Articles - Thumbnails

 

ДраценаОписание: Повечето видове Драцена наподобяват палми, но нямат нищо общо с тях. Драцена Гоздефиана прави изключение – тя прилича на храст и издържа на ниски зимни температури за разлика от повечето си посестрими. Размерите на Драцените варират от джуджета до гиганти с размерите на дърво. За това разбира се са необходими подходящи условия. По тази причина когато избираме Драцена за дома или офиса трябва да се съобразим с мястото и размерите на растението, които то евентуално ще достигне. Драцените имат вдървени стебла и издължени листа, които излизат от върха на стеблото.

Вариациите по отношение на размера, формата и цвета на листата са големи. Срещат се Драцени с много тесни листа (Драцена Маргината), както и с доста по-широки листа ( Драцена Годзефиана). Някои Драцени са с тъмно зелена окраска, други с белезникави или жълтеникави петна (Драцена Годзефиана), трети с надлъжни бели, жълти или светло зелени ивици (Драцена Фрагранс, Драцена Декремензис). Понякога ивиците могат да бъдат червеникави или комбинация от червено, зелено и белезникаво. Дължината на листата също силно варира. В природата пъстролистни видове не се срещат – те са резултат на селекция. Обикновено Драцените са с плътни, твърди и устойчиви листа.

Цъфтеж: В стайни условия цъфти много рядко с бели или зеленикави малки цветчета, които са с приятен до тежък аромат.

Светлина и местоположение: Понеже произхождат от тропическите райони, повечето Драцени обичат ярка, но непряка слънчева светлина. Най-подходящи са източни и западни изложения, с мято до прозорец, но защитено от пряко слънце. Някои Драцени се развиват добре и на по-сериозна сянка (Драцена Маргината и Драцена Фрагранс), но някои като Драцена Терминалис изискват силна светлина. Пъстролистните видове имат нужда от повече светлина, отколкото изцяло зеленолистните. Драцените растат добре и при подходящо изкуствено осветление. Ако отглеждате пъстролистен сорт при слабо осветление, то окраската ще се загуби и растението ще позеленее изцяло.

ДраценаТемпература: Повечето представители на вида са чувствителни към ниски температури. През лятото оптималните градуси са 20-25, но понасят и по-високи температури при подходящо поливане и оросяване и липса на пряко слънце. През зимата е желателно температурата да се поддържа в границите на 16-18 градуса и в никакъв случай да не пада под 12 градуса. Чувствителни са към резки колебания на температурите.

Поливане: Драцената обича водата, но все пак трябва да се спазват някои правила. През пролетно-летния период се полива често и почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но все пак поливка се прави след засъхване на повърхностния слой. Не трябва да се задържа вода в подложката. През този период е удачно и оросяването на листата, което се отразява добре на растенията, въпреки че Драцените понасят и сух въздух. Хубаво е и листата периодично да се забърсват от прах или ако е възможно растението да се изкъпе с леко топла вода. Широколистните видове се нуждаят от повече вода поради по-голямата площ на листата и по-голямото изпарение. През зимата поливките се намаляват, но все пак не трябва да се допуща пресъхване на почвата. Сухия повърхностен слой трябва да бъде с дълбочина около 4-6 см. Подходящи са и за хидропонно отглеждане.

Торене: През лятото се наторява веднъж на 10 дни с комплексен тор за листнодекоративни растения. През зимата се тори веднъж в месеца и то само ако Драцената се отглежда на достатъчно топло и светло място.

Размножаване: Можем да размножим Драцената като отрежем върха на растението и го поставим във вода на светло и топло място. Корените не се появяват бързо (нужни са около 3 месеца) и по тази причина се добавя черен въглен за предотвратяване на загниването. На мястото на среза на майчиното растение се появяват разклонения и растението става още по-красиво. След появата на корени, отрязания връх се засажда и си имаме нова Драцена. За размножаване може да се използва и необлистено парченце от ствола около 10 см. То също се поставя в буркан с вода. Във водата може да се сложат и няколко капки вкоренител. Зеленолистните Драцени могат да се размножават и чрез семена, но това е доста трудно начинание. Вариегатните сортове се размножават само вегетативно.

