Articles - Thumbnails

С настъпването на топлите майски дни ни се иска да зарадваме погледа си с първите цветенца и зеленина. Каквото и да изберете да отгледате през пролетта, помислете предварително как искате да изглежда като порасне – ясно очертани геометрични фигури, вертикални комбинации, стени от увивни цветя, в саксии и сандъчета на балкона или цветни петна по поляната. Подредете растенията по височина, като най-ниските разположите най-отпред, за да ги виждате се разлистят и пораснат.

Премахвайте редовно прецъфтелите цветове, за да подпомогнете образуването на нови цветни пъпки. Ето 19 цветя, които можете да засеете през Май.

 

Астра – Позната е също и като „Богородичка” и е едно от най-разпространените растения за отрязан цвят, за отглеждане в цветни лехи и сандъчета.Поливането при астрата трябва да е обилно, но така че да не подгизва почвата. През лятото обаче е нужно пръстта да бъде винаги влажна. На пролет е добре да се пресади в нова пръст, богата на хумус и задължително в малко по-голяма саксия. През летните месеци подхранвайте 3 пъти на две седмици. Подрязвайте често старите растения, за да пораснат нови клонки. Предпочитат слънчеви места с умерена влажност и защитени от вятър.

Кампанула – Кампанулите са издръжливи цветя за алпинеуми, лехи и сандъчета на балкона. Интересно и популярно двугодишно растение, което цъфти в светлосини цветове с форма на голяма камбанка в гроздовидни съцветия.Сее се от юни до юли. Разсажда се в края на август или септември. Подходящо за слънчеви цветни лехи, градини, за рязан цват. добре се съчетава с Alcea-Rosea-хибриди, Dianthus barbatus и Рози c кичести цветове.

Тагетес – Това цвете е непретенциозно, изобилно цъфтящо и е едно от най-използваните за украса на балкони, градини и паркове.Расте на всякакви почви, но предпочита откритите слънчеви места. Тагетесът е сухоустойчиво растение и корените му бързо се възстановяват при засушаване. Чувствително е към измръзване. Стеблото е изправено,а цветовете са кадифени и кичести в ярки багри – жълти, оранжеви или жълтокафяви. Не става по-високо от 15-25 см и е много подходящо за бордюри на лехи или там, където мястото е по-ограничено. Цъфти от юли до първите минусови температури в късната есен.

 

Вербена – Вeрбeната е цвете, което без много грижи цъфти от пролет до есен. Едно от най-обичаните цветя за балкон със замайващо многообразие от цветове. Расте на туфи, и достига височина 15 -30 см.Вербената е едногодишно растение. Цъфти в пурпурно, бяло, розово, прасковено или червено. Много популярно е за отглеждане във висящи саксии, в алпинеуми или в сандъчета на перваза на прозореца. Семената се сеят късно през зимата или в началото на пролетта. Растенията трябва да се климатизират за по няколко часа навън преди трайно да се изнесат в градината или на балкона. Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.

Маргаритки шарени / Парички – Цветовете на маргаритката са разположени в своеобразни кошнички и имат бял, розов или червен цвят. Растението достига височина около 20 см.Паричката е от сем. Сложноцветни. Двугодишното растение е подходящо за балкони и градини. Добре вирее на слънчево до полусенчесто място. Растението израства през лятото. Ако е много горещо, не се полива прекалено. След като прецъфти, трябва да се почисти от изсъхналите цветове.

Карамфил – Името му означава „божествен цвят“ и е сред най-разпространените цветя за рязан цвят. Непретенциозно растение. Предочита слънчевите части на градината и добре дренирана почва.Карамфилът издържа на засушаване. Има дълги зелени стъбла. Цветовете му са различни – жълти, червени, бели, оранжеви. Ако се отглежда правилно, цветът на карамфила живее близо 3 месеца. Обича светлината, топлината и водата. В периода на усилен растеж карамфилът изисква повече почвена влажност. В началото на цъфтежа поливането се намалява. По време на буйния растеж се препоръчва подхранване. При отрязване на първите цветове се внимава дръжките да не се отрязват много ниско

 

Цветен микс Японска морава – Цветният микс съдържа семена от нежни и диворастящи цветя: богородичка,целозия (петльов гребен), декоративен слънчоглед, циния и маргаритки. Внася естествено разнообразие и е лесен за отглеждане.Този цветен микс носи красота и стил в градината, подобрява качеството на ланшафта и дава още една причина да изкарваме повече време навън, сред природата. Създават се естествени условия за съхранение и развитие на биоразнообразието.

Пеларгониум / Мушкато – Мушкатото е красиво, лесно за гледане и продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора. Среща се в най-различни багри -от бяло, до малиново във всички нюанси.Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена.Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.

 

Импатиенс / Циганче – Циганчето е многогодишно тревисто растение, със сочни светлозелени стебла и обсипано с бели, розови, оранжево-червени и виолетови цветчета. Циганчето е светлолюбиво растение, расте добре и на северни прозорци, но трябва да се пази от преки слънчеви лъчи. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата – умерено.Не е взискателно към почвата. През есента и зимата трябва да се държи на температура над 10 градуса, защото спира да цъфти и започват да му падат листата. Расте в горите на Източна Африка, в храсталаците, по засенчените, влажни брегове на реките.

 

Лупинус – Представител на сем. Бобови.Има характерни, сиво – зелени листа. Достига височина до 2 м. Много популярно градинско цвете със създадени безброй хибриди.Непретенциозно растение, което издържа рязки застудявания, но трябва да е далеч от течение. По – високите температури могат да доведат до забавяне на растежа и увехване на цветовете.Трябва да се пази от плевели и гъбички по корените, които предизвикват загниване. Цветовете приличат на тези на граха и са оцветени най – често в лилаво, розово, жълто, оранжево, бяло.

Телефончета – Едногодишно увивно растение, достигащо височина до 300 см, подходящо за слънчеви места.Телефончетата са едногодишни, имат увивно стъбло и цъфтят през цялото лято. Семената им са зимоустойчиви и се самозасяват. Растенията нарастват бързо, имат тънки стебла, които могат да се поддържат с нежни подпори, дори с канап или подобни на него материали. С тези растения може да се формират т.нар. зелени завеси.

Декоративни тикви – Бързо растящо, добре облистено декоративно растение. Дава различни по форма и цвят плодове. Използва се за декорация и озеленяване на балкони и прозорци. Узрелите кратунки могат да се изсушат и съхранят на проветриво място. Дава различни по форма и цвят плодове. Използва се за декорация и озеленяване на балкони и прозорци. Узрелите тиквички могат да се изсушат и съхранят на проветриво място. Предпочита слънчева светлина или полусянка. Засаждането става на разстояние 50х50 см.

