Лимонът расте през цялата година. При стайни условия той има 3-4 растежни периода - от февруари до октомври - и цъфти два пъти - февруари-март и октомври-ноември.
Лимонът е храст, който достига при отглеждане на открито до 3-4 м височина, а при оранжерийно или стайно отглеждане в съдове - до 1-2 м. Листатата му са продълговати, заострени, елипсовидни, с характерен лимонов аромат. Цветовете са двуполови, бели, с 5 венчелистчета. Плодовете са средно едри до едри, тежки от 40 до 400 г, яркожълти, овални, с характерна изпъкналост (пъпче) на връхната част. Плодовото месо е зеленикаво до светложълто, сочно и приятно кисело. В месото се намират доста семена, но има сортове и без семена. Плодовият сок е безцветен, освежително кисел, ароматичен и е богат на витамини (А, В, С и Р).
Лимонът расте през цялата година. При стайни условия той има 3-4 растежни периода - от февруари до октомври - и цъфти два пъти - февруари-март и октомври-ноември. От прецъфтяването до узряването на плодовете при стайна обстановка са необходими 180-200 дни. Узрелият плод може да остане на храста до 1 година, обаче отново позеленява, наедрява вторично и на следната година пак пожълтява. При това вторично узряване кората силно надебелява.
Лимонът е самоопрашващо се растение.
Лимоновият плод се цени много заради вкусовите си качества - аромат и киселина, а така също и като лечебно средство против скорбут, предпазване от заболяване на дихателните и храносмилателните органи. Това лечебно свойство лимонът дължи на голямото съдържание на витамин С и на лимоновата киселина.
Лимонът намира голямо приложение в сладкарството, консервната и парфюмерийната индустрия.
Предполага се, че лимонът е произлязъл от цитрона. В Източна Индия и Индокитай лимонът е отглеждан още преди повече от 2500 години. В Европа е внесен през 18 век.
В производствени насаждения днес лимонът е застъпен в средиземноморските страни - Италия, Испания, Южна Франция, Гърция, Албания, а така също и в Турция, Иран, Япония, Палестина, Австралия, Алжир, Съединените щати и др. У нас лимонът се отглежда изключително като стайна култура.
Лимонът е топлолюбиво растение със слаба мразоустойчивост. Вегетационният период започва при средна температура на въздуха 10-12°С. За развитието на цветните пъпки и цветовете е необходима температура от 14 до 16°С. Обаче най-добра температура за вегетативно нарастване, цъфтеж и плододаване на лимона е 16-18°С.
Лимонът е светлолюбиво растение, но пряката слънчева светлина смущава неговото развитие. Той понася засенчване и много добре се развива при стайни условия и в траншеи. При температура, близка до 0°С, когато нормалната жизнедеятелност на растението спира (дървото се намира в покой), лимонът може без вреда да издържи на пълно затъмняване в продължение на 3-4 месеца (траншейни и избени условия).
Лимонът е доста влаголюбив. През периодите, когато нарастват цветните пъпки, през цъфтежа и формирането на завръза той е най-взискателен към влагата. Редовното и умерено поливане на почвата през тези периоди е наложително. Недостигът на влага през това време предизвиква окапване на цветовете и завръза. Прекомерното овлажняване на почвата, което води до заблатяване, е също така вредно, както и недостигът на влага.
