Articles - Thumbnails
-
Грижи за стайните цветя през есента
Когато времето започне да застудява, трябва да приберем цветята от балкона или градина вкъщи. Няколко са...
-
Стайните растения се нуждаят от влага през зимата
Голяма част от саксийните растения са топлолюбиви и това се определя от техния тропически произход....
-
Олеандър -зокум, лян, отглеждане и размножаване
Зокумът е вечнозелено растение с дълги и тесни листа и изящни едри цветове с разнообразна багра – бели,...
-
Грижи за стайните цветя през есента
Когато времето започне да застудява, трябва да приберем цветята от балкона или градина вкъщи. Няколко са...
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Отглеждане на растенията
- Посещения: 1579
Картопът и дойцията са красиви и непретенциозни, виреят и на полусянка
Снежни топки цъфтят в двора
Храстите са неизменна част от очарованието на градината. Ако не искате да разчитате само на традиционните рози и люляци, за да я разкрасите, изберете за двора си екзотично растение. Неустоима би станала градината ви, ако през лятото е окичена със снежнобели цветове. Ще им се радвате през горещия сезон, в случай че си засадите филаделфус, дойция или картоп. И трите красиви храста се окичват с бели цветове през лятото и пленяват със
силен аромат
През цялото лято кипи благородно съревнование в природата по време на 20-дневния активен цъфтеж на дойцията редом с филаделфуса. Двата храста са роднини от едно семейство, но от два рода и не си отстъпват по качества – всеки има своя чар. Филаделфусът отдалеч привлича с благоуханните си цветове. Дойцията пък е неустоима с чара на белите си, приличащи на танцуващи балерини цветчета, които буквално обсипват гъвкавите тънки клони, понякога дъговидно извити от изобилието на цвят – както е сега сезонът след дъждовете.
Дойцията е светлолюбив храст, достига 1,5-2 м височина. Не мръзне и през най-тежките зими. Обича по-плодородните и влажни почви, но издържа и на по-бедните. Освен че е студоустойчива, е също и димоустойчива.
За дойцията се полагат много
грижи за култивирането
й. Познати са много различни видове, особено по отношение на цветовете. Освен бяла, има бледорозова и червена дойция. Най-големи постижения в облагородяването са достигнали цветарите във Франция. У нас са застъпени най-вече дойция крената и дойция грацилис.
В България се практикува вегетативният начин на размножаване на дойцията и филаделфуса, макар че има и семенен. Най-сполучливо е след прецъфтяването през юли да се берат и зареждат в студени парници зелени резници. Може и през зимата, през януари или февруари, да се нарязват зрели резници. Същите се съхраняват заровени в пясък до пролетта. В началото на април се набучкват в подготвената почва.
За дойция крената се препоръчва размножаване със зрели резници, а за дойция грацилис със зелени резници.
И картопът е приказен храст
сякаш окичен с безброй снежни топки. Той принадлежи към многообразния род Калини. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Capri-foliaceae (каприфолиацеа). У нас няма такова голямо изобилие на видове. Обикновено ги делим на две основни групи – черна и червена калина, като основна отличителна черта между двете е формата на листата най-вече. Докато черната калина има целокрайни листа със сърцевидна форма, то червената е с нарязани триделни листа.
От червената калина има създадени много декоративни форми и разновидности, една от тях е именно картопът. Той представлява малко красиво дърво, стигащо 2-3 м, с красива, заоблена корона. Листата са разположени срещуположно на клоните и са с наситенозелен цвят. Цъфти през юни. Тогава изобилието на белоснежните едри,
кълбовидни цветове
привлича погледите отдалеч.
Само един картоп в градината е достатъчен да я освежи и като че ли короната му изглежда обсипана със снежни топки през лятото, които не се разтапят на дървото, а дълго го красят. Ненапразно картопът се търси за паркове и градини.
За отглеждане не е капризен, но обича въздушна и почвена влага и по-топли места. Вирее и на полусянка, ако няма достатъчно слънце.
Картопът има стерилни цветове и за сметка на красотата няма семенен път на развитие, а само вегетативен.
