Articles - Thumbnails

Наричана още "целуващи устни" заради формата на цветчетата й, хипоциртата е пълзящо растение с месести, блестящи листа. Растението е многогодишно и цъвти в продължение на четири месеца. Цветчетата стоят отделно и имат издута форма като устни. Обагрени са в жълто и червено.
Грижи: Поливайте редовно вашата хипоцирта през летните месеци, а през зимата, заради по-ниските температури водата трябва да се намали. През лятото се тори веднъж в седмицата със суха тор.
Място: Обича топлите и слънчеви пространства. Вирее на свеж въздух, като идеалните за нея температури са около 18*С. През зимните месеци температурата трябв ада се намали до 10-12*С.
Размножаване: Размножаването става чрез резници от стъбла. Потопете ги във вода и след като прокарат малки коренчета, ги засадете в леко кисела хумусна почва.
Съвет на градинаря: Подрязвайте редовно вашата хипоцирта, за да я направите по-кичеста и красива.

Дафинът (Laurus nobilis) за древните гърци и римляни е символ на благородство и победа. Родината му е Мала Азия и Средиземноморието. В по-южните райони у нас могат да растат отделни дървета и храсти. При домашни условия една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на домакинството.
Дафинът е вечнозелено дърво или храст. Оставен свободно да расте на открито може да достигне 18 м височина, с много и добре облистени клонки. Листата са тъмнозелени, плътни и с гланц. В основата им се залагат цветните пъпки. Цветовете са дребни, бледозелени или жълтеникави, събрани в съцветие сенник, със силен аромат. Плодът е черна едносемеделна костилка.

Съвети при отглеждане

Температура:Лавровото дърво е топлолюбиво растение. Вегетацията му започва при температура над 12ºС. На открито продължава от април до края на октомври. Листата живеят до 3 години, ако не се откъснат, окапват и на тяхно място израстват нови. Най-много етерични масла в тях се натрупват от ноември до март. Дървото е силно светлолюбиво, понася и засушаване.
Торене: Изисква богата почва. Харесва торене с органичен тор. Предпочита неутрална или слабо алкална реакция на почвата. Ако се отглежда в саксии, добре е да се използват равни части оборски тор и чист речен пясък.
Торене: По време на отглеждането е необходимо да подхранвате растенията навреме с минералните торове и редовно да поливате с престояла вода. Растенията, отглеждани при домашни условия, се нуждаят най-малко от 12 градуса през зимата

Размножаване: Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Те се засяват февруари-март на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък - около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.Лавровото дърво може да се размножи и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът, който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата без да се разкъсват коренчетата и веднага се засажда на постоянното място в саксия или в двора на същата дълбочина.
От резници също може да се получи ново растение. Дължината им обикновено е 8-10 см. Засаждат се през април за вкореняване. Преди това се съкращават листните им петури, за да не изпаряват много вода. Необходима им е една година, за да се вкоренят и след това да отидат на постоянно място.
За да засадите дървото, трябва да направите ямка, дълбока 80 см и широка 30 см. Почвата от дупката се размесва с 3-4 кг оборски тор и 100 г суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното, следва новото растение и с останалата част от почвената смес се запълва дупката. Притъпква се и се полива.
През първата година растението достига до 30 см височина. Ако се формира като храст още през есента се прерязва на тази височина. Ако ще бъде дръвче, се премахват излишните леторасти и стъблото се прерязва на 60-70 см. Впоследствие се формира короната.

Дафиновите листа се прибират, когато съдържат най-много етерично масло (от ноември до март). Тогава трябва да се изрязват клонките и да се разстилат на тънък пласт или да се навързват на снопчета за изсушаване. Държат се в сухо и проветриво помещение. Не бива да се сушат на слънце, защото листата избледняват, а етеричното масло намалява.

