Детайли

Написана от Super User

Категория: Храстовидни растения

Публикувана на 28 Февруари 2018

Посещения: 2575

Описание:  Сибирският бял дрян е изправен листопаден храст. Младите клонки са голи - зимата коралово-червени, лятото зелено-кафяви на цвят. Листата са срещуположни, елиптични, покрити с власинки, бяло изпъстрени при декоративната форма. Цветвете са бели и събрани в щитовидни съцветия, плодовете също са бели. Произхожда от Сибир. Напълно зимоустойчив.
Размер:  Височина и ширина до 2 м.
Декоративност:  Декоративни са младите червени клонки през зимата и пъстрите листа през пролетта и лятото. Много декоративен храст.
Цъфтеж:  Цъфти през май-юни, но цветовете не са особено декоративни и са без значение.
Отглеждане:  Непретенциозно за отглеждане растение. Вирее еднакво добре на слънце и полусянка. Почвата трябва да е неутрална до алкална, за предпочитане с умерена влажност, макар че този дрян издържа и на засушавания. С оглед постоянното подмладяване на растението, неговото оформяне и запазване на ярката му червена окраска през зимата, се препоръчва всяка пролет да се изрязват 1/3 от старите стъбла ниско до земята.
Използване:  Като солитер, единично или в група, в група с други храсти.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Храстовидни растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 2421

Влажност на въздуха: Драцена е устойчива на сухият въздух, но изисква периодично оросяване на листата при съхранение през зимата в стая с централно отопление. Периодично измивайте с топъл душ.
Пресаждане: През пролетта на всеки 2 години. Почва-тежка  торф и листна почва, угорял оборски тор или парникова смес с добавка на пясък. Родината на тези растения са тропическите райони  на  Африка и Азия, Канарские острови.

 Нужни  са елементарни грижи – измиване на листата от прах, подмладяване на старите растения, да се предостави период на покой, които продължава от октомври до януари.

Съвети по отглеждането
Температура: Умерена, не по ниска от  15°С, повечето драцена предпочитат прохладно зимуване при 10-12°С.
Осветление: Светло място, полусянка, не понася преки слънчеви лъчи.  За добрият растеж и е нужна интензивна светлина. Пъстролистните форми изискват повече осветление от видовете със зелени листа. Расте добре при изкуствено осветление.
Полив: През лятото обилен, но имайки в предви температурата в помещението. Не понася застояла вода в саксията или пресъхване на почвата. Драцена се отглежда добре на хидропоника.Торове: В период на растеж от април до август на всеки 2 седмици драцена драцена повечето са разположени в горния почвен слой, затова в саксията се прави по голям дренаж.
Размножаване: Връхните резници ( използвайки хетероауксин и топла почва), парченце от ствола, около 10 см, филизи. Ако отрежете върха на драцена, можете да го поставите в буркан с вода, добавете  няколко парченца дървени въглища. След 3 месеца ще се появят корени и растението се сади в саксия.  На местата на среза на майчиното растени се появяват нови вейки от страничните пъпки.Проблеми на отглеждането
Кафяви  крайчета или връхчета – сух въздух, студено течение или недостатъчен полив. Кафяви петна на листата – недостатъчен полив

Листата са усукани, меки с кафяви краища- ниска температура. 

Пожълтели листа – при сух въздух, недостатъчно хранителни вещества в почвата(азот).

Жълтеят долните листа- за драцена е характерно да губи долните си листа, при това облистването в горната част си остава. Може само да подмладите  растението като отрежете върха и го вкорените. Също така, може да посадите младата драцена в саксията на старата. В група ще изглеждат много  ефектно.

Светли, сухи петна по листата – прекалено интензивно осветление или слънчево изгаряне.

Вредители по драцена 
Най често е нападана от щитовидната въшка и трипс.Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася  многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение  цялата повърхност на листата става  бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат.  Основно, трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.Мерки за борба:Растението трябва да се  напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).

Съвети
През лятото е по добре да се поставят на двора или балкона, засенчена от яркото слънце. Равномерното осветление от всички страни способства за равномерното облистване на растението.
Драцена с широки листа изисква по обилен полив в период на растеж отколкото тази с тесни листа.
Периодично може да разрохквате горния слой почва в саксията пролетта и лятото. Ако горният слой на почвата е покрита с бяла коричка- това е отложен слой соли и трябва да се отстрани и да се замени със свежа почва.
При пресаждането на драцена в свежа почва, добавете освен пясък и парченца дървени(брезови) въглени и 0.5 л тухлени парченца. Въглена предотвратява  развитието на гниене, а тухлата  поддържа рохкавост и събира излишната влага,  драцена не обича излишната влага и застояла вода.
Пъстроцветната драцена се размножава само вегетативно, а зелените и със семена.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Храстовидни растения

