Articles - Thumbnails

Екзотична подправка от Далечния изток (Индия и Китай), достигнала в Европа през триначесети век благодарение на Марко Поло и добила голяма популярност. Редом със солта и пипера, джинджифила е бил неизменна подправка на масата на европейците.
Джинджифила е културно растение и не се среща в диво състояние. Има славата на афродизиак. Всъщност първоначално джинджифила се е ползвал в медицината и чак след това като подправка. Много популярни в Германия са джинджифиловите курабийки и сладкиши.

За какво се ползва джинджифила?

• Джинджифилът се слага в супи, сосове, ястия от зеленчуци и плодове със или без месо.

• Употребява се обикновено самостоятелно или с подправки, имащи силен аромат, като чесън, лук и др.

• Етеричното масло и коренищата се използват в сладкарството и за приготвяне на безалкохолни напитки, за ликьори и др.

• Коренищата се захаросват и се предлагат като бонбони.

• Старите гърци и римляните са прилагали джиджифила като подправка и лекарство и са го оценявали почти наравно със златото.

• На пазара джинджифилът се среща най-често като обелено от външната обвивка коренище, което се добива от тропическото растение аптечен джинджифил от сем.Зингиберови.

• Разпространено е в Югоизточна Азия, а се култивира в почти всички тропически страни.

• Изсушените корени са плоски белезникави, със силен, приятен аромат и лют вкус.

• Чрез дестилация с водна пара от коренището се получава етерично масло, което има зеленикав цвят и е трудно подвижно. Ароматът му е силен, но то не е парливо на вкус, защото в него липсва зингиберон, на който се дължи този парлив вкус.

• Освен етерично масло в коренището се съдържат смоли, полизахариди, флавоноиди и др. Коренището на джинджифила и етеричното масло стимулират стомашните жлези, действат противомикробно и служат като тонизиращо средство.

• За лечебни цели джинджифиловото коренище се поставя в билкови чайове. Прилага се при простудни заболявания, кашлица, хрема, възпаление на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане, като диуретично средство.

• За подобряване на храносмилането се препоръчва приемането на гладно на джинджифил, размесен с настъргана ябълка.

• Против упорита кашлица се препоръчва коренището да се вари във вино (0,5:200), заедно с щипка стафиди и 1—2 смокини. Приема се по 1 супена лъжица 5—6 пъти дневно.

• Коренището на джинджифила и етеричното масло не бива да се използват при възпаление на бъбреците, стомаха и червата и при заболявания на черния дроб и жлъчката.

Лайка (Matricaria chamomilla, Matricaria recutita) представлява eдногодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Сложноцветни (Asteraceae). Билката може да се срещне и с наименованията лайкучка, матрикария, магьосническа тревичка, полска, немска, унгарска, дива лайка или ароматно подрумче. Лайката е един от най-популярните билкови източници.

Матрикарията има разклонени, изправени и гладки стъбла, които достигат на височина от 15 до 60 см. Те са много фини и на пръв поглед изглеждат като преплетени в мрежа. Листата й са дълги и тесни, дву или триперести. Също така фини като стъблестата маса.

Цветовете образуват единични съцветия, като се състоят от бели лъчисти листенца със жълт център. Цъфтят в началото и средата на лятото и имат силна, ароматна миризма.

Плодът представлява кафява семка с продълговата форма.

Билката може да бъде намерена в близост до населените места в цяла Европа и умерените ширини на Азия. Широко разпространена е в умерените области на Северна Америка и Австралия. Отглежда се в страни като Германия, Франция, Испания, Италия, Мароко и части от от Източна Европа. Често расте близо до пътища, около депа и по култивирани области като плевел по ниви, поляни, ливади и пътища. Билката лайка е сухоустойчиво и светлолюбиво растение. Вирее в райони с различни почвени и климатични характеристики.

Употребяват се цветовете на матрикарията. Те се берат по време на цъфтежа -май и юли. Сушат се на сянка или в специална сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка има приятен аромат и слабо горчив вкус.

В химичният състав на матрикарията влизат: етерично масло (съдържащо бизаболол, хамазулен, кадинен, азулен, сесквитерпенови деривати, каприлова, нонилова и изовалерианова киселина), стерини, багрилни вешества,витамин А и C, салицилова киселина, слуз и флавоноиди. Една от активните съставки на маслото е бизаболол, на което се дължат лечебните му свойства.

