Детайли

Написана от Super User

Категория: Вечнозелени растения

Публикувана на 01 Март 2018

Посещения: 1475

Сансевиера - Sansevieria
Семейство: Liliaceae (лилиеви)
Родина: тропическа АфрикаРастение с много имена, познато ни поне с едно от тях – меч, индийски меч, рицарски меч, свекървен език, тъщин език, змийска кожа, африкански коноп.

Родът Sansevieria обхваща около 50-60 вида многогодишни тревисти растения и рядко малки полухрасти.  Sansevieria guineensis (индийски меч) е многогодишно, тревисто растение с произход Гвинея. Има полуизправени, мечовидни, месести листа със силно заострен връх; дълги са 1,2 м, широки 6-12 см, гладки и нашарени забровидно с напречни белезникави ивици. Коренището е здраво, дебело с диаметър 1,5-3 см. Цветовете са дребни, белезникави със зеленикаво-кафяв оттенък. Видът има няколко разновидности. S. guineensis var. laurentii е естествено разпространен в Конго. Отличава се от основния вид по надлъжната периферна жълта ивица. При размножаване не се възпроивежда чрез листни резници.
• Sansevieria guineensis var. craigii - листата са с жълтеникаво-бели, широки ивици. Сортът "Hahnii" образува розетка от листа, дълги около 10 см; те са с бледи хоризонтални ивици. "Golden hahnii" има вертикални жълти ивици, по края на листата.• Sansevieria zeylanica произхожда от източна Индия. Листата са с дължина 60 см и ширина 25 см. Теса са с напречни белезникави ивици, а по краищата имат ясно очертан червеникав ръб.
• Sansevieria cylindrica произхожда от Южна Африка. Листата са дълги 50-60 см и широки 20-25 см и са с цилиндрична форма, поради което розетката е по-рядка.Отглеждане

Разположение:
Сансевиерата предпочита много светли, слънчеви места. Трудно понася сянката. По принцип може да се отглежда и навън. Не се влияе от течения. 

Температура:
В хладно помещение с температура на въздуха 10-15°С, почвения субстрат трябва да бъде сух; при температура 15-20°С - умерено влажен. При температура над 20°С е необходимо ежедневно поливане. Съчетанието от ниски температури и висока почвена влажност причинява загниване на листата. При отглеждане в хладни помещения трябва да се внимава да не се задържа вода между листата.

Поливане:
Най-много трябва да се внимава с поливането. Колкото и да е неунищожима сансевиерата, системното преполиване е в състояние да я погуби. От пролетта до есента поливайте умерено, като оставяте почвата добре да изсъхне между поливанията, а през зимата поливайте веднъж на два месеца. Избягвайте да навлажнявате сърцето на растението.

Размножаване:Чрез семена:
Сансевиерата се размножава чрез семена и вегетативно. Семената се получават чрез изкуствено опрашване. Размножаването се извършва със семена, посяти в топло помещение или оранжерия, през април. 

Чрез резници:
Листът се нарязва напречно на късове с дължина 8-10 см, които, потопени в чаша с вода, пускат коренчета - обикновено за около месец.

Сансевиерата трябва да се засажда плитко, като основата на листата остане открита - иначе те загниват. При размножаване через листни резници, застарелите листа се нарязват напречно на сегменти с дължина 6-7 см; оставят се няколко часа на открито, за да завехне отрезът, след което се поставят вертикално в субстрат от пясък и торф. Оптималната температура за вкореняване е 20-22°С.