Lnobilis достига височина над 6 м, ако не го подкастряте. Стъблата издържат на драстично подрязване, а лъскавите листа (дафинов лист) се използват в кухнята. Жълтеникавите цветове се отварят на пролет, след тях по женските растения се появяват черни плодчета. Отгледаните в каче лаври често биват нападани от щитоносни въшки - пръскайте с подходящ препарат.

Съвети
Дафиновият лист е бързорастящо растение и затова ако не го отглеждате за кухненски нужди ще трябва да формирате короната му за да има декоративна привлекателност.

Вредители:

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба:Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик

Декоративните рози са едни от най-красивите и с малко труд отглеждани цветя. За разлика от сезонните цветя, розата цъфти през цялото лято до късна есен. Тяхното предимство, е че успешно могат да се отглеждат на постоянно място както в градината така и в съдове – саксии или сандъчета, като при добра грижа растат по-вече от 20 години. Разположени на балкони и прозорци, розите създават красота, свежест и усещане за близост с природата. При тях са ценни както красивите цветове с разнообразни багри, тъка и силният приятен аромат.
Съдоведе за отглеждане на рози са различни по форма, големина и материал, от който са направени.Изборът на съда трябва да бъде съобразен с изискванията на растението и типа на неговата коренова система.Подходящи за розите са саксии или сандъчета с дълбочина поне 35-40 см.Може да се използват и бетонови корита, които се поставят неподвижно около къщата.Мястото, където ще се поставят съдовете с рози трябва да бъде добре огрявано от слънцето. За предпочитане е съдовете, предназначени за отглеждане на рози , да се боядисват отвън за да се намали силното им загряване от слънцето, което се отразява неблагоприятно върху корените на растенията. Ограниченият обем на съдовете, както и силното слънце бързо изсушават почвата. Това налага да се поддържа водният режим на почвата с по-чести поливки. Без поддържане на нормална влажност в почвата е невъзможно да се осигури многократен цъфтеж през целия вегетационен период.Върху отворите на дъното на съда се поставят едри камъчета или друг вид дренаж за оттичане на излишната вода. Важно условие за отглеждането на розите в съдове е подготовката на почвата, която ще се поставя в съдовете. Тя трябва да бъде лека, пореста, обогатена с угнил оборски тор.
При избор на съдове трябва да се знаят свойствата на материала, от който са направени те, за да се вземат адекватни мерки при отглеждане на розите в тях. Дървените съдове - бурета, сандъчета имат лоша топлопроводимост, и поради това корените не страдат от резки температурни колебания. Каменните съдове- корита, вази се влияят от температурата , като сравнително лесно се нагряват и охлаждат. Керамичните съдове, когато са без глазура пропускат въздуха до корените и улесняват дишането им. Пластмасовите съдове са удобни, леки, трайни и евтини. В тях почвеният субстрат изсъхва по-бавно но и те бързо се нагряват от слънцето. При отглеждане на розите в съдове трябва та се има впедвид факта, че тези растения са студоустоичиви и могат да останат навът през зимата без да измръзнат. По рискови за тях са горещите летни дни, когато при прекомерно нагряване на съда, в кйто са засадени е възможно „опичане” на корените и неблагоприятни последици за растението. Това налага засенчване на съдовете и редовно поливане.

ГАУРА РОЗОВА

Гаура е тревисто растение с ефектни розови цветове и много продължителен период на цъфтеж - практически през цялото лято и началото на есента. Слабо популярно, но много ефектно и напълно зимоустойчиво за България растение. Използвайте в алпинеума, като единичен акцент или в саксии и кашпи.
Гаура е тревисто растение с ефектни розови цветове и много продължителен период на цъфтеж - практически през цялото лято и началото на есента. Слабо популярно, но много ефектно и напълно зимоустойчиво за България растение, което произхожда от Северна Америка. Образува гъста туфа с остри обаграни в червено листа, между които на тънки стебла се появяват множество розови цветчета, подобни на пеперуди. Обича добре дренирана, богатa почва и е много издръжлива на засушаване. Издържа без каквито и да е проблеми и най-големите летни горещини. Презимува успешно у нас при температури до -22°C, но за да нямате проблеми му осигурете добре дренирана почва . В по-топли климатични пояси листата му остават вечнозелени през цялата година. У нас те опадват изцяло при температури под нулата през зимата, но рано напролет веднага избиват отново от коренището.

