Articles - Thumbnails
-
Пролетните цветя на месец април
През април пролетта ни заявява, че е официално тук, а градините са изпъстрени с цветове от най-ранните...
-
Календар на градинаря за м. Април
М. Април е един от най-натоварените месеци в градината - всички многогодишни растения очакват да ги събудите...
-
Отглеждане на разсад от зеленчуци
Целият процес от засаждането на семената до събирането на плодовете ще бъде документиран и представен, с...
-
Срокове за засяване на семената за разсада
Точно кога да се сеят семената за разсада е от голямо значение, затова и производителите внимават всяка...
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Новини
- Посещения: 16
През април пролетта ни заявява, че е официално тук, а градините са изпъстрени с цветове от най-ранните цъфтящи цветя. За родените през април маргаритките и сладкият грах имат специално значение, тъй като двете отдавна са признати за априлски цветя на пролетта.
Априлски цветя
Цветята на април месец са маргаритката и сладкият грах. Маргаритката означава невинност, чистота и истинска любов, докато сладкият грах е начин да кажете сбогом, да изпратите добри пожелания или просто да благодарите.
Маргаритката
В зависимост от вида, маргаритката може да бъде една от най-ранните ви пролетни цъфтежи или сред последните, които се появяват през есента.
Маргаритката всъщност се състои от две цветя. Централното око - или дисково цветче - е колекция от малки цветчета, докато лъчевидното цветче (венчелистчетата) се излъчва от центъра, наподобявайки Слънцето. Маргаритката е символ на истинската любов.
Значения и символика на маргаритката
Маргаритката отдавна представлява невинност, чистота и истинска любов. Бялата маргаритка е символ на чистота и невинност; жълтото означава радост и приятелство; розовото представлява обич; а червеното е знак за любов и романтика.
В скандинавската митология маргаритката е свещеното цвете на Фрейя, богинята на любовта, красотата и плодородието. На свой ред маргаритката се превърна в символ на майчинството и раждането, както и на новото начало.
Маргаритки в градината
Маргаритките се срещат в поддържани градини, както и в тревни площи, ливади и край пътища. Някои видове са известни като плевели, така че засаждайте внимателно. Най-често срещаните градински маргаритки са волското око, шаста, гербера и английският.
Семената на маргаритките могат да бъдат започнати през пролетта, на закрито, 6 до 8 седмици преди последната слана или на открито след последната слана.
Сладкият грах
Значения и символика на сладкия грах
Букет от сладък грах е начин да кажете сбогом или да благодарим за прекрасното време. Означава блажено удоволствие, добри пожелания, доброта, благодарност и приятелство.
Във Франция цветето отдавна е традиционен подарък за булките, носещ късмет в сватбения ден и в брака. В Англия го нарочат „Кралицата на едногодишните“.
Сладък грах в градината
Сладкият грах е едногодишно растение, което предпочита пълно слънце – 6-8 часа слънчеви лъчи. Почвата трябва да е добре дренирана, богата, органична. Те са катерачи, растат 2-3 метра на височина.
На места, където сланите са по-редовни, засадете в много късна зима или ранна пролет, когато почвата е достатъчно суха за работа. Цветята цъфтят през пролетта и растението не вирее на топлина. Семената могат да бъдат започнати на закрито, преди да се разсадят навън.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Новини
- Посещения: 15
Целият процес от засаждането на семената до събирането на плодовете ще бъде документиран и представен, с въжможност да задавате въпроси и решения за вашите проблеми.
Подготовка на семената:
Разбира се всеки малък и голям производител подбира сортове, в които е сигурен или просто са му по вкуса, но при промишлените производители, както у нас, така и в световен мащаб, оранжерийните зеленчукопроизводители използват хибридни (хетерозисни - ускоряване на растежа и увеличаване на размерите, както и повишаване на жизнеспособността и продуктивността на хибридите от първото поколение) семена. Техният висок биологичен потенциал е предпоставка за получаване на по-високи и по-качествени добиви. Особено значение има изискването към кълняемостта им. Тя трябва да бъде над 80-90%, а за промишленото разсадопроизводство над 96%.
