Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 12 Септември 2024

Посещения: 6

Маслината – тя не случайно е едно от първите дървета, култивирани от човека. Плодовете, с които ни дарява, са едни от най-полезните, широко използвани и обичани храни! Това е и едно от най-отглежданите дървета в света. И макар че у нас условията не са съвсем перфектни, все пак има голям шанс да успеете да отгледате чудесно маслиново дърво в градината си, а защо не и вътре в дома си. Ако сте се сдобили или смятате да се снабдите с маслинова фиданка, ето какво можете да направите с дървото.

За да остане малко
Може би искате да използвате маслината за декоративни цели и предпочитате да остане в саксия в дома Ви, от където да можете да ѝ се любувате постоянно. Нужно ще е да засадите дървото в саксия в глинеста почва, примесена с едрозърнест пясък, и да го поставите на топло и слънчево място. Маслините не обичат корените им да са в постоянно влажна почва. За това ще добре да я оставяте да изсъхне добре преди следващото поливане. Подрязването на растението започва при новия растеж през пролетта. Така ще поддържате дървото в компактна форма. Подрязването на дългата клонка на маслиновите дървета стимулира интензивен нов растеж и привлекателна форма.
Пресаждането също се прави през пролетта. Младото маслиново растение трябва да пресаждате веднъж на няколко години в саксия с един размер по-голям от предходната до достигане на големината, която търсите.

За да порасне
Ако планирате да оставите дървото да се развие напълно е препоръчително да го държите в саксия до достигане височина от 1 метър. Засаждането е най-добре да бъде през пролетта или есента, на слънчево място в градината.
За целта се изкопава голяма дупка, половината от нея се запълва с компост и костно брашно. Това ще помогне на растението с усвояването на хранителните вещества. Поставете дървото и засипете с пръст, след което полейте с вода. Можете да поставите и колче, към което да завържете дървото. Поливайте веднъж-два пъти седмично, само когато почвата е изсъхнала.

През първите две-три години няма да има нужда да подрязвате дървото, а след това можете да го режете всяка втора година. Подрязването трябва да наподобява отворена ваза, при което се подрязва централното стъбло и се оставят страничните клони да се разклоняват навън, за да се получава достатъчно светлина и въздух и в централните части на дървото. По този начин плодовете могат да се развиват спокойно по всички негови части.

Обикновено маслините редуват по-изобилна с по-скромна реколта през година. Дърветата обикновено започват да дават плод около третата-четвъртата година от живота си.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 11 Септември 2024

Посещения: 7

ТРЕВНИ ПЛОЩИ
След горещите месещи юли и август тревата се нуждае от много влага, за да се възстанови.Тревен терен, с изградена поливна система остава свеж, тревният чим не е сбит, няма сухи листенца и растения. Въпреки това е препоръчително да грапите тревата с гребло.
Грапането е трудоемко, и е по-лесно да се извърши когато е влажно. Ако все още има останали широколистни плевели, задължително третирайте с хербицид. Внесете и комбинирани торове, с доза 20кг./дка. След торенето задължително полейте обилно. Така тревата ще стане здрава, зелена и сочна.
Вертикулирането също е трудоемка операция.По този начин се почиства изсъхналата растителност, плевелите, мъха. Освобождава се около кореновата система на чима и има място растенията да „братят“, и така посева се сгъстява.
Следва торене с 20 кг. NPK на декар. Като след 20 – 30 дена Ви препоръчвам да наторите с още 20 кг NPK на декар площ. Така ще доставите достатъчно количество фосфор и калий на тревичките, за да презимуват успешно и следващата пролет да имате плътна, изумрудено зелена морава.
ЦВЕТНА ЛЕХА
Много многогодишни тревисти растения цъфтят през август или най-късно през септември. Такива са солидаго, далия, астрите, богородичките, циниите, хризантемите, както и късните гладиоли. Когато градината започне бавно да преминава към фаза на сън, преобладават зеленият и кафявият цвят.
Богородичката е типично цъфтящо през есента растение, а нейните цветове варират от тъмночервено, през лавандулово и пурпурно до розово и бяло. Есенната богородичка обича лехата й да е на слънце. В зависимост от вида и структурата на лехата можете да изберете между храстовидна богородичка, миртов звездел и високата храстовидна богородичка. Ярките й цветове се комбинират много добре с треви. Пчелите и пеперудите също обичат този вкусен източник на храна, тъй като по това време на годината няма много алтернативи за събиране на прашец. Есенните богородички цъфтят до началото на ноември, в зависимост от използваната разновидност и климатичните условия.

