Маслиновото дърво предлага много богатства - дървесината му е подходяща за дърворезби и мебели, а плодовете ни даряват с безценния зехтин и огромното разнообразие от маслини. Дръвчето започва да дава плод към осмата си година, но са му необходими цели 15 или 20, за да достигне до своя пик, и това продължава до 80-тата му година. Иначе, маслиновите дървета живеят по няколкостотин години.

Големи производители на маслини и зехтин са Гърция, Испания, Италия, Мароко, Тунис, Сирия, Турция и Португалия, а напоследък и Калифорния. Но Европа произвежда три-четвърти от маслините в света. Затова е и водеща по консумацията им, както и на зехтин.
Без да бъдат специално обработени, маслините са горчиви и не са подходящи за директна консумация. Има данни, че обитателите на остров Крит са открили как да правят маслините годни за ядене още 3500 години пр. Хр.

През вековете маслината се е превърнала в религиозен символ. Тя се открива и в двата завета на Библията, а самите дървета са се използвали специално за изработката на олтари. Победителите в Олимпийските игри били награждавани с венци от маслинови клонки и листа, а със зехтин били помазвани атлети, владетели и духовници.

Естественият цвят на маслините варира от зелено до лилаво, черно, кафяво и дори кафеникаво розово. Най-важен за цвета и аромата на маслината е моментът на нейното бране. Черните маслини са брани зрели, докато зелените се берат още преди да узреят.

След като бъдат събрани, маслините се поставят в солен разтвор, към който се добавя саламура от предишните маслини, богата на подходящи за протичане на ферментацията дрожди. Там престояват между шест и осем седмици. След това маслините може да бъдат овкусени с различни ароматни билки и подправки.
Съществуват и други начини за приготвяне на маслините за ядене, но някои от тях унищожават хранителната им стойност или цвета. Има и метод за превръщането на зелените маслини в черни чрез оксигенация, но тези маслини губят полезните си качества.