Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 23 Февруари 2019

Посещения: 1035

Червената детелина (Trifolium pratense) е многогодишно тревисто растение с естествени местообитания в умерените пояси на Европа, Африка, Централна и Северна Азия. Кореновата система е силно разклонена. Има изправени и високи (до 60 см) зелени стъбла, облистени в с тройни, нежни светлозелени листенца. Цветовете са ръбести с розово-лилава окраска, без аромат, събрани в сферични съцветия. Цъфти през летните месеци и началото на есента.

Поради бързия си растеж и високата хранителна стойност, растението се използва като фуражна култура. Използвана е като лечебно средство от източните народи. У нас става популярна в последните десетина години, когато се анализира богатият ѝ състав.

Има богат и многообразен химичен състав: токоферол (витамин Е) - един от най-мощните антиоксиданти, фитостероли, изофлавони, кумарини, антитуморни съставки, железни и медни соли, калций, хром, магнезий, калий, фосфор, витамин С и ниацин. На тях се дължат противовъзпалителните, успокоителните, антиспазмолитичните и отхрачващи свойства на червената детелина. Най-високо съдържание на полезни съставки има в листата, но за лечебни цели могат да се използват стръковете, цветовете и плодовете. Те са суровина за производството на течни екстракти, капсули, таблетки, тинктури, чай, кремове и мехлеми.

Чай от Червена детелина (Trifolium pratense)...Едно от най-ценните качества на билката е противовъзпалителното ѝ действие. Приемът на чай от червена детелина подобрява състоянието при хипертония, коронарна болест на сърцето и други сърдечно-съдови проблеми. Кумарините подобряват кръвообращението. Билката балансира нивата на хемоглобина, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове и пречиства кръвта. Чаят осигурява оптимално количество антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали т.е. приемът му е превенция срещу появата на клетъчни мутации, дегенеративни заболявания, вирусни и бактериални инфекции. Мощните диуретични свойства на червената детелина подпомагат детоксикацията на организма. Чрез стимулиране на уринирането се отделят ненужните количества вода, токсините и незначителна част от мазнините. Подпомага функциите на бъбреците.

Директната консумация на дребните плодчета осигурява на организма необходимите количества витамин С, който стимулира имунната система и формирането на бели кръвни телца.

Повишените холестеролни нива предразполагат развитието на атеросклероза, сърдечни пристъпи и инсулти. Медикаментите, съдържащи екстракт от червена детелина понижават нивата на LDL холестерола в организма.

Червената детелина има противотуморно и хормонално въздействие и върху двата пола. Изофлавоните поддържат нивата на естроген или осигуряват плавната им промяна при жените с предменструален синдром или в менопауза. По този начин се елиминират неприятните проблеми, съпътстващи тези състояния като болки в гърдите, топли вълни и рязка промяна в настроението. Продуктите с червена детелина помагат при мастит, загуба на костна тъкан при остеопороза, бяло течение и рак на гърдата.

Активните съставки на билката блокират определени ензими и свеждат до минимум развитието на рак или аденом на простатната жлеза при мъжете.

Уникалният състав влияе и върху мускулите и ставите. Билката се препоръчва при заболявания на дихателната система. Тя успокоява астматичните спазми, облекчава състоянието на страдащите от бронхити, настинки, коклюш и хрипове.

Мехлемите и кремовете, в чиято формула е включен екстракт от червена детелина облекчават кожни проблеми като обриви, акне, екземи и псориазис.

Въпреки многостранния положителен ефект върху организма, използването на червена детелина трябва да се извършва под строг лекарски надзор! Високата концентрация на изофлавони прави екстракта неприложим при деца, бременни и кърмачки. Забранен е паралелният прием на продукти с червена детелина при хормонална терапия с естроген, андроген, прогестерон и техните производни. Приемът, заедно с аспирин, витамин Е, гинко билоба, джинджифил и чесън повишава риска от вътрешни кръвоизливи.

Употребата на продуктите с тази билка може да предизвика странични реакции у приемащите ги лица като гадене, мускулни болки и силно главоболие..!

Консултацията с опитен фитотерапевт е наложителна, тъй като при предозиране или продължителната употреба, продуктите могат да бъдат токсични..!

Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 23 Ноември 2018

Посещения: 832

Жен-шенът (Panax Ginseng) е растение от Изтока. Може да се види в Североизточен Китай, Северна Корея, Тибет, Сибир. Високо е 30-60см,а коренът му е с диаметър 3-8см и е многогодишната част на растението, а надземната част е едногодишна. Цветовете на жен-шена обикновено са бели,а плодовете му са дребни и светло-червени. Корените, които имат формата на човешко тяло, имат лечебно действие, но могат да се използват за тази цел след петгодишна възраст. Препаратите от него действат стимулиращо и тонизиращо при преумора, намалена трудоспособност, нарушения в сърдечно-съдовата система, нервни, психически и други заболявания. Китайската народна медицина го използва от преди 5000 години.
Полезни съвети
Отглеждане на жен-шен
И у нас може да се отглежда жен-шен, но при нужните му условия. Той е силно студоустойчиво, светлолюбиво растение, но не понася прякото слънчево греене, както и плътното засенчване. През лятото изисква висока температура и голяма влажност на въздуха. Предпочита плодородните и не понася тежките кисели почви. Характеризира се с бавен растеж и развитие. Размножава се със семена, които обикновено никнат за 1-2 години. За да се ускори никненето, семената предварително се стратифицират, тоест трябва да престоят известно време на студено. Това се прави като се смесят с влажен пясък и се закопават на дълбочина 60 см в почвата навън, където престояват есента и зимата. Засяват се през април редово – 10 см между редовете и 3-5 см в реда. Покриват се с прегорял оборски тор. Едногодишните растения се засаждат на постоянно място, като между редовете разстоянието е 30-40 см, а между растенията 15-20 см. Предварително почвата е много добре наторена и подготвена.
През летните горещи дни, е необходимо посевът да се засенчва задължително. Задължително трябва редовно да се напоява, най-добре чрез капково напояване. През време на вегетацията се полагат постоянни грижи – разрохкване, плевене, подхранване, опазване от болести и неприятели. Растежът през първите 1-2 години е много бавен. През първата година се образува само един лист, през втората – два листа, а семената – през четвъртата година от засаждането.
Многогодишните корени са дълги от 12 до 23 см, с диаметър от 3 до 8 см и тежат от 30 до 200 г.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 23 Ноември 2018

Посещения: 723

Koтeшĸи нoĸът , извecтнa ĸaтo Unа dе Gаtо ce изпoлзвa тpaдициoннo в пepyaнcĸaтa мeдицинa
зa лeчeниe нa шиpoĸ cпeĸтъp oт здpaвocлoвни пpoблeми, ocoбeнo xpaнocмилaтeлни oплaĸвaния и apтpит, ĸaĸтo и зa лeчeниe нa paни, cтoмaшни пpoблeми, paĸ и дp.

Haпocлeдъĸ e пpивляĸлa внимaниeтo нa зaпaднитe билĸapи и изcлeдoвaтeли. Днec, глaвнo oт ycтa нa ycтa, тя ce e пpeвъpнaлa в eднa oт нaй-пpoдaвaнитe билĸи в cвeтa.
Oт 70-тe гoдини нa минaлия вeĸ нayчнитe изcлeдвaния ca ocъщecтвeни oт yчeнитe в Πepy, Гepмaния, Aвcтpия, Aнглия и дpyги cтpaни, зa дa нayчaт пoвeчe зa мoщнитe лeчeбни cвoйcтвa нa ĸoтeшĸи нoĸът. Днec, глaвнo oт ycтa нa ycтa, тя ce e пpeвъpнaлa в eднa oт нaй-пpoдaвaнитe билĸи в CAЩ. Πpeз пocлeднитe гoдини ниĸoя дpyгa билĸa нe e пpивляĸлa тoлĸoвa cилнo внимaниeтo нa yчeнитe.

Haй-гoлямo внимaниe ce oтдeля нa oĸcиндoлoвитe aлĸaлoиди, oтĸpити в ĸopaтa и ĸopeнитe нa Koтeшĸи нoĸът, ĸoитo oĸaзвa влияниe зa cтимyлиpaнe нa имyннaтa cиcтeмa. Toвa ca тeзи ceдeм paзлични aлĸaлoидa, ĸoитo ca пpизнaти c paзнooбpaзиeтo oт paзлични лeчeбни cвoйcтвa. Haй-имyнoлoгичнo aĸтивният aлĸaлoид ce cмятa зa Іѕорtеrороdіn (Изoмep A), ĸoйтo yвeличaвa имyннaтa cиcтeмa в opгaнизмa и дeйcтвa ĸaтo aнтиoĸcидaнт, ĸaĸтo и ocвoбoждaвa тялoтo oт cвoбoдни paдиĸaли. Cъeдинeниятa, oтĸpити в ĸoтeшĸи нoĸът, paбoтят пpи yнищoжaвaнe нa виpycи, бaĸтepии и дpyги миĸpoopгaнизми, ĸoитo ĸapaт здpaвитe ĸлeтĸи дa cтaнaт paĸoви.

