Articles - Thumbnails

Семейство лилиеви. Родината им тропическите и субтропическите райони на Южна Африка.
Многогодишно тревисто растение подходящо за целогодишно отглеждане в оранжерийни условия. Достига дължина 65-70см.

 

Аспарагус Мейера-Asparagus meueri- Този вод е разпространен по-рядко. Той е с прави клонки и покрити с власинки “листа”, достигащи дължина 40 – 50 см.

 

Съвети по отглеждането

Температура: Умерена или прохладна, за повечето аспарагуси около 15-18°C. Зимата- минимум 10°C, идеално е при 10-14°C.
Осветление:: Светолюбиво, най-добро мястото да е североизточно или северозападният прозорец. Обича разсеяната светлина.
Полив:през зимата( от ноември до февруари) поливането е умерено, от пролетта се увеличава. През лчтото е добре да има вода в тавичката винаги.
Влажност на въздуха: обича влажният въздух, понякога аспарагус не цъфти само от това, че въздухът е сух
Ако растението стои близо да батерията на централното отопление, то листа му пожълтяват и падат. Нужно е да го изместите.
Пресаждане: аспарагус изисква просторен съд и лека хранителна почва-листова, глинесто торфена, парникова и пясък. младите растения се пресаждат ежегодно през пролетта, старите на 2-3 години. При пресаждането не повреждайте корените. Ако са се разраснали, то внимателно отчупете грудките с ръка за да намалите кореновата система на 1/3. В период на активен растеж се провежда подхранване.
Размножение: в началото на пролетта чрез деление на храста. Ако други растения са способни лесно да понасят подрязването, то при аспарагусовите, ако се подреже, филизът престава да расте. Коренището “извършва” подготвителен етап на растеж и чак тогава, не много скоро, се вижда резултатът. Тази етапност на растежа трябва да се отчита при грижите за растенията.

 

Проблеми при отглеждането:
Листата жълтеят и падат – при изсъхнала почва, сух въздух, ярко слънчево осветление и недостатъчно, висока температура.
В някои страни на Европа и северна Америка някой растения от семейство лилиецветните се отглеждат като домашна култура.

 

Вредители:

 

Щитоносни въшки;

Листни въшки;

Трипс – при висока температура и ниска влажност на въздуха;

Кари – рядко, но е възможно при прекалено сух въздух.

 

Съвети

Засявайте семената целогодишно.
Първите 3 седмици дръжте чинийките на тъмно, след това покрийте семената с тънък пласт торфен субстрат и ги изнесете на светло.
Поддържайте температура на кълнене 20°C.
Кълни за 6 седмици.
След 10-12 седмици пикирайте в 9-18см-ови саксии.
Поддържайте температура на отглеждане 20°

Мини-кокосовата палма, която можете да си купите от цветарските магазини, е много предпочитана заради декоративния кокосов орех, от който произхожда, но за съжаление отглеждането й не е проста работа. Младите растения все още нямат перести листа. Едва при по-възрастните растения, около двегодишните, може да се говори за палма в истинския смисъл на думата. Тя се развива като едностъб-лено или многостъблено растение с равна корона. Известни са 15 вида кокосови палми.

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растенитето на по-слабо осветено място.
Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.

 

 

 

Място
Кокосовата палма се нуждае от полусенчесто до светло, но винаги влажно и топло място. Температурата в помещението не бива да пада под 18°С.
През деня палмата понася топлина до 25°С, ако влажността на въздуха е 60%. През лятото растението се развива добре на завет на балкона, терасата или в градината.

Грижи
Най-вече младите растения се нуждаят от много вода, като за поливане или оросяване е подходяща само хладка, филтрирана вода. Постоянната водна баня в основата не вреди на палмата. За тази цел поставете глинената саксия в подложка, пълна с малко вода, и често обливайте листата с вода. Пресажда се едва след две-три години в градинска пръст.

Размножаване
Посредством свежи семена през пролетта. Покълването трае от два до три месеца. Съвет на градинаря Плодът на това растение е наркотик.

 

 

 

ДраценаОписание: Повечето видове Драцена наподобяват палми, но нямат нищо общо с тях. Драцена Гоздефиана прави изключение – тя прилича на храст и издържа на ниски зимни температури за разлика от повечето си посестрими. Размерите на Драцените варират от джуджета до гиганти с размерите на дърво. За това разбира се са необходими подходящи условия. По тази причина когато избираме Драцена за дома или офиса трябва да се съобразим с мястото и размерите на растението, които то евентуално ще достигне. Драцените имат вдървени стебла и издължени листа, които излизат от върха на стеблото.

