Articles - Thumbnails

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар, културен вид минзухар от семейство Перуникови. Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета и част от шийката му се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител
В началото на цивилизацията
Шафрановият минзухар Crocus sativus е полиплоидна (свързана с увеличаване на броя на хромозомите) мутация вероятно на обичайния за континентална Южна Гърция и егейските острови картрайтов минзухар C. cartwrightianus. Това генетично изменение, което води до видимо издължаване на близалцата, не остава незабелязано от минойците, създали вероятно първата европейска цивилизация. Те, изглежда, вече са били запознати със свойствата на дивия минзухар да ухае и да придава вкус и цвят, и започват целенасочено да отглеждат виолетовото цвете. Това се случва преди около 3500 години и оттогава са останали великолепни минойски стенописи, които изобразяват берачи на шафран.

 

Другата теория, подкрепяна от Иран - производител на над 95% от шафрана, търси корените (пардон, луковиците) на подправката в планинската верига Загрос, която се простира в западната част на страната.

Която и версия за първичното разпространение да е вярна, важното е че днес шафранът се отглежда на една доста обширна територия – от Португалия до Кашмир в Индия. Най-северните насаждения за добив на подправката са в Швейцария и Австрия, макар че минзухарът се гледа и в Холандия, но за посадъчен материал. В Африка забележими количества се отглеждат в Мароко. Шафранът е пренесен и в Австралия, и в Северна Америка, но почти никой не е чувал за подправката от тези райони. За сметка на това испанската продукция, и то тази от Ла Манча, е най-прословута.

Земеделска теория и практика
Шафрановият минзухар е доста непретенциозен за отглеждане, но все пак изисква подходящи условия. Най-важното е почвата да е достатъчно отцедлива, така че да не загине луковицата от твърде много влага. Ниските температури не са от толкова голямо значение и тънките листа на цветето продължават да растат и през зимата и изсъхват чак напролет. Тогава растенията изпадат в покой докъм октомври-ноември, когато листата избуяват наново и се появяват първите цветове.

Това е моментът, в който започва беритбата. Тя е трудоемка и на ръка, а механизацията е почти невъзможна, защото, за да се получи качествен краен продукт, цветовете се събират съвсем леко отворени, което изисква непрекъсната оценка на състоянието им.

 

Следва отделянето на скъпоценните червени близалца. Те са дълги между 2 и 3,5 см и толкова фини, че дори човешките ръце се затрудняват с обработката им, макар тя да не е сложна – трите нишки на близалцето се издърпват и свързващата ги жълтеникава част (стълбче) се отделя. Ако се остави, тя ще увеличи обема на продукцията, но драстично ще намали качеството ѝ, защото не съдържа в достатъчна концентрация специфичните вещества на шафрана. Все пак някои недобросъвестни производители си позволяват това, подмамени от високата цена. Подобна практика е неприемлива, макар и разбираема. Не стига че от 150 цвята се получават около 5 г близалца, а и теглото им ще намалее поне 5 пъти, когато се изсушат. Отделянето на водата от шафрана е важен етап, защото гарантира трайността му. Това се прави при сравниттелно ниски темпратури (50 – 60° С), така че да не се наруши химичният състав на подправката.

Цветна и ароматна химия
Съставът на подравката е уникален. В близалцата на шафрана са открити над 150 летливи и пигментни вещества, но тези, които в най-голяма степен определят цвета, вкуса и аромата, са три.

Кроцинът е червено багрилно вещество, което във воден разтвор дава жълтооранжево оцветяване. То е изключително интензивно и затова 0,2 г шафран са достатъчни да обагрят красиво 1 л течност например смес за крем брюле. Изследвания показват, че кроцинът има забележимо антидепресивно действие, а в момента се тестват и антиканцерогенните му способности. Освен на кроцина подправката дължи цвета си, но в много по-малка степен, и на по-обичайни багрила като зеаксантин, който се съдържа и в човешката ретина, и ликопен, който е в голямо количество в доматите.

Шафранът е слабо до силно горчив, ако се пробва сам по себе си, и това негово свойство се дължи на пикрокроцина – гликозид, получен при катаболизма на зеаксантина.

Уникалният аромат на шафрана се дължи на сафранала, който се получава от пикрокроцина при процеса на сушене. Макар да е в най-голямо количество в шафрана, сафраналът не е запазен само за подправката и играе роля във формирането на аромата на мерджана (далеч по-известен като годжи бери), лимона, кимиона, листата на смокинята и южноафриканският храст ройбос, от който се приготвя ароматен и имуностимулиращ чай. Сафраналът успокоява нервната система и се смята, че е полезен при депресивни състояния, а също и като антиоксидант.