Съвет:
Сансевиерa е изключително чувствителнa към събирането на застояла вода.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Вечнозелени растения

Публикувана на 26 Февруари 2018

Посещения: 1438

Независимо дали разполагате с малко дворче, голяма градина или дори само с тераса, тези растения ще Ви помогнат да запазите уединение – оформете ги по свое желание и вкус в зелен плет, който ще играе ролята на естествена стена срещу любопитните погледи на съседите или горещите слънчеви лъчи.Класически избор за жив плет, чемширът е лесен за оформяне и поддръжка. Височината на плета зависи от Вашето желание – можете да подрежете растението сравнително ниско, за да оформите своеобразна оградка или да го оставите да порасне по-нависоко, за да се превърне в зелена стена.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Вечнозелени растения

Публикувана на 28 Февруари 2018

Посещения: 1413

Описание:  Представлява дребно пълзящо по земята почвопокривно храстче с вечнозелени листа. Листата са дребни до 7 - 8 мм, с вдлъбнат връх. През април цялото растение се отрупва с розови цветни пъпки. Цветовете са бели, следвани през есента от ярко червени дребни плодчета.
Размер:  Дребно храстче, което на височина достига до 5 - 10 см. Пълзи по терена и като следва всяка негова извивка тапицира плътно почвата и камъните. На дължина се разраства до около 1,50 м.
Декоративност:  Изключително декоративно вечнозелено храстче. Декоративни са и цветните пъпки, цветовете и плодовете.
Цъфтеж:  Цъфтежа е през април. През август, септември и октомври плодовете узряват, обагрят се ярко червено и са допълнителна украса на растението.
Отглеждане:  Лесно за отглеждане растение. Най-добре се развива на слънце, върху влажни и плодородни глинести почви, но има много широк толеранс към всякакви други условия. Понася без повреди студените континентални зими.
Използване:  Незаменимо храстче за алпинеуми, скални кътове и подпорни стени. Поради дребните си листенца е подходящо и за оформяне като бонсай. Mного подходящо почвопокривно. Макар и с по-бавен старт от другите котонеастри, този котонеастър може да покрие доста големи площи. Подходящ и за почвоукрепване на наклонени терени. Отлично медоносно растение.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Вечнозелени растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 1449

Вечнозелено растение е растение, което има листа през всички сезони. То е противоположно на листопадното, което напълно губи своите листа през зимата или (съответно) сухия сезон.

Съществуват много различни видове, както дървета, така и храсти. Вечнозелените растения включват:

повечето видове иглолистни дървета (например син смърч, бял бор)

голосеменни като Цикасови

повечето покритосеменни от топлия климат, като евкалипт и дървета от дъждовните гори
Специален случай е велвичията, африканско голосеменно растение, което има само две листа, растящи непрекъснато през целия живот на растението. Това дава на листната тъкан 20 до 40 години постоянство.В топлите тропически региони повечето растения от тропическите гори са вечнозелени. Те заменят листата си постепенно през годината. Растенията в климати със сухи сезони могат да бъдат вечнозелени или листопадни. Повечето растения от топлия умерен климатичен пояс също са вечнозелени. В студените умерени климати се намират по-малко вечнозелени растения, тъй като малко от тях (най-вече иглолистни) могат да издържат температури под -25 °С.

С всяко падане на листата, листопадните дървета губят хранителни вещества, които трябва да всмучат наново от почвата при образуването на нови листа. В този случай, вечнозелените растения имат предимство, защото са се адаптирали към ниските нива на хранителни вещества. Те могат да оживеят, дори ако техните листа или иглички трябва да издържат на студ или суша, и дори ако не могат да извършват ефективно фотосинтеза. Така, в топъл климат, видове като бор или кипарис могат да оцелеят върху бедни почви. В тайгата органичният материал се разлага бавно поради студа и хранителните вещества в почвата са по-трудно достъпни за растенията - така вечнозелените такива са привилегировани.В умерения климат вечнозелените растения оцеляват по-лесно - падналите игли и листа от тях имат по-високо съотношение въглерод-азот, отколкото тези от листопадните. Това води до по-кисела почва и до по-ниско съдържание на азот в почвата. Тези условия благоприятстват растежа на вечнозелени растения и правят по-трудно оцеляването на листопадните. В допълнение, укритието от съществуващите вечнозелени растения може да направи по-лесно издържането на студ и/или суша за младите такива.