Articles - Thumbnails

  • Август е един от най-критичните периоди за градината. Всяка пропусната или закъсняла поливка сега може да...

  • Тук е средата на лятото - юли, върхът на слънчевите и горещи дни, в които царят едногодишни цветя. В цъфтеж са...

  • Драцената е едно от листнодекоративните растения присъстващи в почти всеки дом поради лесното си...

  •   ДраценаОписание: Повечето видове Драцена наподобяват палми, но нямат нищо общо с тях. Драцена...


Да отгледаме маслиново дръвче вкъщи
Малиновото дръвче е предизвикателство за любителите на екзотичните растения. То има определени изисквания както към температурата, така и към начина на отглеждане.

Всеки, който е посетил южната ни съседка Гърция, е забелязал, че във всеки двор има поне по едно дръвче. Маслиновата клонка е символът на мира. В Библията пък маслиновото дръвче е символ на възраждането. Често именно тези вярвания подтикват хората да си отглеждат маслина у дома.

Маслината обикновено се отглежда като декоративно растение. През зимата особено в нашите условия за растението е препоръчително да стои на остъклената тераса.Маслина
Маслината (Olea europaea) произхожда от тропическите и централни части на Азия. Тя е известна на хората от повече от 4000 години и се използва за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Представлява вечнозелено дърво, което достига височина в природата до 50 м. В зелената градина е много привлекателно със своите листа със сив налеп. Много ценно е качеството на маслините, което им позволява да се възстановят бързо, дори и да се отреже стволът им до земята. Цветовете са ароматни, бели, с кремав оттенък.
Маслината е много засухоустойчиво растение. Тя може да понесе продължителни сухи периоди и при напояването това трябва да се има предвид. Напоява се не често, но обилно. До следващото напояване почвата трябва да изсъхне. Най-добре е да се използва капково напояване.
Растението може да се тори. От декември до края на януари то е в покой, но след това може да се започне внасянето през 15 дни на слабо концентрирани торове и постепенно да се достигне пълната им концентрация. Дървото се отнася добре към торове с високо съдържание на азот. Това води до по-ранно залагане на цветни пъпки.На дървото има два вида цветове: съвършеният цвят, който съдържа както мъжките, така и женските части, и мъжки цветове само с тичинки. При наличието на 2 и повече дървото може да опраши кръстосано, което ще доведе до увеличаването на реколтата. Но получаването на плодове с високо качество и голямо количество се случват само при наличието на сорт-опрашител. Плодът е зелен с костилка, който след пълното си узряване променя цвета си в тъмен или черен. Формата му е кръгла или овална, издължена. От момента на опрашването до достигането на характерния размер на плодовете трябва да минат 90-100 дни.
Маслината се нуждае от продължителен топъл период за пълното узряване на плодовете. Затова през пролетта маслиновото дърво трябва да се държи в оранжерия до настъпването на горещите дни и топлите нощи. Маслините обичат слънцето. Затова трябва да се поставят на топло, слънчево място, където ще се чувстват прекрасно. Цъфтежът им започва през май-юни, когато температурата е по-висока от 18ºС. Маслини могат да се отглеждат навън на места, където зимните температури не падат под -10ºС. При минус 12-17ºС ще замръзнат клонките, а при минус 20-21ºС дървото загива напълно.
Маслините се пресаждат до четвъртата си година ежегодно. След това се прави пресаждане веднъж на 3 години или се изважда горния почвен слой в саксията и се подменя с нов.
Маслината расте практически във всякаква въздухо- и влагопроницаема почва с реакция до рН 8,5. В субстрата трябва да се добавят парчета наситнени дървени въглища.

Маслиновото насаждение се развива бавно. Важен елемент от отглеждането му е търпението. Плодове дават само старите растения. Те са зелени в началото, а после стават лъскави и черни.

Маслиновото дръвче може да се отгледа от костилка. За целта тя се поставя за едно денонощие във вода, след което се посажда в малка саксийка в смес от пясък и почва. Новото растение трябва да се появи около 3 месеца след това.

По-често маслината се размножава чрез отделяне на стъблени резници. Това се прави през лятото. Най-добрата почва за него е кисело-алкалната. Ако е обогатена с витамини и минерали, дръвчето ще има повече листа.