Публикувана на 26 Февруари 2018

Посещения: 2526

Храстовидните рестения включват сортове, които не влизат в останалите пет групи.
Стандартния модел представлява няколко стъбла, които се появяват над почвата нито вертикално, нито хоризонтално. Храстовидните растения са малки и спретнати като пеперомията или високи и разклонени като аукубата. Някои растения са си храсти и по тях постоянно се появяват странични разклонения, други трябва редовно да се пензират, за да се разклонят.
Пример: Ахименес, Бегония рекс, Колеус, Маранта, Пилея, Хипоцирта

Марантата е сред най-красивите представители на растителния свят. Нейната красота се дължи на изпъстрените и с цветни жилки или петна  листа.  Тя се отглежда като листно-декоративно растение, защото цветовете и нямат декоративна стойност. Принадлежи към групата на марантовите, към която спадат още 3 рода – Калатея, Строманте и Ктенанте. Марантата носи името на венецианския медик  Бартоломео Маранта, който е живял през осемнадесети век. Не е трудна за отглеждане, стига да са налице необходимите и оптимални условия.

Произход: Тропическите гори на Бразилия.: Марантата е ниско растящо стелещо се тревисто растение и на височина рядко достига повече от 20 см. Има красиви, широки, елипсовидни листа с дължина до 15 см. Цъфти през пролетта и лятото с бледолилави цветчета, които нямат декоративна стойност. Марантата е известна и с една своя странност – при недостиг на светлина (всяка вечер или при буря) тя свива листата си на фунийки и ги вдига нагоре. На разсъмване те отново заемат хоризонтално положение. Това е характерно и за другите марантови – калатеите, стромантето и ктенантето.Известни са около 23 вида марантиМарантата обича светлината, но не прекалено силната. В никакъв случай не трябва да се огрява пряко от слънцето. През лятото трябва да се държи на сянка, а през зимата на добре осветено място без пряко огряване от слънцето. Ако сложим марантата на прекалено светло място, то тя ще изгуби пъстротата на листата си. Възможно е и по тях да се появят прегорели кафяви петна.

Температура: Оптималната температура за отглеждането на тази красавица е 20-22 градуса през лятото. През зимата не бива да се допуща падане на температурата под 10 – 12 градуса. Марантата обича влагата и през периода на активно нарастване (лятото) се полива редовно като не трябва да се допуща пресъхване на почвата. Разбира се не трябва и да се прекалява. През зимата поливането се намаля значително, особено при падането на температурите под 15 градуса. В противен случай има риск от загниване на корените и стеблото и опадане на листата. Полива се с престояла вода със стайна температура.
Марантата обича висока въздушна влажност, което се обуславя от нейния произход. Добре е да се сади в по-плитки и широки саксии или саксията да се обвие с влажен мъх. Много добре и се отразява ежедневното пулверизиране. Ако въздухът е прекалено сух, то растежа на растението се забавя, по краищата на листата се появяват сухи участъци и е възможно те да започнат да капят.

През пролетта и лятото се подхранва на 2 седмици с тор за листно-декоративни растения. С цел подхранване може да се смени и горния почвен слой.Почва и засаждане: Обича бедна на варовик, леко кисела , силно пропусклива почва, състояща се от пясък, листовка, обгорял тор и торф. Саксията трябва да бъде с добър дренаж. Хубаво е да е по-широка и плитка. Марантата се пресажда на пролет на всеки 2 години или ако размера на растението го налага. Размножава се на пролет чрез разделяне на корените на старото растение, като отделеното ново растение трябва да има поне 3 листа. По всяко време може да се размножава като резник се отчупи под коляното и се натопи във вода или пясък до пущането на коренчета, след което се засажда в подходяща почва. Все пак този метод е по-резултатен през пролетта и лятото, отколкото през зимата. Новото растение може да се покрие с найлоново парниче, за да му се осигури добра въздушна влажност докато се хване напълно. По този начин съм хващала ново растение от резник без да го вкоренявам във вода, а направо в почва.

 Марантата най-често се напада от акари, които своевременно трябва да се третират с акарицид.

Проблеми: Ако листата са обезцветени и имат вид на прегорели, то това е сигнал, че марантата е оставена на прекалено светло или на пряка слънчева светлина. При това положение трябва спешно да се премести на сянка, защото има опасност цветето да загине. Ако листата са извити и на петна, а най-долните листа са пожълтели, то това вероятно се дължи на недостатъчно поливане. През летния сезон не трябва да се допуща пресъхване на почвата, а също така трябва редовно да се оросява. Ако връхчетата на листата са сухи и кафяви и растението е забавило своя растеж, то причината за това е сухия въздух или наличието на акари. При сух въздух трябва да се пулверизира редовно и саксията да се увие с влажен мъх или да се постави върху подложка от камъчета потопени във вода. Ако причината са акарите,то е наложително пръскането с подходящ препарат. Ако стеблата вехнат и гният, то причината е преполиване особено през зимата при ниски температури. Ако листата падат, виновникът вероятно е твърде сухия въздух или акарите.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Храстовидни растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 2545

Семейство декоративнолистни .