Далиите носят на градинарите радост в есенните дни с ярките си, едри и кичести цветове.
Друга есенна класика е хризантемата, която цъфти между август и ноември, в зависимост от разновидността. Хризантемите често се използват за създаване на цветни нюанси в саксиите или за декорация пред входните врати или във вътрешни дворове, тъй като траят със седмици. Все пак хризантемите могат да бъдат засаждани успешно и в градината. Но не забравяйте, че повечето хризантеми не са много издръжливи, макар че обикновено оцеляват невредими през първите слани. По-устойчивата разновидност „Поезия”, която има бели цветове, е най-подходяща за използване в цветни лехи. Почвата трябва да е рохка и богата на хранителни вещества, тъй като хризантемите не обичат застояла влага. Мястото е особено важно за растежа им: колкото по-слънчево е мястото им в градината, толкова по-богато ще цъфтят хризантемите. И колкото по-защитени са от вятъра, толкова по-дълъг ще бъде техният период на цъфтене. Хризантемите трябва да бъдат защитавани през зимата със съчки или листа.
Потайничето (Saxifraga) принадлежи на рода Каменоломкови. Латинската дума, saxifraga, буквално означава именно „каменотрошачка” и това скромно растение вирее особено добре именно в скалисти и каменисти места. Saxifraga cortusifolia „fortunei”, например, цъфти късно. Листата са с издатъци и с жилки и изглеждат красиво през цялата година. Към края на градинарския сезон обаче техният цвят става охра и стават особено красиви. Звездовидните им бели цветове, които сякаш плават на дългите до 30 cm стъбла, растат през септември и октомври. Сенчестите или полусенчести области предлагат най-добрите условия за saxifraga cortusifolia „fortunei”.
Витексът( Vitex agnuscastus) цъфти между август и октомври. Цветовете са бледопурпурни, сини, розови или бели и образуват метлички с дължина до 30 cm, които имат силен аромат. Обикновеният или още известен като свещен витекс често е бил засаждан в градините на манастирите, тъй като плодът се е използвал също и като подправка. Витексът расте до височина от около три метра. Листата му приличат на ръце и имат приятен аромат, когато бъдат стрити. Те предпочитат да растат във влажни места, например близо до езерце.
ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА ПРЕЗ СПТЕМВРИ
В зеленчуковата градина, през септември месец основно, берем плодовете от труда си през изминалите месеци. Градинарите грижливо прибират ранните домати, краставици, патладжан, бамя, пипер.
Началото на месеца е подходящо време за засяването на спанака. Него може да засявате на няколко пъти през есента, но не бива да закъснявате със сеитбата на разсада за предзимното засаждане на марули. Подходящият срок за тази работа настъпва обикновено през втората половина на месеца. Към края му пък може да се засяват и репички.
ЯГОДОПЛОДНИ КУЛТУРИ
Подгответе нови площи за засаждане на малини и къпини. Прекопайте, премахнете камъни, коренища, плевели. Раздробете почвата до ситно градинско състояние.Разхвърляте по повърхността по 4-6 кг на квадратен метър оборски тор или компост. При по-бедни почви увеличите това количество. Към органичния тор добавете по 30-40 г суперфосфат и по 15-20 г калиев сулфат за всеки квадратен метър.За да осигурите добро развитие на младите растения, обработвайте почвата дълбоко. Най-доброто решение е риголването на дълбочина 60 сантиметра, като направите така, че горният по-богат и обогатен с торовете почвен пласт да се разположи отдолу, т. е. на дълбочината, на която се развиват и корените на тези храсти, а долният да се настани отгоре. Това се постига, като предварително се изкопае канавка, която се запълва първо със съседния горен пласт, а върху него и с долния. Ако не риголвате, то поне се постарайте да обработите почвата колкото се може по-дълбоко - поне на 30-35 сантиметра. След обработката до момента на засаждането я оставете да уляга. И знайте, че колкото по-рано през септември направите това, толкова по-добре.
