Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Вечнозелени растения
Посещения: 1647

Латинката е едно от най-разпростанените и обичани цветя в градината. На това нежно цвете, възпято в нашите народни песни, са наричани хубавите български момичета. Отглеждането й във всеки дом носи красота и здраве. Съществуват множество сортове, произхождащи от Южна и Централна Америка, които обогатяват и допълват колорита на цветната концепция на градината.

Настанява се в градината или виси в кошници
Най-известен от тях е голямата латинка (Tropaeolum majum). Тя е многодишно растение, но при нашите условия се отглежда като едногодишно. Най-често срещани са компактните форми с височина около 30-40 см, а напоследък и увивните, чиято дължина на стъблото достига до 2,5 м. Те са особено подходящи за тераси и балкони. Цветовете са прости или кичести, с приятен, леко лютив аромат, обагрени в жълто, оранжево, яркочервено до кафяво-червено с жълта или оранжева чашка.Латинката предпочита умерено плодородни и влажни почви. Не използвайте органични и азотни торове, както и не поливайте обилно по времето на цъфтежа. Иначе рискувате цветовете да бъдат оскъдни за сметка на растежа на зелената маса. Латинката е топлолюбиво растение и трудно понася дори и лекото застудяване. Размножава се чрез семена и се засажда в открита земя през март до началото на април. Обилно се самозасява и при благоприятни условия на следващата година може да зацъфти пак. Първите цветове се появяват след около 40-50 дни, които ще украсяват вашата градина чак до есенно-зимните застудявания. Латинката е подходяща и като саксийно растение. За да й осигурите максимално добри условия, изберете слънчево или полусенчесто място на вашия балкон. Оригинално съвременно решение за вашия дом е висяща кошница с увивни сортове с различни багри на цветовете.

Латинката е не само красиво, но и полезно растение. Ако я засадите до лехите с домати във вашата зеленчукова градина, тя ще прогони опасните белокрилки. Латинката ще предпази и зелевите насаждения, защото зелевата пеперуда ще я предпочете за снасяне на своите яйца. Латинката намира приложение и в народната медицина, където е изключително ценна със своя химически състав. Богата е на йод, калий, фосфор, провитамин А и витамините В1 и В2. Съдържа и растителни антибиотици и затова се прилага при грип и леки заболявания на горните дихателни пътища. Помага при климакс и депресивни състояния. Целебни свойства имат цветовете и листата, но най-вече семената. Листата се събират от пролетта до късна есен. Добре се изсушават и се съхраняват в хартиени пликове. А в родината на латинката - Перу, от древни времена с тях се лекуват рани.

По-известни сортове, които можете да намерите на българския пазар, са:
-Крал Теодор - с лимоненожълт цвят;
-Вишнева роза - с малиненорозови цветове;
-Божа кравичка - с кайсиеворозов цвят с червени петна в центъра;
-Аляска - сортова смес с цветове с различни оттенъци и пъстри листа.

Детайли
Категория: Вечнозелени растения
Посещения: 1741

 

Семейство змиярникови
Змиярникови включват около 3700 растания, обединени в 107 вида. Тяхна родина са топлите тропически страни. Обхващат предимно тревисти двуполови или еднополови растения. Клетъчният сок на някои стайни растения от семейство Змиярникови (Araceae) е опасно отровен. Това са например: дифенбахия (Diffenbachia), аглаонема (Aglaonema), монстера (Monstera deliciosa), филодендрон (Philodendron) и кала (Zantedeschia aethiopica). Листата на Змиярникови са прости, разположени едно срещу друго и с снабдени с тънки дръжчици. Самите листа са с обшивка в основата, близо до стъблото. Цветовете им са пълни и месести под формата на житен клас. Малките венчелистчета са светлообагрени и плътно прикрепени към цветното стъбълце. Околоцветникът липсва при еднополовите цветя.

Съвети по отглеждането

Температура: Условията за добър растеж и развитие са нормалната стайна температура и не много сух въздух.

