Articles - Thumbnails

Семейство лилиеви.

Хавортията е един от най-разпространените и лесни за отглеждане сукуленти. В родината си, Южна Африка, расте на песъчливите и каменисти склонове под слабото прикритие на по-едрите растения от палещите лъчи на пустинното слънце. Родът Haworthia принадлежи към семейство Асфоделови и включва около 150 вида. Носи името на ботаника Хаворт. С изключение на един вид всички останали практически нямат стъбла. Листата образуват плътна прикоренова розетка. При всички видове по тях има брадавичести нараствания. Понякога те са едри и красиво подредени, обикновено бели на цвят. Друг път са толкова дребни и неизразителни, че се усещат само при пипане на листата. Цветовете са дребни и без декоративен ефект, овенчават дълъг до 40 см цветонос и е по-добре да се премахват, за да не изтощават растението.

Хавортия Рейнвардта Haworthia reinwardtii– месести листа, триъгълно изтеглени форми, образуват изтеглена до 15-20 см розетка, затова стъблата са правостоящи отначало а след това полягат. На външната страна триъгълният лист има многочислени светли брадавички образуващи напречни или продълговати редици. Четковидното съцветие е много дълго, до 1 м, но с невзрачни, жълто-зелени цветове.

 

Съвети по отглеждане

Осветление: Хавортиите са деца на пустините, затова трябва да се поставят на най-слънчевото място, особено през зимата. През лятото понякога през обедните жеги се налага слабо засенчване. Оптималната температура през зимата е 10-12 градуса, минималната – 5 градуса. Лятно време се чувстват много добре на открито в градината или на балкона. През време на вегетацията се поливат обилно, през есента се дава все по-малко вода, а през зимата, особено при ниски температури – съвсем ограничено.
Торене: Ако ни се струват слаби, може през лятото да се подхранят с минерален тор за кактуси.
Влажност на въздуха:По отношение на въздушната влажност-предпочитат сух въздух
Поливане: Умерена нужда от вода
Пресаждане: През пролетта хавортиите се пресаждат в нова почвена смес. Тя трябва да съдържа 1 част глинесто-чимова пръст, 1 част листовка и 1 част пясък. Саксията трябва да е плитка и широка, дъното да е добре дренирано.
Размножаването става с дъщерни розетки, които може да се отделят с корените при пресаждането или да се отрежат от майчиното растение. Може да се вкоренят и отделни листа. Те се отрязват с остър нож и се подсушават в течение на 3 дни. После се посаждат в леко влажна рохкава почва или в пясък. Поливат се чак след три-четири седмици, когато се образуват младите коренчета.

Съвети
Условно хавортиите се делят на 3 групи:
-с дълги тъмнозелени триъгълни листа, покрити с бели грапавинки;
-с меки светлозелени листа с прозрачни “прозорчета” на върха;
-с пресечени тъпи листа, от тъмнозелени до кафяви на цвят.
Обикновено се отглеждат хавортии от първите две групи, третата нараства много бавно.

Проблеми на отглеждането
Листата са удължени, розетката е рехава и изтеглена – недостатъчно светлина, добре растат на източен прозорец
Листата са удължени със завиващи се краища , брадавичките са меки – ако зимата е била топла и суха добре е да съхраните растението при температура около 10°С.
Връхчетата на листата съхнат, листата се завиват на края - ако е много топло и сухо. Ако през зимата няма възможност да се държата цветята на прохладно място това е нужна защита от горещият въздух. Можете да поставите подложка с мокър чакъл.
Растението се разтяга, листата придобиват червеникав оттенък, връхчетата съхнат – при отсъствие на пресаждане, недостатъчно хранителни вещества в почвата. Не забравяите да пресаждате хавортията всяка година и да отделяте младите розетки.
Листата червенеят, появяват се кафяви петна или съхнат връхчетата- пряко слънце. Всъщност хавортията се нуждае само от 3-4 часа пряка слънчева светлина/ пролетта трябва да се адаптира за да се избегнат изгарения.
Листата, особено долните ставят меки, леко разтворени – мокра почва. Лятото се полива така,че почвата да успее да засъхне но на подложката не бива да остава вода. През зимата полива зависи от температурата - - при 10-12°С веднъж на месец а при 18-20°С веднъж на 10-14 дни.
Листата бледнеят, жълтеят или червенеят – много тор. Подхранва се рядко с високо съдържяние на азот.
Литата чернеят и гният- студено и влажна почва и (или) въздух. Случва се нощем през късното лято.

Вредители по Хавортия -Най често е нападана от листната въшка и брашняният молец.

Красив вечнозелен храст, намиращ широко приложение в озеленяването. Отглежда се лесно, тъй като е много непретенциозно нито по отношение на светлината, нито по отношение на почвата.Много податливо растение на оформяне, изключително подходящо за направата на гъста жива ограда. Неговият цъфтеж е през Април и Май с малки дребни цветчета. На размер може да достигне височината на малко дръвче. Освен като жив плет се използва и за направата на очертания на пътечки и лехи.