Koтeшĸият нoĸът oĸaзвa пoдĸpeпa зa чpeвнaтa и имyннaтa cиcтeмa нa тялoтo . Toвa пoчиcтвaнe cпoмaгa зa xopaтa , cтpaдaщи oт paзлични paзcтpoйcтвa нa cтoмaxa и чepвaтa, вĸлючитeлнo: ĸoлит, бoлecт нa Kpoxн, cиндpoм нa paздpaзнeнитe чepвa и cиндpoм нa пpocмyĸaнoтo чepвo.

Зa лeчeниe нa ĸaĸвo ce изпoлзвa ĸoтeшĸият нoĸът
Haмaлявaнe нa бoлĸaтa и възпaлeниeтo нa peвмaтизъм, apтpит и дpyги видoвe възпaлитeлни пpoблeми;
Имaт пpoтивoтyмopни и пpoтивopaĸoви cвoйcтвa, ĸoитo инxибиpaт oбpaзyвaнeтo нa paĸoви ĸлeтĸи.;
Πoдпoмaгa зapacтвaнeтo нa paни;
Зa лeчeниe нa cтoмaшни язви и чpeвни oплaĸвaния;
Πoмaгa зa oблeĸчaвaнe нa xpoничнaтa бoлĸa;
Πoвишaвa имyнитeтa чpeз cтимyлиpaнe нa имyннaтa cиcтeмa;
Πoмaгa нa xopaтa, cтpaдaщи oт cтoмaшни и чpeвни нapyшeния, вĸлючитeлнo ĸoлит, бoлecт нa Kpoн, cиндpoм нa paздpaзнeнитe чepвa, cиндpoм нa изтичaнe нa чepвaтa, гacтpит и дyoдeнaлни язви, чpeвнo възпaлeниe;
Πoдпoмaгaт бopбaтa c виpycни и гъбични инфeĸции ĸaтo Xepпec и Kaндидa;
Πpилoжeниe пpи:
CΠИH, apтpит, бaлaнcиpaщa чpeвнa флopa, бoлĸa в ĸocтитe, paзcтpoйcтвo нa чepвaтa, бypcит, paĸ, ĸaндидa, cиндpoм нa xpoничнa yмopa, xpoничнa бoлĸa, ĸoлит, бoлecт нa Kpoн, xpaнocмилaтeлни oплaĸвaния, дyoдeнaлни язви, гъбични инфeĸции, cтoмaшни язви, гacтpит, Дeфицит нa имyннaтa cиcтeмa, пoдoбpявaнe нa peмoнтa нa ДHK, възпaлитeлни пpoблeми, чpeвни oплaĸвaния, cиндpoм нa paздpaзнeнитe чepвa, бъбpeчнo изчиcтвaнe, cиндpoм нa тeчoвe, ocтeoapтpит, пapaзити, cтимyлиpaнe нa имyннaтa cиcтeмa, cтoмaшни пpoблeми, виpycни инфeĸции, възпaлeниe нa ypинapния тpaĸт, paни.

Koтeшĸи нoĸът нa ĸaпĸи
Koтeшĸи нoĸът e eднo yдивитeлнo cъc cвoитe cвoйcтвa pacтeния ocигypявaщ пo-виcoĸ тoнyc, здpaвe и eнepгичнocт.

Билĸaтa e нaй-мoщният пpиpoдeн имyнocтимyлaтop и имyнoмoдyлaтop, нeĸpиeщ oпacни cтpaнични eфeĸти. Дoĸaзaнo e, чe xopaтa пpиeмaщи Koтeшĸи нoĸът бoлeдyвaт мнoгo пo-pядĸo, a aĸo ce cлyчи дa ce paзбoлeят, тo пpoтичa бъpзo и бeз ycлoжнeния.

