Articles - Thumbnails

  • Лимонът (Citrus limon) е цитрусово, вечнозелено дръвче. Цъфти в бели цветчета с приятен аромат. Може да се отглежда...

  • Април и май са много важни месеци по отношение на грижите за стайни растения , зеленчуковата градина на...

  • Какви са цъфтящите растения през април? Малки растения, декоративни и овощни дървета: пролетта е сезон, пълен...

  • Индекс 1 Обърнете внимание на растенията, които цъфтят през март1.1 Глухарче1.2 Зимна хортензия1.3 Зимен...

Босилека е тревисто, ароматно-кулинарно и лечебно растение. Отглежда се предимно като едногодишно. Латинското му име е Ocimum basilicum. Произхожда от далечна Индия, където и до днес е свещено растение. Споменава се в източници от преди хиляди години. Бил е познат и на египтяните, които го използвали при погребални церемонии, вярвайки че отваря пътя към отвъдното. А това, че някои го наричат „царска билка“ се дължи на гърците и името, което те му дали. Считали, че е сред 200-те най-лечебни билки. Въпреки, че през вековете славата на босилека е ту на лековита билка, ту на отровно растение и вярата на хората в неговите свойства е била твърде противоречива, в крайна сметка днес не може да отречем неговите положителни лечебни и вкусови качества. През Средновековието вече е признат и използван като лечебна билка на много места. У нас обаче негативните вярвания продължават до сравнитено скоро. Дори съм склонна да вярвам, че в някои части на страната все още го свързват със смърт и погребение.

Едно е сигурно – днес босилека е една от най-използваните подправки в световната кулинария. Въпреки, че не е традиционна подправка за българската кухня, все по-често се използва и у нас. Продава се пресен по пазарите, сушен в магазините, а при добро желание, може да си отглеждате и сами малка саксийка вкъщи - на терасата или на прозореца. Най-добре ще се чувства засаден в градината, ако имате щастието да имате такава. Свежи, измити и подсушени листенца може да съхранявате за по-дълго време във фризера. Използва се в салати, дресинги, сосове, в местни, зеленчукови и рибни ястия. Може да добавите дори към смутита и коктейли. Може да ароматизирате шишенцето със зехтин, като потопите и оставите вътре няколко листа пресен босилек. С неговия аромат свързваме средиземноморската и тайландска кухня. Използването му е така характерно и за италианската кухня. Всички сме яли или поне чували за салата Капрезе и сос Песто. Безспорно вкуса и аромата на босилека отключва вкусовите рецептори и повишава апетита.

А защо е добре всеки да си отглежда стрък босилек у дома? Ами заради всичко казано до сега. Винаги може да добавите свежи наситнени листенца към салата с домати, към пилешкото месо или рибата, към всяко зеленчуково ястие или гарнитура или в ястие или напитка по ваше желание. Още повече, че босилека намира приложение и в медицината и ароматерапията. Така, че консумиран в умерени количества или дори само аромата на смачкано листо със сигурност има благотворно въздействие върху организма.

Ако искате саксийка с пресен босилек за дома или градината, може да си купите готов разсад от някой магазин или градински център. Друг вариант е да вземете семена от предпочитан от вас сорт и да си ги засадите сами. В последните години има голямо разнообразие на видове – със зелени или пурпурни листа, по-ниски или по-високи, с аромат на лимон и много други. Който и да изберете, няма да сбъркате!

 

Кротонът (Codiaeum variegatum), който расте като естествена флора в Полинезия, Цейлон и Индия, е безспорен любимец като стайно растение и има защо. Ярката окраска на листата и широкия спектър на формите им го извисяват над повечето останали растения, но той може да носи колкото радост, толкова и разочарования. Гледа се единствено видът Кодиеум вариагатум пиктум (C. variagatum pictum) в цялото му многообразие. Стволът на кротона с времето става дървесен, листата са жилави и на пръв поглед непоклатими, но само малко да не му се угоди, и той е готов буквално за един час да изрони всичките си листа, които за жалост не израстват на ново.

Кротоните силно се различават един от друг по формата на листата, които може да са кленовидни, широкоовални, почти линейни, с гладка или назъбена периферия. Багрите са също тъй разнообразни – чисто червени или жълти, на червени, жълти или бели петна, с какви ли не нюанси, така че почти няма да видите два еднакви кротона. За добруването на това растение има две основни правила: силно осветление, за да се обагри ярко, и висока въздушна влажност, която не е нужна само за доброто нарастване, а и като предпазно средство срещу червеното паяче.

Кротон (Кодиемум).
Кротон По време на растежа почвата на кротона трябва да е неизменно влажна. Не го поливайте със студена вода, а използвайте мека и хладка. Пазете го от студени въздушни течения. През пролетта и лятото го подхранвайте на две седмици.
• Ако връхчетата на листата покафевеят, значи почвата е прекалено суха.
• Ако цялата периферия стане суха и чуплива – температурата е прекалено ниска.
• Ако листата не се багрят добре или губят цвета си, значи растението не получава достатъчно светлина.

Периодически проверявайте под лупа обратната страна на листата за наличието на червено паяче и при най-слабо подозрение избършете всички листа с парче памук, натопен в лавандулов спирт или друг алкохол. Може да използвате и специалните инсектициди, които се продават в цветарските магазини. Кротонът се размножава от връхни резници, натопени във вода през пролетта и лятото.