Борба с измамите
Тези три вещества са важни и за определянето на качеството на шафрана. За целта има изготвена методика, която се използва от ISO 3632, и количествено определя цвета, вкуса и аромата на подправката според концентрацията съответно на кроцин, пикрокроцин и сафранал. Друг важен параметър е водното съдържание, който показва дали крайният продукт е достатъчно изсушен, така че да няма възможност за промяна на цвета и аромата му. Шафранът се разделя в три качествени групи, като някои параметри се различават, когато подправката е смляна на прах или е съставена от целите нишки на близалцата.

За потребителите е важно да се знае, че шафранът на прах е по-вероятно, но не и задължително, да съдържа чужди примеси, които са добавени, за да се увеличи теглото. Изобщо високата цена, която може да достигне 30 000 долара за килограм, много лесно предизивиква измамническите апетити. Изсушени цветове от невен и шафранка, куркума на прах и изкуствени багрила са само малка част от хитрините на шафрановите фалшификатори. Измамите не са новост и още през XV век в Нюрнберг има закон, който осъжда престъпниците, подправили шафран, на затвор и дори смърт. В днешно време наказанията са предимно финансови, но доказването на чистотата на шафрана, който си купуваме, е невъзможна задача без лабораторни анализи.

На помощ тогава идва доверието в производителя, което у нас отскоро не е свързано с пътуване в чужбина, защото България вече има своите първи минзухарови насаждения.

В кухнята
Шафранът държи достойно висока цена, защото производството му е почти изцяло на ръка, а и съществува недостиг на пазара. Според някои данни в момента се задоволяват едва 30% от търсенето. Продуктът се търси най-вече за хранителни цели, защото несравнимите му вкусови и ароматни качества вдъхновяват много от съвременните шеф-готвачи, но освен това редица традиционни ястия от най-различни точки на света разчитат на червените нишки. Сред тях най-известни са:

• провансалската рибна яхния буябес
• каталунската сарсуела де пейш
• миланското ризото
• валенсианската паеля
• индийските сладкиши гулаб джамун
• азиатските оризови гозби биряни
• персийската халва

Обиковено шафранът се накисва в топла вода, за да се извлекат багрилните и ароматни вещества, и течността се добавя в ястието. Ако пък то изисква бульон, подправката се слага направо в него. Някои рецепти препоръчват съвсем лекото запичане на шафрана, за да се засили уханието.

Съхраняването на шафрана е същото като останалите подправки – на прохладно, проветриво и тъмно място, в плътно затворен контейнер. Макар да се препоръчва да се използва в рамките на една година, качественият шафран, като този от Славяново например, може да запазва свойствата си доста по-дълго време.

 

Много малко са хранителните продукти, които се сравняват със златото, но шафранът определено превъзхожда благородния метал по цена, а и определено добивът му не нанася кавито и да е забележими последици за околната среда. Макар и да не можа да послужи за дългосрочен актив, освен ако не се влагат средства в отглеждането му, несъмненото удоволствие от изкусно приготвена уханна порция със златист цвят трябва да бъде усетено при всеки един възможен повод.

Астрагал
Астрагалът е широко смятан за един от най-добрите избори за здрава имунна система. Той произлиза от Китай, където е използван в течение на хилядолетия в класическата китайска народна медицина. Редица проучвания потвърждават, че растението има имуностимулиращо, антивирусно и антибактериално действие. Астрагалът функционира по същия принцип като ехинацеята – увеличава активността на имунните клетки и създава нови такива. Въпреки това, астрагалът има сериозно предимство – за разлика от ехинацеята, той се фокусира върху изграждането на имунната система и поради това може да бъде приеман ежедневно.

Най-изумителната черта на това растение е обаче способността му да подсилва едни части от имунната система, докато потиска други – което го прави напълно подходящо за автоимунни заболявания, където някои части на имунната система атакуват своя собствен организъм. Друг важен факт за астрагала е, че от него се извлича вещество, което бори вируса СПИН .

За подсилване на имунната система потърсете корени от астрагал в местните аптеки, дрогерии или био магазини. Можете да ги добавяте към супи, ориз, яхния, или всяка храна, която се ври поне 30 минути на тих огън.