 

Петунии – Петунията има разклонено стъбло и цветове като фунийки. В прохладните летни вечери отделя приятен цветен аромат. След като прецъфти, трябва да се почиства от изсъхналите цветове.Петунията е с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове. Вирее добре на слънчеви места и изисква редовно поливане. Размножава се през февруари-март чрез семена.Петунията с нейното разнообразие от цветове, форми, багри, обилен и продължителен цъфтеж е сред най-популярните градински растения. Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др

Космос – Космосът е лесно и непретенциозно цвете, което краси дворовете до късна есен! Цъфти в бели, розови или лилави цветове и формира храстовидна зелена маса от нежни листа.

Декоративна царевица, цветна – Ефектен сорт цветна царевица, подходящ за декорация. Преобладават червени, оранжеви, сини и жълти цветове.

Кученце – Кученцето е едногодишно растение, подходящо е за лехи, сандъчета на балкони. На височина достига от 45 до 70 см с класове тръбести цветове, които се отварят като се стиснат.Кученцето е наречено още антиринум, зейка или лъвска муцунка, заради формата на цветчетата му. Те са тръбести и се отварят като се стиснат с пръсти. На цвят са бели, жълти, червени, оранжеви, розови, лилави. На височина достига от 45 до 70 см. Отглежда се в почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце. Полива се умерено.

 

Циния – Цинията е грациозно лятно цвете с изключително богатство на форми и багри. Подходяща за морски климат. Най-широко разпространение имат сортовете от вида Циния елеганс с кичести или прости цветове.Цинията изисква слънчево, защитено от вятъра и много топло място. Развива здрави, разклоняващи се стъбла, достигащи до 60-80 см. Листата и стъблата са покрити с груби власинки. Цветовете са тип кошничка и достигат 15 см в диаметър, а багрите обхващат всички нюанси на розово, тъмнооранжево, червено. Често са преливащи пастелни или ярки. Изключителен финес имат белите, кремавите и бледозелените сортове. Цветният килим от цинии е свеж до падането на сланите.

Латинка – Латинката е красиво едногодишно цвете със стелещо се по земята стъбло и краси градините и балконите от лято до слана. Засяването на Латинката става през април на постоянното място на растението, защото кореновата система лесно се поврежда при пресаждане. В гнездото се слагат 3-4 семена и след около две седмици те ще поникнат, а след около месец и ще цъфнат. Почвата трябва да се тори пестеливо. Полива се при нужда, но не се прекалява, защото цветето не търпи много влажна почва.

Калдъръмче – Калдаръмчето (тученица) е едногодишно растение от сем. Portulaceae. Достига височина 15 – 20 см. Много подходящо за отглеждане в балконски сандъчета.Стеблата на калдаръмчето са полегнали по земята и се разпространяват настрани, а не във височина. Цъфти през юни и юли, семената узряват до август. Цветовете са копринено гладки, с оранжев, жълт, цикламен или наситено червен цвят.Калдъръмчето не понася сянка. Предпочита добре отцеждащи се леки (песъкливи) или глинести почви. Киселинността на почвата не е от значение.

 

През м. Май времето или е прекрасно и всичко е зелено и изпъстрено с цветове, или младите растения погиват при късни слани и студено време.

За да избегнете, или поне минимизирате, евентуални щети от късни слани, следете прогнозата за времето и, ако има шанс за пролетни слани (проверете датата на последната пролетна слана във вашия регион тук), вземете мерки и покрийте по-крехките растения със защитен текстил или градинско фолио. Предимството на специализираните градински тъкани е пропускливостта им и факта, че осигуряват правилна аерация и влажност на растенията. Текстилите подпомагат растежа и подобряват качеството на реколтата.

Ако времето е слънчево и сухо, не пренебрегвайте поливането! Повечето външни растения имат нужда от поливане поне един път седмично.

Другите по-важни дейности през месец май са:

 

Декоративни храсти и дръвчета

Подхранете растенията, обичащи кисели почви – рододендрони, азалии, хортензии и др. със специализиран тор за растения, обичащи кисели почви ЛАКТОФОЛ.
Премахвайте редовно прецъфтелите цветове, за да насочите енергията на растенията в образуване на нова листна маса за сметка на образуването на семена.
Ако искате да запазите или оформите храстите в определена форма, или не искате те да израстват прекомерно, можете да премахвате новите клонки от иглолистните растения докато за крехки и не са втвърдили стеблата си.
Подхранете цъфтящите храсти с тор за рози и цъфтящи храсти ЛАКТОФОЛ като по този начин ще подпомогнете растенията да образуват повече и по-трайни цветове.
Подхранете иглолистните и вечнозелени храсти с гранулиран тор за иглолистни растения ЛАКТОФОЛ с допълнително магнезий за по-добро развитие и адаптация на храстите през топлите месеци.
Можете да подрежете до 1/3та от короната на ранно-цъфтящите пролетни храсти като Форзиция, Спирея и др. след пълното им прецъфтяване. Това ще им помогне да развият по-плътна корона и повече цветове през следващия сезон.
Ако отглеждате Хортензия, сега е времето да добавите малко варовик за да подпомогнете оцветяването на цветовете в розово, или амониев сулфат за повече сини цветове.
След прецъфтяване, подрежете Люляка и го подхранете с тор за рози и цъфтящи храсти ЛАКТОФОЛ.
Цветя и луковични растения

М. Май е времето да засадите Далии, Гладиоли, Лилиуми, Канни и др. луковични цветя на постоянното им място на двора. При засаждане/пресаждане ги подхранете с тор за луковични растения ЛАКТОФОЛ или добавете по 2 шепи торф за цъфтящи растения ЛАКТОФОЛ. Това ще им помогне да се адаптират към новата си среда.
Повечето есенни луковични растения (Лалета, Нарциси, Зюмбюли) вече са прецъфтели и е време да отстраните сухите цветове. Запазете листната маса до 6 седмици след прецъфтяването, тъй като тя спомага за натрупване на необходимите хранителни вещества и енергия на луковицата за следващия сезон. (Прочетете как да съхраните луковиците на лалета за догодина тук).
Засадете разсадите от Петунии, Мушката, градински Карамфили, Маргаритки, Кученце и други едногодишни цъфтящи растения на постоянните им места и започнете периодично да ги подхранвате с течен тор за балконски цветя ЛАКТОФОЛ. Той ще им помогне скоро да започнат да цъфтят обилно! (Ако все още не сте направили разсад от летни цветя, вижте видео инструкции как да го направите най-ефикасно!)
По-топлолюбивите цветя като Циния, Невен и подправки посейте по-късно през месеца, за да им осигурите оптимални условия за растеж и цъфтеж.
Подхранете многогодишните цветя с универсален тор ЛАКТОФОЛ, който ще осигури на растенията балансирано хранене, богата и продължителна реколта и изобилен цъфтеж.
Моментът е подходящ да разположите подпори в близост до по-високите цъфтящи храсти като Божури, Далии и др., за да ги подсигурите в случай на по-силни ветрове или други екстремни климатични фактори.
Зеленчукови и плодови насаждения