Растението се тори веднъж месечно през пролетта и лятото с тор с високо съдържание на азот. Пресаждане се предприема веднъж на три години през пролетта. Също така всека пролет коронката на дръвчето може да се подрязва и оформя.

Поливането е важно за правилното развитие на маслиновото дръвче. През пролетта и лятото трябва да се полива редовно, като първо се изчака почвата леко да засъхне. Есента поливанията постепенно се намаляват, а през зимата почвата трябва да е суха през повечето време.

Тъй като маслиновото дръвче идва от Средиземноморието, където времето е по-сухо и горещо, то се нуждае от много светлина и топъл климат. Все пак е добре слънцето да не до напича директно през целия ден. Зимата температурата трябва да е не по-малко от 0 градуса.

Маслиновите дръвчета са силни и не се поддават на болести. Сред опасните вредители за тях обаче, са щитоносните и листни въшки.

Родът Actinidia се състои от 25 вида, произхождащи от Азия. Actinidia kolomikta е един от тези видове, с родина Китай и Япония. Този вид актинидия се нарича Арктическо киви. Сорта Ева "е вариация на женските представители на вида. Тази енергична лоза може да достигне височина 6 м и ширина 5 м. Тя изисква силна поддържаща структура, така че клоните да не се счупят. Листата са с декоративни, зелено оцветени в бяло и розово. От втората година на засаждането, клонките от предходната година цъфтят през май с благоуханни цветове, кремаво-бели и розови.Плододава през септември с яйцевидни плодове с разера на едро грозде. Не се наблюдават вредители или болести. Плодовете са с тънка кожица, сладки и ароматни, този сорт наподобява аромат на киви и череша.Реколта през септември. Запазване на плодовете на хладно и проветриво място. Потребление до ноемрви , декември. Едно мъжко растение може да опрашва до 8 женски.

РЕЗИТБА

Коментари за периода на размера: Премахвате клонките които са плододавали и оставяте клонките формирани през последната година (те ще плододават). Намалете вторичните стъбла на 2/3 ти от дължината им. Отстранете също извитите клонкии мъртвата дървесина. Бъдете внимателни, твърде късната резитба причинява псилно сокотечение, което влияе върху добрия растеж. За подмладяване на стари актинидии е по-добре да се отрежат клонките до най долните разклонения
ЗАСАЖДАНЕ
Период на засаждане: От септември до декември, от март до юни, но може и да се сади в горещите месеци.
Коментари за периода на засаждане: Когато са в контейнери, растението може да бъде засадено през цялата година. Най-добрият период на засаждане обаче остава есента, от септември до декември. Изкопайте много по-голяма дупка от кореновата бала на кореновата система. Подрежете кореновата бала леко с остър инструмент, за да подобрите рътенето на корена. Овлажнявайте корените преди да ги заровите. Поставете храста в дупката, без да го заравяте прекалено много. Покрийте с пръст и редовно поливайте. Добре почистете почвата от плевели наоколо.
ГРИЖИ И ПОДДРЪЖКА
Поливане: Водата да изобилства от април до юли, по-малко през август и септември, така че плодът след това ще има по сладък вкус.
Торене: торете с органична тор или осмокот топ дрес