 

Черен бъз
Черният бъз е добре познат имуностимулант в българската народна медицина, като е наричан „най-силната българска билка“ от народния български лечител Петър Димков. Освен това черният бъз е и признат на световно ниво за своите способности да ускорява производството на антитела в организма. Американски проучвания посочват, че бъзът има антивирусно действие и помага при редица заболявания. Предимство на черния бъз спрямо астрагала е неговото широко разпространение както по българските здравни магазини, така и в природата – можете да го намерите по гори и около реки.

Консумацията на бъз ще направи организма ви особено ефективен срещу грипни заболявания . Наскоро написахме подробна статия за лечебните свойства на бъза както и как се правят мармалад, конфитюр, пюре, сладко, вино , сироп и още продукти с него, която можете да ползвате за допълнителна информация за това растение.

 

Котешки нокът
Котешкият нокът произлиза от Перу, където е често използван за стомашни проблеми. Напоследък обаче става все по-широко използван заради своите необикновени способности да стимулира имунната система. Растението съдържа оксиндолови алкалоиди, които увеличават капацитета на имунната система и й помагат да поглъща и унищожава патогени. Признат за седмата най-популярна билка в САЩ, котешкият нокът се използва най-често при остеоартрит и ревматоиден артрит, както и при различни заболявания на храносмилателната система. Вярва се, че има и противораково действие.

 

Ехинацея
Ехинацеята е растение, произхождащо от Северна Америка, което е използвано още от индианските племена. Американски проучвания доказват за него през 2006-та година, че то съдържа активни вещества, които стимулират имунната система да противодейства на бактериални, вирусни и гъбични инфекции, да намалява възпаленията, да укрепва кръвоносните съдове, да унищожава свободните радикали, да увеличава активните бели кръвни клетки (WBCs-левкоцитите), да стимулира производството на интерферон (естествено антивирусно вещество) и да предотвратява увреждане на кожата от слънчеви лъчи. Човек може да се зачуди за кое ехинацеята не може да помогне, нали?

Женшен
Терминът „женшен” може да бъде отнесен до над 30 различни вида растения, така че когато говорим за неговите имунни свойства, следва да разглеждаме конкретните видове женшен. Има данни, че азиатският женшен ускорява дейността на определени видове бели кръвни клетки, които могат да стимулират имунната система. По-сериозни и обещаващи проучвания са правени на корейския женшен, където два опита показват, че някои имунни клетки стават повече или по-активни при здрави доброволци, които консумират женшен. Нещо повече, в проучване с пациенти, които страдат от бронхит, корейският женшен е подобрил действието на някои имунни елементи в бронхите. Друг женшен, който е познат за своята имунна активност, е сибирският. Той е особено полезен при предотвратяването на инфекции по време на интензивна физическа дейност или продължителни периоди на стрес.

 

Магданозът прочиства бъбреците, заличава лошия дъх от устата, защитава имунната система, служи прекрасно като подправка в кухнята и снабдява тялото с важен елемент като желязото

Да се отглеждат лечебни растения у дома не е никак трудна задача, дори да не разполагате с голямо пространство. Тя не е обвързана с големината на апартамента ви или пък полагането на специални усилия. Това, което ви трябва, са няколко саксии, постоянство в поливането и подходящо място, което да гарантира по малко слънчева светлина всеки ден. Алое вера, мента, лайка… всички тези растения могат да бъдат от полза за вас и за вашите деца, които с удоволствие ще ги наблюдават как растат и ще се уверят със собствените си очи колко удивително нещо е природата.Ако отглеждате на балкона си цяла градина от билкови и лечебни растения, вие на практика разполагате със своеобразна малка аптека. В даден момент всяко едно растение може да се превърне в лекарството, от което се нуждаете. Настинка, стомашна болка, нараняване – няма болежка, която да не успеете да облечките и да третирате подходящо. Природата е мъдра и удивителна – тя ни е дарила с огромно количество растения, които могат ежедневно да ни поддържат здрави.

Затова, защо наистина не направите селекция на лечебните растения и не си отгледате малка домашна аптечка от естествени, живи лекарства? Струва си. Предлагаме ви да хвърлите поглед на някои от най-разпространените лечебни растения и да се убедите, колко лесно могат да бъдат отгледани в саксия у дома.

Алое вераТова растение не изисква кой знае какви грижи, за да вирее спокойно на балкона ви. Задължително го сложете в сакция, която обилно се огрява от слънцето. Поливайте го от време на време. Характерно за алое вера е, че е много плодовито. Листата му са пропити с вода, ензими и изобилие от аминокиселини, които често сме ви съветвали да употребявате като част от домашни маски с цел регенериране на кожата. Можете с лекота да извлечете екстракт от лечебния гел, като отрежете някое листо.