Можете да засадите по-ранните култури на постоянното им място. Това се отнася най-вече за моркови, марули, картофи, фасул, грах и др.
Отложете пресаждането на по-топлолюбивите растения като домати, тиквички, краставици и тикви за по-късно след като всички опасности от резки застудявания са отминали.
При пресаждането, наторете зеленчуковия разсад с тор за домати ЛАКТОФОЛ като стриктно следвате указанията на опаковката.
По това време на годината, ягодите вече са оформили първата реколта от млади плодове и птиците с голям апетит ще си хапнат от тях! Ако искате да опазите ягодовите насаждения от вредители, помислете за поставяне на временна защитна мрежа над растенията.
Ако разширявате ягодовите насаждения с млади разсади, премахвайте своевременно новите цветове, за да помогнете младите растения да развият по-богата листна и коренова маса.
За по-богата и сладка реколта, торете ягоди, малини, къпини, боровинки и други дребноплодни с гранулиран тор за дребноплодни ЛАКТОФОЛ.

Тревният килим през Май

Пролетните грижи за тревния килим ще приведат тревата в идеална форма за месеците когато ще сме навън и ще й се наслаждаваме. Необходимите дейности по тревния килим напролет включват:

Регулярно и правилно косене

Направете първото косене за годината по-ниско, за да подготвите тревната площ за пролетното аериране и вертикутиране. В общия случай тревата се поддържа на височина от 2,5 см до 4 см. Косете в сухо време, но ако продължително вали – не отлагайте. Движете косачката в определен ред и посока и не правете деформации заради повторно минаване. Ако косите ръчно или косачката ви не събира окосената трева, събирайте я вие.
Пролетно аериране и вертикулиране*
(*Аерирането и вертикулирането се извършват на тревни площи на поне 1 година.)
Аерирайте тревата с телена приставка за събиране на напластената суха трева. Заедно със сухата трева ще отстраните и голяма част от мъха. С тази операция ще изчистите натрупванията върху почвата и ще стимулирате регенеративната способност на тревата.
Вертикутирайте терена с приставка със специални ножове, което ще прореже в дълбочина тревната площ и ще почисти мъртвите корени. Тази дейност освежава тревата в дълбочина, проправя път на въздуха директно до корените и отстранява част от плевелите в зародиш.
Борба с мъха

Най-успешният начин за борба с мъха е подобряване на условията за растеж на нова трева.
Два пъти годишно (през пролетта и есента) аерирайте тревата, за да не позволявате на почвата да се сбива.
Поливайте я редовно, но не заблатявайте терена.
За всяко единично косене, косете тревата най-много 1/3 от размера й. Това не само ще заздрави тревата, но и ще й помогне да се пребори сама с много от плевелите.
Направете няколко подхранвания с тор с антимъх ефект ЛАКТОФОЛ, който спомага отстраняването мъха от тревните площи, подхранва тревния килим и предпазва от образуване на нов мъх.
Премахване на плевелите

Има два начина за борба с плевелите – механичен и химичен. Ако плевелите са малко си струва да опитате механично отстраняване като се стараете да отстранявате плевелите с корените им. Ако има много плевели по терена, третирайте ги със селективен хербицид за широколистни растения.
Можете да внесете хербицид заедно с тор за подхранване на тревата. Течният обогатител за трева ЛАКТОФОЛ е смесим с хербицидите и може да се прилага едновременно. Прочетете внимателно инструкциите за работа преди употреба на хербициди!
Съвет: Изчакайте 3-4 окосявания преди да третирате нова тревна площ с препарати против вредители.
Подсяване и попълване на празни участъци

Ако имате дупки в тревния килим, пролетта е времето да ги попълните с регенерираща тревна смеска ЛАКТОФОЛ RESTART – комбинация от бързорастящи, сгъстяващи и издръжливи сортове треви, подходящи за попълване на дупки в съществуваща тревна площ или за общо освежаване и сгъстяване на тревния терен. След окосяване и аериране на съществуващата трева на терена разпръснете тревни семена и ги прилепите към почвата чрез валиране.
Стайните растения

Почистете растенията, отстранете изсъхналите листа, изрежете прорастналите стебла, ако е необходимо, и освежете стайните растения като ги подхраните с Обогатител за стайни растения ЛАКТОФОЛ. Той помага за преодоляване на симптомите на хлорозата и подобрява храненето на растенията без да е необходима смяна на пръстта.

Ако е необходимо, пулверизирайте листата на стайните растения, особено по-късно през месеца, когато температурите ще се вдигат и въздухат в затворените помощения ще става все по-топъл и сух.

Когато дневната температура е в рамките на 15 °C, а почвата на дълбочина 5 cm се затопля до 4-5 °C, е напълно възможно да се планира градинска работа дори на открито. Вярно е, че е необходимо да изберете културите за априлска сеитба разумно. Не всяка ще свърши работа, а само студоустойчиви зеленчуци и билки - в крайна сметка времето все още може да поднесе изненади.​

Ето някои зеленчуци, които могат да бъдат засадени през април.
Грах
Грахът е по-малко устойчив на студ, така че трябва да се засява по-близо до края на април, като изберете леха, според правилата за сеитбообращение, след кръстоцветни (зеле), след домати, картофи, краставици, тиквички.

Почвата може да се подготви през есента чрез копаене с компост или хумус или през пролетта да се прилагат торове. Няма да е излишно да разкислите почвата чрез добавяне на дървесна пепел или доломитово брашно (300 гр. на кв.м).

 

Накиснете семената във вода или стимулатор на растежа и оставете да покълнат върху влажна кърпа. Маркирайте редовете на лехата на разстояние 50 см един от друг и заровете граха на дълбочина 3-5 см. Оставете разстояние между семената от около 5 см, за да не се налага по-късно да разреждате разсада . Уплътнете почвата, плейте с вода и покрийте с нетъкан материал - това е необходимо, за да се предпазите не толкова от студа, колкото от птиците.

Моркови
Сеене на моркови

Пясъчната или лека глинеста почва с неутрална реакция е най-подходяща за моркови, а тиква, бобови растения и лук се считат за оптимални предшественици. Не е желателно да се засяват моркови на лехи, където са расли целина или пащърнак.

