Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 12 Април 2018

Посещения: 2226

Формиране на лозата за асмовидно отглежданеЕдна от най-трудните техники за любителите лозари при асмовидно отглеждане на лози е формирането. Този процес протича в период от 3 до 4 години в зависимост от площта, която е определена за лозата. Обикновено асмовидните лози се формират само с едно стъбло, което в повечето случаи има дължина 2,5-3 метра. Не се препоръчва оставянето на две и повече стъбла на една лоза. Формирането на стъблото трябва да започне при наличието на силно развита и дебела пръчка, която към върха на стъблото е с диаметър 1-1,5 см. При засаждане на лозичката (както посочихме) се реже на чеп с 2 очи (пъпки). На втората година горната пръчка се премахва през стария чеп, а долната се реже отново на чеп с две очи. След развитието на леторастите се извършва филизене, при което се оставя само един от най-добре разположените. Този леторасъл се привързва върху подпорен кол, а развилите се по него колтуци през годината се отстраняват. По този начин оставеният леторасъл има възможност да се развие силно, да остане прав, като в края на есента достигне над 3 метра дължина. Понякога при определени условия вместо един може да се оставят два леторасъла, от които единият служи за резерва. Ако оставените леторасли не са развити добре, на третата година лозичката отново се реже на чеп с 2 очи. Такава резитба се прави и през следващите години дотогава, докато оставените леторасли достигнат необходимата дебелина и дължина, за да се оформи здраво стъбло. Не е добре стъблото да се формира от къси и тънки леторасли, които да се удължават през следващите години. Силно развитата пръчка, получена след третата година, се изрязва на 5 до 7 очи на височина на хоризонталната част на скелетната конструкция. При оставени две пръчки по-слабата от тях се отстранява до основата. Върхът на оставената пръчка се извива и се привързва върху скелетната конструкция. След развитието на очите всички леторасли по вертикалната част на пръчката (стъблото) се отстраняват (филизят), а летораслите по хоризонталната част се прореждат през един, като крайният се запазва, за да послужи за удължаване на кордона на следващата година. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а удължителят се реже на 6-7 очи. Когато очите на удължителя се развият, летораслите също се прореждат през един, но ако е необходимо, се удължава кордонът, крайният отвод се оставя. Тази резитба продължава всяка година, докато кордонът достигне до края на скелетната конструкция (виж фигурата). По такъв начин на лозата се формира само един кордон, а по него на разстояние 25-30 см се формират рамената, върху които при резитбата се осигуряват плодните звена, чеп с по 2 очи или смесено плодно звено - чепове с по 2 очи и плодна пръчка с 10-12 очи или стрелка с 5-6 очи. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда и те трябва да покрият по-голяма площ от конструкцията, на тях се формират по 2 и повече кордона. При слаборастящи лози вместо кордони на върха на стъблото се формира главинка с 1-2 рамена и на тях при резитбата се оставят плодните звена чепове с две очи и плодни пръчки с 10-12 очи от типа Гюйо.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 04 Април 2018

Посещения: 1753

Патентован късен сорт бадем , всички права запазени от Socias i Company y AJ Felipe - Испания

Цъфтеж 20 дни след цъфтежа на прасковите. Толерира силни пролетни мразове.

Бадем патентен сорт: IRTAMB-A23-57.
Произход: сорт, получен от кръстосването на "Lauranne" х "Glorieta", направено през 1994 г. в Mas de Bover (Constanti, Tarragona).
Защитен сорт: права за разпространение на територията на България и производство с платен патент Екзотик Плантс България
Средна жизненост на растеж, средно изправена корона, изключително късен цъфтеж, 17 дни след Ferragnes. Цъфтежа е продължителен и обилен. Препоръчваме кръстосано опрашване, въпреки че сорта е частично самофертилен и на практика не се нуждае от опрашване.
Ядката е сърцевидна с тегло от 1.3 грама, не образува двойни ядки. Сорта е силно перспективен

Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 05 Април 2018

Посещения: 1709

В ягодовите плодове се съчетават благоприятно захари, киселини, витамини, пектин, микро- и макроелементи. Освен като ценна храна те се използват успешно за лечение на някои заболявания на черния дроб, бъбреците, пикочния мехур. Оказват благоприятно влияние и върху дейността на жлезите с вътрешна секреция, нервната система и т.н. Отглеждането на ягодата в култивационни съоръжения и замразяването на плодовете позволяват почти целогодишното им предлагане на пазара. Освен за консумация в прясно състояние ягодовите плодове са подходящи за замразяване и преработка в компоти, конфитюри, мармалади, желета и др.

Ягодата може да се отглежда в цялата страна при осигурено напояване. Най-подходящи са равнинните места с наклон, не по-голям от 5%, с добре дренирана почва, защитени от силни зимни или горещи сухи ветрове. Ягодата разполага основната маса на своята коренова система на дълбочина от 10 cm до 30 cm. За да се създадат възможно най-благоприятни условия за проникване на въздуха и за запазване на влагата, почвата се обработва дълбоко, но така, че орният хранителен пласт, заедно с торовете, да се отложи в зоната за масово разпространение на кореновата система. Затова се извършва дълбока оран на 30–35 cm.Количеството на торовете при предпосадъчно торене се определя в зависимост от запасеността на почвата и очакваните добиви. След дълбоката оран се внасят 4–5 тона на декар прегорял оборски тор и около 20 kg фосфор. Следва да се извършат необходимите операции за постигане на рохкав почвен слой.