Вариациите по отношение на размера, формата и цвета на листата са големи. Срещат се Драцени с много тесни листа (Драцена Маргината), както и с доста по-широки листа ( Драцена Годзефиана). Някои Драцени са с тъмно зелена окраска, други с белезникави или жълтеникави петна (Драцена Годзефиана), трети с надлъжни бели, жълти или светло зелени ивици (Драцена Фрагранс, Драцена Декремензис). Понякога ивиците могат да бъдат червеникави или комбинация от червено, зелено и белезникаво. Дължината на листата също силно варира. В природата пъстролистни видове не се срещат – те са резултат на селекция. Обикновено Драцените са с плътни, твърди и устойчиви листа.

Цъфтеж: В стайни условия цъфти много рядко с бели или зеленикави малки цветчета, които са с приятен до тежък аромат.

Светлина и местоположение: Понеже произхождат от тропическите райони, повечето Драцени обичат ярка, но непряка слънчева светлина. Най-подходящи са източни и западни изложения, с мято до прозорец, но защитено от пряко слънце. Някои Драцени се развиват добре и на по-сериозна сянка (Драцена Маргината и Драцена Фрагранс), но някои като Драцена Терминалис изискват силна светлина. Пъстролистните видове имат нужда от повече светлина, отколкото изцяло зеленолистните. Драцените растат добре и при подходящо изкуствено осветление. Ако отглеждате пъстролистен сорт при слабо осветление, то окраската ще се загуби и растението ще позеленее изцяло.

ДраценаТемпература: Повечето представители на вида са чувствителни към ниски температури. През лятото оптималните градуси са 20-25, но понасят и по-високи температури при подходящо поливане и оросяване и липса на пряко слънце. През зимата е желателно температурата да се поддържа в границите на 16-18 градуса и в никакъв случай да не пада под 12 градуса. Чувствителни са към резки колебания на температурите.

Поливане: Драцената обича водата, но все пак трябва да се спазват някои правила. През пролетно-летния период се полива често и почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но все пак поливка се прави след засъхване на повърхностния слой. Не трябва да се задържа вода в подложката. През този период е удачно и оросяването на листата, което се отразява добре на растенията, въпреки че Драцените понасят и сух въздух. Хубаво е и листата периодично да се забърсват от прах или ако е възможно растението да се изкъпе с леко топла вода. Широколистните видове се нуждаят от повече вода поради по-голямата площ на листата и по-голямото изпарение. През зимата поливките се намаляват, но все пак не трябва да се допуща пресъхване на почвата. Сухия повърхностен слой трябва да бъде с дълбочина около 4-6 см. Подходящи са и за хидропонно отглеждане.

Торене: През лятото се наторява веднъж на 10 дни с комплексен тор за листнодекоративни растения. През зимата се тори веднъж в месеца и то само ако Драцената се отглежда на достатъчно топло и светло място.

Размножаване: Можем да размножим Драцената като отрежем върха на растението и го поставим във вода на светло и топло място. Корените не се появяват бързо (нужни са около 3 месеца) и по тази причина се добавя черен въглен за предотвратяване на загниването. На мястото на среза на майчиното растение се появяват разклонения и растението става още по-красиво. След появата на корени, отрязания връх се засажда и си имаме нова Драцена. За размножаване може да се използва и необлистено парченце от ствола около 10 см. То също се поставя в буркан с вода. Във водата може да се сложат и няколко капки вкоренител. Зеленолистните Драцени могат да се размножават и чрез семена, но това е доста трудно начинание. Вариегатните сортове се размножават само вегетативно.

Почва: Почвата трябва да бъде богата на хранителни вещества и с нормална киселинност (рН 6 – 6.5). Тя може да се състои от торф, листовка и пясък в съотношение 3:2:1

Пресаждане: Пресаждане е нужно да се прави веднъж на 2 години или повече (през пролетта), като сигнал за пресаждане е запълването на саксията с корени и подаването им през дренажните отвори. Новата саксия трябва да бъде с диаметър 3-4 см. по-голям от старата. Задължителен е добрия дренаж, защото повечето корени на Драцената заемат по-горната част на саксията. Използва се богата почва с добавка на пясък и дървени въглища, които предотвратяват гниенето. Всяка година може да се прави и частична подмяна на горните слоеве от почвата с нова, като по този начин се обогатява субстрата и се доставят нови хранителни вещества. Старата почва се изгребва внимателно до там, до където е възможно и се добавя нова.

ДраценаВредители: Драцената е сравнително устойчива на болести и вредители, но не е рядкост да бъде нападната от акари, тъй като тя е сред любимките им. Нужно е да се третира своевременно с подходящ акарицид. Други любители на Драцената са щитоносните въшки и трипса. Щитоносните въшки в ранен стадий могат да се третират със сапунен разтвор или денатуриран спирт. В по-късен стадий е необходимо третиране с подходящ инсектицид при спазване на правилата за безопасност. Трипса напада при висока температура и ниска влажност и трябва да се третира с инсектицид, защото нанася големим поражения. Възможни са нападения и от памуклийка и белокрилка.