Почва: Почвата трябва да бъде богата на хранителни вещества и с нормална киселинност (рН 6 – 6.5). Тя може да се състои от торф, листовка и пясък в съотношение 3:2:1

Пресаждане: Пресаждане е нужно да се прави веднъж на 2 години или повече (през пролетта), като сигнал за пресаждане е запълването на саксията с корени и подаването им през дренажните отвори. Новата саксия трябва да бъде с диаметър 3-4 см. по-голям от старата. Задължителен е добрия дренаж, защото повечето корени на Драцената заемат по-горната част на саксията. Използва се богата почва с добавка на пясък и дървени въглища, които предотвратяват гниенето. Всяка година може да се прави и частична подмяна на горните слоеве от почвата с нова, като по този начин се обогатява субстрата и се доставят нови хранителни вещества. Старата почва се изгребва внимателно до там, до където е възможно и се добавя нова.

ДраценаВредители: Драцената е сравнително устойчива на болести и вредители, но не е рядкост да бъде нападната от акари, тъй като тя е сред любимките им. Нужно е да се третира своевременно с подходящ акарицид. Други любители на Драцената са щитоносните въшки и трипса. Щитоносните въшки в ранен стадий могат да се третират със сапунен разтвор или денатуриран спирт. В по-късен стадий е необходимо третиране с подходящ инсектицид при спазване на правилата за безопасност. Трипса напада при висока температура и ниска влажност и трябва да се третира с инсектицид, защото нанася големим поражения. Възможни са нападения и от памуклийка и белокрилка.

Проблеми: Преполиването при Драцените е толкова опасно, колкото и прекаленото засушаване. При системно преполиване, корените загниват и в крайна сметка растението загива. Често можем да се заблудим, че промените по нашия любимец са в резултат на засушаване и сух въздух и да се опитаме да компенсираме с обилно поливане и оросяване, което може да се окаже пагубно за растението. Кафявите краища на листата най-често се дължат на прекалено сух въздух, засушаване или измръзване. Усуканите меки листа с кафяви краища се дължат на прекалено големи температурни разлики. Пожълтяването на листата е признак на липса на някои вещества като азот и желязо или сух въздух. Светлите и сухи петна по листата са показател за прекалено силна светлина или слънчево изгаряне.

Ето го и най-благодатното за отглеждане от начинаещи цветари листнодекоративно растение – Хлорофитума. Известен е още като „Зелена лилия” или паяково растение. На практика трудно може да се сгреши при неговото отглеждане, защото той е силно приспособим към условията на средата. Расте и се развива успешно при почти всякакви условия – при по-восока и при по-ниска температура; при по-силна осветеност, както и на сянка; при висока и по-ниска въздушна влажност; на закрито или на открито… изобщо накратко казано – цвете мечта. Като бонус към безпроблемното отглеждане получавате и пищна, красива розетка от гъсти листа и много издънки, които още повече допринасят за красотата на този некапризен красавец. Все пак не оставайте с впечатление, че можете едва ли не да оставите на грижите на съдбата Хлорофитума и той въпреки всичко да расте и ви радва с красота. Като всяко живо същество и той има нужда от определени грижи и условия (макар и малко), за да се чувства добре. Тук ще се спрем на оптималните грижи, които трябва да полагате ако искате да имате наистина красиво и красящо дома ви растение.

Хлорофитума е известен с това, че преработва бързо вредностите във въздуха и го пречиства и обогатява с кислород, поради което е подходящ за спалня и детска стая. Трябва да се пази от котки, защото обожават да се угощават с листата му и е обречен на изяждане.

Произход: Той е от семейство Лилиеви (Liliaceae) и родината му е Южна Америка.

Описание: Хлорофитумът има много късо стебло от което излизат дълги, тесни, гъсти, линейни листа, леко прегънати в средата по дължина. Листата излизат от средата на розетката и се извиват дъговидно навън. Окраската им може да е изцяло зелена при някои видове (var. vitatum), може зелените дълги листа да имат по средата бяла ивица (var. variegatum) или пък жълта ивица (var. mandaianum). Кореновата му система е мощна и добре развита. Развива удебелени, сочни клубени, които с времето излизат от саксията и по тази причина трябва всяка година да се пресажда. От средата на розетката излизат дълги (понякога достигащи до 1 м.) и неустойчиви, тънки цветоносни стебла, които завършват с бели и дребни цветчета, събрани в гроздче. След като нежните цветчета прецъфтят, на тяхно място се появява ново растение – малка розетка с въздушни корени. Тези нови розетки разкрасяват още повече Хлорофитума, като всяка от тях може да даде начало и на ново растение.