През последната десетдневка на април се засяват моркови от ранни и късни сортове: в първия случай - за да получите реколта възможно най-рано, във втория - кореноплодите да имат време да растат и да узреят преди края на сезона.

Морковите могат да се засяват като покълнали или сухи семена, популярен е и методът за засяване на семена на лента. За "уикенд" градинарите сеитбата на сухи семена е по-подходяща - тяхното покълване отнема повече време, но не зависи толкова много от почвената влага. Семената, които са покълнали и фиксирани лехата, се нуждаят от често поливане, а изсъхването на почвата е опасно за всички кълнове.

Посейте семена от моркови на дълбочина 2-3 см, оставете най-малко 15 см между браздите и 3-5 см между семената (за гъста сеитба разсадът ще трябва да се разреди след появата на първия истински лист). При температура 9-12°C морковите покълват в рамките на 1,5-2 седмици, а за ускоряване на процеса лехата може да се покрие със спанбонд.

Репички
Сеене на репички

Репичките са студоустойчиви растения с кратък вегетационен период, което ви позволява да събирате няколко реколти от тази култура на сезон. И първите култури могат да се засеят още в средата на април, когато земята току-що се е затоплила до минималните положителни стойности. Вярно е, че отворените лехи все още трябва да бъдат защитени от студа, като ги покриете с агротекстил - това ще помогне за ускоряване на покълването и запазване на младите издънки.

Репичките от ранните сортове могат да се засяват от втората половина на април до края на май, а в средата на лятото си струва да повторите сеитбата, за да получите есенна реколта.

Изберете слънчево място без течения за репичките. Почвата трябва да е плодородна с неутрална киселинност. Най-добре е тази култура да се сее в лехи, където са расли, домати, пипер, тиквички или бобови растения, кръстоцветните предшественици не са най-добрият вариант.

За да получите здрав разсад възможно най-бързо, накиснете семената на репичките за половин час или час в разтвор на всеки стимулатор на растежа, биофунгицид или хлорхексидин. "Начертайте" плитки (1,5-2,5 см) канали на лехата на разстояние 20-25 см един от друг, разпръснете семената в тях на стъпки от 3-5 см и поръсете с пръст или торф. Уплътнете почвата, поливайте и изчакайте разсада - при температура 16-18 °C ще се появи след около седмица. Репичките могат да покълнат при 2-4°C, но в този случай ще отнеме повече време.

Ряпа
Сеене на ряпа

За да получите ранна реколта от ряпа, тя трябва да бъде засята през последната десетдневка на април. След това през юни ще можете да повторите сеитбата и да съхранявате кореноплодите, които ще събрете през есента. В крайна сметка една реколта е добра, но две са по-добре.

Ряпата расте добре на лека рохкава глинеста почва с неутрална или леко алкална реакция. Правилата за редуване на културите за тази култура са същите като за репичките.

Каналите в градината се правят на разстояние 20 см един от друг, дълбочината им трябва да бъде около 2 см. Семената се поставят плътно, за да се получи добра кълняемост, порътете с почва, леко уплътнете и полейте. Можете да мулчирате лехана с торф или хумус. Кълновете ще се появят една седмица след сеитбата и след още две седмици те ще трябва да бъдат разредени, оставяйки разстояние от 10 см между растенията.

Цвекло
Сеене на цвекло

Сеитбата на цвеклото трябва да се планира към края на април, когато почвата на дълбочина 10 cm се затопли до 8-10°C. По-добре е да подготвите лехата за сеитба през есента, като добавите органични торове за копаене (компост, хумус - 10 литра на 1 кв.м) и дезоксиданти (вар, доломитово брашно) - за да получите добра реколта, киселинността на почвата не трябва бъди висока. Ако не е било възможно да се подготви предварително, през пролетта можете да подобрите почвата със зрял компост (3 кг на кв.м), торф (5 кг) и пепел (2 чаши на 1 кв.м).

Предварителната обработка на семената се състои в накисването им за няколко дни в чиста, топла (25-30 °C) вода. Или можете да покълнете семената във влажна кърпа за 2-3 дни - и в двата случая цвеклото ще поникне седмица по-рано, отколкото от сухи семена.

Посейте семената в редове с дълбочина 3-4 см, разположени на разстояние от 20-30 см. Поръсете с почва, уплътнете и полейте лехата. След това можете да го покриете с фолио - това ще предпази семената от изсъхване и ще ускори появата на разсада. Отстранете покритието след поникване.

Кълновете с две истински листа се разреждат след поливане или дъжд, като се оставя разстояние между тях 2-3 см. С порастването цвеклото се разрежда отново - до 5-6 см разстояние между разсада.

Боб
Сеене на боб

Възможно е да се сее боб в края на април, ако времето е постоянно топло и почвата се е затоплила до 10-12 °C. В сравнение с други бобови растения, тази култура е по-топлолюбива. Мястото за нея трябва да бъде избрано добре осветено, затворено от течения, а почвата трябва да е лека, неутрална и плодородна. За да се подобрят характеристиките й, преди сеитбата лехите се изкопават с добавяне на минерални торове (1 супена лъжица амониев нитрат и суперфосфат плюс 0,5 супени лъжици калиев сулфат на 1 кв.м).

Преди сеитба семената на боба трябва да се сортират, като се отстранят развалените, сбръчкани и потъмнели, след което се накисват във вода за един ден. Важно е при накисване водата само леко да ги покрива и да дава достъп на кислород.

Правят се бразди за сеитба на разстояние 50-60 см, в тях се поставят подготвените зърна на дълбочина 5-7 см в зависимост от плътността и влажността на почвата. Стъпката на засяване е 15-20 см. За надеждност през първите седмици лехите може да бъдат защитени с покриващ материал.

Месечният сеитбен календар за април е съставен според лунните фази, които влияят върху вегетационния период на растенията. Календарът показва най-добрите дни за засяване на семена и отглеждане на разсад.

Какво се сее през април? Опитните градинари съветват да засадите следните зеленчукови култури през април: различни сортове зеле за разсад; пресен лук; пролетен чесън; кореноплодни зеленчуци (моркови, цвекло, репички); грах и боб; маруля, спанак; картофи.

Също така през месец Април все още можете да засеете разсад от патладжан, лют червен пипер, домати, пипер, краставици. Но сеитбата им трябва да се ускори, така че разсадът да стане по-силен, преди да бъде засаден в градината на открито.
За да предотвратите повреждането на растенията от късни студове, планирайте градинарството във всеки регион въз основа на метеорологичните условия. Ако пролетта е ранна, сеитбите се ускоряват. По време на продължително студено време не бързайте да засаждате на открито, изберете устойчиви на студ сортове зеленчуци за сеитба.

