Articles - Thumbnails

Магданоз
Petroselinum crispum 003.JPG
Petroselinum crispum - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-103.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Petroselinum
вид: P. crispum Магданоз
Научно наименование
Уикивидове Petroselinum crispum
Fuss, 1866
Синоними
Apium crispum Mill.
Apium petroselinum Linnaeus
Petroselinum hortense Hoffm.
Видове
P. crispum
P. neapolitanum
P. tuberosum
магданоз в Общомедия
Магданоз
Parsley, fresh
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Основни
Витамини
Минерали
Аминокиселини
Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза в САЩ.[1]
Магданозът (Petroselinum crispum) е светлозелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин.

Като подправка се използват два вида магданоз – къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.

Билките и подправки са важна част от нашето ежедневие. Някои използваме сушени, а други пресни, за да овкусим салатите и ястията, които приготвяме или за да си направим горещ чай в студените месеци. Съвременният човек от големия град е свикнал да си ги купува от пазара. Ако имате желание обаче, можете лесно да си ги отглеждате и сами в сандъчета на балкона или в градината. Днес в градинските центрове и някои магазини за цветя можете да намерите голямо разнообразие от семена на билки и подправки. Магданозът (Petroselinum sp.) и целината (Apium graveolens) са чудесен пример за двугодишни растения. Те виреят най-добре на сянка, но до тях трябва да достига достатъчно светлина. Най-често се отглеждат като едногодишни видове. В кухнята магданозът се използва главно за украса на салати. Сдъвкани, листата му помагат за отърваване от неприятни миризми (риба, чесън и др.) и за свеж дъх.От целината се използват всички части на растението. В прясно състояние листата и корена са много вкусни за салата. Изцеденият сок е също много полезен. Сварена целината се слага в супи, а запечени парченца от нея придават специфичен вкус на някои готвени ястия. Изсушените листа също влизат в употреба. Растението има диуретично действие, тъй като съдържа етерични масла. Действа добре върху нервната система и срещу ревматизъм. Поради многото полезни свойства е хубаво да хапвате целина колкото се може по-често и да не я забравяте, когато решите да си правите салата.Салвията,(Salvia officinalis) по-известна като градински чай, също е вкусна подправка със специфичен приятен аромат. Освен за чай, листата й се използват за подправяне на по-тлъсти меса, както и в някои сосове. Съществуват няколко сорта с различно обагрени листа, които освен полезни, са и атрактивни в градината. Сортът ‘Purpurea’ е с розово-червени листа, а тези на сорта ‘Tricolor’ са зелени с розов оттенък и бели ивици по ръба на листата. Това прекрасно растение е многогодишно и се отглежда лесно – на силно слънце с умерено поливане. Цъфти с красиви виолетови цветове.От същото семейство е и лавандулата (Lavendula angustifolia), която си остава все така търсен ароматен вид. Нежните й виолетови цветчета и сребристите листа са търсен ефект в градината, тъй като създават усещането за лилав облак. Освен в градината лавандулата намира приложение в ароматерапията, в билковата медицина (лавандулов спирт, лавандулово масло, различни лосиони, кремове и др.) и в кухнята – по-рядко като подправка и по-често за чай. И лавандулата не е капризен вид. Малко по-трудно понася студа и понякога измръзва в планински райони. Любител е на силното слънце и понася добре засушаванията. По природа е многогодишна и можете да си поддържате лавандулово храстче в двора дълги години.Розмаринът (Rosmarinus officinalis) също е многогодишно растение, но само в по-топлите части на страната. Успешно можете да си го гледате зимата вътре на по-светло и прохладно място. Клончетата растат бързо и колкото повече го режете, толкова повече се сгъстява. Обича по-богата и влажна почва, но издържа и в по-суха. Розмаринът е любима подправка в рибни ястия. Острият и силен аромат премахва натрапчивата миризма от рибата. Използва се в прясно и в изсушено състояние и от него се прави много приятен и полезен чай.От подправките има и едногодишни представители като босилека (Ocimum basilicum). Като подправка той се използва в най-различни ястия – салати, спагети, пица, макарони, върху месо и за вкусния сос песто. Като билка притежава много силни антисептични, противовъзпалителни и болкоуспокояващи свойства. Прилага се при депресии, умора и някои инфекции. Външно се използва при отоци и обриви, а поставен в стаята, прогонва комарите от нея. Режете босилека често,за да се разклонява и сгъстява. Поставете го на слънце и го поливайте умерено. Той ще ви се отблагодари със силен аромат и красива зелена листна маса, готова за прясна салата.Подходяща подправка за риба е риганът (Oryganum vulgare), който е многогодишен и също предпочита слънце. Разбира се, включва се и в много други ястия, като кебап, пица и други. Непретенциозен вид с интересен аромат и приятно горчив, лек вкус.Ако през летните горещини искате да си направите разхладителен чай с подчертано лимонов вкус, непременно пробвайте маточината (Melissa officinalis) – едно невзрачно на пръв поглед храстче, предпочитащо повече сенчестите местообитания, където не се набива много на очи. Ако разтъркате леко листата му, със сигурност ще искате да си засадите от него. Още повече, че не е взискателно и не изисква нищо друго. В кулинарията е ценен помощник за направата на сос песто и е особено ценена в сладкарската промишленост, като добавка към сладолед в комбинация с мента.С най-наситен лимонов вкус от всички растения с такъв аромат е лимонената върбинка (Aloysia citrodora). Чаят от това уникално многогодишно растение е истинска енергийна напитка, която ободрява след тежък работен ден. Действа активно при простуда, умора, стрес, стомашни неразположения и засилва нервната система. Има мощно антиоксидантно действие. Отглежда се на лека полусянка или на слънце и на умерено влажна почва.Повечето зелени растения, които са ароматни и съдържат натурални масла, са прекрасни подправки в кухнята и в същото време полезни в свежо или изсушено състояние като билки, за чай или други отвари. Цялата тази лечебна сила от природата можете лесно да пренесете у дома. Направете си градинка с подправки в някой по-голям съд или директно в двора. На заден план засадете по-високите видове, а по-ниските – пред тях. Комбинирайте растения със сходни изисквания за отглеждане. Така през цялата година ще се снабдите с пресни подправки, които са по-естествени и добре отглеждани от изкуствено наторяваните, които се предлагат на пазара