Проблеми: Преполиването при Драцените е толкова опасно, колкото и прекаленото засушаване. При системно преполиване, корените загниват и в крайна сметка растението загива. Често можем да се заблудим, че промените по нашия любимец са в резултат на засушаване и сух въздух и да се опитаме да компенсираме с обилно поливане и оросяване, което може да се окаже пагубно за растението. Кафявите краища на листата най-често се дължат на прекалено сух въздух, засушаване или измръзване. Усуканите меки листа с кафяви краища се дължат на прекалено големи температурни разлики. Пожълтяването на листата е признак на липса на някои вещества като азот и желязо или сух въздух. Светлите и сухи петна по листата са показател за прекалено силна светлина или слънчево изгаряне.

Колко често трябва да поливате и от колко вода се нуждае фикус лира?
Когато половината от дълбочината на почвата е суха, е време за поливане. Колко често трябва да се полива зависи от големината на саксията, от температурата и влажността в помещението, в което расте фикус лирата.

 

Как да накарате фикус лира да образува разклонения, вместо да расте само на височина?
Важно е да подрязвате растението в края на зимата и началото на пролетта. Така ще предразположите растението да се развива настрани, а не само на високо. Важно е и редовно да въртите саксията на растението, защото фикус лирата има склонността бързо да се накланя в посока на светлината.

Фикус лирата има големи и широки листа, които събират доста прах. Той обаче нарушава “дишането” на растението, както и намалява притока на светлина, който достига до повърхността на листата. Прахът по листата може да е причина и за появата на гъбички и бактерии, които да разболеят растението. Ето защо е важно редовно да избърсвате праха от листата на фикус лирата с мека и влажна памучна кърпа. Добре е да къпете растението под душа няколко пъти в годината с хладка вода.

Ето го и най-благодатното за отглеждане от начинаещи цветари листнодекоративно растение – Хлорофитума. Известен е още като „Зелена лилия” или паяково растение. На практика трудно може да се сгреши при неговото отглеждане, защото той е силно приспособим към условията на средата. Расте и се развива успешно при почти всякакви условия – при по-восока и при по-ниска температура; при по-силна осветеност, както и на сянка; при висока и по-ниска въздушна влажност; на закрито или на открито… изобщо накратко казано – цвете мечта. Като бонус към безпроблемното отглеждане получавате и пищна, красива розетка от гъсти листа и много издънки, които още повече допринасят за красотата на този некапризен красавец. Все пак не оставайте с впечатление, че можете едва ли не да оставите на грижите на съдбата Хлорофитума и той въпреки всичко да расте и ви радва с красота. Като всяко живо същество и той има нужда от определени грижи и условия (макар и малко), за да се чувства добре. Тук ще се спрем на оптималните грижи, които трябва да полагате ако искате да имате наистина красиво и красящо дома ви растение.

Хлорофитума е известен с това, че преработва бързо вредностите във въздуха и го пречиства и обогатява с кислород, поради което е подходящ за спалня и детска стая. Трябва да се пази от котки, защото обожават да се угощават с листата му и е обречен на изяждане.

Произход: Той е от семейство Лилиеви (Liliaceae) и родината му е Южна Америка.

Описание: Хлорофитумът има много късо стебло от което излизат дълги, тесни, гъсти, линейни листа, леко прегънати в средата по дължина. Листата излизат от средата на розетката и се извиват дъговидно навън. Окраската им може да е изцяло зелена при някои видове (var. vitatum), може зелените дълги листа да имат по средата бяла ивица (var. variegatum) или пък жълта ивица (var. mandaianum). Кореновата му система е мощна и добре развита. Развива удебелени, сочни клубени, които с времето излизат от саксията и по тази причина трябва всяка година да се пресажда. От средата на розетката излизат дълги (понякога достигащи до 1 м.) и неустойчиви, тънки цветоносни стебла, които завършват с бели и дребни цветчета, събрани в гроздче. След като нежните цветчета прецъфтят, на тяхно място се появява ново растение – малка розетка с въздушни корени. Тези нови розетки разкрасяват още повече Хлорофитума, като всяка от тях може да даде начало и на ново растение.

хлорофитумЦъфтеж: Хлорофитума цъфти с нежни, малки, бели цветчета. Те обаче нямат декоративна стойност, защото това растение се отглежда заради листнодекоративните му качества.