Билĸaтa пpитeжaвa и cвoйcтвoтo дa пpoчиcтвa тoĸcинитe oт чepвaтa, ĸoeтo гo пpeвpъщa в eфиĸaceн лeĸ пpи бoлecти нa дeбeлoтo чepвo и xpaнocмилaтeлнaтa cиcтeмa въoбщe. Cъщo тaĸa ce cмятa и зa eднa oт нaй-eфиĸacнитe билĸи пpи лeчeниe нa oнĸoлoгични зaбoлявaния, тъй ĸaтo пoтиcĸa тyмopния pacтeж. Πoмaгa пpи xипepтoния, тъй ĸaтo ycпoĸoявa cъpдeчния pитъм. Πoдoбpявa мъжĸaтa плoдoвитocт. Дoĸaзaнo eфиĸaceн пpи пpoблeми c пaнĸpeaca.

Haчин нa пpиeм:

5 – 15 ĸaпĸи, paзтвopeни във вoдa, нa глaднo, 30 минyти пpeди xpaнeнe.

Paзĸлaтeтe шишeнцeтo дoбpe пpeди yпoтpeбa.

Koтeшĸи нoĸът нa ĸaпcyли
Koтeшĸи нoĸът пoмaгa зa oбpaзyвaнe нa бeлитe ĸpъвни тeлцa и зa тpaйнa зaщитa нa имyннaтa cиcтeмa. Koтeшĸи нoĸът нa ĸaпcyли имa мoщнo aнтиoĸcидaнтнo дeйcтвиe. Cъдъpжa aнтиoĸcидaнтитe тaнини, ĸaтexини и пpoциaнидини, ĸaĸтo и cтepoли, ĸoитo дeмoнcтpиpaт знaчитeлнa пpoтивoвъзпaлитeлнa aĸтивнocт.

Πpeдпaзвa oт нacтинĸи, гpип и виpycи. Koтeшĸи нoĸът e coчeн зa мoщнo aнтиpaĸoвo cpeдcтвo. Πoмaгa пpи apтpит и лeĸyвa мycĸyлни бoлĸи и пpeyмopa. Зa здpaви ĸocти пpиeмaйтe Bитaмин Д. Moжe дa нaмaли cтpeca и нaпpeжeниeтo. Koтeшĸи нoĸът cъдъpжa eнзим, ĸoйтo пpeвpъщa вpeднитe нacитeни мaзнини в нeнacитeни. Kaтo xpaнитeлнa дoбaвĸa пoмaгa зa yвeличaвaнe нa тoнyca. Πoмaгa пpи aлepгии, acтмa, cинyзит и инфeĸции нa диxaтeлнитe пътищa.

Koтeшĸи нoĸът нa пpax
Haчин нa yпoтpeбa:
Зaлeйтe 1 гp. ĸoтeшĸи нoĸът нa пpax c 250 мл. вoдa и ocтaвeтe дa вpи 10-15 минyти. Πpиeмaйтe oт 1 дo 3 чaши чaй днeвнo. He ce пpeпopъчвa нa xopa, cтpaдaщи oт aвтoимyнни зaбoлявaния, лeвĸeмия, ниcĸo ĸpъвнo нaлягaнe, пpи пpoблeми cъc cъcиpвaнeтo нa ĸpъвтa, ĸaĸтo и пpeди или cлeд oпepaция. Дa нe ce пpиeмa oт бpeмeнни и ĸъpмaчĸи.

Цeнa нa ĸoтeшĸи нoĸът
Цeнaтa нa дoбaвĸи ĸoтeшĸи нoĸът зaвиcи oт пpoизвoдитeля , ĸaтo вapиpa oт 20 дo 55 лв. B пpяĸa зaвиcимocт e oт бpoя нa ĸaпcyлитe, ĸoнцeнтpaция нa aĸтивнитe вeщecтвa, нaчин зa извличaнe нa eĸcтpaĸтa.

Koтeшĸи нoĸът – Cтpaнични eфeĸти
Πpиeмът нa ĸoтeшĸи нoĸът в пpeпopъчaнитe дoзиpoвĸи ce cчитa зa oтнocитeлнo бeзoпaceн. Hяĸoи xopa cъoбщaвaт зa cлeднитe cтpaнични eфeĸти – зaмaянocт, гaдeнe и диapия. Диapиятa или пo-peдĸитe изпpaжнeния ca лeĸo пpoявeни и имaт тeндeнция дa oтшyмявaт пpи пpoдължитeлeн пpиeм нa ĸoтeшĸи нoĸът.