Изисквания
През зимата температурата да не пада под 16оС. Светлината да е възможно най-силна, но все пак да се пази от летните слънчеви лъчи. И да не се пръска на слънчева светлина, за да не прегарят листата. През зимата поливането да се намали. Като се внимава само да не пресъхне почвата. Често пръскайте с вода листата. От време на време ги измивайте с чиста влажна кърпа. Пресаждайте през пролетта. Но само ако сте убедени, че на корените им е тясно.

Мини-кокосовата палма, която можете да си купите от цветарските магазини, е много предпочитана заради декоративния кокосов орех, от който произхожда, но за съжаление отглеждането й не е проста работа. Младите растения все още нямат перести листа. Едва при по-възрастните растения, около двегодишните, може да се говори за палма в истинския смисъл на думата. Тя се развива като едностъб-лено или многостъблено растение с равна корона. Известни са 15 вида кокосови палми.

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растенитето на по-слабо осветено място.
Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.

 

 

 

Място
Кокосовата палма се нуждае от полусенчесто до светло, но винаги влажно и топло място. Температурата в помещението не бива да пада под 18°С.
През деня палмата понася топлина до 25°С, ако влажността на въздуха е 60%. През лятото растението се развива добре на завет на балкона, терасата или в градината.

Грижи
Най-вече младите растения се нуждаят от много вода, като за поливане или оросяване е подходяща само хладка, филтрирана вода. Постоянната водна баня в основата не вреди на палмата. За тази цел поставете глинената саксия в подложка, пълна с малко вода, и често обливайте листата с вода. Пресажда се едва след две-три години в градинска пръст.

Размножаване
Посредством свежи семена през пролетта. Покълването трае от два до три месеца. Съвет на градинаря Плодът на това растение е наркотик.

 

 

Семейство лилиеви. Родината им тропическите и субтропическите райони на Южна Африка.
Многогодишно тревисто растение подходящо за целогодишно отглеждане в оранжерийни условия. Достига дължина 65-70см.

 

Аспарагус Мейера-Asparagus meueri- Този вод е разпространен по-рядко. Той е с прави клонки и покрити с власинки “листа”, достигащи дължина 40 – 50 см.

 

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена или прохладна, за повечето аспарагуси около 15-18°C. Зимата- минимум 10°C, идеално е при 10-14°C.
Осветление:: Светолюбиво, най-добро мястото да е североизточно или северозападният прозорец. Обича разсеяната светлина.
Полив:през зимата( от ноември до февруари) поливането е умерено, от пролетта се увеличава. През лчтото е добре да има вода в тавичката винаги.
Влажност на въздуха: обича влажният въздух, понякога аспарагус не цъфти само от това, че въздухът е сух
Ако растението стои близо да батерията на централното отопление, то листа му пожълтяват и падат. Нужно е да го изместите.
Пресаждане: аспарагус изисква просторен съд и лека хранителна почва-листова, глинесто торфена, парникова и пясък. младите растения се пресаждат ежегодно през пролетта, старите на 2-3 години. При пресаждането не повреждайте корените. Ако са се разраснали, то внимателно отчупете грудките с ръка за да намалите кореновата система на 1/3. В период на активен растеж се провежда подхранване.
Размножение: в началото на пролетта чрез деление на храста. Ако други растения са способни лесно да понасят подрязването, то при аспарагусовите, ако се подреже, филизът престава да расте. Коренището “извършва” подготвителен етап на растеж и чак тогава, не много скоро, се вижда резултатът. Тази етапност на растежа трябва да се отчита при грижите за растенията.

 

Проблеми при отглеждането:
Листата жълтеят и падат – при изсъхнала почва, сух въздух, ярко слънчево осветление и недостатъчно, висока температура.
В някои страни на Европа и северна Америка някой растения от семейство лилиецветните се отглеждат като домашна култура.

 

Вредители:

 

Щитоносни въшки;

Листни въшки;

Трипс – при висока температура и ниска влажност на въздуха;

Кари – рядко, но е възможно при прекалено сух въздух.

 

Съвети

Засявайте семената целогодишно.
Първите 3 седмици дръжте чинийките на тъмно, след това покрийте семената с тънък пласт торфен субстрат и ги изнесете на светло.
Поддържайте температура на кълнене 20°C.
Кълни за 6 седмици.
След 10-12 седмици пикирайте в 9-18см-ови саксии.
Поддържайте температура на отглеждане 20°

Колко често трябва да поливате и от колко вода се нуждае фикус лира?
Когато половината от дълбочината на почвата е суха, е време за поливане. Колко често трябва да се полива зависи от големината на саксията, от температурата и влажността в помещението, в което расте фикус лирата.

 

Как да накарате фикус лира да образува разклонения, вместо да расте само на височина?
Важно е да подрязвате растението в края на зимата и началото на пролетта. Така ще предразположите растението да се развива настрани, а не само на високо. Важно е и редовно да въртите саксията на растението, защото фикус лирата има склонността бързо да се накланя в посока на светлината.

Фикус лирата има големи и широки листа, които събират доста прах. Той обаче нарушава “дишането” на растението, както и намалява притока на светлина, който достига до повърхността на листата. Прахът по листата може да е причина и за появата на гъбички и бактерии, които да разболеят растението. Ето защо е важно редовно да избърсвате праха от листата на фикус лирата с мека и влажна памучна кърпа. Добре е да къпете растението под душа няколко пъти в годината с хладка вода.