Матрикарията е едно от най-разпространените лечебни растения. Тя е използвана още преди векове от древните цивилизации на Египет, Рим и Гърция. Най-често се е употребявала  под формата на чай от пресни или изсушени цветове, който има разнообразна терапевтична насоченост при редица заболявания и състояния. Лайката намира приложение и в козметиката под формата на мехлеми, кремове за лице, шампоани и маски за коса, благодарение на своите антиоксидантни, омекотяващи и подхранващи свойства. В някой страни изсушените листенца от лайка се употребяват като подправка за салати, сосове, омлети и печива.

Лечебни свойства на лайка:

противовъзпалително;
омекотяващо;
успокояващо;
антисептично;
кръвоспиращо;
спазмолитично;
анксиолитично;

антимутагенно;
антимикробни (доказани ин витро);
антиоксидантни (доказани ин витро);
значителна антитромбоцитна активност (доказани ин витро);
стимулира лактацията;
диафоретично.

Заболявания и състояния, при които се прилага лайка:

болки в стомаха;
колики при бебета;
зъбобол;
главоболие;
простуда;
при кашлица;
подуване на корема;
диария;

възпаления на дихателните пътища;
камъни в бъбреците;
хемороиди;
екземи;
акне;
остеопороза;
тревожност;
безсъние;
диабет;
вагинит;
гнойни рани.
Начини на употреба на лайка:

 

Етеричното масло от лайка е потенциално антивирусно средство срещу херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2) ин витро. Притежава понижаващо холестерола действие и ускорява времето за заздравяване на рани.

под формата на запарка, настойка, извлек, инхалация, компреси. Регулира менструалната функция, разширява кръвоносните съдове на мозъка;
разстройства на храносмилателния тракт – стоматити, гингивити, колики, метеоризъм и др.; заболявания на горни дихателни пътища – тонзилит, ларингит, ангина;
при възпаления на външни лигавици – промивки;
против нервна възбудимост, главоболие, мокри екземи, отоци, изгаряния, потене.
Лайката се използва като билково лекарство за болки в стомаха, синдром на раздразнените черва, като леко слабително, противовъзпалително и бактерицидно средство. За болки в стомаха, някои препоръчват всяка сутрин по една чаша чай от лайка, на гладно, в продължение на два до три месеца. Освен това се използва като вода за уста против орален мукозит. Тя има акарицидни свойства срещу определени акари, като Psoroptes cuniculi.

Приложение на лайка при бебета:

Никненето на първите зъбки при бебета причинява раздразнения и болка. В неконвенционалната медицина, тинктурата от лайка се използва за облекчаване на тези симптоми.

Отвара от лайка се прилага при раздранения на очите:

Силното дезинфекциращо и успокояващо действие на лайката я прави много подходяща за промивки или компреси, които служат за лечение на сълзящи и възпалени очи, конюнктивит и кожни обриви по клепачите.

Метанолният екстракт от матрикаярия показва силна антиалергична активност, чрез инхибиране освобождаването на хистамин от мастните клетки в клетъчно-медиирани алергични модели.

В проспективно клинично проучване се е установило, че двукратни на ден компреси от лайка са толкова ефективни, колкото хидрокортизонова 1%-а маз, приложени върху кожни лезии в областта на анус претер.

През 2009 г., изследователи от Университета в Пенсилвания, провели първото контролирано клинично проучване с екстракт от лайка, приет при генерализирано тревожно разстройство. Резултатите показват, че билката може да има слаба анксиолитична активност при пациенти с лека до умерена форма на генерализирано тревожно разстройство.

 

Противопоказания и странични ефекти на лайка
Лайката може да предизвика симптоми на алергия. Приети големи дози, могат да предизвикат странични ефекти като гадене и повръщане. По-рядко могат да се появят обриви. Тежка анафилаксия се съобщава при 38-годишен мъж, пил чай от лайка. Трябва да се избягва съчетаването й с лекарствени средства разреждащи кръвта. Не съществуват противопоказания за приемането на лайка при бременност и кърмене. Матрикарията притежава свойството да действа подобно на хормона естроген в организма. Поради тази причина, приемането на билката при ендометриоза, маточна фиброза и карцином на гърдата е противопоказно.

