Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 02 Май 2018

Посещения: 1542

Отглеждането на лечебни билки в домашната градина може да ви осигури удобен достъп до много естествени средства за лечение, като същевременно можете да спестите пари. Ето како трябва да имате предвид, ако искате да се сдобиете с природна аптечка в двора или дома си:

Алое вера

Алое вера се използва при различни заболявания и проблеми, но най-често като локално средство при изгаряния, рани и обриви. Широко приложение намира и като съставка в различни козметични продукти и домашни рецепти за красота. Разрязването на листо алое вера и нанасянето на чист, хладен гел върху проблемната зона, води до незабавно облекчение и значително ускорява разрастването.

Още за полезните свойства на алое вера може да научите в ЗАЩО АЛОЕ ВЕРА Е ПОЛЕЗНО ЗА ЗДРАВЕТО

Изисквания за отглеждане на алое вера

Тъй като растенията от алое вера са много сочни и се състоят от 95% вода, те са изключително податливи на замръзване, затова е най-добре да се отглежда на закрито (освен, ако живеете на място с изключително мек климат, където температурите не падат под 10°С).

За да разполагате със свежо алое вера у дома, е нужно да му осигурите обилна и ярка светлина, целогодишно умерено поливане и сух въздух. През зимните месеци трябва да бъде в отоплявана стая.

Алое вера е толерантно към сушата, но това не означава, че не изисква поливане. Почвата трябва да бъде влажна или добре дренирана суха почва (кактусният микс работи добре), а саксията трябва да е достатъчно голяма, за да има място за растежа на растението, по-специално на корена. През летните месеци ги поливайте обилно, но се уверете, че почвата има добър дренаж и оставете да изсъхне много добре преди следващото поливане.

Грижи за алое вера

При повторно пресаждане, избирайте саксия, който е по-широка от предишната, а не по-дълбока и с допълнително пространство, равняващо се на 3 до 5 пъти размера на корена. През пролетта може да изнасяте растението на открито, на слънчева тераса, но защитена от вятър.

Мента

Ментата e култивирана за първи път през 1750 г. в близост до Лондон, Англия като експериментален хибрид между лимонова мента и джоджен. Фактът, че сега можете да се открие естествено развиваща се мента почти навсякъде по света, е показателно не само на адаптивността на билката, но и за нейните изключителни медицински качества.

Тази лечебна билка е популярна като естествен лек при редица здравословни проблеми. Тя е богата на витамин А, витамин С и магнезий. Намира приложение и в кулинарията

Мента се препоръчва при лошо храносмилане и подуване на корема. Тя има способността да изхвърля газовете от стомаха и червата чрез отпускане на мускулите, а също така поддържа дъха свеж. Може да се прилага и в терапията на Синдрома на раздразнените черва (IBS).

Ментата не бива да се употребява при лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), тъй като може допълнително да отпусне мускулите, предотвратяващи обратния поток на стомашната киселина и по този начин влошават проблема!
Настинка и и грип - мента е естествен деконгестант. Една от активните съставки на билката е ментолът, който разрежда слузта и храчките и намалява кашлицата. Също така успокоява възпалено гърло.

Диабет тип 2 - Резултати от изследвания in vitro показват, че ментата може да помогне за понижаване на кръвната захар, което я прави от полза при пациенти в преддиабетично състояние. Редно е да се знае, че когато се комбинира с медикаменти, това може да доведе до хипогликемия (ниска кръвна захар).

Повече за полезните свойства на ментата може да прочетете в МЕНТА - ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА И ПРИЛОЖЕНИЯ

Изисквания за отглеждане на мента

Можете да отглеждате мента, както на открито, така и на закрито. Нуждае се от много вода и често се намира в близост до потоци и езера, където почвата е богата и дренажът е добър. Ментата не издържа на суша.

Що се отнася до светлината - частично осветяване от слънце е достатъчно, но засаждането й на изцяло осветено място ще увеличи силата и лечебни качества на маслото от мента.