Поливане: Трябва да се поливат често с филтрирана вода. През зимата поливането е умерено, докато през лятото то е обилно

Торене: Пролетта и лятото се подхранват на всеки 2 – 3 седмици. Използват се комплексни минерални торове за стайни растения

Пресаждане:Да не се използва тежка глинеста почва – тя може да погуби растенията. Пресаждането става през март-април.
Размножаване
Размножават се посредством издънки или стъблени резници.

Вредители по монстера

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.

Мерки за борба:Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Трипс – при висока температура и ниска влажност се появява трипс. На доланата страна на листата трипс снася многочислени колонии а на горната страна се появяват светли точки. В крайна сметка, връхната страна на листата става сиво-кафява със сребристи отблясъци. При масово поражение цялата повърхност на листата става бледовата и се обезцветява, затова листата потъмняват и падат. Основно, трипс нанася вреди по цветовете които се покриват с петна и се деформират.
Мерки за борба:Растението трябва да се напръска , при необходимост и нееднократно с инсектицид ( фитивер, децис, актелик, инта-вир).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.

Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.напръскайте с разтвор на актелик.

Проблем на отглеждането
Листата жълтеят – при пожълтяване на повечето листа причината може да е мокра почва, особено зимата при ниски температури. При недостатъчно подхранване листата пожълтяват от върха.
Листата жълтеят и на тях се появяват сухи кафяви петна – недостатъчен полив.

Листата са бледи , прозрачни, след това пожълтяват – излишна слънчева светлина

Оголена долна част на стъблото , дребни листа , зле нарезани, дълги междувъзлия – недостатъчно осветление
Сухи , кафяви връхчета и краища на листата – сух въздух в помещението. Ако при това има неголямо пожълтяване то причината може да бъде тясна саксия или недостатъчно подхранване.
Изсъхват и падат долните листа – някои загуби на долните листа са естествени но ако стъблото се оголи прекалено то причината може да бъде високата температура. Особено зимата ако е близо до отоплението.

Детайли
Категория: Вечнозелени растения
Посещения: 3023

Особено ефектно многогодишно тревисто растение, което пленява както със зелените си обемисти листа, така и с дребните си червени цветчета през лятото. Подходящо като единичен акцент или за оформяне на цветни бордюри.Особено ефектно многогодишно тревисто растение, което пленява както със зелените си обемисти листа, така и с дребните си червени цветчета през лятото. Непретенциозно растение - расте добре и на слънце, и на сянка или полусянка. Все пак е добре да му осигурите известна доза полусянка през най-горещите дни на годината. Най-добре ако се насади на места със силно дневно слънце и частична сянка следобяд. Aко расте само на силно слънце се погрижете да бъде добре и редовно поливана. Подрязвайте редовно цветчетата, когато тръгнат да прецъфтяват, за да стимулирате повторен цъфтеж. Полувечнозелено растение, тъй като спира да се развива през зимата, но листата му опадват едва, когато новите започнат да се развиват на пролет.

Чудесно цветно украшение за всяка градина, подходящо като единичен акцент или за оформяне на цветни бордюри.

Детайли
Категория: Вечнозелени растения
Посещения: 3512

Хиперикумът е нисък, вечнозелен храст, който цъфти от юни до септември в жълти цветове. Може да вирее както на слънце, така и на полусянка. Студоустойчив е и се нуждае от умерено поливане. Подходящ е за алпинеуми, скални кътове и цветни бордюри. Медоносно растение е и силно привлича пчели.

Детайли
Категория: Вечнозелени растения
Посещения: 2373

Назъбенолистна фотиния – Phоtinia serrulata. Достига височина около 3м. Листата и могат да достигнат 18 см дължина. Както при повечето вечнозелени те са кожести, тъмнозелени и са назъбени по края. През есента стават много красиви, тъй като се обагрят в яркочервено. Фотинията обича топлото и затова се отглежда предимно в южните части на страната. Издържа на температури до -20°С. Изисква по-влажни и свежи почви. Може да се засажда самостоятелно или на групи.

  1. Карекс сидеростиха
  2. Хвойна
  3. МИКРОФИЛА АУРЕУС
  4. АСПАРАГУС
  • Вие сте тук: 
  • Начало
  • Вечнозелени