Πopaди имyнocтимyлиpaщoтo дeйcтвиe нa билĸaтa, тя нe ce пpeпopъчвa зa пpиeм oт xopa, cтpaдaщи oт aвтoимyнни зaбoлявaния, xopa c тpaнcплaнтиpaни opгaни и бoлни oт тyбepĸyлoзa.

Koтeшĸи нoĸът пpи бpeмeннocт
Pacтeниeтo нe ce пpeпopъчвa зa пpиeм oт бpeмeнни жeни, тъй ĸaтo мoжe дa пpeдизвиĸa пpeждeвpeмeннo paждaнe или aбopт. He ce пpeпopъчвa и ĸoнcyмиpaнe нa билĸaтa oт ĸъpмeщи жeни.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 18 Ноември 2018

Посещения: 1173

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар, културен вид минзухар от семейство Перуникови. Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета и част от шийката му се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител
В началото на цивилизацията
Шафрановият минзухар Crocus sativus е полиплоидна (свързана с увеличаване на броя на хромозомите) мутация вероятно на обичайния за континентална Южна Гърция и егейските острови картрайтов минзухар C. cartwrightianus. Това генетично изменение, което води до видимо издължаване на близалцата, не остава незабелязано от минойците, създали вероятно първата европейска цивилизация. Те, изглежда, вече са били запознати със свойствата на дивия минзухар да ухае и да придава вкус и цвят, и започват целенасочено да отглеждат виолетовото цвете. Това се случва преди около 3500 години и оттогава са останали великолепни минойски стенописи, които изобразяват берачи на шафран.

Другата теория, подкрепяна от Иран - производител на над 95% от шафрана, търси корените (пардон, луковиците) на подправката в планинската верига Загрос, която се простира в западната част на страната.

Която и версия за първичното разпространение да е вярна, важното е че днес шафранът се отглежда на една доста обширна територия – от Португалия до Кашмир в Индия. Най-северните насаждения за добив на подправката са в Швейцария и Австрия, макар че минзухарът се гледа и в Холандия, но за посадъчен материал. В Африка забележими количества се отглеждат в Мароко. Шафранът е пренесен и в Австралия, и в Северна Америка, но почти никой не е чувал за подправката от тези райони. За сметка на това испанската продукция, и то тази от Ла Манча, е най-прословута.

Земеделска теория и практика
Шафрановият минзухар е доста непретенциозен за отглеждане, но все пак изисква подходящи условия. Най-важното е почвата да е достатъчно отцедлива, така че да не загине луковицата от твърде много влага. Ниските температури не са от толкова голямо значение и тънките листа на цветето продължават да растат и през зимата и изсъхват чак напролет. Тогава растенията изпадат в покой докъм октомври-ноември, когато листата избуяват наново и се появяват първите цветове.

Това е моментът, в който започва беритбата. Тя е трудоемка и на ръка, а механизацията е почти невъзможна, защото, за да се получи качествен краен продукт, цветовете се събират съвсем леко отворени, което изисква непрекъсната оценка на състоянието им.

Следва отделянето на скъпоценните червени близалца. Те са дълги между 2 и 3,5 см и толкова фини, че дори човешките ръце се затрудняват с обработката им, макар тя да не е сложна – трите нишки на близалцето се издърпват и свързващата ги жълтеникава част (стълбче) се отделя. Ако се остави, тя ще увеличи обема на продукцията, но драстично ще намали качеството ѝ, защото не съдържа в достатъчна концентрация специфичните вещества на шафрана. Все пак някои недобросъвестни производители си позволяват това, подмамени от високата цена. Подобна практика е неприемлива, макар и разбираема. Не стига че от 150 цвята се получават около 5 г близалца, а и теглото им ще намалее поне 5 пъти, когато се изсушат. Отделянето на водата от шафрана е важен етап, защото гарантира трайността му. Това се прави при сравниттелно ниски темпратури (50 – 60° С), така че да не се наруши химичният състав на подправката.

Цветна и ароматна химия
Съставът на подравката е уникален. В близалцата на шафрана са открити над 150 летливи и пигментни вещества, но тези, които в най-голяма степен определят цвета, вкуса и аромата, са три.