Формиране на лозата за асмовидно отглежданеЕдна от най-трудните техники за любителите лозари при асмовидно отглеждане на лози е формирането. Този процес протича в период от 3 до 4 години в зависимост от площта, която е определена за лозата. Обикновено асмовидните лози се формират само с едно стъбло, което в повечето случаи има дължина 2,5-3 метра. Не се препоръчва оставянето на две и повече стъбла на една лоза. Формирането на стъблото трябва да започне при наличието на силно развита и дебела пръчка, която към върха на стъблото е с диаметър 1-1,5 см. При засаждане на лозичката (както посочихме) се реже на чеп с 2 очи (пъпки). На втората година горната пръчка се премахва през стария чеп, а долната се реже отново на чеп с две очи. След развитието на леторастите се извършва филизене, при което се оставя само един от най-добре разположените. Този леторасъл се привързва върху подпорен кол, а развилите се по него колтуци през годината се отстраняват. По този начин оставеният леторасъл има възможност да се развие силно, да остане прав, като в края на есента достигне над 3 метра дължина. Понякога при определени условия вместо един може да се оставят два леторасъла, от които единият служи за резерва. Ако оставените леторасли не са развити добре, на третата година лозичката отново се реже на чеп с 2 очи. Такава резитба се прави и през следващите години дотогава, докато оставените леторасли достигнат необходимата дебелина и дължина, за да се оформи здраво стъбло. Не е добре стъблото да се формира от къси и тънки леторасли, които да се удължават през следващите години. Силно развитата пръчка, получена след третата година, се изрязва на 5 до 7 очи на височина на хоризонталната част на скелетната конструкция. При оставени две пръчки по-слабата от тях се отстранява до основата. Върхът на оставената пръчка се извива и се привързва върху скелетната конструкция. След развитието на очите всички леторасли по вертикалната част на пръчката (стъблото) се отстраняват (филизят), а летораслите по хоризонталната част се прореждат през един, като крайният се запазва, за да послужи за удължаване на кордона на следващата година. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а удължителят се реже на 6-7 очи. Когато очите на удължителя се развият, летораслите също се прореждат през един, но ако е необходимо, се удължава кордонът, крайният отвод се оставя. Тази резитба продължава всяка година, докато кордонът достигне до края на скелетната конструкция (виж фигурата). По такъв начин на лозата се формира само един кордон, а по него на разстояние 25-30 см се формират рамената, върху които при резитбата се осигуряват плодните звена, чеп с по 2 очи или смесено плодно звено - чепове с по 2 очи и плодна пръчка с 10-12 очи или стрелка с 5-6 очи. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда и те трябва да покрият по-голяма площ от конструкцията, на тях се формират по 2 и повече кордона. При слаборастящи лози вместо кордони на върха на стъблото се формира главинка с 1-2 рамена и на тях при резитбата се оставят плодните звена чепове с две очи и плодни пръчки с 10-12 очи от типа Гюйо.

Червеният Касис или червено френско грозде е плодно растение - невисок храст, който достига около метър и половина на височина. Листата му са широки и силно нарязани.Ако стрием между пръстите си листенца от касис, те издават силна, специфична миризма. Плодът е сладко-кисел и притежава същата миризма, каквато и листата. Узрява в периода Юли-Август. Касисът е студоустойчив и вирее добре на слънце, но успешно расте и на полусянка.

Касисът е най-богат на витамини измежду всички останали плодове. Той е 4-5 пъти по-богат на витамини от лимона и ягодата, 10 пъти - от ябълката, 20 пъти - от вишната, 100 пъти - от гроздето. Съдържа най-много витамин С, който улеснява храносмилането. От плодовете на касиса се приготвят сокове, сиропи, компоти и вино.

 


В ягодовите плодове се съчетават благоприятно захари, киселини, витамини, пектин, микро- и макроелементи. Освен като ценна храна те се използват успешно за лечение на някои заболявания на черния дроб, бъбреците, пикочния мехур. Оказват благоприятно влияние и върху дейността на жлезите с вътрешна секреция, нервната система и т.н. Отглеждането на ягодата в култивационни съоръжения и замразяването на плодовете позволяват почти целогодишното им предлагане на пазара. Освен за консумация в прясно състояние ягодовите плодове са подходящи за замразяване и преработка в компоти, конфитюри, мармалади, желета и др.

Ягодата може да се отглежда в цялата страна при осигурено напояване. Най-подходящи са равнинните места с наклон, не по-голям от 5%, с добре дренирана почва, защитени от силни зимни или горещи сухи ветрове. Ягодата разполага основната маса на своята коренова система на дълбочина от 10 cm до 30 cm. За да се създадат възможно най-благоприятни условия за проникване на въздуха и за запазване на влагата, почвата се обработва дълбоко, но така, че орният хранителен пласт, заедно с торовете, да се отложи в зоната за масово разпространение на кореновата система. Затова се извършва дълбока оран на 30–35 cm.Количеството на торовете при предпосадъчно торене се определя в зависимост от запасеността на почвата и очакваните добиви. След дълбоката оран се внасят 4–5 тона на декар прегорял оборски тор и около 20 kg фосфор. Следва да се извършат необходимите операции за постигане на рохкав почвен слой.