Продължете със засаждането на разсад в градината само когато температурата на въздуха е над +15 ° C, в противен случай деликатният разсад може да пострада от внезапните температурни промени.

Кои са благоприятните дни за засаждане през април?
Най-благоприятните дни за засаждане през април 2024 г. се считат: 1, 2, 5, 6, 10, 11, 14, 15, 21–23, 25–30. Графикът за сеитба на зеленчукови култури през април 2024 г. е следният:

Домати, зеле, грах, боб – 1, 2, 6, 10–15, 19–23, 25, 29, 30
Краставици, чушки (люти, сладки), патладжани – 1, 2, 6, 10, 11, 14, 15, 21–23, 25, 29, 30
Картофи – 1, 2, 6, 10, 11, 14, 15, 21–23, 26–30
Салати – 1, 2, 6, 10–15, 19–23, 25, 29, 30
Лук, чесън, моркови, цвекло, ряпа, целина, ряпа, репички, хрян – 1, 2, 6, 10, 11, 14, 15, 21–23, 25–30
…какво се сее през април…
В допълнение към сеитбата, през април се извършва набор от мерки за грижа за почвата и растенията. За да увеличите ефективността на разходите за труд, съсредоточете се върху благоприятните дни:

 

Пресаждане на разсад и пикиране – 2, 12–15, 19, 20–23
Поливане – 1, 2, 6, 10, 11, 14, 15, 19–23, 25, 29, 30
Торене – 1, 2, 6, 10–15, 19–23, 25–30
Плевене и разрохкване на почвата – 3–7, 10–23, 26–28
Борба с вредителите – 1–5, 7, 8, 10–13, 19, 20, 25–30
Отложете сеитбата в неблагоприятните дни. Според лунния календар тези дни се свързват с намаляващата луна (3, 4), новолунието (8 април, както и деня преди и след новолунието) и пълнолунието (24 април). Няма да се налага да седите със скръстени ръце в дни като тези.

Участвайте в борбата с вредителите, ремонт на оборудването, плевене и подготовка на лехите за сеитба. В неутрални дни (12, 13, 16–20 април) можете да засадите растения, чиито дати на засаждане са забавени поради лошото време.

Каква работа имаме в градината през Април?
Каква работа имаме в градината през Април - какво се сее през април
През Април започват да цъфтят всички овошки в градината. Овощарите започват все по-активна работа като окопаване, пръскане, подрязване и т.н. (ако все още не са направени). През пролетта се засаждат топлолюбиви дървета. Рискът от нощни студове изчезва по това време и температурата на въздуха постоянно се повишава, създавайки необходимите условия за активен растеж и вкореняване.

Какви са нашите задължения в градината през април? На намаляващата луна (1-7, 25-30 април) засадете грудкови цветя, коренови резници, засадете разсад, нанесете торове, поливайте и разрохквайте почвата, като обръщате внимание на подземната част на растенията. По време на нарастваща Луна (9–23 април) се грижете за короните на дърветата и храстите, пръскайте, подрязвайте и присаждайте растения. Графикът за сеитба и засаждане на градински култури през април 2024 г. ще помогне да се планира работата.

 

Градински култури / Благоприятни дни за засаждане

Едногодишни цветя – 1, 2, 6, 10, 11, 14, 15, 19–23, 25, 29, 30
Двугодишни и многогодишни цветя – 1, 2, 6, 10, 11, 14, 15, 21 –23, 25, 29, 30
Грудкови и луковични цветя – 1, 2, 6, 10, 14, 15, 21–23, 25–30
Овощни дървета – 1, 2, 3, 10, 11, 14, 15, 21–23 , 25, 29, 30
Грозде – 6, 12–15, 21–23, 25–28
Цариградско грозде, касис – 1–3, 6, 10, 11, 14, 15, 21–23, 25, 29, 30
Малини, къпини – 6 , 14, 15, 21–23, 25
Ягода – 1–3, 6, 10–15, 26–30
През Април може да засадите в градината цветя (матиола, космос, лаватера, амарант), които цъфтят през лятото. Засейте цинии, астри и невен, които ще цъфтят през есента. По това време разделенията на трайни насаждения (божур, ехинацея, рудбекия) се вкореняват добре. Не забравяйте да засадите далии, гладиоли, лилии в градината.

НА ПОЛЕТО

Засетият през март слънчоглед трябва вече да пониква. Щом се очертаят редовете пристъпете към окопаването му. Това ще съдейства за затоплянето на почвата, запазването на влагата и унищожаването на рано никнещите плевели. Основната зърнено-фуражна култура, царевицата, се засява през април. Еднакво вредно е както закъсняването, така и избързването. При по-ранна сеитба, ако не всичките то поне много семена може да загният и посевите да останат редки. Късните посеви пък са по-уязвими от нападенията на хоботници и други неприятели. Имайте предвид, че времето за сеитба е късо, заслужава си да мерите с термометър почвената температура. Фасулът се засява когато се засява и царевицата. Стара практика е посевите за задоволяване на собствените потребности да бъдат смесени. По-висок добив може да се очаква от самостоятелните посеви. До сеитбата му обикновено се налагат две култивирания на почвата. Култивирането се съчетава с брануване, за което култиваторът и браната се свързват в един агрегат. Последното култивиране се извършва на дълбочината на сеитбата и непосредствено преди нея. През втората половина на месеца в Южна България настъпва времето за засяване на памука и фъстъците. Различни вредители застрашават посевите. През април може да се очаква началото на пролетната миграция на вредната житна дървеница, началото на масовата поява на житните пиявици, раздвижване и разселване на гъсениците на житната листозавивачка, базично гниене, брашнеста мана, ран листен пригор, сив царевичен хоботник, малък и голям люцернов хоботник, люцернов листояд, 24-точкова калинка, колорадски бръмбър и др.
В ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Засаждането на открито на ранните зеленчуци може да започне. Засаждат се ранните домати, ранният пипер, патладжана и др. Благоприятните условия обикновено възникват през втората половина на месеца, най-напред в Южна България и постепенно и на север от Балкана. Трябва да се следи краткосрочната метеорологична прогноза и температурата на почвата да се е повишила над 10-12 градуса. До този момент тя трябва да е обработена и напълно подготвена според изискванията на културата и начина на засаждане. Това трябва да е първа грижа в първите дни на април. В Северна България, а и в някои по-високи полета, в първата половина на април трябва да се засаждат доматите в полиетиленовите оранжерии с единично покритие. Съобразно условията може да се изграждат и тунели и така оранжериите стават с двойно покритие. От средата на месеца на повечето места тунелите стават ненужни. Ежедневно се следи температурният режим в полиетиленовите оранжерии, заети с домати. На засадените през март домати трябва да се осигурява температура от 20-25 градуса, а на новозасадените – не по-висока от 18-20 през първите 3-6 дни. По-рано засадените домати започват да цъфтят и 30-35 градуса топлина, напълно възможна под полиетиленовото платно през слънчевите априлски дни, силно потиска цъфтежа. Регулирайте чрез проветряване и своевременно затваряне на оранжерията. В края на месеца възникват условия за засаждане на разсада от краставици и готварски тиквички на открито в Южна България. По това време е възможно и да се засяват семената направо на определеното място (безразсъдно производство). Дините и пъпешите, отглеждани без предварително производство на разсад се засяват през втората половина на месеца в Южна България. Стопаните от Северна България е по-добре да изчакат началото на следващия. За сеитбата на градинския фасул благоприятното време настъпва през първата половина на месеца в Южна България, а на север от Балкана след 15-ти април. Градинският грах трябва да се окопае щом растенията достигнат 6-8 см височина и още веднъж 10-12 дни по-късно. Зелето и карфиолът трябва да се окопаят още в началото на месеца или десетина дни след разсаждането. Пролетните посеви моркови, навреме засети и при нормални условия, вече са поникнали и трябва да се проредят, така че между растенията да има 1-2 см разстояние. Сеитбата на разсада за целина трябва да приключи докъм 10-ти април. Температурата на почвата да е не по-ниска от 10 градуса. За затоплянето й с успех може да се използва полиетиленово платно. Лукът от арпаджик се окопава плитко през месеца, когато растенията са достигнали 10 см височина. В края на април е възможна появата на луковата муха. Борбата се води по време на летежа с подходящи препарати.