След прецъфтяването в началото на юли се събират резниците и се зареждат в парници. Както останалите червени калини, картопът образува коренови и пънни издънки, на които може да се разчита също за развитието му.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Отглеждане на растенията
- Посещения: 1580
Орхидеите в дома ви представляват цветарска гордост. Често много видове от тях се отглеждат трудно и трябва да полагате много усилия за изпълнението на технитевисоки изисквания. Трябва да осигурите на цъфтящите от тях високи опори, за да не се прекършат цветоносите под тежестта на цветовете. Тези тропически красавици обичат топлината и се чувстват добре при температура по-висока от 20 градуса.В периода на цъфтеж не трябва да пресаждате. Това е добре да се направи седмица след това, когато орхидеята прецъфти. Ако розетките на листата са прекалено гъсти, то можете да разделите и разсадите растението. Изваждайте орхидеята от саксията, като се стараете да не повредите корените й, които често са прилепнали до стената на съда. В този случай внимателно ги отделете с остър нож и след това, като хванете растението за листата, го извадете заедно с почвата от саксията. Новият съд, който трябва да бъде малко по-голям по размер от предния, се пълни със специален субстат за орхидеи. Обикновеният почвен субстрат за цветя не е подходящ, тъй като в него се съдържа прекалено много торф, който тези декоративни растения не обичатСъкратете подхранването на прецъфтелите орхидеи. Растенията в състояние на покой се поливат само при нужда и когато почвеният субстрат е изсъхнал.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Отглеждане на растенията
- Посещения: 1518
Почвени условия и съдове за отглеждане на цитрусовите растения
За нормалното си развитие в съдове при стайни условия цитрусовите растения е необходимо да имат на разположение богата почва, която да пропуска добре влагата и въздуха, да има средно зърнеста структура и да съдържа достатъчно хранителни вещества. Такава е почвата, приготвена от чимова пръст, добре угнил оборски тор, листовка и чист речен пясък, взети по равни части. При липса на чимова пръст и листовка може да се използва хубава градинска пръст (чернозем), угнил оборски тор и чист речен пясък, взети също по равни части.
Съдът, в който се отглежда цитрусовото растение, трябва да бъде достатъчно голям и да има на дъното си отвор за изтичане на излишната вода. Най-подходящи са саксиите, направени от глина. Размерите на саксиите трябва да отговарят на възрастта на растенията. За растения над 7-годишна възраст се употребяват дървени качета или сандъци с размери от 40 до 55 см в горната част и височина 25 до 35 см.
Не бива да се използват гледжосани, порцеланови, метални или боядисани с блажна боя дървени съдове, тъй като почвата не може да се проветрява, което води до затормозване развитието на дръвчето.
Формиране на короната на цитрусовите растения
Най-подходяща форма за отглеждане на цитрусовите растения в стайна обстановка е храстовидната, с малък ствол и 3-4 скелетни клона. За да се формира храстовидна корона, на втората година в началото на растежа (през пролетта) на младото цитрусово растение се прищипва връхната пъпка на основния летораст. Тогава започват да се развиват страничните пъпки, които не са повече от 5-6. От тях се оставят само 3 до 4- за развитие на скелетните клонки. Когато основните клонки достигнат 20-25 см дължина, те се съкращават на 15-20 см. При по-нататъшния растеж на новите странични леторасти от тях се премахват тези, които са насочени към вътрешността на короната, както и тези, които се намират много близко един до друг. През третата година се режат само излишните клонки и тези, които си пречат една на друга. В долната частна стъблото и разклоненията обикновено се появяват млади леторасти с буен растеж, наречени лакомци (гладници), които поглъщат голяма част от хранителните вещества. Тези леторасти своевременно се премахват още при появяването им. От гладниците могат да се запазят само тези, които ще бъдат използвани за попълване на празни места в короната.
След оформяването на короната на цитрусовото растение се извършва редовно пензиране, с което се осигурява най-доброто плододаване. Изрязват се клонките със засъхващи върхове, болни, счупени и изсъхнали. Силно растящите леторасти се съкращават на 20-25 см, като от изкаралите след резитбата нови прирасти се оставят само 2 до 3 на подходящо разстояние, а останалите се изрязват от основи.
За равномерното развитие на всички клонки през първите две-три години растението трябва да се завърта през време на вегетацията (растежа) към светлината, за да се осветлява короната му равномерно.
Презасаждане на цитрусовите растения
С нарастването на цитрусовото дръвче се увеличава и обемът на кореновата система. Това налага саксията, в която е засадено, да се заменя с друга с по-голям размер. Едновременно с това се подменя и част от използваната почва.