Много градинари предпочитат да отглеждат мента в саксии или оградени пространства, тъй като тя има склонност към разпространение. Какъвто и метод да изберете, е добре през три или четири години да я премествана на ново място, тъй като, ако остане на едно и също място твърде дълго, има склонност към отслабване и "полягване".

Чаено дърво

Маслото от чаено дърво има антибактериални, противогъбични и антисептични свойства. Намира приложение в терапията на много здравословни проблеми, включително синдром на хронична умора, треска, акне, вагинални инфекции, млечница (кандидоза), брадавици, ухапвания от насекоми и изгаряния.

Изисквания за отглеждане на чаено дърво

Чаеното дърво (Melaleuca alternifolia) е вечнозелен храст или малко дърво, родом от Австралия. Смята се, че е лесно да се отглеждат на открито, а с малко усилия и на закрито. Чаените дървета обикновено цъфтят през пролетта и лятото, но цъфтежът не може да настъпи, ако се отглеждат на закрито. Понякога са способни на самоопрашване, но основно разчитат и на опрашителни насекоми. Затова, ако се отглежда на открито, чаеното дърво може да не цъфти, освен ако не го поставите на открито по време на топлите месеци, така че насекомите да имат достъп до него.

Въпреки че може да са трудни за намиране в някои области, използвайте разсадки или млади растения, тъй като израстването от семена е значително по-трудно. Засадете чаеното дърво в добре дренирана почва, като изберете саксия или сандък, който е малко по-голям като количество от това, което смятате, че е нужно. Чаените дървета, отглеждани на закрито се нуждаят от много вода, а колкото по-голям е сандъкът, толкова по-защитено ще е дървото, ако забравите поливането. Поставете го пред голям, слънчев прозорец, изложен на пряка слънчева светлина. Избягвайте поставянето на растението твърде близо до уреди или отвори за отопление и охлаждане, тъй като, както топлите, така и студените течения може да навредят на растението. Поставете голяма, но плитка тава, пълна с малки камъчета под сандъка или саксията на чаеното дърво. Тя ще служи за улавяне на водата, когато растението се напоява и ще увеличи нивото на влажност около растението при изпарението на тази вода. Това е особено важно, ако дървото е в близост до топлинен източник, който изсушава въздуха. Уверете се, че сандъкът е поставен над камъните и водната линия, за да предотвратите потъмняване на почвата и кореново гниене.

Грижи за чаеното дърво

Поливайте чаеното дърво толкова често, колкото е необходимо, за да поддържате почвата влажна. Специфичните нужди от напояване на всяко растение варират в зависимост от температурата, почвената смес и други елементи от околната среда, затова проверявайте ежедневно вашето растение, докато установите точните нужди от напояване. Никога не оставяйте почвата около растението да изсъхне. Чаеното дърво се нуждае от много вода, когато се отглеждат на закрито и не е добър избор за хора, които забравят (или нямат възможност) да го поливат редовно.

Ако вашето чаено дърво изсъхва по-бързо, отколкото можете да го поддържате, опитайте да го засадите в смес за разсад с кокосови фибри, които могат да запазят влагата по-дълго, като същевременно позволяват подходяща циркулация на въздуха.

Добавяйте редовно течен органичен тор, за да избегнете натрупването на сол, като следвате указанията на производителя на тора. Тъй като чаеното дърво е вечнозелено, няма нужда да се намалява или спира подхранването през зимата.

Проверявайте периодично стъблото и големите клони на растението за лъжещитоносни въшки. Ако откриете такива, използвайте напоен памучен тампон в изопропилов алкохол и го приложете върху буболечките. Те ще станат розови и ще умрат. Пръскайте дървото с масло от нийм, след като убиете съществуващите буболечки, за да премахнете допълнителни проблеми.

Окастряйте чаеното дърво периодично, за да отстранявате мъртвите или повредени клони, да оформите растението и да предотвратите прекомерното му разрастване.