За разлика от културите (картофови - домати, пипер, картофи и др.при семкраставици, пъпеши, тикви и др.) особено място заема рътенето на семената. Тази традиционна практика се състои в накисването на семената в хладка (22-25°С) вода в продължение на няколко часа, след което се поставят при температура 25°С и постоянна висока влажност (95-100%). Рътенето се прекратява, когато се забележи появата на кълнове. Така подготвените семена се засяват при оптимална влажност и температура в субстрата (смеската). В противен случай прорастването е неравномерно.
Изисквания към субстрата:
Те са главно следните:
- да не съдържа патогенни токсични за растенията вещества
- да има висока порьозност, водозадържаща способност и сорбционен капацитет
- да е чист от плевели и да има малка обемна маса
Използваната вода за навлажняване на субстрата трябва да не съдържа много карбонати, защото се повишава рН и се появяват хлоротични петна по разсада, поради неусвояването на някои микроелементи. Повишеното съдържание на хлор във водата причинява повреди по корените, хлороза по листата и пречи за усвояването на азота от нитратните торове.
Съотношението торф/почва/перлит се отнася съответно около 31/62/7 в проценти. Приложение намират още компост от дървесни кори и птичи тор и смеска на основата на минерални субстрати: агроперлит, вермикулит, зеолит и др.
Оптимални условия на развитие:
За производството на високо качествен разсад, трябва да осигурите и нужните му оптимални условия за развитие, като те се състоят в следните показатели:
- температура до поникване – 25-28°С
- температура след поникване – 21-24°С
- ППВ до поникване – 90-95%
- ППВ след поникване 70-75%
- Въздушна влажност 65-75%
- рН на почвата 6-6.5
Сеитба:
Семената за производство на разсад най-често се засяват в контейнери като тяхното разнообразие е голямо:
- пластмасови табли (както за пикиран така и за непикиран разсад)
- стиропорени табли с различен обем на клетките
- биоразградими табли
- кубчета за разсад от минерални или органични субстрати (каменна вата, кокосови влакна и др, като те се използват най-вече при хидропонното отглеждане на зеленчукови култури.)
По този начин има възможност през различните фенофази от развитието на гъстия разсад той да се премества в различни микрорайони.
При пристъпване към засяването, семената се поставят на дълбочина, която се изчислява по следната формула – диаметърът на семето по 10.
При непикираният разсад периодът от засяване на семената до трансплантирането е около 50-60 дни, като този срок при пикирания разсад се увеличава, тъй като при самия процес на пикиране, растенията претърпяват стрес.
Важно е да отбележа, че преди трансплантирането на разсада е задължително да проведе адаптираща процедура (закаляване на разсада). Когато засяването става в отопляемо помещение с регулируем микроклимат, разсадът се отглежда при оптимални условия за растенията. Повече грижи се полагат след засаждането в оранжерии и особено в пластмасови съоръжения без отопление. В тези случаи закаляването стартира 10-15 дни преди трансплантирането, като температурата се понижава постепенно без да се преминава долната биологична граница.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Новини
- Посещения: 11
Лавандулата, известна с ароматните си цветове и многостранното си приложение, е възхитително допълнение към всяка градина. За да си осигурите процъфтяваща лавандулова градина, е важно да вземете предвид оптималното време за засаждане и подходящите грижи, необходими за растежа ѝ.
Идеалното време за засаждане на лавандула зависи от местоположението ви и климата. Лавандулата е издръжливо многогодишно растение, което предпочита добре дренирана почва и много слънчева светлина. Като цяло се препоръчва лавандулата да се засажда през пролетта или есента, когато почвата е топла, но температурата на въздуха не е прекалено висока. Това време позволява на растението да пусне корени, преди да се сблъска със стреса на екстремните метеорологични условия. Въпреки това, ако живеете в мек климат с мека зима, можете да обмислите засаждането на лавандула и през зимните месеци.
При избора на място за лавандулата се уверете, че то получава поне 6-8 часа слънчева светлина на ден. Лавандулата вирее добре в добре дренирана, леко алкална почва. Ако почвата ви е тежка или глинеста, помислете за добавяне на пясък или чакъл, за да подобрите дренажа. Повдигнатите лехи също могат да бъдат добър вариант за осигуряване на необходимия дренаж за лавандулата.
Преди засаждане е препоръчително да подготвите почвата, като я обогатите с органични вещества, например компост. Това не само повишава плодородието на почвата, но и спомага за задържането на вода. Растенията на лавандулата трябва да бъдат разположени на разстояние около 2 до 3 фута едно от друго, за да се осигури правилна циркулация на въздуха и да се предотвратят потенциални заболявания.