ЦЪФТЯЩИ ХРАСТИ И ДЪРВЕТА
През есента и особено през дъждовните дни градината се украсява от листно-декоративните растения. Особено високо се ценят такива видове като хостата със сиво-зелените, папрати с ярко зелените и хойхера с винено червените листа. Чарът им е именно във формата и окраската на листата им. Цветовете, които се появяват през лятото, са почти незабележими. Тези растения много дълго време остават свежи и привлекателни. През есента не се нападат от голите охлюви, тъй като активността на тези вредители силно се понижава. Това се отнася най-вече за хостата, която много е любимо лакомство на пълзящите животинки. Когато се заемате с обновяването на градината, не трябва да забравяте за представителите на този вид растения.
В края на лятото-началото на есента при много едроцветни клематиси настъпва втора вълна на цъфтеж. Това е най-подходящото време, в което можете да изберете сорт за своята градина. Клематисите се засаждат през пролетта или през есента. Растенията в контейнери могат да се садят през целия вегетационен период. Подходящо място за клематиса е в близост до подпорна стена, конструкция или просто бамбукова пръчка. Подхранете с течна тор за цъфтящи растения, за по дълъг цъфтеж и по-едри цветове.
Засаждането на иглолистните нелистопадни растения продължава.Използвайте облачни и дъждовни дни, за да може растенията по-лесно да се прихванат. До падането на снега ще имат време за добро прихващане. Дори и през студените зимни месеци иглолистните растения изпаряват влага от игличките. Особено в слънчеви дни изпаряването е по-интензивно, а загубата на вода може да се навакса само от добре развита коренова система. Затова такива вечнозелени растения, като рододендрона, чимшира, елата и хвойната се засаждат в края на лятото или в ранната есен, когато слънцето вече не пече толкова силно, за да могат да се прихванат до настъпването на студовете. Освен своевременното засаждане за вечнозелените растения е важен и правилният избор на мястото в градината, което напълно да съответства на нуждите на тези растения. Например, за най-популярната хвойна мястото трябва да бъде слънчево. Иглолистните, нелистопадни декоративни растения са в най-различни форми: разклонена, почти пълзяща, разперена и колоновидна, спираловидна, в различни видове животни.
РОЗА
Есента е подходящо време за засаждане на нови сортове рози. Опасността от горещи и сухи дни е преминала и новозасадените рози бързо се адаптират към новите условия.Почистете прецъфтелите цветовете и я пресадете. Ако предпочитате да засадите розите в саксии, то изберете по дълбоки съдове и такива с крачета на дъното. С тях ще повдигнете саксията и ще създадете въздушен слой - естествена изолация през зимните месеци. А и ще улесните оттичането на поливната вода. За да може саксийната роза да цъфти и да расте интензивно, а старите клонки да се заменят от млади, трябва редовно да я подрязвате. Не пропускайте и подхранване на розата – течна или гранулирана тор, важното е подаването на хранителните елементи да не спира. При топла и продължителна есен розата ще се отблагодари за грижите ви с едри и кичести цветове.
Основни резитби при розата - пролетта се работи с ножицата за формирането на храста, за да цъфти той по-обилно, да се образуват по-големи цветове и по-добре развити клонки. При пролетната резитба се отстраняват всички слаби и излишни, сгъстяващи короната клонки. Оставените филизи се изрязват на височина 3-5 пъпки от основата на храста. Височината на резитба зависи от сорта, силата на растежа и предназначението на розите. През лятото, с изрязването на всички увехнали цветове и формирали се плодове, се регулира процесът на цъфтежа. През есента се прави санитарна резитба непосредствено преди периода на зимен покой.
БАЛКОНИ И ТЕРАСИ