Когато работите с чаено дърво, не забравяйте, че макар да има множество ползи за здравето, суровото масло от чаено дърво е токсично и растението трябва да се отглежда далеч от деца!

Ехинацея

Ехинацея е билка, която може да се използва, както за вътрешно, така и за външно приложение. Отличава се с добре проявени антивирусни и антибактериални свойства. От полза е за облекчаване на алергии, лечение на рани и изгаряния. Особено популярна е като естествено средство за стимулиране на имунната система.

Изисквания за отглеждане на Ехинацея

За отглеждането на ехинацея у дома е нужно да осигурите място с чакълеста или глинеста почва, на слънце или лека сянка.

Семената се засаждат на открито през есента или в закрити помещения през зимата. Нуждаят се от 4 до 6 седмици студена, влажна стратификация, за да насърчите равномерното им покълване. Расте най-добре при подходяща влага, но е толерантна към продължителна суша, тъй като има дълбоки корени, които й позволява да съхранява малко количество вода за кратко време. Ехинацеята цъфти през лятото, а неосветените семенни глави са привлекателни през есента и зимата.

Разделянето на ехинацеята рядко е необходимо и не се препоръчва, тъй като веднъж разделени, растенията са склонни да станат храсти с намалено производство на цветя. Може да я размножите чрез коренови изрезки през есента.

Маточина

Маточината е широко използвана кулинарна, козметична, лечебна и ароматна билка. Има някои впечатляващи и удобни приложения:

за лечение на кашлица и лошо храносмилане - има отхрачващо действие и подпомага изчистването на дихателните пътища от натрупаните в тях секрети;
може да е от полза при гъбични инфекции и да регулира нивата на кръвното налягане;
при рани, ухапвания от насекоми, треска, главоболие и депресия;
попада сред първите пет лечебни билки за проблеми със съня и е била използвана като успокояваща и противоалергична билка от векове. Заедно с валериана често се нарича "билков валиум";
репеленти срещу комари - разтривайте пресни листа от маточина в кожата си и ще си осигурите естествен репелент;
Свежите листа от маточина са приятно допълнение към плодова салата, зелена салата или прясна салса. Нарязаните или изсушени листа са отлична подправка за риба, ракообразни или птици.

Маточината често се използва прясна или изсушена като релаксиращ чай или като добавка към домашно приготвени билкови смеси за чист, лек аромат.

Изисквания за отглеждане на маточина

Първоначално родом от Южна Европа, маточината сега расте диво състояние в много части на света, включително и в САЩ. По същество е "пчелен магнит". Тази пълзяща билка е лесна за отглеждане.

Маточината расте най-добре от разсад, засаден на слънчево място. Препоръчва се засаждането й в почва с неутрално рН (7), като трябва да сте подготвени за евентуални проблеми с плесени. Нуждае се от редовно напояване. Добре е да е на място, което следобедните часове е в сянка.

Грижи за маточината

Маточината е член на семейството на мента и както всички представители на семейството, има склонност да "пълзи". Може да нарасне значително в някои случаи затова най-добре е да се подрязва редовно, за да поддържа кохезивна форма.

Маточината може да презимува под сантиметри от сняг и всичко, от което се нуждае е малко тор и защита от суша през пролетта и лятото. Освен това, маточината е естествено устойчива на вредители и болести, роля, за което има и силният и аромат.

Ето и един съвет: Поставете маточина с лавандула до входа или верандата си - това е чудесен начин да приветствате гостите с аромат, който ще запомнят.

Босилек

Босилекът е популярен не само в кулинарията, но и в природната медицина. Често намира приложение при проблеми с кожата и свързаните с възрастта проблеми. Съдържа антиоксиданти, които играят защитна роля спрямо преждевременно стареене и дори, могат да помогнат за борбата с рака.

Изисквания за отглеждане на босилек

Отглежда се лесно, тъй като не изисква много грижи. Може да расте в градината или в саксия. Най-добре се развива в добре дренирана, влажна почва с неутрално рН. Удачно място за поставяне на саксия с босилек е слънчев прозорец, като най-добре е да получава около шест часа слънце всеки ден.