Кроцинът е червено багрилно вещество, което във воден разтвор дава жълтооранжево оцветяване. То е изключително интензивно и затова 0,2 г шафран са достатъчни да обагрят красиво 1 л течност например смес за крем брюле. Изследвания показват, че кроцинът има забележимо антидепресивно действие, а в момента се тестват и антиканцерогенните му способности. Освен на кроцина подправката дължи цвета си, но в много по-малка степен, и на по-обичайни багрила като зеаксантин, който се съдържа и в човешката ретина, и ликопен, който е в голямо количество в доматите.

Шафранът е слабо до силно горчив, ако се пробва сам по себе си, и това негово свойство се дължи на пикрокроцина – гликозид, получен при катаболизма на зеаксантина.

Уникалният аромат на шафрана се дължи на сафранала, който се получава от пикрокроцина при процеса на сушене. Макар да е в най-голямо количество в шафрана, сафраналът не е запазен само за подправката и играе роля във формирането на аромата на мерджана (далеч по-известен като годжи бери), лимона, кимиона, листата на смокинята и южноафриканският храст ройбос, от който се приготвя ароматен и имуностимулиращ чай. Сафраналът успокоява нервната система и се смята, че е полезен при депресивни състояния, а също и като антиоксидант.

Борба с измамите
Тези три вещества са важни и за определянето на качеството на шафрана. За целта има изготвена методика, която се използва от ISO 3632, и количествено определя цвета, вкуса и аромата на подправката според концентрацията съответно на кроцин, пикрокроцин и сафранал. Друг важен параметър е водното съдържание, който показва дали крайният продукт е достатъчно изсушен, така че да няма възможност за промяна на цвета и аромата му. Шафранът се разделя в три качествени групи, като някои параметри се различават, когато подправката е смляна на прах или е съставена от целите нишки на близалцата.

За потребителите е важно да се знае, че шафранът на прах е по-вероятно, но не и задължително, да съдържа чужди примеси, които са добавени, за да се увеличи теглото. Изобщо високата цена, която може да достигне 30 000 долара за килограм, много лесно предизивиква измамническите апетити. Изсушени цветове от невен и шафранка, куркума на прах и изкуствени багрила са само малка част от хитрините на шафрановите фалшификатори. Измамите не са новост и още през XV век в Нюрнберг има закон, който осъжда престъпниците, подправили шафран, на затвор и дори смърт. В днешно време наказанията са предимно финансови, но доказването на чистотата на шафрана, който си купуваме, е невъзможна задача без лабораторни анализи.

На помощ тогава идва доверието в производителя, което у нас отскоро не е свързано с пътуване в чужбина, защото България вече има своите първи минзухарови насаждения.

В кухнята
Шафранът държи достойно висока цена, защото производството му е почти изцяло на ръка, а и съществува недостиг на пазара. Според някои данни в момента се задоволяват едва 30% от търсенето. Продуктът се търси най-вече за хранителни цели, защото несравнимите му вкусови и ароматни качества вдъхновяват много от съвременните шеф-готвачи, но освен това редица традиционни ястия от най-различни точки на света разчитат на червените нишки. Сред тях най-известни са:

• провансалската рибна яхния буябес
• каталунската сарсуела де пейш
• миланското ризото
• валенсианската паеля
• индийските сладкиши гулаб джамун
• азиатските оризови гозби биряни
• персийската халва

Обиковено шафранът се накисва в топла вода, за да се извлекат багрилните и ароматни вещества, и течността се добавя в ястието. Ако пък то изисква бульон, подправката се слага направо в него. Някои рецепти препоръчват съвсем лекото запичане на шафрана, за да се засили уханието.

Съхраняването на шафрана е същото като останалите подправки – на прохладно, проветриво и тъмно място, в плътно затворен контейнер. Макар да се препоръчва да се използва в рамките на една година, качественият шафран, като този от Славяново например, може да запазва свойствата си доста по-дълго време.

Много малко са хранителните продукти, които се сравняват със златото, но шафранът определено превъзхожда благородния метал по цена, а и определено добивът му не нанася кавито и да е забележими последици за околната среда. Макар и да не можа да послужи за дългосрочен актив, освен ако не се влагат средства в отглеждането му, несъмненото удоволствие от изкусно приготвена уханна порция със златист цвят трябва да бъде усетено при всеки един възможен повод.