хлорофитумЦъфтеж: Хлорофитума цъфти с нежни, малки, бели цветчета. Те обаче нямат декоративна стойност, защото това растение се отглежда заради листнодекоративните му качества.

Светлина и местоположение: Обича ярката, разсеяна светлина. Тогава се развива най-добре и е най-красив. Може обаче да расте добре и на по-тъмни и сенчести места, като тогава видовете със светла ивица по листата може да я загубят и да позеленеят нацяло. Изобщо загубата на ивицата при пъстрите видове е показател, че светлината не е достатъчна, което не пречи на Хлорофитума да расте и хубавее, макар и позеленял. Ако го огрява пряко слънце, то тогава листата му могат да изгорят и добиват сивкав, безцветен вид. Стайно растение е, но може да се отглежда успешно навън или направо в градината, но на по-сенчесто място. При застудяване трябва да се прибере, защото няма да може да понесе зимните студове навън.

Температура: Вирее и на хладно и на по-топло (от 8 до 28 градуса), но все пак най-добре се чувства на умерена температура. През зимата понася температури около 12 градуса, а за кратко и по-ниски. Не обича обаче студените течения и трябва да не се поставя в непосредствена близост до прозорец ако се гледа през зимата в неотоплена стая.

хлорофитумПоливане: Хлорофитума обича водата и трябва да се полива обилно особено през лятото и ако се отглежда на силно осветено и топло място. Необходимо е обаче да се проверява влажността на почвата и да се полива само ако е суха, за да се избегне преовлажняване, което може да доведе до загниване на кореновата система. През зимата поливките се редуцират като отново се съобразяват със средата на отглеждане. Ако се отглежда в отоплена и светла стая се полива по-често. Изобщо….проверявайте почвата с пръст преди поливане и няма да имате проблеми. Предпочита мека вода. Понася и по-дълго засушаване, но тогава красотата му може да пострада. След възобновяване на редовното поливане, растението бързо се възстановява. През летните месеци е хубаво листата да се оросяват и измиват от време на време. Това обаче трябва да се прави внимателно, тъй като са много крехки и лесно се чупят и повреждат. Ако на върха на листата се появят сухи участъци, то това е признак на ниска въздушна влажност и нужда от вода и въздушна влага. Оцелява обаче и при ниска въздушна влажност.

Торене: Тори се от март до август в периода на интензивен растеж с тор за листнодекоративни растения – 2 пъти в месеца.

Размножаване: Размножава се чрез засаждане на дъщерни розетки, които може преди засаждането да се вкоренят във вода. Това може да става целогодишно. Хлорофитумът може да се размножи и чрез разделяне на майчиното растение, като клубените и корените не трябва да се премахват, а се оставят на дъщерните растение. Новите Хлорофитуми се засаждат в смес от пясък, разложен оборски тор, чимовка и листовка в съотношение 1 : 2 : 3 : 3. Саксиите се поставят на светло място.

хлорофитумПресаждане: Пресаждане се прави всяка година през февруари – март, тъй като растението развива мощна коренова система и образува клубени, които постепенно изтласкват почвата и излизат извън нея. Саксията трябва да е голяма.

Вредители: Този красавец е устойчив на болести и вредители, но все пак недобре гледани и болни екземпляри може да бъдат нападнати от щитоносни въшки или червен акар. При леко нападение от въшки, растението се измива с лек сапунен разтвор или листата се избърсват внимателно с памук напоен с денатуриран спирт. При по-сериозни поражения се използва подходящ инсектицид, като третирането трябва да става на открито при спазване строго на правилата за безопасност. При поява на акари и характерните за тях бели паяжинки, се повишава въздушната влажност чрез често ежедневно оросяване или като растението се овлажни добре и се сложи в завързан полиетиленов прозрачен плик за 2-3 седмици. Акарите не обичат влагата и обикновено загиват. Не забравяйте обаче да проветрявате от време на време растението, за да не се задуши. Ако това не помогне, то не се колебайте да използвате подходящ акарицид, защото акарите са доста досадни, упорити и опасни за растенията малки разбойници.