Есенната саксийна градина ни радва не само с красивите цветове на тревистите многогодишни растения. Листата също са важни. Впечатление могат да направят „облечените" в златисто-жълти багри церцидифилуми (Cercidiphyllum), хамамелиси и декоративни ябълки. В цветовете на огъня пък са обагрени длановидният клен от сортовете Bloodgood и Sandokaku, както и евонимусът алатус (Euonymus alatus) и партеноцисусът. Сред тях с оранжева окраска е иргата (Amelanchier).
Някои от саксийните растения на балкона не могат да се похвалят с много красива зеленина, но пък компенсират това с ярките си плодове. Много красива в това отношение е каликарпата с пурпурните си плодове, както и пиракантата, чиито плодове в зависимост от сорта биват оранжеви или червени. В момента впечатляваща е и махонията, която е обсипана с тъмносини ягодки.
Сезонът на петуниите е към края си. Не си струва да се опитвате да ги оставяте да презимуват. Ако искате обаче да запазите избран от вас сорт за следващата година, срежете края на филизите и отрязаните връхчета поставете да се вкоренят под стъкло в почвен субстрат за разсад.
ПЛОДОВА ГРАДИНА
В плодовата градина също от първостепенно значение е беритбата. Зреят повечето ябълки и круши, от сортовете, които подлежат на съхранение. Зрее и гроздето - едно е годно за преработка, друго за по-дълготрайно съхранение. И преработката, и съхранението на гроздето и плодовете изискват безупречна подготовка на съдовете, амбалажа и домашното плодохранилище. През втората половина на месеца настъпва най-благоприятният момент за засаждане на ягоди. Скоро ще настъпи и времето за засаждане на дръвчета, а това ще рече, че трябва да започне подготовката на мястото, особено ако е свързана с почистване на храсти, камъни и други ненужни неща. Нищо не пречи да изкопаете и дупките.
През септември зрее гроздето на повечето предпочитани десертни сортове за асмовидно отглеждане.
Септември е подходящо време за сушене на сливи, защото има слънце, а и плодовете достигат подходящата за целта зрялост. Освен зрели те трябва да са едри и здрави.Сливите може да се сушат цели или разполовени. Ако са цели, трябва да се потопят за 10-15 минути в гореща вода. Така по кожицата им се образуват пукнатини, през които се изпарява съдържащата се в тях вода. Вместо във вряща вода, сливите може да се потопят и за 30 секунди в 0,5-1% разтвор на натриева основа (сода каустик). След това задължително се измиват обилно със студена водаПодготвените плодове се нареждат на скари, излагат се на слънце и периодично се обръщат.Много интересен начин на сушене при домашни условия е чрез нанизването им на конец. Костилката предварително се изважда и на нейно място се поставя орехова ядка.
РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
Основни вредители за периода
Сиво гниене( Sclerotinia fukeliana) - Напада всички зелени части на лозата, но по листата рядко може да бъде открита. По-често през лятото може да бъде забелязана по филизите на младите лози и по цветовете и младите зърна на плододаващите лози. Най-често ще се види по узряващото грозде и по-късно по време на краткотрайното или дълготрайното съхранение. Започва с появата на бледокафяви петна по зърната, където кожицата лесно се олющва. Скоро се появява и обилен сивобял налеп.
Зелевата листна въшка (Brevicorynae brassicae) - развива много поколения през годината. Това тя успява, защото освен зелето, напада още много други културни и диворастящи видове от семейството на зелето (Кръстоцветни) - ряпа, репички, алабаш, синап. Зимува като яйце в растителните остатъци и затова допринасят много изоставените в градината остатъци от зелето. Вреди нанасят както възрастните въшки, така и излюпилите се от яйцата ларви. Те смучат сок, в резултат на което листата пожълтяват. Нападнатите млади растения не образуват зелки или ако образуват, остават дребни.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 12 Септември 2024