Използвайте в алпинеума, като единичен акцент или в саксии и кашпи.

 

 

 

Това са една група растения, които живеят по брега на водоемите или в плитчините, като коренищата им са потопени във водата. Повечето от тези видове в началото на вегетационния период развиват подводни листа, а по-късно израстват и надводните листа и цветоносни стъбла. Ценното при тях е, че са бързо растящи, като някои от тях стават високи. От тук следва, че тези растения имат способността бързо да изтеглят голямо количество хранителни вещества разтворени във водата. Тези растенияработят като мощни пречиствателни станции и усвояват разтворените във водата соли на азота, фосфора и калия и тежките метали. Има много голям брой растителни видове, които принадлежат към тази група. Тук ще се спрем не само на местните видове, но и на някои екзотични крайбрежни растения, които се отглеждат у нас най-вече заради декоративните си качества. Повечето от тях не са инвазивни за условията на България или не са достатъчно студоустойчиви и се нуждаят от допълнителна зимна защита. Ясно е, че те не биха могли да оцелеят самостоятелно в България. Между тях няма такива които биха представлявали заплаха за местната крайбрежна флора. Към тази група спадат:1. Acorus calamus - Блатен аир, Акорус. Сем. Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Растение на плитките води, срещащо се в цялото Северно полукълбо - от Северна Америка до Далечния изток. В България, а и в цяла Европа е натурализирано, като първо е донесено от Истанбул още през 16 век. Среща се рядко у нас и е защитено растение. Като филтриращо и аериращо водата растение, акорусът е важен компонент в създаването на устойчива водна екосистема. Зимоустойчив.2. Acorus gramineus: - Треволистен блатен аир. Сем. Araceae
Представлява многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище от сем. Змиярникови. Този акорус е доста по-дребен от обикновения блатен аир, формира компактна туфа от тесни линейни листа, дълги 20-30 см. Достига височина и ширина до 30 см. Този акорус може да бъде използван в миниатюрни водоеми, а също и в съчетание с други крайбрежни и влаголюбиви ниски растения - калта, астилбе и пр.

3. Alisma plantago-aquatica - Ализма, Лаваница, Жаблек. Сем. Alismataceae
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Листата са широколинейни, разположени в приосновна розетка, на сравнително дълги дръжки, плътни и изправени. Цветчетата са дребни, разположени в рехави метлици. Растението е повсеместно разпространено в нашата страна - в плитки блата, езера, отводнителни канали, реки. Също така е разпространено в цяла Европа и Азия. Напълно зимоустойчиво. Достига височина до 60-70 см по време на цъфтеж, ширина 30-40 см.

4. Butomus umbelatus - Бутомус, Водолюб. Сем. Butomaceae
Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Листата са дълги до 1 м, линейни, в основата си триръбести. Цветовете са многобройни, събрани в съцветие, на дълга дръжка. Растението е разпространено в цяла България, а също и в Евразия от субтропиците до тундрата. Среща се във бавно течащи и застояли води - канали, покрай езера, блата или дори мочурливи ливади. Развива се на дълбочина от 0.1 до 1м. Зимоустойчиво растение. Достига височина 1 м, ширина 30-40 см. Отглежда се по периферията на водоеми, на дълбочина от 10-15 см, а може и на много влажно място. 