Проблеми: Ако забележите покафеняване на връхчетата на растенията, то причините може да са няколко. Първата и най-вероятна причина е недостатъчно поливане при топло и сухо време, както и недостатъчна въздушна влажност. Увеличете поливките и оросяването. Това покафеняване може да се появи и при резки температурни промени, както и при излишно прекомерно торене.
Ако през зимата листата избледняват, стават меки и пожълтяват, то вероятната причина може да бъде недостатъчно поливане при отглеждане в силно отоплена и светла стая. Увеличете поливките.
Ако пък през зимата листата покафеняват по краищата, то това може да се дължи на прекомерно поливане при ниски температури и по време, когато растението е в покой. Поливките трябва да се намалят.
Ако имате растение от шарените вариации и то позеленее и загуби светлите си ивици, то със сигурност не му достига светлина. Сложете го на по-светло място и с течение на времето шарките ще се появят наново или поне новите листа и дъщерните розетки ще са с правилната окраска.

 

Семейство лилиеви.

Хавортията е един от най-разпространените и лесни за отглеждане сукуленти. В родината си, Южна Африка, расте на песъчливите и каменисти склонове под слабото прикритие на по-едрите растения от палещите лъчи на пустинното слънце. Родът Haworthia принадлежи към семейство Асфоделови и включва около 150 вида. Носи името на ботаника Хаворт. С изключение на един вид всички останали практически нямат стъбла. Листата образуват плътна прикоренова розетка. При всички видове по тях има брадавичести нараствания. Понякога те са едри и красиво подредени, обикновено бели на цвят. Друг път са толкова дребни и неизразителни, че се усещат само при пипане на листата. Цветовете са дребни и без декоративен ефект, овенчават дълъг до 40 см цветонос и е по-добре да се премахват, за да не изтощават растението.

Хавортия Рейнвардта Haworthia reinwardtii– месести листа, триъгълно изтеглени форми, образуват изтеглена до 15-20 см розетка, затова стъблата са правостоящи отначало а след това полягат. На външната страна триъгълният лист има многочислени светли брадавички образуващи напречни или продълговати редици. Четковидното съцветие е много дълго, до 1 м, но с невзрачни, жълто-зелени цветове.

 

Съвети по отглеждане

Осветление: Хавортиите са деца на пустините, затова трябва да се поставят на най-слънчевото място, особено през зимата. През лятото понякога през обедните жеги се налага слабо засенчване. Оптималната температура през зимата е 10-12 градуса, минималната – 5 градуса. Лятно време се чувстват много добре на открито в градината или на балкона. През време на вегетацията се поливат обилно, през есента се дава все по-малко вода, а през зимата, особено при ниски температури – съвсем ограничено.
Торене: Ако ни се струват слаби, може през лятото да се подхранят с минерален тор за кактуси.
Влажност на въздуха:По отношение на въздушната влажност-предпочитат сух въздух
Поливане: Умерена нужда от вода
Пресаждане: През пролетта хавортиите се пресаждат в нова почвена смес. Тя трябва да съдържа 1 част глинесто-чимова пръст, 1 част листовка и 1 част пясък. Саксията трябва да е плитка и широка, дъното да е добре дренирано.
Размножаването става с дъщерни розетки, които може да се отделят с корените при пресаждането или да се отрежат от майчиното растение. Може да се вкоренят и отделни листа. Те се отрязват с остър нож и се подсушават в течение на 3 дни. После се посаждат в леко влажна рохкава почва или в пясък. Поливат се чак след три-четири седмици, когато се образуват младите коренчета.

Съвети
Условно хавортиите се делят на 3 групи:
-с дълги тъмнозелени триъгълни листа, покрити с бели грапавинки;
-с меки светлозелени листа с прозрачни “прозорчета” на върха;
-с пресечени тъпи листа, от тъмнозелени до кафяви на цвят.
Обикновено се отглеждат хавортии от първите две групи, третата нараства много бавно.