Когато отглеждате алое вера у дома, обърнете внимание на нещо съществено – препоръчително е растението да вирее в глинен съд, а не в пластмасов. Напълнете саксията с обикновена почва, като 50% от нея е торфен мъх. Сложете на дъното на съда две малки камъчета, те ще играят ролята на дренажна система.

Много важен фактор за нормалното развитие на алое вера е наличието на директна слънчева светлина. През студените месеци пазете растението от изстудяване.
Може ли е някой да устои на прекрасния ментов чай следобедно време? Ментата отлично повлиява стомашни болки и оказва тонизиращ ефект в комбинация с чувство за спокойствие и отмора. Изключително добре се съчетава с други лечебни растения под формата на чай или отвара.

Ментата представлява природно средство, което с удоволствие бихте отглеждали в саксия на балкона си. Препоръчваме ви я горещо. С нея можете да гарнирате ястията и десертите си.

Как да я отглеждате? Лесно е. Това е растение, което можете да засадите по всяко време на годината. Нуждае се от малка доза обгрижване. Сред полезните му свойства ще заобичате тoва, че отблъсква пчелите и другите насекоми, които през лятото определено създават проблеми, особено ако имате деца у дома.

Трябва ви глинена саксия, в която да сложите равни части почва и торфен мъх. Сложете няколко камъчета, за да задържат водата. Ментата предпочита полуслънчево място. Препоръчваме ви да не я излагате на директна слънчева светлина.

Салвия
salvia
Знаете ли какво означава думата „салвия”? – „Да бъдеш в добро здраве”. За да извлечете ползите от това удивително лечебно растение, желателно е да потърсите глинеста почва и да осигурите добър дренаж в основата.

Салвията се нуждае от много слънце. Затова ви препоръчваме да я сложите на онова място на балкона ви, което се къпе в обилна слънчева светлина. Растението ще ви спечели с ефектите си. То отпуска, повлиява благоприятно храносмилателната система, редуцира възпалението и помага при главоболие. След това уточнение, можете ли да устои на изкушението да добавите салвия в домашната си лечебна градина?

z
Магданозът е отличен детоксикатор. Той прочиства бъбреците, заличава лошия дъх от устата, защитава имунната система, служи прекрасно като подправка в кухнята и снабдява тялото с важен елемент като желязото. Препоръчително е ежедневно да приемате по една чаена лъжичка магданоз за добро здраве.

А как расте? Много лесно. Магданозът трябва да получава поне 5 часа слънчева светлина дневно. След това можете да го преместите на сенчесто място. Нуждаете се от саксия с малко почва, торфен мъх и камъчета за основа. Трудността при отглеждането му изхожда от факта, че това растение изисква повече време, за да порасне. Въпреки че нищо не пониква, не забравяйте да го поливате – рано или късно ще съберете плодовете от упорития си труд. Може да са необходими няколко месеца, но ще имате магданоз, а когато порасне, няма да можете да живеете повече без него. Обърнете внимание на факта, че домашният магданоз е много по-ароматен от този, който се продава по магазините. Освен това можете да си отрежете от него всеки път, когато ви се прииска, без да съществува риск да изсъхне или пък да загуби ценните си свойства, като го съхранявате в хладилник.


Лайката е лечебно растение, което е желателно всеки да има у дома си. Тя успокоява, осигурява добър сън, премахва чувството за раздразнение и регулира сърдечно-съдовата система. Струва си да я добавите в собствената си малка аптечка на балкона. От нея можете да приготвяте отвари и чайове по всяко време на годината.

Как да я отглеждате? Много лесно. Винаги засаждайте растението през лятото, когато дните са най-топли. Ще са ви необходими една част тъмна почва и една част песъчлива, за да може водата да се дренира добре. Следващата стъпка – къде да поставите саксията? В тази част от дома ви, където е светло, но не и прекалено. Категорично – не на пряка слънчева светлина. За да направите чай, се нуждаете от цветчетата на лайката. Затова бъдете търпеливи и изчакайте листенцата да се отворят напълно, за да оберете цветовете. Подхождайте внимателно! Не бива да изваждате коренчета, тъй като така ще предотвратите по-нататъшен цъфтеж.