5. Calla palustris – Кала, блатна кала, блатен арум. Сем. Araceae
На външен вид това растение бегло наподобява широко разпространената като стайна и оранжерийна култура кала (Richardia aethyopica), но е по-студоустойчиво от нея. Естествено е разпространено в почти цяла Северна Америка и в Евразия. Типично растение на горските блата, но се среща и в торфени блата на открито. Развива пълзящо коренище, от което израстват едри сърцевидни листа и бели съцветия. Може да се използва за оформяне крайбрежията на водоеми със стоящи и течащи води, на слънчеви или сенчести места. Лесно се размножава със семена или разделяне на коренището. За условията на България бихме препоръчали да се сади на дълбочина 30 - 40 см под водата, за да му се гарантира успешно презимуване.

6. Caltha palustris – Блатняк. Сем. Ranunculaceae. Тревисто многогодишно растение с едри копитовидни листа. Разпространено е в цялото северно полукълбо. В България е естествено разпространено край планинските и високопланинските ручеи. В Европа се култивира отдавна като декоративно растение. Съществуват сортове с кичести цветове.

7. Eleocharis acicularis- Елеохарис игловиден. Семейството е Cyperaceae. 
Листата и стъблата на този вид са високи 7 – 8 см. Наподобява трева и има способността да образува обраствания подобни на ливади, както под водата, така и по брега. Среща се у нас, както и в почти цяла Европа. Отлично почвоукрепващо растение. Може да се използва за “затревяване“ на брегове с колебаещо се водно ниво. Когато се развива под водата изпълнява роля и на растение- аератор. Има интензивна фотосинтеза и поглъща големи количества въглероден двуокис, както когато е под водата, така и на сушата. Цени се от акваристите защото образува подводни “ливади”.

8. Equisetum hiemale - хвощ, зимуващ хвощ. Сем. Equisetaceae. Тревисто растение с височина до 100 см. Има подземно коренище и стърчащи от него нагоре зелени прешленести стъбла. Листата са редуцирани до малки люспи прилепени във прешлените на стъблата. Разпространен е в цялото северно полукълбо. За условията на България е напълно зимоустойчив. Среща се в горски блата, заливаеми ливади и заливаеми храсталачни съобщества, а също и покрай бреговете на реки, върху пясъчни наноси.

Гореизброените видове са една малка част от крайбрежните растения, които могат да вземат участие в оформяне на крайбрежието на езерцето. Всъщност те са доста повече. Ето още видове, които можете да използвате:
9. Ириси – има доста водни ириси: Iris pseudoacorus (местен блатен ирис), Iris sibirica(също местен вид с доста градински култивари), Iris ensata (японски воден ирис с богата градинска селекция), Iris versicolor (американски воден ирис).
10. Езерен камъш – Scirpus lacustris. Oсобено красив е вариететът Sc.lacustris var.Zebrinus.
11. Воден зюмбюл, понтедерия – Pontederia cordata – много красиво крайбрежно растение, което цъфти почти цялото лято.
12. Папур – могат да се използват всички местни папури – Thypha latifolia, Thypha angustifolia, Thypha laxmanii, а за по-малки водоеми е подходящ интродуцирания Thypha minima (малък папур).
13. Стрелолист – Sagitaria latifolia – натурализиран у нас и Европа североамерикански вид с красива листна маса и красив цъфтеж.
14. Декоративни треви - Juncus effusus Spiralis, Juncus filiformis, Glyceria maxima Variegata, Spartina pectinata Albomarginata, Phalaris arundinacea Picta и др.
Крайбрежните растения се засаждат направо в крайбрежната ивица на водоема. Ако дъното на водоема е направено с мушама и няма почвен слой, крайбрежните растениясе засаждат в саксии и се потапят заедно с тях. Не е необходимо да се използва плодородна почва за саксиите, защото хранителните вещества ще се отмият и отидат във водата. За предпочитане е да се сади в талог (наносна почва) или пясък, а хранителни вещества да се подават със специален бавноотдаващ тор за водни растения (– особено подходящ е тор “осмокот). Растенията запълват обема на саксията доста бързо. Необходимо е всяка пролет да се вадят, коренището да се раздели и да се презасадят наново, с добавяне на тор. В противен случай губят декоративност, а цветовете и листата издребняват.