Проблеми на отглеждането
Листата са удължени, розетката е рехава и изтеглена – недостатъчно светлина, добре растат на източен прозорец
Листата са удължени със завиващи се краища , брадавичките са меки – ако зимата е била топла и суха добре е да съхраните растението при температура около 10°С.
Връхчетата на листата съхнат, листата се завиват на края - ако е много топло и сухо. Ако през зимата няма възможност да се държата цветята на прохладно място това е нужна защита от горещият въздух. Можете да поставите подложка с мокър чакъл.
Растението се разтяга, листата придобиват червеникав оттенък, връхчетата съхнат – при отсъствие на пресаждане, недостатъчно хранителни вещества в почвата. Не забравяите да пресаждате хавортията всяка година и да отделяте младите розетки.
Листата червенеят, появяват се кафяви петна или съхнат връхчетата- пряко слънце. Всъщност хавортията се нуждае само от 3-4 часа пряка слънчева светлина/ пролетта трябва да се адаптира за да се избегнат изгарения.
Листата, особено долните ставят меки, леко разтворени – мокра почва. Лятото се полива така,че почвата да успее да засъхне но на подложката не бива да остава вода. През зимата полива зависи от температурата - - при 10-12°С веднъж на месец а при 18-20°С веднъж на 10-14 дни.
Листата бледнеят, жълтеят или червенеят – много тор. Подхранва се рядко с високо съдържяние на азот.
Литата чернеят и гният- студено и влажна почва и (или) въздух. Случва се нощем през късното лято.

Вредители по Хавортия -Най често е нападана от листната въшка и брашняният молец.

 

Индришето е вечнозелен полухраст (от типа на мушкатото и здравеца) с розови цветове и специфичен аромат. Латинското му название е Pelargonium roseum, а лезетра и пеларгония са другите имена, с които това растение е познато. Поради приятната си миризма - етеричното масло от индрише се използва широко в парфюмерията и козметиката, а също и при производството на някои хранителни продукти (най-вече сладка и компоти), както и за ароматизиране на алкохолни напитки.

Произход
За родина на индришето се счита Южна Африка. Пренесено е в Европа около 1690 година, а през 1819 година във Франция за първи път започват да добиват етерично масло от тази растителна култура. Днес най-големите насаждения на индрише се намират в България, Алжир, Италия, Испания, Мароко, Индия, Япония, Русия, Грузия и Армения.

Химичен състав и употреба
Тази своеобразна билка е богата на полифеноли и витамините A и C. Най-често суровината от индрише се употребява в прясно състояние, защото при изсушаване се губят част от свойствата му.

За производство на етерично масло от индрише се използват още два вида от него – главесто и миризливо. Самото масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името "тереше" и представлява бледозеленикава течност. С него често се фалшифицира розовото масло.

Кулинарна употреба
У нас индришето е позната съставка в сладка, конфитюри, мармалади, компоти (особено на тези от дюли и сливи), а често се прибавя и към бъчвите с вино и при варене на ракия.

Здравни ползи
Имайте предвид, че индришето съдържа вещества с инсулиноподобно действие и може да предизвика рязко спадане на нивото на захарта в кръвта. Ако пък го отглеждаме в саксия у дома, то неговият аромат оказва успокояващ и ободряващ ефект върху нервната система, който намалява и чувството на умора. Освен това някои съставки в индришето (наречени фитонциди) действат като дезинфектанти на стайните помещения, унищожавайки немалка част от микробите във въздуха.

Народната медицина препоръчва индришето при диария, аритмия, високо кръвно налягане, диабет, маточни и други кръвотечения, ревматизъм, кожни инфекции, трудно зарастващи рани, умора, нервно напрежение, безсъние, артрит, ревматизъм, изгаряния, кашлица, грип, ларингит и т.н.

Ето и няколко рецепти с индрише за различни здравни оплаквания.

При умора и за укрепване на имунитета: 200 г мед или течна глюкоза се смесват със сока и фино настърганите кори на 3-4 лимона. Към тях се добавят 20 стрити на ситно листа от индрише заедно с 30 счукани бадеми или орехи. Отварата се съхранява на прохладно място в затворен съд. Пие се по една супена лъжица сутрин – 30 минути преди закуска.

При диабет и хипертония: Препоръчва се консумирането на 2-3 свежи листа от индрише половин час преди всяко ядене.

При силна и суха кашлица: В 500 мл вода се сваряват 2-3 листа от индрише, 2-3 супени лъжици босилек, 2-3 счукани ореха (заедно с черупките). Сместа се вари около пет минути. Така приготвената течност се изпива в рамките на един ден на 3-4 приемания, подсладена с небет шекер или мед.

Красив вечнозелен храст, намиращ широко приложение в озеленяването. Отглежда се лесно, тъй като е много непретенциозно нито по отношение на светлината, нито по отношение на почвата.Много податливо растение на оформяне, изключително подходящо за направата на гъста жива ограда. Неговият цъфтеж е през Април и Май с малки дребни цветчета. На размер може да достигне височината на малко дръвче. Освен като жив плет се използва и за направата на очертания на пътечки и лехи.