 

В ОВОЩНАТА ГРАДИНА

Ако резитбата по някаква причина не е завършила през март, трябва да приключи още в първите дни на април. Времето бързо се затопля, сокодвижението се активизира и да се изрязват клони, предимно към върховете на които са се насочили резервните хранителни вещества, ще означава загуба за растението. Пролетното засаждане на дръвчета трябва да приключи колкото е възможно по-рано, ако искате да се радвате на успешно прихващане. През април въздухът се затопля бързо, докато почвата на дълбочината на корените остава сравнително студена и корените не са в състояние да отговорят на интензивното развитие на надземната част. Затова и младите фиданки често загиват. Настъпва времето за присаждане по метода на калем под кора. Ето как се постъпва:

 

Присаждане под кора

Присаждане под кора
Почвата в овощните градини се обработва плитко (до 10 см) на един-два пъти през месеца, за да бъдат унищожени бързо никнещите плевели и за разрушаване на евентуално образувалата се почвена кора. Единично отглежданите дръвчета също трябва да бъдат окопани в околостъблен кръг с радиус малко по-голям от радиуса на короната. С това окопаване се оформя и околостъблен венец. Така освен че се унищожава плевелната растителност, се оформя и чаша, която събира повече дъждовна вода. В ягодовите насаждения междуредията следва да се прекопаят плитко – до 7-8 см в средата и до 4-5 см край редовете. Скоро ще се появят и зрелите плодове и добрият стопанин няма да пропусне да си осигури нещо за постеля под тях – 40 кг суха свежа слама или талаш стигат за 100 кв. метра. В малиновите насаждения, където резитбата е извършена през лятото на миналата година, сега остава само да се съкратят запазените леторасти с около 20-30 см. Ако не е извършена резитба, сега следва да се премахнат всички стари плододавали леторасти, както и слабите и появилите се в междуредията. Потегнете и опорната конструкция и прекопайте плитко междуредията. През месеца се налагат и пръскания срещу някои болести и неприятели. По често има нужда от борба със струпясването по ябълката и крушата, брашнеста мана по ябълката, червените листни петна по сливата, сачмянка по костилковите и др. Възможно е някъде да се наложи и борба с щитоносни въшки, акари или други неприятели. Към пръскане трябва да се прибягва само в случай на плътност на неприятеля, надхвърляща прага на икономическата вредност. Инсектициди не трябва да се употребяват и по време на цъфтежа, за да се избегне отравянето на пчели. С калем от желания сорт От няколкото начина за присаждане на калем, най-популярен и лек за изпълнение е начинът „под кора”. Той се използва напролет, през април, когато е започнало сокодвижнието и подложките са в период на активен растеж, но калемите трябва да са все още в покой, съхранени до този момент на хладно място. За успеха на присаждането е важно калемите да са добре развити, узрели, взети от южната страна на короните, и съхранени така, че да не са развили пъпките си. Присаждането е лесно и ако спазвате елементарните правила, дори да ви е за първи път, ще успеете. Ето как: Първо прерязвате напряко ствола или стъблото на подложката. Отрезът заглаждате с остро ножче. След това на кората правите вертикален срез, като внимавате да не нараните тъканите под кората. От един съхранен калем може да подготвите два или повече калема за присаждане в зависимост от дължината му. Калемът, който ще поставите върху подложката, трябва да има две добре развити и ясно видими растежни пъпки. Ще го подготвите, като го прережете косо от срещуположната страна на долната пъпка. Отрезът трябва да има дължина 2,5–3 см. Веднага след това пъхвате калема във вертикалния срез на подложката. Още по-добре е, ако на калема оформите седло. Следва привързване и замазване на раните с овощарски мехлем. На една подложка може да бъдат поставени два и повече калема, а на едно дърво – калеми от различни сортове. Имайте предвид, че успехът ви ще зависи много от гладкостта на отрезите. Ще я постигнете само с добре наострено ножче.

 

В ЛОЗЕТО

Бързото приключване на резитбата е най-важната грижа през месеца. Това трябва да стане още в началото на април, дори и в онези райони и по-високи места, където по принцип резитбата се изтегля към по-късни дати. Резитбата на дворните асми, отлагана за момента, в който ще проличат измръзванията, повече не може да се отлага. Тя трябва да се извърши за 1-2 дни още щом проличи началното развитие на пъпките. Побързайте и с привързването на плодните пръчки към теловете на носещите конструкции. Това трябва да стане преди пъпките да са набъбнали, за да предотвратите оронването им. Първата половина на април е все още подходящо време за засаждане на нови лози. Колкото по-късно се засаждат, толкова и вероятността за успешно прихващане намалява. Първата обработка на почвата в лозето трябва да се извърши непосредствено след изнасянето на изрязаната дървесина и привързването на пръчките към носещата конструкция. Към края на месеца след преминаването на опасността от слани се извършва и втората обработка. Ако сте се захванали да си произведете облагородени вкоренени лозички, вече настъпва времето след успешната им стратификация да ги поставите за вкореняване. За целта почвата на дълбочина 15-20 см трябва да се е затоплила до 12 градуса. Такива условия настъпват през втората половина на април. Април е времето за присаждане на място по метода „на разцеп”,с успех може да се използва за подмяна на сорта на дворната асма.