Сварете артишок във вода и я пийте след това 2-3 пъти на ден. Розмаринът пък подпомага храносмилателния процес и е страхотен съюзник в изгарянето на мазниниХвойната съдържа детоксикатори и антиоксиданти, които помагат да се премахнат токсините от тялото. Те обаче не пречат на метаболитната активност.

Нейните противовъзпалителни съставки помагат да се регулира храносмилането. Това е важно за предотвратяване на бавния чревен транзит.

Пригответе я като чай и пийте два пъти на ден.Богата на витамини, минерали и диуретични компоненти, конската опашка е популярна билка, която може да помогне да отслабнете здравословно.

Характеризира се с способността да подпомага елиминирането на течности и токсини от тялото. Те могат да причинят възпаление и бавен метаболизъм.

Можете да я приемате като чай 2 или 3 пъти на ден.
Ако искате, можете да добавите малко лимонов сок и мед.След това, вербена е известна като натурално пречистващо средство. Това я прави идеална за премахване на ненужните отпадъци от тялото.

Освен това има компоненти с храносмилателни свойства, които подобряват чревното движение. Освен това успокоява възпалението на корема.

Пригответе чай с тази билка и пийте два пъти на ден.Розмаринът е популярно растение, което се е утвърдило поради многобройните си кулинарни, козметични и медицински цели.

От дълго време е известно като велик съюзник за отслабването. Това е не само защото помага да се отървем от отпадъците от тялото. В допълнение, той оптимизира храносмилателния процес.

Можете да го използвате като подправка за вашите храни, или можете да го приготвите като чай.
Ако изберете втория вариант, пийте го до два пъти на ден.Артишокът е популярен заради прочистващите си и антиоксидантните свойства. Като цяло, това значително ще помогне да отслабнете здравословно.

Артишокът е богат на диуретични фибри, витамини и минерали. Това е растение, което поддържа храносмилането, кара ви да се чувствате сити по-дълго и да помага за елиминиране на задържаните течности.

Можете да га ядете суров или да го добавите към вашите рецепти.
За отслабване, препоръчваме да го приготвите във вода и след това да пиете водата 2 или 3 пъти на ден.Характеристиките за загуба на тегло на брезата идват от понижаващите свойства на липидите и холестерола. Те могат да помогнат за намаляване и разграждане на липидните вещества.

Неговите противовъзпалителни вещества възстановяват правилната функция на лимфната система. Благодарение на това също така помага да се премахнат опасните токсини.

Трябва също така да се спомене, че това спомага за стимулиране на производството на жлъчка. Това е ключово вещество за смилането на мазнините.

Сухите листа от бреза могат да бъдат превърнати в чай. Пийте го два пъти дневно.
Можете да намерите и течен екстракт от него, който да добавите към чайовете, плодовите сокове или водата.Без съмнение зеленият чай е една от най-полезните билки, когато става дума за загуба на тегло.

Богат е на антиоксиданти като катехини. Така той е стимулант на метаболизма и лимфната система, който насърчава елиминирането на отпадъците и мазнините.

Можете да го пиете често като добавка за контролиране на високи нива на холестерола и сърдечносъдови проблеми, които често са резултат от наднорменото тегло.

Въпреки това, тя е и пречистваща, противовъзпалителна и диуретична напитка.

Пригответе я като чай и пийте 2 чаши на ден.
Ако искате, може да го приемате и като таблетки или като екстракт. Уверете се, че спазвате препоръките за употреба.Ментата има храносмилателни и противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат за подобряване на процесите на тялото, когато става дума за загуба на тегло.

Въпреки че не е изгарящо средство за мазнините, можете да го включите в диетата си, за да елиминирате токсините и течностите.

Пригответе го като чай и пийте до три пъти на ден.
Добавете го към смутита, сокове и лимонади
И вие ли се борите срещу напълняването и се опитвате да отслабнете здравословно? Ако правите всичко възможно, за да се върнете към нормално тегло, опитайте да изберете някоя от тези билки и я използвайте, за да помогнете на здравословния си хранителен план.

Бъзът е смятан за най-силната и универсална българска билка. Изключително богат е на полезни вещества и лекува всевъзможни болежки. С лечебна цел се използват всички части от билката бъз – корените, листата, плодовете и цветовете.Българската народна медицина в лицето на лечителя Петър Димков наричан бъза, по-специално черния бъз, „най-силната българска билка”. С доказани противоракови свойства бъзът е ценно растение, което е в състояние да донесе много ползи на човешкото здраве. И макар, че сме свикнали да го подминаваме като досаден храст, тази статия ще се опита да даде един нов ракурс на отношението ви към бъза.