При засаждането и прехвърлянето в друг съд на дъното върху отвора на саксията се поставя парче от счупена саксия или керемида, с изпъкналата страна нагоре, и след това се насипва 1-2 см едрозърнест пясък за дренаж. Тогава предварително подготвената почвена смеска се изсипва постепенно около корените, като се притъпква с ръка. Особено е необходимо добре да се притъпква почвата с пръсти около стените на саксията, за да не изтича свободно водата покрай тях. При първото засаждане корените се подрязват за опресняване на раните, а недозрелите леторасти се съкращават на 1/3 от дължината им. След засаждането растението се полива и се оставя за 15-20 дни на сенчесто място до пълното му прихващане.
При презасаждането от един съд в друг (по-голям) се внимава за правилното изваждане на дръвчето от старата саксия, без да се изтърси обхванатата от корените почва. За целта саксията леко се почуква от всички страни с дланите на ръката, след това се обръща със стъблото надолу, взема се в лявата ръка, а с дясната се придържа за ствола отдолу да не се изсипе пръста. Така обхваната саксията с двете ръце, леко се почуква, докато се отдели от почвата. Ако почвата е оплетена от всички страни с коренчета, растението веднага се прехвърля заедно, със старата пръст в саксия с по-голям диаметър, като се прибавя малко нова почвена смеска за запълване на пространството отдолу и отстрани. От старата почва се отстранява само дренажният слой и горният пласт, които се подменят с нови. В новата саксия цитрусовото растение се засажда така, че от почвената повърхност до горния край на съда да има около 2-2,5 см свободно пространство за удобство при поливането.
Прехвърлянето от един съд в друг трябва да става винаги преди да започне растежът (обикновено през март). До 3-та година растението се прехвърля всяка пролет. При прехвърлянията след третата година внимателно се отстранява около 1/3 от старата почва, без да се повреждат коренчетата. Понякога може да се наложи да се отстрани и малка част от корените, и то главно застарели, повредени или много сгъстени. В този случай се прави и съкращаване на короната. Презасаденото цитрусово растение се полива с хладка вода, оросява се и се поставя за 15-20 дни на сенчесто място. Всеки ден дръвчето се напръсква с хладка вода.
{youtube}UzjQElZKjNw{/youtube}
Поливане и оросяване на цитрусовите дръвчета
Цитрусовите растения се нуждаят не само от поливане на почвата, но и от редовно напръскване на клоните и листата с хладка вода. През лятото, когато растението е в растеж, се полива по-често - през 1-3 дни, а може всеки ден, за да не пресъхва почвата. През зимата почвата в съда трябва да бъде умерено влажна. Поливането се извършва винаги с хладка вода, на части през 5-10 минути, докато се появят капки от отвора на саксията.
През лятото клонките и листата се оросяват 1-2 пъти седмично, а през зимата в отоплявани помещения също се налага пръскане, както и през лятото. При зимното оросяване добри резултати се получават, когато водата се затопли до 30°С.
Зимни и летни грижи за цитрусовите растения
За добрия растеж и плододаване на цитрусовите растения е необходимо температурата на почвата да бъде еднаква с температурата на въздуха, където се намира короната.
През зимата, когато растението е до прозорците, саксията се преохлажда от студения въздух около прозореца, а в това време короната се намира при сравнително по топъл и сух въздух. При тези условия кореновата система е по-слабо активна и не може да достави на растението в достатъчен размер необходимите хранителни вещества и вода. В същото време листата, намирайки се в сферата на по-топъл въздух, запазват своята активност, поради което изпитват голям недостиг на хранителни вещества и вода. Това довежда до окапване на много от листата. Затова е необходимо цитрусовите растения да се поливат винаги с хладка вода и да се държат през зимата по-далеч от прозореца. Това особено важи за лимоните, които са много чувствителни при преохлаждане на саксията, а от друга страна, добре понасят засенчване. Растенията, на които са окапали всичките листа, трябва да се държат в по-тъмни помещения при температура, не по-висока от 5 до 10°С. Портокалите са значително по-светлолюбиви и по-сухоустойчиви от лимоните. Мандарината в това отношение заема средно положение. Затова портокалът и мандарината не бива да се отдалечават много от прозореца.