Посещения: 6

Маслината е топлолюбиво растение и същевременно най-студоустойчиво сред типичните вечнозелени средиземноморски овощни видове. Вегетацията започва при трайно задържане на температурата над 10°С, т. е. през април и продължава при топла есен до декември. Плододава най-добре при температурна сума над 3500°С. В зависимост от сорта и условията на отглеждане, маслината издържа от -8 до -16°С, а при -18°С има частични повреди.

Разпространените в Турция, Италия и други райони на Средиземноморието сортове маслини се повреждат при -8°С, а при -14, -15°С измръзва и цялото дърво. Сериозни повреди по плодовете и недозрелите клончета могат да причинят ранните есенни застудявания под -5°С.
Маслината е сухоустойчиво растение. При благоприятни условия на напояване, в Либия издържа до 50°С горещини, но при сухи, обветрени места страда дори при 32-36°С. В Беломорска Тракия, Гърция, Турция маслиновите дървета растат и плододават на сухи, стръмни, скалисти склонове. Най-често, до почти изцяло, това са дървета, получени при присаждане на един или друг културен сорт върху естествено растящи по планинските склонове диви (най-често семенни) маслинови растения. Преди присаждането се изсича другата растителност (дървета и храсти), а на присадените дървета се осигурява подпорен дъговиден зид откъм долната страна по подобие на "укрепленията", които родопските овощари правят за овощните дървета по стръмнините на Родопите. Такива маслинови "градини" може да се видят по планинските склонове по протежение на пътя между Измир, Айдън и Ефес. Нито едно такова "висящо" дърво не може да вирее без водата, която стопаните грижливо и търпеливо носят с катъри (в мехове или саки) нагоре по стръмнините през летните горещини.

Маслината изисква висока вегетационна температурна сума. Затова за отглеждане на маслини на открито се подбират добре защитени от северните ветрове слънчеви, топли и по-високи места, където не се задържат мъгли по време на цъфтежа (юни) и през периода на узряване на плодовете. По тези показатели благоприятни места за отглеждане на маслини има в крайбрежната зона на Странджа, в района на Ивайловград и в Югозападна България - на юг от Кресна, южната покрайнина на Сакар и на по-защитени места в Родопите и Средна гора, където зимните студове не превишават -18°С.
Най-благоприятни за отглеждане на маслини са хумусно-карбонатните, чакълестите, добре дренирани почви. Маслината успява при твърде различни почви, но рН трябва да бъде около и над 7. Нивото на подпочвената вода не трябва да надвишава 2 м.

Като вечнозелено растение, маслината изисква светло, слънчево място, свободно от други дървета, и засаждане на подходящо разстояние едно от друго, при което да не се сплитат клоните на съседните дървета.

При подбора на място за отглеждане на маслини трябва да се предпочита участък, по възможност добре защитен от продължително огряване от слънцето през зимния период. Тези продължителни затопляния провокират нарушаване на зимния покой (специфично физиологично състояние на клетъчния сок, със значително намаляване на водното съдържание), поради което след това и по-слаби мразове повреждат не само листата, а и голям брой от клончетата с незавършена вегетация.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Новини

Публикувана на 26 Юни 2024

Посещения: 62

Напоследък често ни питат дали не е минало времето за посяване на семена…Не, не е минало! Сега започва!Smile Мина това на ранните разсади за някои зеленчуци, но топлолюбивите зеленчуци и градинските цветя сега започват да се сеят.

Заради пролетното време, летните цветя, подправки и зеленчуци ще поникнат бързо и съвсем скоро ще сменят цветовете на отминаващите пролетни луковици с нови, свежи, летни багри. Ще пълнят градините и вазите с цвят и ухание до есенните хризантеми, че и след тях…

Каквото и да изберете да отгледате тази пролет, помислете предварително как искате да изглежда като порасне – ясно разграфени геометрични фигури, вертикални комбинации, стени от увивни цветя, в саксии и сандъчета на балкона или лежерни цветни петна из поляната. Подредете растенията по височина, като най-ниските разположите най-отпред, за да ги виждате когато всичко се разлисти и порасне.

Поливайте и подхранвайте редовно летните цветя, за да запазят свежия си вид и да цъфтят по-продължително. Можете да редувате Течен тор за балконски цветя Лактофол с Течен тор за листно-декоративни растения Лактофол.

Премахвайте редовно прецъфтелите цветове, за да подпомогнете образуването на нови цветни пъпки.

Ето колко много неща можете да засеете сега: Smile

Тагетес - Това цвете е непретенциозно, изобилно цъфтящо и е едно от най-използваните за украса на балкони, градини и паркове.Расте на всякакви почви, но предпочита откритите слънчеви места. Тагетесът е сухоустойчиво растение и корените му бързо се възстановяват при засушаване. Чувствително е към измръзване. Стеблото е изправено,а цветовете са кадифени и кичести в ярки багри - жълти, оранжеви или жълтокафяви. Не става по-високо от 15-25 см и е много подходящо за бордюри на лехи или там, където мястото е по-ограничено. Цъфти от юли до първите минусови температури в късната есен.