 

 

Описание:  Валерианата е многогодишно тревисто растение с право, просто, цилиндрично стъбло, с надлъжно набраздяване. Листата са текоперести, разсечени, ланцетни, назъбени или целокрайни. Долните са на дръжки, горните приседнали. Коренището е вертикално, късо, дебело и кухо. Цветът е сенник. среща се естествено в диво състояние по влажни и сенчести места. Напълно зимоустойчива.
Размер:  Височина от 50 до 100 см, в ширина до 50-60 см.
Декоративност:  Растението притежава декоративност и може да се отглежда в цветни композиции с други растения, особено в такива от ландшафтен тип.
Цъфтеж:  Пролетно-летен през май-юни. Цветовете са бели до бледо розови, събрани в сенниковидни съцветия, на дълги разклонени цветоноси.
Отглеждане:  На богата и добре дренирана почва с умерено поливане. По отношение на светлината е толерантна както към слънце, така и към сянка.
Използване:  Корените на дилянката действат успокоително при безсъние. Извлеци от корените на дилянката успокояват нервната система и удължават естествения сън. Освен като декоративно растение, дилянката от древността се използва като билка. За целта се култивира. Дилянката се прилага при безсъние, неврози, нервно сърцебиене, критическа възраст, болезнена менструация, епилепсия, гуша, виене на свят и др. Като всяка билка, употребата и не е безобидна и с нея не бива да се злоупотребява.

Смрадлика
Смрадлика или още тетра, (Cotinus) е род, състоящ се от два вида растения от семейство смрадликови

Клоните на дървото имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура (жилкуване). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват. Цветовете са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие — метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между венчелистчетата. Цветните дръжки са покрити с дълги власинки. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. Плодът е черен и гол.Отвара от смрадлика подпомага лечението на гнойни, незаздравяващи рани, а може да се използва и при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при диария и дизентерия. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози — една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в стомаха, язва, задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.

Описание:  Аронията е листопаден храст. Образува добре развито коренище и с годините дава много издънки. Листата са елиптично-яйцевидни, фино назъбени, тъмнозелени и лъскави. Разположени са срещуположно по клонките. Кората е сивокафява. Цветът е невзрачен. Плодът е черна ягода с тръпчив вкус. Растението произхожда от Северна Америка, откъдето е пренесена в Европа, а през 70-те години на миналия век и у нас. Аронията е напълно зимоустойчива - издържа до -30 градуса. Отглеждането и напоследък нараства, защото е непретенциозна, а плодовете са здравословни и лечебни.
Размер:  Височина до 2-2.50 м, ширина 1-1.50 м.
Декоративност:  Декоративна е през цялата вегетация - листата, цветовете и плодовете. През есента листата и се багрят в червено.
Цъфтеж:  Цветовете са бели, групирани в гроздове, появяват се през май.
Отглеждане:  Аронията е растение, което с успех може да се отглежда навсякъде у нас, включително и при полупланински и планински климат. Редовното поливане, плодородната почва и слънчево месторастене са гаранция за добър урожай. Понася атмосферно замърсяване, което я прави подходяща за отглеждане и в паркове и обществени градини.Използване:  Като декоративно растение се сади самостоятелно или в групи с други храсти, може да се използва за направа аа жив плетов или само като плодно растение. Плодовете на аронията са по-едри, по-тръпчиви, по-твърди и по-кисели от тези на касиса. Сиропът от арония може да се приготвя и по студен начин и да се съхранява дълго, запазвайки вкусовите си и лечебни качества. Аронията съдържа до 18% сухо вещество - фруктоза и гликоза (затова е подходящ и за диабетици), органични киселини, пектинови и дъбилни вещества. Има високо съдържание на витамин Р - до 3000 мг%, и това е единственият плод у нас с такова съдържание на витамин Р. Следват витамините С, К, В, B1, В2, В5, В9. Съдържанието на йод в аронията е 3-4 пъти по-голямо от другите плодове. От нея освен сироп, може да се прави чай, мармалад, компот. Плодовете издържат дълго съхранение в свеж вид, защото съдържат в себе си естествени консерванти. Сокът на аронията е много лечебен, помага на обмяната, кръвообразуването и тонуса, стимулира щитовидната жлеза, активизира пропускливостта и еластичността на кръвоносните съдове. Кората на аронията понижава кръвното налягане.