Светлина и местоположение: Обича ярката, разсеяна светлина. Тогава се развива най-добре и е най-красив. Може обаче да расте добре и на по-тъмни и сенчести места, като тогава видовете със светла ивица по листата може да я загубят и да позеленеят нацяло. Изобщо загубата на ивицата при пъстрите видове е показател, че светлината не е достатъчна, което не пречи на Хлорофитума да расте и хубавее, макар и позеленял. Ако го огрява пряко слънце, то тогава листата му могат да изгорят и добиват сивкав, безцветен вид. Стайно растение е, но може да се отглежда успешно навън или направо в градината, но на по-сенчесто място. При застудяване трябва да се прибере, защото няма да може да понесе зимните студове навън.

Температура: Вирее и на хладно и на по-топло (от 8 до 28 градуса), но все пак най-добре се чувства на умерена температура. През зимата понася температури около 12 градуса, а за кратко и по-ниски. Не обича обаче студените течения и трябва да не се поставя в непосредствена близост до прозорец ако се гледа през зимата в неотоплена стая.

хлорофитумПоливане: Хлорофитума обича водата и трябва да се полива обилно особено през лятото и ако се отглежда на силно осветено и топло място. Необходимо е обаче да се проверява влажността на почвата и да се полива само ако е суха, за да се избегне преовлажняване, което може да доведе до загниване на кореновата система. През зимата поливките се редуцират като отново се съобразяват със средата на отглеждане. Ако се отглежда в отоплена и светла стая се полива по-често. Изобщо….проверявайте почвата с пръст преди поливане и няма да имате проблеми. Предпочита мека вода. Понася и по-дълго засушаване, но тогава красотата му може да пострада. След възобновяване на редовното поливане, растението бързо се възстановява. През летните месеци е хубаво листата да се оросяват и измиват от време на време. Това обаче трябва да се прави внимателно, тъй като са много крехки и лесно се чупят и повреждат. Ако на върха на листата се появят сухи участъци, то това е признак на ниска въздушна влажност и нужда от вода и въздушна влага. Оцелява обаче и при ниска въздушна влажност.

Торене: Тори се от март до август в периода на интензивен растеж с тор за листнодекоративни растения – 2 пъти в месеца.

Размножаване: Размножава се чрез засаждане на дъщерни розетки, които може преди засаждането да се вкоренят във вода. Това може да става целогодишно. Хлорофитумът може да се размножи и чрез разделяне на майчиното растение, като клубените и корените не трябва да се премахват, а се оставят на дъщерните растение. Новите Хлорофитуми се засаждат в смес от пясък, разложен оборски тор, чимовка и листовка в съотношение 1 : 2 : 3 : 3. Саксиите се поставят на светло място.

хлорофитумПресаждане: Пресаждане се прави всяка година през февруари – март, тъй като растението развива мощна коренова система и образува клубени, които постепенно изтласкват почвата и излизат извън нея. Саксията трябва да е голяма.

Вредители: Този красавец е устойчив на болести и вредители, но все пак недобре гледани и болни екземпляри може да бъдат нападнати от щитоносни въшки или червен акар. При леко нападение от въшки, растението се измива с лек сапунен разтвор или листата се избърсват внимателно с памук напоен с денатуриран спирт. При по-сериозни поражения се използва подходящ инсектицид, като третирането трябва да става на открито при спазване строго на правилата за безопасност. При поява на акари и характерните за тях бели паяжинки, се повишава въздушната влажност чрез често ежедневно оросяване или като растението се овлажни добре и се сложи в завързан полиетиленов прозрачен плик за 2-3 седмици. Акарите не обичат влагата и обикновено загиват. Не забравяйте обаче да проветрявате от време на време растението, за да не се задуши. Ако това не помогне, то не се колебайте да използвате подходящ акарицид, защото акарите са доста досадни, упорити и опасни за растенията малки разбойници.

Проблеми: Ако забележите покафеняване на връхчетата на растенията, то причините може да са няколко. Първата и най-вероятна причина е недостатъчно поливане при топло и сухо време, както и недостатъчна въздушна влажност. Увеличете поливките и оросяването. Това покафеняване може да се появи и при резки температурни промени, както и при излишно прекомерно торене.
Ако през зимата листата избледняват, стават меки и пожълтяват, то вероятната причина може да бъде недостатъчно поливане при отглеждане в силно отоплена и светла стая. Увеличете поливките.
Ако пък през зимата листата покафеняват по краищата, то това може да се дължи на прекомерно поливане при ниски температури и по време, когато растението е в покой. Поливките трябва да се намалят.
Ако имате растение от шарените вариации и то позеленее и загуби светлите си ивици, то със сигурност не му достига светлина. Сложете го на по-светло място и с течение на времето шарките ще се появят наново или поне новите листа и дъщерните розетки ще са с правилната окраска.