При мулчиране на почвата с черно полиетиленово платно се извършва предпосадъчно торене с 8 kg /дка азот. На почвената повърхност се оформят издигнати лехи с помощта на специални машини, а за по-малки площи – ръчно. Едновременно с оформянето на лехите се разстила полиетиленовото платно, предварително перфорирано под формата на двуредни ленти. Разстоянието между две съседни ленти е 100–120 cm, между редовете на лентата – 35 cm, а между растенията в реда 20 cm. Във всеки отвор на лентата се засажда по едно растение. Най-благоприятният срок за създаване на мулчирани с полиетиленово фолио ягодови насаждения със съхраняван в хладилника разсад е от началото на април до средата на май.

Наред с тази технология на отглеждане на ягоди, се прилага и отглеждане в немулчирана повърхност. Засаждането по този начин става както през пролетта (най-добре със съхраняван в хладилник разсад), така и през есента – септември-октомври. При пролетното засаждане на съхраняван в хладилник разсад още през същата година могат да се получат до 650 kg плодове от декар и така напълно да се покрият направените разходи по създаване на насажденията.За засаждане се използва добре вкоренен разсад, на който леко се подрязва връхната част на корените. Растенията се засаждат на дълбочина, на каквато са били в маточното насаждение, почвата около тях се притъпква добре и се поливат обилно. Когато не се използва полиетиленово платно за мулчиране, те се засаждат едноредово на разстояние 70–80 cm между редовете, а вътре в реда – на 20–25 cm. На декар се засаждат около 6000 до 10 000 растения.

Малките размери и голямата пластичност на ягодовите растения позволяват отглеждането им в култивационни съоръжения, където се осъществява извънсезонно производство на плодове. Използват се различни култивационни съоръжения: полиетиленови тунели и оранжерии със или без допълнително отопление и отоплявани оранжерии. Тунелите може да са малки, средни или големи. При малките и средните полиетиленовото платно се опъва върху дъгообразно извити пръчки, забити в почвата. От северната страна платното се засипва с почва, а от южната се оставя свободно за проветряване през топлите часове на деня. За да не се налага всекидневното му повдигане за проветряване, може да се използва и перфорирано платно. Малките тунели покриват един ред ягодови насаждения или една двуредова лента, а средните –

два реда или две ленти. Покриването се извършва през февруари, а плодовете узряват около 15 дни преди отглежданите на открито.Големите тунели-оранжерии могат да бъдат подвижни или неподвижни. Подвижните са с височина 2–2,5 m и широчина 6–7 m, която позволява засаждане на 8–10 реда или на 6 двуредни ленти. Покрити са с единично или двупластово полиетиленово платно. Двупластовото осигурява по-добра защита на растенията при рязка промяна на температурата. При отглеждане в неотопляеми тунели-оранжерии се прилага лятно засаждане на добре подготвен разсад. Покриването на ягодите се извършва през февруари, а проветряването става чрез повдигане на страничните рамки или на платното отстрани. При големи студове могат да се използват и отоплителни уреди. Узряването на плодовете се ускорява почти с 1 месец.

Отопляемите оранжерии могат да бъдат масивни (такива, каквито се използват за отглеждане на зеленчуци) или леки – покрити с полиетиленово фолио. Подвижните са изградени от рамки, като покривите са дъгообразни както при големите тунели. Площта, която покриват, е от 2 до 7 декара. Основната им конструкция позволява използването на малки трактори за обработка на почвата. При необходимост могат да се отопляват.

За засаждане в големите подвижни оранжерии се предпочитат млади розетки от едногодишни растения, които се пикират през май-юни в торови саксийки на открито и се внасят в оранжериите в края на ноември и началото на декември. При отглеждането на ягодите в култивационни съоръжения особено важно е доброто проветряване и достъпът на пчели по време на цъфтежа. Успешното отглеждане зависи и от правилния избор на подходящ за целта сорт. Подходящи за извънсезонно отглеждане са следните сортове:

 Pocahontas – плодовете са средноголеми, конусовидни до удължено конусовидни (при плодовете от първи порядък с пресечен, леко гребеновиден връх), понякога леко сплескани, с добре изразена шийка и малка, лесно отделяща се чашка. Чашелистчетата са обърнати нагоре. Плодовете са яркочервени, с добре изразен гланц и подходящи за преработка. Плодовото месо е плътно и добре оцветено. Растенията са изправени, жизнени и плодовити