През лятото за лимоните се препоръчват прозорци, разположени на североизток, изток и югоизток. За портокала и мандарината най-подходящи са южните прозорци.
При възможност добре е през лятото цитрусовите растения (особено портокалът и мандарината) да се изнасят на открито под дървета, които дават шарена (рядка) сянка, или пък да се засенчват. Изнасянето не трябва да става изведнъж, а постепенно, докато растенията привикнат към новата среда. През първата седмица цитрусовите растения се изнасят само за няколко часа на открито засенчено място, като всеки ден престояването навън се удължава, докато през втората седмица те се оставят при пълен режим на открито.
През есента, преди настъпване на първите есенни слани, растението постепенно се привиква към стайни условия, като през деня се държи на открито, а вечер се внася в стаята и се напръсква с вода.
През време на цъфтежа на цитрусовите дръвчета температурата на въздуха не бива да е по-висока от 20°С, а при нарастването на плодовете, особено в началото на завръза, не повече от 22 до 24°С.
През всички сезони на годината листата на цитрусовите дръвчета трябва да се държат чисти от прах, да се оросяват и мият, за да не се запушват устицата им, през които растението диша.
Опазване плодовете от окапване
Често при цитрусовите дръвчета се наблюдава окапване на младите плодчета, макар растенията да се развиват добре и цъфтежът да е минал като че ли нормално. Причините за това са:
Недостиг на хранителни вещества в почвата.
Прекомерно азотно торене, което личи по много силния растеж, по едрите и тъмнозелени листа.
Прекомерната влага и прекомерното изсушаване на почвата в саксията.
Поливане със студена вода.
Прекомерно сухият въздух в стаята.
Силно слънцегреене.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Отглеждане на растенията
- Посещения: 1541
При пресаждането на първата си орхидея аз толкова много се вълнувах, прочетох в книгите всичко за състава на субстрата и внимателното боравене с корените, за да не се повредят или пречупят, че се боях да дишам. Говорейки сега с други любители на орхидеи разбрах, че всички помнят своето първо пресаждане, съпроводено с треперене на ръцете и практически отсъствие на дишане, от страх да не направим нещо не както трябва.
Внимателно и равномерно засипваме корените със субстрата. Внимание е нужно за да не се повреди веломена - това е най-горния слой на корените, вследствие на което при отсъствие на аерация и обилно поливане ще загният. Полейте пресадената орхидея не по - рано от следващия ден, даже най-добре е да се полее след 4-5 дена. Ако имате сфаганов мъх сложете отгоре на саксията.
Както виждате, няма нищо тайнствено, загадъчно, недостъпно за обикновените цветари - любители на орхидеи. Тайната при отглеждането на орхидеи - вашият лично събран опит, получената достоверна информация, разбиране на природата и нуждите на орхидеите и най-важното - самозабравена, дълбока любов към тях. Успехите не зависят от цветарския стаж и биологическото образование. Възможно е веднъж купили своята първа орхидея и занимавайки се с нея не от толкова дълго време, да достигнете значителни положителни резултати. И, разбирайки потребностите на тези растения, вие без особен труд може да отглеждате в своите домове и градини възхитително красиви, редки растения. Орхидеите като че ли ще открият пред вас всичките тайни на Нейно Величество Природата.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Отглеждане на растенията
- Посещения: 1617
ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДОМАТИ В ОТОПЛЯЕМИ И НЕОТОПЛЯЕМИ ОРАНЖЕРИИПРЕКОС F1, ПАРИС F1, КАЛИНА F1, БОНУС БГ F1, ДОРИНА F1, БАЛКАН F1
отопляеми оранжерии 18 – 20 декември
неотопляеми с двойно фолио 5 – 7 януари
Семената се засяват в тавички, напълнени с торфен субстрат и се поставят при температура 25 – 28 градуса С за поникване. През този период грижите се свеждат до поддържане на указаната температура и постоянна влажност на субстрата. Обикновено след първата поливка след сеитбата и последващо покриване на тавичките с полиетилен или хартия, до поникването (5 до 7 дни), втора поливка не се налага. Следи се за поникването на семената и със самото му начало се отстранява фолиото (или хартията) и се осигурява максимално осветление. След масовото поникване – около 75%, температурата се намалява, като през деня се поддържа 18 – 20 градуса С, а през нощта – с 3 – 4 градуса С по-ниски. Внимава се с поливките, като влажността на субстрата и въздуха се поддържат в по-ниски стойности.