Босилекът лесно се разсажда от семена, които покълват сравнително бързо. Трябва да знаете, че е силно чувствителен към студа, така че, независимо дали пресаждате разсад от вътрешни растения или имате растения в земята, следете внимателно ранните пролетни температури и го покривайте, ако е необходимо. Една от основните разлики между босилека и много от другите билки е фактът, че босилекът е едногодишно растение Той е много чувствителен към студа, затова трябва да сте изключително внимателни при смяна на времето.

Освен засяване на семена от босилек, може да използвате отрязък или разсадка. Те лесно ще образуват корен, когато се поставят във вода. Изберете около 10 см разсадка, която все още не е цъфнала. В рамките на една седмица ще се формира корен. След като се образува здрава коренова система може да засадите босилека директно в градината или саксия.

Ако използвате за разсад коренче, присадка или по-малко растение, уверете се, че температурата на почвата е поне 20°С.

Босилекът може да се засади в близост до други билки и зеленчуци със сходни нужди от осветление и поливане, като домати или магданоз. Някои дори казват, че домати става по-вкусни, когато в съседство на тях има босилек. Може да засадите босилека заедно с лайка, маруля, чушки и риган. В градината, засадете босилека сред доматите си.

А няколко саксии босилек поставени на терасата може да ви предпазят от нашествия на комари.

Грижи за босилека

Достатъчно е едно добре подрязано растение, за да разполагате с около 1/2 чаша пресен босилек всяка седмица.

Добре е да добавяте богата органична тор (компост) към почвата в началото на сезона. След това не са необходими много подобрения и допълнения на почвата, тъй като, ако почвата е твърде богата, босилекът губи част от интензивността на вкуса си.

Поливайте босилека, когато почвата е суха на допир, като напоявате растението в основата му, а не през листата.

Подрязвайте босилека точно над мястото, където се срещат две големи листа. Редовното подрязване по този начин предотвратява прекомерното разрастване на височина.

Винаги е добре да събирате босилека, преди да цъфне. Събирайте листата така, както го подрязвате - отрязвайки стъблото точно над точката, където се срещат два големи листа. Редовното подрязване насърчава по-закръгленото, по-малко и по-красиво растение. Цветовете също са годни за консумация, но когато се появят, растението насочва енергията си към тях, а не към листата, с което отслабва вкуса и аромата им. Важно е да съберете до 2/3 от цялото растение, за да продължите да го произвеждате.

Градински чай

Градинският чай е друга изключителна билка с лечебни свойства. Той се използва широко при лечение на вътрешни и външни състояния, включително чернодробни нарушения, лошо храносмилане, тревожност, депресия, кожни инфекции и ухапвания от насекоми.

Изисквания за отглеждане на градински чай

Най-добрата част в отглеждането на градински чай е, че то е невероятно лесно, икономично и спестява време. Той е една от малкото билки, при които с разрастването на листата, ароматът им се засилва.

Резниците (калеми) от градинския чай са по-лесни за разрастване. Расте в добре дренирана, пясъчна, глинеста почва и предпочита рН между 6.0 и 7.0. Нуждае се от средно до пълно осветено място.

Ако отглеждате градински чай вътре в дома си, го поставете близо до слънчев прозорец. Сравнително толерантен е към суша. 

Градинският чай е здрав, издръжлив, плодотворен и устойчив на суша. Расте добре в широк температурен диапазон и се слави с дълъг вегетационен период. Докато нежните билки, като босилек, може да умрат при първото замразяване, градински чай все още ще расте. Тъй като тази смолиста билка е вечнозелена може да се събира и в късна есен.

