата от всички житни притежава най-силно развит зародиш – 12 – 14 % от масата на зърнотоЦаревицата е топлолюбива култура. За разлика от соргото тя не е сухоустойчива и не могат са се получава високи добиви без напояване. Предявява и големи изисквания към почвата. Фазите 2 – 3 и 6 – 7 лист се оказват критични за получаването на висок добив. Критични по отношение на влагата са и периодите на изметляването, цъфтежа и наливането на зърното. Най-добри предшественици преди сеитбата на царевица се оказват едногодишните и многогодишните бобови култури (грах, фасул, фиева смеска, люцерна). Пшеницата и ечемикът са също подходящи, неподходящи са овесът и царевицата, а лош – захарното цвекло, слънчогледът и соргото. Може да се отглежда като монокултура без да намалява добива в продължение на 3 до 7 години. Веднага след прибирането на реколтата от предходната култура се извършва оран при дълбочина над 20 cm. Основната обработка на почвата зависи от предшественика, видът на почвата и климатичните фактори на района. При отглеждане на царевица при неполивни условия към почвата трябва да се внасят по 2 – 3 тона оборски тор на декар, а при поливни 3 – 4 тона, още преди извършването на оранта.За формиране на 100 kg зърно и съответно количество биомаса царевицата извлича от почвата от 2 до 3 kg N, от 0,7 до 1,5 kg P2O5 и от 1,6 до 2,7 kg K2O. За сеитбата се използват калибрирани и обеззаразени семена от хибриди, които се оказват най-подходящи за отглеждане в даден район. В сухите райони и при отглеждане на по-бедни почви за предпочитане е използване на хибриди с къс вегетационен период и с по-висока сухоустойчивост. Когато царевицата се напоява е добре за засяване да се използват хибриди с висок потенциал на продуктивност и дълъг вегетационен период. В случаите, когато след царевица ще се засява пшеница трябва да се засяват ранни, средно ранни и средно късни хибриди. Царевицата се засява, когато на дълбочина от 10 cm почвата трайно се затопли до 10 – 12°С. За България най-подходящ се оказва периода от 5 април до 5 – 10 май. Сеенето е пунктирано, редово при междуредие от 70 cm. Разстоянието между растенията вътре в реда зависи от начина на отглеждане и от хибрида и варира от 20 до 30 cm. Дълбочината на засяване е 6 – 8 cm. Сеитбената норма в килограми на декар е 1,5 – 2 в редки случаи над 2 килограма и зависи от използвания хибрид. По време на растеж е нужно да се предприеме борба с плевелите, както и подхранване при поливни условия, напояване, борба с болестите и неприятелите. Узрялата царевица се прибира напълно механизирано като се извършва по три начина – на кочани, на зърно и целорастенийно.  На кочани се прибира до края на пълна зрялост при влажност до 25%. На зърно се прибира в пълна зрялост при влажност 12 – 18%. Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение в България, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.Посевите от царевица се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички и доста по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са:Стъблено гниене. Причинява се от Fusarium spp..
Бактерийно стъблено гниене. Причинява се от Erwinia disolvens.
Фузариоза по кочаните. Причинява се от Gibberella fujikuroi (syn.Fusarium moniliforme) и Gibberella zeae (syn.Fusarium graminearum).
Обикновена главня. Причинява се от Ustilago maydis (syn.Ustilago zeae).
Цветна главня. Причинява се от Sphacelotheca reiliana (syn.Sorosporium reilianum).
Листен пригор. Причинява се от Setosphaeria turcica (syn.Helminthosporium turcicum).
Бактериен листен пригор. Причинява се от Pseudomonas syringae.
Ръжда по царевицата. Причинява се от Puccinia sorghi.
Мана по царевицата.
Гниене на семената и пониците. Причинява се от Fusarium spp., Penicilium sp., Aspergilus sp., Nigrospora orysae и други.Царевична вджуджаваща мозайка. Причинява се от Maize dwarf mosaic virus.
Пшеничена щрихова мозайка. Причинява се от Wheat streak mosaic virus.
Царевицата има и редица неприятели, които повреждат насажденията или са преносители на заболявания. Сред тях са:Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis).
Сив цвеклов хоботник (Tanymecus palliatus).
Царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).
Телени червеи представители на сем. (Elateridae).
Сиви червеи представители на сем. (Noctuidae).
Памукова нощенка (Helicoverpa armigera).
Листни въшки, представители на сем. Aphididae и Aphis evonymi, Rhopalosiphum maidis, Sipha maidis.
Плевелите оказват значителна конкуренция на царевицата, особено в ранните фази на нейното развитие. Те се оказват и доста по-конкурентни в случаите на забавено поникване и растеж, вследствие на ниски температури. Намаляването на загубите от добива на царевица, предизвикани от плевелите, може да се постигне чрез своевременното им отстраняване.