Астра - Позната е също и като „Богородичка” и е едно от най-разпространените растения за отрязан цвят, за отглеждане в цветни лехи и сандъчета.Поливането при астрата трябва да е обилно, но така че да не подгизва почвата. През лятото обаче е нужно пръстта да бъде винаги влажна. На пролет е добре да се пресади в нова пръст, богата на хумус и задължително в малко по-голяма саксия. През летните месеци подхранвайте 3 пъти на две седмици. Подрязвайте често старите растения, за да пораснат нови клонки. Предпочитат слънчеви места с умерена влажност и защитени от вятър.

Кампанула - Кампанулите са издръжливи цветя за алпинеуми, лехи и сандъчета на балкона. Интересно и популярно двугодишно растение, което цъфти в светлосини цветове с форма на голяма камбанка в гроздовидни съцветия.Сее се от юни до юли. Разсажда се в края на август или септември. Подходящо за слънчеви цветни лехи, градини, за рязан цват. добре се съчетава с Alcea-Rosea-хибриди, Dianthus barbatus и Рози c кичести цветове.

Вербена - Вeрбeната е цвете, което без много грижи цъфти от пролет до есен. Едно от най-обичаните цветя за балкон със замайващо многообразие от цветове. Расте на туфи, и достига височина 15 -30 см.Вербената е едногодишно растение. Цъфти в пурпурно, бяло, розово, прасковено или червено. Много популярно е за отглеждане във висящи саксии, в алпинеуми или в сандъчета на перваза на прозореца. Семената се сеят късно през зимата или в началото на пролетта. Растенията трябва да се климатизират за по няколко часа навън преди трайно да се изнесат в градината или на балкона. Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.

Маргаритки шарени / Парички - Цветовете на маргаритката са разположени в своеобразни кошнички и имат бял, розов или червен цвят. Растението достига височина около 20 см.Паричката е от сем. Сложноцветни. Двугодишното растение е подходящо за балкони и градини. Добре вирее на слънчево до полусенчесто място. Растението израства през лятото. Ако е много горещо, не се полива прекалено. След като прецъфти, трябва да се почисти от изсъхналите цветове.

Карамфил - Името му означава "божествен цвят" и е сред най-разпространените цветя за рязан цвят. Непретенциозно растение. Предочита слънчевите части на градината и добре дренирана почва.Карамфилът издържа на засушаване. Има дълги зелени стъбла. Цветовете му са различни - жълти, червени, бели, оранжеви. Ако се отглежда правилно, цветът на карамфила живее близо 3 месеца. Обича светлината, топлината и водата. В периода на усилен растеж карамфилът изисква повече почвена влажност. В началото на цъфтежа поливането се намалява. По време на буйния растеж се препоръчва подхранване. При отрязване на първите цветове се внимава дръжките да не се отрязват много ниско

Цветен микс Японска морава - Цветният микс съдържа семена от нежни и диворастящи цветя: богородичка,целозия (петльов гребен), декоративен слънчоглед, циния и маргаритки. Внася естествено разнообразие и е лесен за отглеждане.Този цветен микс носи красота и стил в градината, подобрява качеството на ланшафта и дава още една причина да изкарваме повече време навън, сред природата. Създават се естествени условия за съхранение и развитие на биоразнообразието.

Пеларгониум / Мушкато - Мушкатото е красиво, лесно за гледане и продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора. Среща се в най-различни багри -от бяло, до малиново във всички нюанси.Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена.Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.

Импатиенс / Циганче - Циганчето е многогодишно тревисто растение, със сочни светлозелени стебла и обсипано с бели, розови, оранжево-червени и виолетови цветчета. Циганчето е светлолюбиво растение, расте добре и на северни прозорци, но трябва да се пази от преки слънчеви лъчи. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата – умерено.Не е взискателно към почвата. През есента и зимата трябва да се държи на температура над 10 градуса, защото спира да цъфти и започват да му падат листата. Расте в горите на Източна Африка, в храсталаците, по засенчените, влажни брегове на реките.

Лупинус - Представител на сем. Бобови.Има характерни, сиво - зелени листа. Достига височина до 2 м. Много популярно градинско цвете със създадени безброй хибриди.Непретенциозно растение, което издържа рязки застудявания, но трябва да е далеч от течение. По - високите температури могат да доведат до забавяне на растежа и увехване на цветовете.Трябва да се пази от плевели и гъбички по корените, които предизвикват загниване. Цветовете приличат на тези на граха и са оцветени най - често в лилаво, розово, жълто, оранжево, бяло.