Поливането на лавандулата е от решаващо значение в началния период на нейното създаване. След като растенията се установят добре, те са сравнително устойчиви на засушаване. Прекомерното поливане може да доведе до загниване на корените, затова е важно да се постигне баланс. Поливайте дълбоко, но оставяйте почвата да изсъхне между поливките.
Подрязването е друг важен аспект от грижата за лавандулата. Редовното подрязване помага за поддържане на формата на растението, насърчава храстовидността и спомага за по-добрата циркулация на въздуха. Подрязвайте лавандулата през пролетта, като съкратите около една трета от растението. Освен това отрязването на изсъхналите цветове не само поддържа растението в чист вид, но и стимулира производството на нови цветове.
Лавандулата е растение със сравнително ниски изисквания към поддръжката, но от време на време се нуждае от наторяване. Използвайте балансирани торове с бавно освобождаване през пролетта и избягвайте използването на прекомерни количества азот, тъй като това може да доведе до буйна листна маса за сметка на производството на цветове.
При по-студен климат лавандулата може да се нуждае от зимна защита, особено през първите няколко години. Полагането на слой мулч около основата на растението може да помогне за изолиране на корените и да ги предпази от екстремни температури.
С подходящи грижи и внимание към специфичните ѝ нужди лавандулата може да процъфтява и да ви възнаграждава с ароматната си красота година след година. Независимо дали украсява градината ви, осигурява ароматни рязани цветя или предлага етерични масла за различни приложения, отглеждането на лавандула е полезно начинание за любителите на градината.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Новини
- Посещения: 16
Точно кога да се сеят семената за разсада е от голямо значение, затова и производителите внимават всяка пролет кога да го сторят. Дори компетентните си позволяват да експериментират с различни срокове и импровизират, защото е много важно растенията да не са много малки, но и да не са прераснали.
Предимствата на личното отглеждане на семената са няколко - имаме от сорта, който сме изпробвали и сме доволни от него, освен това знаем как реагира про различни климатични условия.
Определяне на времето за сеитба
Когато се определя времето за засяване на разсада, е важно да се съблюдават два основни момента - да се вземе предвид регионът, в който ще се отглежда дадената култура, а това се отнася до климатичните и температурни условия. И втория – важни са условията на отглеждане – вид на закритите съоръжения или на открито.
Всяки регион има своите оптимални срокове за засаждане, но когато се знае идеалната възраст на разсада и времето до поникване, тогава може с голяма точност да се определи времето за засяване.
Време за пробуждане на семената и появата на кълнове
За по-популярните култури това време е следното: пипер – 5-7 дни; краставици – 3-7 дни; патладжан – 5-10 дни; тикви, тиквички и патисони – 3-10 дни; домати – 6-10 дни; целина – 7-14 дни; салати – 4-8 дни.
Период на развитие на разсада преди засаждане на постоянно място
Този интервал се счита за най-важен при отглеждане на разсад, защото при удължаване на това време и прерастване – времето за прихващане и възстановяване на растенията се удължава, а това води до забавяне на реколтата. За някои зеленчуци този период е следния: домати – 55-60 дни; патладжан – 65-70 дни; зеле – 50-55 дни; целина – 60-80 дни; пипер – 50-70 дни. Тези срокове за различните сортове също се отличават и е добре да бъдат посочени на опаковките. При пикиране тези периоди могат да се удължат до 10 дни.
В резултат на експерименти специалистите са установили зависимост, помагаща да се определи точното време за засяване на семената. Съставена е формула, която изглежда така: A=B-C-D, където А е началната календарна дата, когато започваме да работим със семената, В – датата на засаждане на растенията в земята, С – броят дни, необходими за израстване и развитие на разсада, а D – дните, необходими за подготовка и покълване на семената.
Използвайки тази проста формула, можем с голяма точност да определим времето за сеитба на разсада. Има достатъчно подробни таблични данни, които също могат да ни помогнат да решим този проблем.
Известно е, че колкото възрастта на разсада над установените срокове е по-голяма, толкова времето за възстановяване след засаждане е по-дълго.