 

Лозов калем

Калеми на асма
Поради вероятността от повратни студове редовно през целия месец трябва да се следят метеорологичните прогнози и да се вземат мерки срещу евентуални слани. Имайте предвид, че на всички сортове зелените листенца са еднакво уязвими от ниски температури, независимо, че някои от тях са по устойчиви на зимните студове, а други по-неиздръжливи. Не пропускайте да измиете съдовете, изпразнени от виното, да ги опушите чрез изгарянето на серни лентички и да ги съхраните в сухи и проветриви помещения. Времето за пръскане на лозята срещу маната наближава, а срещу ескориозата започва. Проверете състоянието на пръскачката, на съдовете за направа на разтворите и си набавете необходимите ви препарати. Ако сортът на асмата не ви харесва Засадите ли на нейно място друга, ще трябва много да чакате, за да берете грозде. Най-бързо и лесно ще стане чрез облагородяване на пълен разцеп. Методът не се различава много от прилагания при приземно отглежданите лози, където присаждането се извършва под почвената повърхност. Подходящото време за такова облагородяване настъпва през април, след силното сокодвижение. Стъблото на лозата се прерязва напречно. Най-добре е този пререз да направите на 10-15 см под мястото, където сте я прегънали по хоризонталната част на носещата конструкция. Ако последва плач, ще трябва да почакате затихването му. Непосредствено преди присаждането заглаждате отреза с остро ножче, почиствате старателно старата кора. По средата на отреза (диаметрално) правите разцеп. За целта може да използвате по-солиден и добре наострен кухненски нож. Обикновено разцепът не може да се направи с натиска на ръката и затова се прибягва до помощта на чук. До поставянето на калемите поддържате разцепа отворен с помощта на дървено клинче. За калеми се използват съхранени резници, може и с набъбнали пъпки. Калемите ще подготвите, като накиснатите, измити и подсушени резници нарязвате на по две очи. Над горното око режете на 1,5-2 см, при което междувъзлието под долното око остава почти цяло. С два отреза от двете страни на долното око оформяте клин, дълъг, колкото разцепа на подложката – 3-4 см. Единият отрез трябва да е под по-голям наклон, за да не излиза сърцевината на върха на клина, а той да завършва с твърда дървесина. Калемите поставете в двата края на разцепа, така че тяхната кора да съвпада с кората на старата лоза, а долните очи да са външно разположени . Щом извадите клинчето, което е придържало разцепа отворен, привържете с поливинилхлоридна лента, или друг подходящ материал. С леки почуквания с дървено чукче набийте калемите, ако това се налага. Отвора между двата калема покрийте с изрезка от кора и замажете откритите повърхности на отреза и калемите в горния им край с овощарски мехлем. Може да използвате и асфалт, загрят на огън до течно състояние. Не след дълго пъпките се развиват. В случай на неуспех на следната година опитът може да бъде повторен, защото старата лоза не загива. При сполучливо прихващане трябва да отстранявате всички филизи още в най-млада възраст, които може да се появят по стъблото. Така ще дадете възможност да се развият силни филизи от калемите.

 

В ЦВЕТНАТА ГРАДИНА

Оформянето на дворната цветна градина поглъща по-голямата част от вниманието на поклонниците на багрите, аромата и формите през всичките дни на април. Настъпва моментът за осъществяване на много от замислите, породили се в късите зимни дни. Почвата, върху която ще засаждате или засявате едногодишни цветя, трябва да бъде рохка. Това ще постигнете с прекопаването й на 10-15 см дълбочина. Добре е преди това да разхвърлите по 2-3 кг на квадратен метър угнил оборски тор. Постарайте се всичко това да направите още в началото на месеца, за да използвате по-пълноценно следващите по-топли дни. Почистете декоративните храсти от счупени и силно сгъстяващи ги клони и разрохкайте почвата около тях. Някои от тях като форзицията, лоницерата, японската дюля, декоративните сливки и др. вече ще цъфтят. Тревните площи също се нуждаят от разрохкване на почвата. Това може да направите с помощта на греблото, като същевременно ще ги почистите от мъртви листа, окапали сухи клонки и друга гниеща органична материя. Раздерете почвата без страх. Така тя ще се затопли по-бързо, корените ще се активизират, а посевът ще се сгъсти. Април е подходящ момент и за създаване на нови тревни площи. Трябва обаче да не се подценява възможното засушаване. Затова е нужно да се осигури поливане чрез дъждуване. От средата на април може да засаждате навсякъде в страната разсада от карамфила шабо. В Южна България може да се засажда и разсадът от тагетес, астри, цинии, петунии и другите едногодишни цветя. Време е да засадите и луковиците на гладиолите при подходящи метеорологични условия. Засаждайте ги на няколко пъти през втората половина на април и първата на май и така ще удължите периода им на цъфтеж. Сега се засаждат и грудките на далията. Ако искате да отберето добри луковици от лалета, премахвайте на част от тях цветните пъпки преди да са се развили – щом покажат боята си и се убедите, че това е желаният от вас сорт. Така листата ще успеят да изхранят луковици за засаждане, вместо семена, които няма да ви послужат. През втората половина на месеца, ако в района не се очакват повратни студове, част от стайните растения може да бъдат изнесени на балкона. Някои от тях, като например фикус бенжамин и монстера (филодендрон) предпочетат да си останат и през лятото в стаята. Пресаждането на стайните растения в по-големи съдове е най-добре да се извърши сега, когато започва активният растеж. Не всички се нуждаят от смяна на съда. Но ако се налага, може да постъпите така: Цветята, саксиите и почвата в тях Утвърдена практика е саксийните цветя да се прехвърлят в по-големи съдове в началото на вегетацията, а за повечето отглеждани у нас това начало е пролетта. Тази смяна се налага едно защото саксията им вече е отесняла и друго, защото хранителните вещества в нея вече са изчерпани. Саксийните цветя растат в ограничено количество почва. Това означава, че тя трябва да е богата на хранителни вещества. Независимо от периодичните поливки с хранителни разтвори или употребата на азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, почвата в саксията се изтощава. За да е истински хранителен субстрат, тя трябва да е рохкава, порьозна, за да проникват въздухът и водата да се задържа по-дълго време. Но има цветя, за които е достатъчно само да са прикрепени за дървесна кора, т. нар. епифити, за да се изхранят с продуктите от бавното гниене на отмрялата растителна тъкан. Такива са например повечето орхидеи и бромелии. За тях сякаш най-важното е мократа кора, високата температура и тропическата въздушна влажност. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цвета или групи от видове към почвата са различни. Затова се правият и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Затова е необходимо при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат. Ето от какво са прави:

 

Градинска почва
Градинска почва. Взема се от обработваемия плодороден почвен слой в градината. Нейното качество обикновено е високо, но често съдържа болести и нприятели, общи зазеленчуците и цветята.