Телефончета - Едногодишно увивно растение, достигащо височина до 300 см, подходящо за слънчеви места.Телефончетата са едногодишни, имат увивно стъбло и цъфтят през цялото лято. Семената им са зимоустойчиви и се самозасяват. Растенията нарастват бързо, имат тънки стебла, които могат да се поддържат с нежни подпори, дори с канап или подобни на него материали. С тези растения може да се формират т.нар. зелени завеси.

Декоративни тикви - Бързо растящо, добре облистено декоративно растение. Дава различни по форма и цвят плодове. Използва се за декорация и озеленяване на балкони и прозорци. Узрелите кратунки могат да се изсушат и съхранят на проветриво място. Дава различни по форма и цвят плодове. Използва се за декорация и озеленяване на балкони и прозорци. Узрелите тиквички могат да се изсушат и съхранят на проветриво място. Предпочита слънчева светлина или полусянка. Засаждането става на разстояние 50х50 см.

Петунии - Петунията има разклонено стъбло и цветове като фунийки. В прохладните летни вечери отделя приятен цветен аромат. След като прецъфти, трябва да се почиства от изсъхналите цветове.Петунията е с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове. Вирее добре на слънчеви места и изисква редовно поливане. Размножава се през февруари-март чрез семена.Петунията с нейното разнообразие от цветове, форми, багри, обилен и продължителен цъфтеж е сред най-популярните градински растения. Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др

Космос - Космосът е лесно и непретенциозно цвете, което краси дворовете до късна есен! Цъфти в бели, розови или лилави цветове и формира храстовидна зелена маса от нежни листа.

Декоративна царевица, цветна - Ефектен сорт цветна царевица, подходящ за декорация. Преобладават червени, оранжеви, сини и жълти цветове.

Кученце - Кученцето е едногодишно растение, подходящо е за лехи, сандъчета на балкони. На височина достига от 45 до 70 см с класове тръбести цветове, които се отварят като се стиснат.Кученцето е наречено още антиринум, зейка или лъвска муцунка, заради формата на цветчетата му. Те са тръбести и се отварят като се стиснат с пръсти. На цвят са бели, жълти, червени, оранжеви, розови, лилави. На височина достига от 45 до 70 см. Отглежда се в почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце. Полива се умерено.

Циния - Цинията е грациозно лятно цвете с изключително богатство на форми и багри. Подходяща за морски климат. Най-широко разпространение имат сортовете от вида Циния елеганс с кичести или прости цветове.Цинията изисква слънчево, защитено от вятъра и много топло място. Развива здрави, разклоняващи се стъбла, достигащи до 60-80 см. Листата и стъблата са покрити с груби власинки. Цветовете са тип кошничка и достигат 15 см в диаметър, а багрите обхващат всички нюанси на розово, тъмнооранжево, червено. Често са преливащи пастелни или ярки. Изключителен финес имат белите, кремавите и бледозелените сортове. Цветният килим от цинии е свеж до падането на сланите.

Калдъръмче - Калдаръмчето (тученица) е едногодишно растение от сем. Portulaceae. Достига височина 15 - 20 см. Много подходящо за отглеждане в балконски сандъчета.Стеблата на калдаръмчето са полегнали по земята и се разпространяват настрани, а не във височина. Цъфти през юни и юли, семената узряват до август. Цветовете са копринено гладки, с оранжев, жълт, цикламен или наситено червен цвят.Калдъръмчето не понася сянка. Предпочита добре отцеждащи се леки (песъкливи) или глинести почви. Киселинността на почвата не е от значение.

Латинка - Латинката е красиво едногодишно цвете със стелещо се по земята стъбло и краси градините и балконите от лято до слана. Засяването на Латинката става през април на постоянното място на растението, защото кореновата система лесно се поврежда при пресаждане. В гнездото се слагат 3-4 семена и след около две седмици те ще поникнат, а след около месец и ще цъфнат. Почвата трябва да се тори пестеливо. Полива се при нужда, но не се прекалява, защото цветето не търпи много влажна почва.