Да пробваме да определим сроковете за засяване на доматите, ако ще ги отглеждаме в незащитени условия (на открито). Ако приемем, че времето, подходящо за засаждане на постоянно място е 1-10 май, а стадият от поникване до израстване на разсада е 55-60 дни,тогава избираме едно число след тази дата и отчитаме 60 дни. Например, 1 май минус 60 – получава се 3 март. От този резултат изваждаме дните, необходими за подготовката и поникване на семената, които са 6-10 дни – получава се 22 февруари.
При патладжана този процес е по-продължителен, отчитайки и факта, че е по-топлолюбива култура от доматите, реагира много болезнено на нощните температурни колебания, а се засажда след 15 май. Ако приемем това време (15 май) за засаждане на постоянно място и приложим формулата, тогава ще се получи също 22 февруари – до поникване 5-10 дни и за израстване 65-70 дни.
Краставици, тикви и тиквички могат да се отглеждат по безразсаден начин, но за получаване на по-ранна реколта се отглежда разсад. При тях обикновено не се прилага пикиране, а се засаждат на постоянно място след преминаване на заплахата от замръзване. Засяването на семената на тези култури се извършва не повече от 30-35 дни преди засаждане.
Всяка култура има своите особености, които трябва да се познават. Карфиолът и бялото зеле поникват при стайна температура, но след това в продължение на 6-7 дни трябва да се поддържа температура 6-8 градуса по Целзий, което създава сериозни проблеми и може да доведе до загуба на кълнове.
За отглеждане на ранна реколта от цвекло семената се засяват 30-35 дни преди засаждане на постоянно място.
За всяка култура и сорт има оптимални срокове и е важно те да се познават добре. Важни са и температурните условия на отглеждане и не трябва да се пренебрегват.
- Детайли
- Написана от Super User
- Категория: Новини
- Посещения: 20
Средната месечна температура за страната е между 11 и 13°С, по Черноморието и високите полета 9-11°С. Месечната сума на валежите за страната е 40-60 л/кв.м. Дни позволяващи работа на полето – 21.
До края на месеца са възможни слани и отрицателни температури, но метеорологичните и почвени условия благоприятстват развитието на по-студоустойчивите култури и болестите и неприятелите по тях.
През април продължават грижите за пикирания разсад и за гъстите разсади. Закаляваме разсада, изнасяме го на постоянно в полиетиленови оранжерии, тунелчета. В по-топлите райони разсада може да се изнесе в градината и на полето. Към средата на април се сеят краставиците корнишони, които ще се отглеждат на телена конструкция. Сеят се на открито морковите, копърът, магданозът и чубрицата. Към края на април се сеят дините и пъпешите.
Затоплянето на времето е предпоставка за ускорено развитие на уплътняващите есенно-зимни и зимно-пролетни култури, каквито са зеления лук, зеления чесън, спанакът, репичките и салатите. Към края на април трябва да започне прибирането на продукцията от засетите през пролетта (първата половина на март) спанак и репички.
Засяват се и се засаждат на открито:
Домати:
– ранни
17-30.IV
14-16 засаждане 4 000-4 500
– средно ранни
25.IV-15.V 14-16 засаждане
5 000-5 500
– безразсадни
1-10.IV
14-16 0.15-0.20
10 000-15 000
Дини:
25-30.IV 14-16 0.4-0.5
800-1 000
Краставици:
25.IV-10.V
14-16 0.3-0.45
1 500-2 000
Пипер: 14-16 0.1-0.15
10 000-14 000
– ранен
25.IV-5.V
14-16 засаждане
Тиквички:
25.IV-10.V
10-12 0.6-0.8
1 200-1 600
Фасул:
10-20.IV
8-10 10-15
40 000-50 000
Целина:
15.IV-15.VII 2-3 0.02-0.03
11 000-12 000
При засаденото през пролетта (25-30 март) ранно главесто зеле в началото на април се извършва подсажданe. В началото на април зеленият грах достига фаза първи – втори същински лист и ако не е подхранен с азот, да се подхрани с 12-15 кг/дка амониева селитра. Ранните картофи също трябва да се подхранят при височина на растенията 15-20 см едновременно със загърлянето.
Пръскайте срещу маната по лука, луковата муха, листните въшки по краставиците и доматите. Пръскайте с подходящи хербициди срещу всички плевели в градината. Водете борба с телените червеи, поповите прасета и др.
Страница 1 от 27