Многогодишно тревисто растение, 30—70 см високо, достигащо до 50-годишна възраст. Коренът е до 20 см дълъг и около 2 см дебел, с 2—6 едри разклонения, по форма понякога напомня човешка фигура. Стъблото най-често е единично, с връхна розетка от 2—5 листа. Листата са с дръжки, сложно длановидни, съставени от 5 елипсовидни листчета, на върха заострени, по края напилени, в основата клиновидно стеснени. Цветоносно стъбло се развива едва на третата година. Съцветието е сенник, съставен най-често от 5—20 дребни цветчета. Венчето е бяло или зеленикаво. Плодът е с бъбрековидна форма, яркочервен, месест, с 2—3 костилки. Цъфти през юли.
Съставки: Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В1 и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.

Описание: 
 Лимоновата трева е многогодишно тревисто растение от сем. Житни. Произхожда от Индия, Шри Ланка, Тайланд и Бирма, където е много използвана в традиционната кухня. Тревата е компактна, коренът брадат и разклонен. Листата са удължено ланцетни, с подчертан и силен лимонов аромат, който се запазва и при изсушаване. Лимоновата трева е топлолюбива и издържа непродължителни застудявания едва до -5 градуса по Целзий, т.е.не може да зимува на открито. Даже и в южните части на страната се нуждае от защита и прибиране през зимата. Но може продължително време да се отглежда в саксия, като лятото се изнася навън.
Размер: 
 Височина до 140 см, ширина 50-60 см.
Декоративност: 
 Декоративна, гъста и компактна туфа, при отглеждане в достатъчно голям съд.
Цъфтеж: 
 Без значение.
Отглеждане: 
 На светло и топло място, нуждае се от редовно поливане. Няма претенции към реакцията на почвата. През лятото на открито, през зимата в светло помещение с плюсови температури, като не бива почвата да се оставя да изсъхне. Размножава се със семена или делене на туфата. Редовното торене и подмяна на саксията с добавяне на нова почва удължава живота на растението.
Използване: 
 Използва се в кулинарията. Листата са груби, но могат да се нарежат ситно или пък изсушени да се стрият на прах. За чай, супи и сосове, ароматизиране на компоти и други напитки. Използва се и в парфюмерията.