Листата на чимшира са кожести, презимуващи, продълговато – яйцевидни или елипсовидни, целокрайни, голи, срещуположни, 1, 5–3 см дълги и до 1.5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени и матови отдолу, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки.

Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете на храста са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът на чемшира е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.

Растенето цъфти през април и май. Разпространено е в Югозападна Европа, Северна Африка, Западна Азия. У нас се среща из цялата страна. От много години насам чемширите са едни от най-популярните и най-използвани растения за озеленяване, под формата на декоративни храсти или гъсти, вечнозелени живи плетове на сенчести места.

Видове чемшир
Съществуват около 30 вида чемшир, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Създадени са и много сортове, но най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни или нискостеблени и високостеблени. Разликата е не само в големината на листата и във височината на стеблата, но и в скоростта на нарастването. Чемширът, особено дребнолистният е сенколюбив храст.

Най-често отглеждан е вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове.

По-дребни и пъстри сортове са B. Sempervirens Marginata (листа с жълти краища) и B. Sempervirens Aureovariegata (листа с жълти петна). Ако се нуждаете от дребен чемшир за разполагане само по края на пътечка, можете да се спрете на B. Sempervirens Suffruticosa.

Високите и компактни форми на чемшира позволяват да се правят живи плетове и впечатляващи фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

История на чемшира
Без съмнение чемшир е класическо растение за оформяне, което се практикувало от римляните, а вероятно и от техните предци. В Средновековието изкуството било възобновено. През 16 век било на мода за известно време, а през 19 век се утвърдило отново. Днес оформянето на храсти се възвръща.

Във Франция подрязването се прави орнаментално. В Англия пък има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и скулптури от чемшир като пилета, лебеди и зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения могат да се засаждат в ценни старинни съдове.

Състав на чемшир
Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.

Храст чемшир
Отглеждане на чемшир
Чемширът не е никак претенциозен по отношение на почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно, но ще се развива успешно и на полусянка. Чемширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на мястото изобщо не му действа зле.

Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Ако обаче се нуждаете от плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата – по-гъсто.

За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал.

През първата година от засаждането декоративните храстчета се подрязват само веднъж, за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.

В периода на израстване се поддържа умерена влажност. Временно засушаване не би се отразило фатално на растението. И все пак не забравяйте да наторявате декоративното храстче всеки месец от май до август. Растението се размножаване чрез делене, като отделените части се засаждат по-дълбоко от преди. Може да се размножи и чрез резници през март или август.

Събиране и съхранение на чемшир
Използват се листата на чемшира, брани по време на цъфтежа. Листата се берат, като се отрязват облистените връхни клонки. Навързват се и се сушат опънати на тел или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените билки се съхраняват в проветриви помещения, като се внимава да не се смесят с други видове.

Ползи от чемшир
Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип. Чимширът се прилага за пречистване на кръвта и при нервни смущения. Дрогата действа благоприятно още при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.

Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.

Народна медицина с чемшир
Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.

За целта се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици надробен чемшир /с клонките и листата/. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 мин. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ядене. Не се слага нито захар, нито мед или друг подсладител, въпреки това вкусът на течността е приятен.

С времето дозата постепенно се увеличава. Ако в първите месеци приемате около 400 мл дневно, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 л. Много е важно да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая незабавно трябва да се намали.

Външно билката се използва под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. За да се направи отварата, са необходими 40 г листа, които се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се приготвят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се прилага и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, докато се изпоти.

При падане на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съотношение 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За разтривка при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съотношение 1:10.

Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта при себорея, алопеция, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни.

Вреди от чемшир
Въпреки лечебните си свойства, чемшир е токсично растение и не бива да се приема в големи дози. Билката трябва да се прилага само под контрола на лекар, тъй като дрогата не е напълно тествана за нейните токсични странични ефекти.

Симптомите на острото отравяне с чемшир са силни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария или силно главоболие със зрителни смущения, поява на хематурия.

Също така се наблюдава забавена и аритмична сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане. В началото са налице възбудни явления, а по-късно - потиснатост, апатия, сънливост. Опасността идва от парализа на сърдечната дейност, която може да доведе до смърт вследствие на задушаване.

 

Семейство змиярникови
Змиярникови включват около 3700 растания, обединени в 107 вида. Тяхна родина са топлите тропически страни. Обхващат предимно тревисти двуполови или еднополови растения. Клетъчният сок на някои стайни растения от семейство Змиярникови (Araceae) е опасно отровен. Това са например: дифенбахия (Diffenbachia), аглаонема (Aglaonema), монстера (Monstera deliciosa), филодендрон (Philodendron) и кала (Zantedeschia aethiopica). Листата на Змиярникови са прости, разположени едно срещу друго и с снабдени с тънки дръжчици. Самите листа са с обшивка в основата, близо до стъблото. Цветовете им са пълни и месести под формата на житен клас. Малките венчелистчета са светлообагрени и плътно прикрепени към цветното стъбълце. Околоцветникът липсва при еднополовите цветя.