Родината им е Южна Америка. Правостъблено, дървовидно растение с пъстри, големи удължено-овални листа. Сокът на растението е отровен. Дифенбахия може да израсте до 2 м в природата  но постепенно долната част на ствола се оголва, листата падат и растението губи своята привлекателност. В стайни условия цъфти много рядко. Трябва да отбележим, че много видове дифенбахия  изискват  много често обновление – средно на 3 години ако ги отглеждате у дома. Тъй като за това време те израстват до тавана, срежете върха и го вкоренете  а това което е останало или изхвърлете, или оставете за размножаване.Дифенбахия петниста / Dieffenbachia maculata – големи стъбла и листна петура до 40-50 с, дължина и 10-12 см ширина, с продълговата или копиевидна форма заострени на върха. На повърхността на листа можете да видите около 15 странични жилки. На листата се образуват бели петна. Цветовете са невзрачни, образуват оранжево-червени  плодове.

Съвети по отглеждането
Температура: Температурата на помещението в което се отглежда трябва да е 18-20 °C При по ниска температура  по ниска от 10°C раастението загнива и умира. Не понася течение.
Светлина: Трябва да се държи на полусенчесто място. Колкото по-светъл е цвета на листата, толкова повече е нужна светлина на растението, но не го излагайте на преки слънчеви лъчи. Добре расте под тюлена завеса на източният или западен прозорец.
Поливане: Полива се редовно и често с вода със стайна температура. Почвата трябва да бъде винаги влажна. При поливане с твърда вода листата тъмнеят.Торене: През зимата веднъж месечно се подхранва с комбинирани минерални торове, през лятото всяка седмица. От недостатъчно подхранване долните листа капят и ствола се оголва. 
Влажност на въздуха: Обича  влажният въздух затова периодично оросявайте и измиваите листата. Не оросяваите при температура под  18°C, не понася течение.
Почва: Дифенбахията се отглежда в леки почви, богати на хумус. Използва се почвена смеска от листовка, угнил оборски тор, торф и пясък в съотношение 3:1:1:1. 
Пресаждане: На всеки две години растението е добре да се пресажда. Добре  е при пресаждането да добавите в почвата малко дървени въглища.
Размножаване: Резници от ствола по  6-7 см, които се вкореняват при  затоплена почва, около 30 °С. Някои видове пускат дъщерни филизи които можете да срежете и вкорените. За подмладяване  на растението срежете върха с част от ствола, той се вкоренява най добре.

Дифенбахията подобрява химическият състав на въздуха в стаята където се намира, което е особено важно за градските жилища.
За да получите особено голямо,силно растение е необходимо да не вземете дъщерни филизи а да срежете върха на майчиното растение.

Проблеми  на отглеждането
Дифенбахията е отровна.Млечният сок на растението е отровен, затова го дръжте на място недостъпно за деца и домашни животни.
Не изнасяйте на открито! 
Дифенбахията се нуждае от постоянна стайна температура.
Най-добре през пролетта изрежете клонките до ръба на саксията, на тяхно място ще се появат нови филизи.
Кафяви краища на листата  Причина: Суха почва – тя винаги трябва да бъде влажна, но не много, друга причина може да бъде студения въздух. 
Основата на стъблото е меко и загубва цвета си  Причина: Загниване на стеблата. Заболяването е предизвикано от много влажна почва и понижена температура на въздуха. 
Ако загниването е в началния стадий може да изстържете поразеното място и след това да запълните мястото с дървесни стърготини, и пресадите растението в нова почва. 
Ако загниването е напреднало може да вземете връхната част от растението и да го вкорените, а другата част от дифенбахията да изхвърлите. 
Долните листа жълтеят и изсъхват  Причина: Ниска температура или студено течение. Растението издържа на 10-12 градуса, но долните листа неизбежно пострадват.Вредители по дифенбахи:
Най често дифенбахията бива нападана от :

Щитоносните въшки  и лъжещитиносните въшки  имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба : Когато растението е по-слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик
Дифенбахия , с ръст до тавана расте в кофа или кашпа. Има прекрасна окраска и свежи листа ,никакви повреди или проблеми – тайната на успеха е периодичното почистване на листата с влажна гъба периодичното оросяване, торене всяка година със угорял  кравешки тор или минерален тор Исполин.
Забелязано е , че дифенбахията добре се развива с използването на минерални торове съдържащи азот. От него листата стават големи и придобиват  по тъмна окраска което не вреди на растението.