При мулчиране на почвата с черно полиетиленово платно се извършва предпосадъчно торене с 8 kg /дка азот. На почвената повърхност се оформят издигнати лехи с помощта на специални машини, а за по-малки площи – ръчно. Едновременно с оформянето на лехите се разстила полиетиленовото платно, предварително перфорирано под формата на двуредни ленти. Разстоянието между две съседни ленти е 100–120 cm, между редовете на лентата – 35 cm, а между растенията в реда 20 cm. Във всеки отвор на лентата се засажда по едно растение. Най-благоприятният срок за създаване на мулчирани с полиетиленово фолио ягодови насаждения със съхраняван в хладилника разсад е от началото на април до средата на май.

Наред с тази технология на отглеждане на ягоди, се прилага и отглеждане в немулчирана повърхност. Засаждането по този начин става както през пролетта (най-добре със съхраняван в хладилник разсад), така и през есента – септември-октомври. При пролетното засаждане на съхраняван в хладилник разсад още през същата година могат да се получат до 650 kg плодове от декар и така напълно да се покрият направените разходи по създаване на насажденията.За засаждане се използва добре вкоренен разсад, на който леко се подрязва връхната част на корените. Растенията се засаждат на дълбочина, на каквато са били в маточното насаждение, почвата около тях се притъпква добре и се поливат обилно. Когато не се използва полиетиленово платно за мулчиране, те се засаждат едноредово на разстояние 70–80 cm между редовете, а вътре в реда – на 20–25 cm. На декар се засаждат около 6000 до 10 000 растения.

Малките размери и голямата пластичност на ягодовите растения позволяват отглеждането им в култивационни съоръжения, където се осъществява извънсезонно производство на плодове. Използват се различни култивационни съоръжения: полиетиленови тунели и оранжерии със или без допълнително отопление и отоплявани оранжерии. Тунелите може да са малки, средни или големи. При малките и средните полиетиленовото платно се опъва върху дъгообразно извити пръчки, забити в почвата. От северната страна платното се засипва с почва, а от южната се оставя свободно за проветряване през топлите часове на деня. За да не се налага всекидневното му повдигане за проветряване, може да се използва и перфорирано платно. Малките тунели покриват един ред ягодови насаждения или една двуредова лента, а средните –

два реда или две ленти. Покриването се извършва през февруари, а плодовете узряват около 15 дни преди отглежданите на открито.Големите тунели-оранжерии могат да бъдат подвижни или неподвижни. Подвижните са с височина 2–2,5 m и широчина 6–7 m, която позволява засаждане на 8–10 реда или на 6 двуредни ленти. Покрити са с единично или двупластово полиетиленово платно. Двупластовото осигурява по-добра защита на растенията при рязка промяна на температурата. При отглеждане в неотопляеми тунели-оранжерии се прилага лятно засаждане на добре подготвен разсад. Покриването на ягодите се извършва през февруари, а проветряването става чрез повдигане на страничните рамки или на платното отстрани. При големи студове могат да се използват и отоплителни уреди. Узряването на плодовете се ускорява почти с 1 месец.

Отопляемите оранжерии могат да бъдат масивни (такива, каквито се използват за отглеждане на зеленчуци) или леки – покрити с полиетиленово фолио. Подвижните са изградени от рамки, като покривите са дъгообразни както при големите тунели. Площта, която покриват, е от 2 до 7 декара. Основната им конструкция позволява използването на малки трактори за обработка на почвата. При необходимост могат да се отопляват.

За засаждане в големите подвижни оранжерии се предпочитат млади розетки от едногодишни растения, които се пикират през май-юни в торови саксийки на открито и се внасят в оранжериите в края на ноември и началото на декември. При отглеждането на ягодите в култивационни съоръжения особено важно е доброто проветряване и достъпът на пчели по време на цъфтежа. Успешното отглеждане зависи и от правилния избор на подходящ за целта сорт. Подходящи за извънсезонно отглеждане са следните сортове:

 Pocahontas – плодовете са средноголеми, конусовидни до удължено конусовидни (при плодовете от първи порядък с пресечен, леко гребеновиден връх), понякога леко сплескани, с добре изразена шийка и малка, лесно отделяща се чашка. Чашелистчетата са обърнати нагоре. Плодовете са яркочервени, с добре изразен гланц и подходящи за преработка. Плодовото месо е плътно и добре оцветено. Растенията са изправени, жизнени и плодовити

Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 26 Март 2018

Посещения: 1851

Един от най-добрите избори, когато става дума за живи плетове. Непретензиозно вечнозелено растение, което понася добре всякакви почви, както и засушаване. Атрактивно с белите си цветове през юни и червените си плодчета през есента и зимата.Един от най-добрите избори, когато става дума за живи плетове. Непретенциозно вечнозелено растение, което понася добре всякакви почви, както и засушаване и расте изключително бързо. Атрактивно с белите си цветове през юни и червените плодчета през есента и зимата. Има бодли по вътрешните клонки. Предпочита места, защитени от зимните ветрове и се избягва използването му в детски зони, заради острите бодли по стъблото. Този подвид все пак има малко по-меки бодли по клонките нов прираст. С редовно подрязване и грижи се превръща в плътна зелена ограда, запазваща гъстотата и свежия си зелен цвят през всички сезони. Подходяща за засаждане и по единично и като групи, но най-вече за изграждане на перфектни живи плетове.