 

Чимовка
Чимовка.Взема се от затревени терени, като се пресява, за да се отстранят растителните остатъци. Предпочита се, защото не е заразена от разпространените в градината болести и неприятели.

 

Оборски тор
Оборски тор.Използва се само като напълно угнил, превърнал се в землиста маса, в която не се различават отделните съставки. Съдържа много плевелни семена. Може да се замени изцяло с компост.

 

Торф
Торф.Продукт от непълното разлагане на растителни остатъци. Няма значение като източник на хранителни вещества. В смеските участва за подобряване на физическите им качества.

 

Широколистна листовка
Широколистна листовка. Угнили и все още неугнили листа от широколистни дървета, в т. ч. и от овощни градини. Ореховите, върбовите, дъбовите листа и листата на конския кестен не са подходящи.

 

Иглолистна листовка
Иглолистна листовка.Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва.

 

Пясък
Пясък. Използва се едрозърнест речен пясък. Когато съдържа дребни частици и тинест материал, се пресява и промива. Не съдържа хранителни за растенията вещества, но прави смеските рохкави.

 

Перлит
Перлит. Подобен на пясъка инертен материал, получен от обработката на вулканична скала. Предпочита се като по-чист, не съдържа вредни микроорганизми.

 

Дървени въглища
Дървени въглища. Имат свойството да поемат вода и постепенно да я отдават на растенията. Притежават дезинфекционни свойства, възпрепятстват развитието на патогенни почвени гъбички.

 

Борова кора
Борова кора. Употребява се нарязана на едри парчета или във вид на цели късове. Използва се самостоятелно или в омбинация с инертни матереяли за цветя, които в своята родина живеят по корите на дърветата.

 

Сфагнов мъх
Сфагнов мъх.Развива тънки разклонени стъбла. Те нарастват, докато долните им части отмират и образуват торф. Затова се нарича и торфен мъх. Използва се за растения, които се развиват върху растителни остатъци.

 

Дунапрен
Дунапрен. Добре позната изкуствена органична материя. Използва се накъсана на по-големи или по-малки късове в комбинация с борова кара и сфагнов мъх с цел да поеме вода и да поддържа влажността дълго време. Добрите смески В препоръките за приготвяне на различните смески обикновено се посочва количественото им съотношение, примерно 1:2:1. Трябва да се има предвид, че това не са тегловни, а обемни части и се измерват с подходящ съд. Освен това в смеските може да се добавят и други вещества, не така типични за приготвянето им като гниеща сърцевина от дървесни видове (върба), варов прах, стиропор и др. както и комбинации от минерални торове. Ето някои рецепти за различни саксийни растения. Петуния: градинска почва (чимовка), угнил оборски тор (компост), пясък (перлит) в съотношение 1:1:0,5 Ахименес: чимовка, широколистна листовка, разложен оборски тор, пясък (перлит) в съотношение 3:2:1:1. Бугенвилея: чимовка (градинска почва), разложен оборски тор и пясък (перлит) в съотношение 4:2:1. Сентполия: чимовка (градинска почва), разложен оборки тор, пясък (перлит) в съотношение 2:1:1. Маранта: градинска почва (чимовка), торф, пясък (перлит) в съотношение 1:1:1. Коледниче: чимовка, разложен оборски тор, широколистна листовка, пясък (перлит) в съотношение 2:2:2:1. Кактуси: чимовка, листовка, пясък в съотношение 1:1:1. полезно е да се добавят парчета дървени въглища и малко стрита на прах гасена вар или хидратна вар. Непентес: торф, едрозърнест пясък, сфагнов (торфен) мъх в съотношение 1:1:1. Сарацения: сфагнов мъх, едрозърнест пясък в съотношение 1:1. може да се добави малко торф. Бромелии наземни видове: листовка, разложен оборски тор (компост), торф, пясък в съотношение 2:1:1:0,5. може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор. Бромелии епифитни видове:листовка, разложен оборски тор (компост), борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:0,5. Може да се отглеждат само върху парче борова кора, оформена като пънче или стволче. Прехвърлянето:

 

Растенията се прехвърлят в последователно по-големи номера саксии.

 

В новата саксия осигуряваме добър дренаж – покриваме дренажния отвор (или отвори) с късчета от глинени саксии и дребни камъчета.

 

Покриваме едрите късове с по-ситен пясък.

 

Върху пясъка нанасяме пласт от приготвената смеска, така че да осигурим нужната дълбочина на засаждане.

 

Растението, което ще прехвърляме, изваждаме, като поставяме лявата ръка с разперени пръсти на отвора, така че стъблото да остане между тях, с дясната ръка обръщаме саксията и леко потупваме по дъното. За да се осигури лекото изваждане на цветето от саксията, час-два предварително почвата се навлажнява.

Запълваме празнината със приготвената смес и притъпкваме по силно, ако корените са жилави, или по-слабо, ако са нежни.

Поливаме обилно, за да уплътним почвата и да осигурим по-добрия й контакт с корените.
Ако сте се захванали да си произведете облагородени вкоренени лозички, вече настъпва времето след успешната им стратификация да ги поставите за вкореняване. За целта почвата на дълбочина 15-20 см трябва да се е затоплила до 12 градуса. Такива условия настъпват през втората половина на април.nbsp; Угнили и все още неугнили, запазили своята цялост, листа от иглолистни гори. Видовият произход е без значение. Използва се само за растения, които изискват кисела почва. Някои цветя предпочитат богатата на хумус почва, други пък се развиват по-добре, ако е по-бедна на хумус, стига да е достатъчно песъклива. Така е, изискванията на различените видове цвеstrongта или групи от видове към почвата са различни. Затова се правият и различни почвени смески. Често несполуката в отглеждането на цветята се дължи на използването на каквато и да било пръст от градината или на закупената неподходяща смеска. Затова е необходимо при покупката на смеска от магазина добре да се знае какви са изискванията на цветето, за което ще използва и внимателно да се проучи дали съдържанието на купувания пакет ще задоволи тези изисквания. Разбира се, нищо не пречи любителят и сам да приготви желания хранителен субстрат.