Тъй като предпочита добре дренирана почва, градински чай е перфектен кандидат за отглеждане в саксия или сандък в градината. Може да расте почти навсякъде, но, за да бъдат листата най-ароматни и вкусни се нуждаят от повече слънчева светлина. Може да се засади в градината в близост до моркови, ягоди, домати и зеле. Също така, повечето вредители не представляват заплаха за него. Известна опасност може да е мъглата, която можете да избегнете, като не прекалявате.

Грижи за градински чай

Изисква годишно подрязване и редовно поливане. Изчакайте почвата да изсъхне, преди да полеете.

За най-богатата концентрация на ароматните им масла, събирайте листата от градински чай сутрин, след като росата е изсъхнала. За целта, отрязвайте точно над мястото, където се срещат два листа. 

Медицинска употреба в историята на 5 от най-обичаните билки
История на ехинацеята в медицинската история
Здравни съвети
Премахнете акнето с парна баня от чаено дърво и босилек
Използвайте 10 подправки, които държат студа надалеч
Лайфстайл
Кои билки са подходящи за вашата градина?
Консумацията на босилек може да повлияе на здравето по 14 изненадващи начина (1 част)
Рецепти
За какви ястия са подходящи някои от най-използваните зелени подправки?
Босилекова сол за вкусни ястия
Любопитно
Босилекът предпазва от хепатит и понижава нивото на кръвната захар
Прясна мента и босилек, за да сте ненадминати в офиса
Снимки
Босилекът и неговите лечебни свойства
Диспенсър за лекарства от 1950г.
Алтернативна медицина
Алтернативни рецепти и средства
Чай, таблетки и тинктура ехинацея - ползи за здравето и странични ефекти
Ботаника
Синьо диво индиго
Босилек
Лечения
Спазмолитици
Рискови взаимодействия

Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 21 Март 2018

Посещения: 1705

Чували ли сте за билката змийска хурка? Тя се използва за лечение на хемороиди, псориазис, различни видове язвa.

Кои части на билката змийска хурка се използват?

За лечение се използват предимно грудките на билката. Те се вадят преди змийската хурка да е цъфнала: през пролетта (април или най-късно месец май) или есента (септември до октомври). След това заровете грудката на студено и влажно място в кофа с пясък. Най-добре е да го направите, ако имате мазе.

Винаги берете и почиствайте змийската хурка с ръкавици, за да не предизвика дразнене на очите и кожата. Пазете от деца. Преди да предприемете лечение със смийска хурка, задължително се консултирайте с хомеопат или билкар. Неправилната дозировка на змийската хурка може да я направи отровна. Абсолютно забранено е лечението със смийска хурка на бремени и кърмещи.

Тинктура от змийска хурка

Змийската хурка можете да срещнете и под формата на тинктура, която се приговя от листата на билката. Тя се разрежда с алкохол, най-често ракия, 1:200 или според указанията на лекаря/ фитотерапевта/ билкаря. За да се рпевърне в тинктура, сместа се оставя за 24 часа на тъмно и хладно. След това се разтваря във вода според указанията на специалиста. Дневно не бива да приемате повече от 5 разтворени във вода капки тинктура от змийска хурка.

Извлек от змийска хурка

От грудката на змийската хурка можете да приготвите извлек. 1 ч.л. нарязана на ситно грудка от змийска хурка се залива с 200 мл. студена вода. Кисне се 8 часа, след което се прецежда.

Важно: Никога не заливайте змийската хурка с гореща вода. В тези случаи билката губи отровните и полезните си вещества

Змийска хурка: Какво лекува?

Външни и вътрешни хемороиди
Псориазис
Язва на дванадесетопръстника
Язва на стомаха
Гастрит
Подагра
При миома в начален стадий
При пясък в бъбреците
Тинктурата от змийска хурка лекува проблеми с гласните струни и дихателните пътища.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 12 Април 2018

Посещения: 1828

ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
Богатство на видовеЗащитени и редкиЗначениеЗаплахи
Лечебни са растения, които съдържат лековити (биологично активни) вещества и могат да бъдат използвани за получаване на билки.

Билки са отделни морфологични части или цели растения, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарства, храни, козметика.