Листата на чимшира са кожести, презимуващи, продълговато – яйцевидни или елипсовидни, целокрайни, голи, срещуположни, 1, 5–3 см дълги и до 1.5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени и матови отдолу, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки.

Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете на храста са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът на чемшира е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.

Растенето цъфти през април и май. Разпространено е в Югозападна Европа, Северна Африка, Западна Азия. У нас се среща из цялата страна. От много години насам чемширите са едни от най-популярните и най-използвани растения за озеленяване, под формата на декоративни храсти или гъсти, вечнозелени живи плетове на сенчести места.

Видове чемшир
Съществуват около 30 вида чемшир, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Създадени са и много сортове, но най-често чемширите се разделят на дребнолистни и едролистни или нискостеблени и високостеблени. Разликата е не само в големината на листата и във височината на стеблата, но и в скоростта на нарастването. Чемширът, особено дребнолистният е сенколюбив храст.

Най-често отглеждан е вечнозеленият чемшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове.

По-дребни и пъстри сортове са B. Sempervirens Marginata (листа с жълти краища) и B. Sempervirens Aureovariegata (листа с жълти петна). Ако се нуждаете от дребен чемшир за разполагане само по края на пътечка, можете да се спрете на B. Sempervirens Suffruticosa.

Високите и компактни форми на чемшира позволяват да се правят живи плетове и впечатляващи фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

История на чемшира
Без съмнение чемшир е класическо растение за оформяне, което се практикувало от римляните, а вероятно и от техните предци. В Средновековието изкуството било възобновено. През 16 век било на мода за известно време, а през 19 век се утвърдило отново. Днес оформянето на храсти се възвръща.

Във Франция подрязването се прави орнаментално. В Англия пък има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и скулптури от чемшир като пилета, лебеди и зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения могат да се засаждат в ценни старинни съдове.

Състав на чемшир
Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.

Храст чемшир
Отглеждане на чемшир
Чемширът не е никак претенциозен по отношение на почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно, но ще се развива успешно и на полусянка. Чемширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на мястото изобщо не му действа зле.

Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Ако обаче се нуждаете от плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см между растенията, а джуджетата – по-гъсто.

За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал.

През първата година от засаждането декоративните храстчета се подрязват само веднъж, за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.

В периода на израстване се поддържа умерена влажност. Временно засушаване не би се отразило фатално на растението. И все пак не забравяйте да наторявате декоративното храстче всеки месец от май до август. Растението се размножаване чрез делене, като отделените части се засаждат по-дълбоко от преди. Може да се размножи и чрез резници през март или август.

Събиране и съхранение на чемшир
Използват се листата на чемшира, брани по време на цъфтежа. Листата се берат, като се отрязват облистените връхни клонки. Навързват се и се сушат опънати на тел или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените билки се съхраняват в проветриви помещения, като се внимава да не се смесят с други видове.

Ползи от чемшир
Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип. Чимширът се прилага за пречистване на кръвта и при нервни смущения. Дрогата действа благоприятно още при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.

Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.

Народна медицина с чемшир
Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.

За целта се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици надробен чемшир /с клонките и листата/. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 мин. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ядене. Не се слага нито захар, нито мед или друг подсладител, въпреки това вкусът на течността е приятен.

С времето дозата постепенно се увеличава. Ако в първите месеци приемате около 400 мл дневно, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 л. Много е важно да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая незабавно трябва да се намали.

Външно билката се използва под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. За да се направи отварата, са необходими 40 г листа, които се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се приготвят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се прилага и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, докато се изпоти.

При падане на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съотношение 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За разтривка при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съотношение 1:10.

Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта при себорея, алопеция, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни.

Вреди от чемшир
Въпреки лечебните си свойства, чемшир е токсично растение и не бива да се приема в големи дози. Билката трябва да се прилага само под контрола на лекар, тъй като дрогата не е напълно тествана за нейните токсични странични ефекти.

Симптомите на острото отравяне с чемшир са силни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария или силно главоболие със зрителни смущения, поява на хематурия.

Също така се наблюдава забавена и аритмична сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане. В началото са налице възбудни явления, а по-късно - потиснатост, апатия, сънливост. Опасността идва от парализа на сърдечната дейност, която може да доведе до смърт вследствие на задушаване.