Когато разсадът формира две същински листа – фаза кръстосване, се пристъпва към пикиране. Това става в пластмасови саксии или кофички, запълнени с торово – почвена смес или торфен субстрат.
ПИКИРАНЕ:
При отопляемите оранжерии започва около 14 януари, а при неотопляемите – около 2 -3 февруари. За един декар са необходими 4400 растения, в което са включени 10% резерви.
Разсадът се отглежда в отопляеми оранжерии като през деня се поддържа 20 – 22 градуса С, а през нощта -16 – 17градуса С. Желателно е саксийките да се поставят върху изолационни подложки, с което ще се избегне контакт с почвата и ще се подобрят температурните условия за развитие на по-добра коренова система.
По време на разсадопроизводството се препоръчва двукратно подхранване с торовете HORTIGROW 5-50-20 – по 3 г / 1 л вода, внесен с поливките, както и ежеседмично пръскане с N-EXRTA – по 2 г /1 л вода. Това ще гарантира получаването на здрав, тъмнозелен и с мощна коренова система разсад. Внимава се да не се преовлажнят кофичките и се следи за болести и неприятели. Проветрява се редовно и се пристъпва към постепенно закаляване на разсада.
Засаждане на постоянно място: Растенията се засаждат на постоянно място към 15 – 20 февруари за отопляеми оранжерии и през втората половина на март за неотопляемите с двойно фолио. С цел образуване на по-мощна коренова система, по-едри и изравнени плодове, се препоръчва премахване на първата китка още във фаза “бутон”.
СХЕМИ НА ЗАСАЖДАНЕ:
Препоръчителните схеми на засаждане са браздово 75/35 см или двуредова лента 90+50/30 см.На един декар се осигуряват 4000 растения.
ОТГЛЕЖДАНЕ:
През вегетацията растенията се отглеждат едностъблено и се колтучат редовно. При образуване на сложни чепки, същите се редуцират до 5-6 плода. За да се избегне изресяване на китките и да се подобри опрашването на цветовете се използват различни стимулатори или бомбуси. Вегетационният връх се премахва 1-2 листа над четвъртото съцветие. Доматите се окопават редовно, като първото е след прихващане на растенията, а всяко следващо – през две седмици. Следи се за появата на болести, от които най-важна е сивото гниене. За да се избегне това заболяване е необходимо редовно проветряване и при по-голямо зашумяване на растенията – почистване на листата. В началото се премахват най-долните 1-2 листа, а след като се избистрят плодовете от първа китка, се премахват всички останали листа до нея. Взависимост от случая, може да се наложи да се премахнат отделни листа и от по-горните етажи.
ПОДХРАНВАНЕ:
През вегетацията доматите редовно се подхранват с минерални торове. Препоръчват се торовете ХОРТИРОУ, внесени с капкова система по следната схема:
Засаждане на разсада до изцъфтяване на първа китка – 2 подхранвания през седмица 1.5 кг/дка ХОРТИГРОУ 5-5-20
Прецъфтяване на първа китка до началото на беритбата – 9 подхранвания през 7-10 дни с по 4 кг/дка ХОРТИГРОУ . При отопляемите оранжерии беритбите започват в началото на м.май и при прекършване на 4 чепки приключват около 10 юни. В неотопляемите оранжерии беритбите започват през втората половина на м.май и приключват в на м.юли. Взависимост от сорта и условията на отглеждане добивите варират от 2.5 до 3.5 кг от растение.
Горепосочените хибриди – ПРЕКОС F1, КАЛИНА F1, ПАРИС F1, БОНУС БГ F1, ДОРИНА F1 са също така подходящи и за есенно отглеждане като предкултура. В това направление много добри резултати дават хибридите ГЕО F1 и ГЕО СУПЕР F1, които се отличават с по-голяма твърдост на плодовете и възможност за дълго съхранение. Сеитбата на семената се извършва през втората половина на м.юни или началото на м.юли. Първите беритби са съответно през втората половина на м.октомври или началото на м.ноември.
За дълга вегетация е подходящ сортът КАМЕНА ГЕО F1.
Всички сортове на фирмата са подходящи за отглеждане по тази технология.
Страница 11 от 12