Съвети по отглеждането

Температура: Условията за добър растеж и развитие са нормалната стайна температура и не много сух въздух.

Поливане: Трябва да се поливат често с филтрирана вода. През зимата поливането е умерено, докато през лятото то е обилно

Торене: Пролетта и лятото се подхранват на всеки 2 – 3 седмици. Използват се комплексни минерални торове за стайни растения

Пресаждане:Да не се използва тежка глинеста почва – тя може да погуби растенията. Пресаждането става през март-април.
Размножаване
Размножават се посредством издънки или стъблени резници.

Вредители по монстера

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.

Мерки за борба:Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение цялата повърхност на листата става бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат. Основно, трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба:Растението трябва да се напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.

Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик.

Проблем на отглеждането
Листата жълтеят – при пожълтяване на повечето листа причината може да е мокра почва, особено зимата при ниски температури. При недостатъчно подхранване листата пожълтяват от върха.
Листата жълтеят и на тях се появяват сухи кафяви петна – недостатъчен полив.

Листата са бледи , прозрачни, след това пожълтяват – излишна слънчева светлина

Оголена долна част на стъблото , дребни листа , зле нарезани, дълги междувъзлия – недостатъчно осветление
Сухи , кафяви връхчета и краища на листата – сух въздух в помещението. Ако при това има неголямо пожълтяване то причината може да бъде тясна саксия или недостатъчно подхранване.
Изсъхват и падат долните листа – някои загуби на долните листа са естествени но ако стъблото се оголи прекалено то причината може да бъде високата температура. Особено зимата ако е близо до отоплението.

Латинката е едно от най-разпростанените и обичани цветя в градината. На това нежно цвете, възпято в нашите народни песни, са наричани хубавите български момичета. Отглеждането й във всеки дом носи красота и здраве. Съществуват множество сортове, произхождащи от Южна и Централна Америка, които обогатяват и допълват колорита на цветната концепция на градината.

Настанява се в градината или виси в кошници
Най-известен от тях е голямата латинка (Tropaeolum majum). Тя е многодишно растение, но при нашите условия се отглежда като едногодишно. Най-често срещани са компактните форми с височина около 30-40 см, а напоследък и увивните, чиято дължина на стъблото достига до 2,5 м. Те са особено подходящи за тераси и балкони. Цветовете са прости или кичести, с приятен, леко лютив аромат, обагрени в жълто, оранжево, яркочервено до кафяво-червено с жълта или оранжева чашка.Латинката предпочита умерено плодородни и влажни почви. Не използвайте органични и азотни торове, както и не поливайте обилно по времето на цъфтежа. Иначе рискувате цветовете да бъдат оскъдни за сметка на растежа на зелената маса. Латинката е топлолюбиво растение и трудно понася дори и лекото застудяване. Размножава се чрез семена и се засажда в открита земя през март до началото на април. Обилно се самозасява и при благоприятни условия на следващата година може да зацъфти пак. Първите цветове се появяват след около 40-50 дни, които ще украсяват вашата градина чак до есенно-зимните застудявания. Латинката е подходяща и като саксийно растение. За да й осигурите максимално добри условия, изберете слънчево или полусенчесто място на вашия балкон. Оригинално съвременно решение за вашия дом е висяща кошница с увивни сортове с различни багри на цветовете.

Латинката е не само красиво, но и полезно растение. Ако я засадите до лехите с домати във вашата зеленчукова градина, тя ще прогони опасните белокрилки. Латинката ще предпази и зелевите насаждения, защото зелевата пеперуда ще я предпочете за снасяне на своите яйца. Латинката намира приложение и в народната медицина, където е изключително ценна със своя химически състав. Богата е на йод, калий, фосфор, провитамин А и витамините В1 и В2. Съдържа и растителни антибиотици и затова се прилага при грип и леки заболявания на горните дихателни пътища. Помага при климакс и депресивни състояния. Целебни свойства имат цветовете и листата, но най-вече семената. Листата се събират от пролетта до късна есен. Добре се изсушават и се съхраняват в хартиени пликове. А в родината на латинката - Перу, от древни времена с тях се лекуват рани.

По-известни сортове, които можете да намерите на българския пазар, са:
-Крал Теодор - с лимоненожълт цвят;
-Вишнева роза - с малиненорозови цветове;
-Божа кравичка - с кайсиеворозов цвят с червени петна в центъра;
-Аляска - сортова смес с цветове с различни оттенъци и пъстри листа.

Хиперикумът е нисък, вечнозелен храст, който цъфти от юни до септември в жълти цветове. Може да вирее както на слънце, така и на полусянка. Студоустойчив е и се нуждае от умерено поливане. Подходящ е за алпинеуми, скални кътове и цветни бордюри. Медоносно растение е и силно привлича пчели.