Разнообразният релеф, геология и почви, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност определят богатството и голямото разнообразие от видове растения, съобщества и природни местообитания на територията на България.

Oколо 770 вида, или 19% от всички видове растения у нас, са лечебни. Повечето от тях, около 760 вида, са диворастящи.

Около 250 от тях се ползват в големи количества за търговия и преработка. Останалите не са обект на икономически интерес, за сега, но за тяхното полезно действие има научни данни и практически доказателства.

Половината от всички лечебни видове у нас са многогодишни тревисти растения (глухарче, репей, тревист бъз, коприва, бял равнец, жълт кантарион, ружа, валериана, мента, лудо биле, живовляк, див чесън и др.).

20% са едногодишни растения (лайка, мак, синчец, очанка).

25% са храсти и дървета (върба, бреза, кестен, глог, шипка, трънка; хвойна, мащерка, малина, къпина, боровинка, смрадлика и др.) и най-малко, само 5%, са двугодишни тревисти растения (червен кантарион, пресечка, лечебна комунига).

С най-голям брой видове (над 30) се отличават следните семейства: Сложноцветни (лайка, бял трън, пелин, бял равнец), Устноцветни (исоп, котешка стъпка, маточина, мента, мащерка, босилек), Розови (роза, шапиче, шипка), Бобови (сминдух, гръмотрън, жаблек, глушина), Сенникоцветни (бучиниш, копър, кориандър), Лютикови (кукуряк, повет, горицвет) и Кръстоцветни (лечебна поточарка, синап).

Тревист бъз (Sambucus ebulus)

Смрадлика (Cotinus coggygria)

Мащерка (Thymus)

Кукуряк
Helleborus-niger.JPG
Черен кукуряк (H. niger)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Ranunculales
семейство: Ranunculaceae Лютикови
род: Helleborus Кукуряк
Научно наименование
Уикивидове Helleborus
Linnaeus, 1753[1][2]
Видове
Черен кукуряк
 Розов кукуряк
Зелен кукуряк
Кукуряк  е род диви и градински цветя от семейство Лютикови , разпространени в Европа и Средна Азия.

Хелеборусите са род от Европа и Азия от семейство  Лютикови.

Кукуряците са група очарователни малки многогодишници, които са популярни и се отглеждат от дълбока древност, често се споменават в разни легенди. Споменават се още в древногръцката и римската литература, а в средновековието са масово култивирани като лечебни растения – срещат се огромни колонии покрай изоставени и рушащи се манастири. Кукурякът съдържа голяма група алкалоиди – амотиди, част от които са отровни при поглъщане в големи количества. Тези алкалоиди, извлечени от растенията, и до днес се използват в хомеопатията и народната медицина.Хелеборусът все повече набира популярност като градинско растение, а най-голямото предимство на този вид е фактът, че цъфти през зимата – от декември до март. Кукурякът също е наричан коледна роза, но има и сортове с цъфтеж през април-май.

Основно се делят на две големи групи – стъблени и безстъблени видове, отделно има разработени и много модерни сортове кукуряк, преобладаващи предимно от безстъблената група.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Лечебни растения

Публикувана на 20 Март 2018

Посещения: 1373

Билката бял равнец е едно от най-често използваните лечебни растения. Ботаническото наименование на билката (Achillea) се смята, че произхожда от името на гръцкоя герой Ахил.

Някои наричат белия равнец мъжка билка, тъй като в миналото войниците задължително носели със себе си бял равнец заради свойството му да спира вътрешни и външни кръвоизливи и да успокоява болките. Други пък смятат белия равнец за женска билка, защото помага при маточни кръвотечения, менструални болки, менопауза, дисменорея и хиперменорея. Белият равнец има кръвопречистваща сила и е идеално средство за детоксикация на организма.

Белият равнец е наричан „избавление от всички беди" заради вярата в почти магическата му способност да помага там, където сякаш надежда за изцеление няма.