Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 01 Март 2018

Посещения: 1351

Високата боровинка е интересна пруди всичко с много едри, касиви и вкусни плодове, а също така висока и редовна продуктивност. Средният добив от един храст е 3-5 кг, а максималният 7-10 кг. Освен това, храстите се отличават с висока декоративна стойност през цялата година: през пролетта по време на цъфтеж; лятото с узрялите плодове; есен, когато всички листа от зелени се оцветяват в огнено червено. 

Избор на място и подготовка на почвата.
Боровинката е светлолюбива култура. Желателно е да подберете място, където растенията ще се огравят през целия ден от слънцето. Възможно е частично засенчване. При засаждане на боровинковите растения трябва да се избират места, които имат pH на почвата между 4,5 и 5,5. Оптимално е такова място, където преди не е имало културни растения. Подходящи са ливади и пасища, които не са били използване за земеделие. Места, които са много ниско разположени трябва да се избягват или добре да се дренират, тъй като има опастност от задържане на влага. 
При невъзможност да се изпълнят ровове /60-80 см широки/ или дупки /60-60 см/ широки и не по-дълбоки от 40 см. Да се напълнят с кисел материал /борови иглички, натрошени, борови кори, торф, угнили борови стърготини, листа, пясък и др/ в който ще се засадят растенията. Към приготвената смеска може да рпибавите 15-20 гр комбиниран тор NPK.Насипване: На неподходящата почва се правят насипи с височина около 80 см от горепосочения материал и растенията се садят в него. 

Препоръчително е да се направи мулч около розетката на храстите с дебелина 5-7 см, който задържа влагата, подтиска растежа на плевелите и подобрява структурата на почвата. 

Рязането при боровинките се практикува след втората година, като се отстраняват легнали върху земята клони. Чак след четвъртата година може да се направи просветляване на короната.

За опрашването са необходими пчели и други пчелоподобни насекоми. Предлаганите сортове са самоопрашващи се, но вятърът не е достатъчен за опрашването на всички цветове.
Стопаните трябва да знаят, че птиците много харесват плодовете на боровинката и често причиняват значителни щети. Възможно е да изкълват всички плодове още в начално оцветяване. Като предпазна мярка може да се използва защитна мрежа, която да се постави при започнало оцветяване на плодовете. 

Боровинките не само са много вкусни, но са и много полезни. Научно е доказано, че са нискокалоричен плод с изчистващо /антиоксидантно/ действие, подходящи за различни диети. 

Дуке 
1. Растеж: 1,20 – 1,60 м, широк растеж. Изисква силно рязане, иначе е склонен към слаб растеж, бързо застаряване на дървесината. 
2. Време на зреене: от 15 юни
3. Добив: редовно висок, 6-8 кг
4. Плодове:Големи, твърди плодове с хубав светлосин цвят (17 мм), следващите плодове малко по-малки. Много трайно качество на плодовете, равномерно узряване, затова максимум 3 бранета. Добър вкус, който при пълна зрялост става по-слаб. Силно прилепнал прашец. 
5. Други: Цъфти относително късно и е подходящ за райони с често измръзване на цветовете. Както цветовете, така и дървесината са особено студоустойчиви. Изисква добре дренирани, топли почви. Чувствителен е към неподходящ pH.

Блюголд
1. Растеж: 1,60 – 2,00 м, вертикален растеж. Когато е отрупан с плодове, е склонен към огъване встрани и навън, малки изисквания към почвата.
2. Време на зреене: От 28 юни
3. Добив: редовно висок, 8 – 10 кг4. Плодове: 16 мм, светлосини зърна с прашец, със здраво качество, открити, дълги гроздове.
5. Други: Отлична декоративна стойност, хубави зелени листа през лятото, огненочервено оцветяване през есента. Много здрав. 

Елизабет
1. Растеж: 1,60 – 1,80 м. Формата наподобява овощни дървета на шпалир.
2. Време на зреене: от 15 юли
3. Добив: 4-6 кг
4. Плодове: големи, здрави, светлосини зърна (16 мм). Много ароматни. 
5. Други: Добра декоративна стойност.
Elliott
1. Растеж: 1, 50 – 2,10 м
2. Време на зреене: От 6 август
3. Добив: 6- 8 кг
4. Плодове: Малки до средно големи зърна (11 мм). Здраво качество, средно син цвят. При пълна зрялост фин, мек аромат, но преди да са узрели 60% от плодовете е с кисел вкус. 
5. Други: Много висока декоративна стойност, синъо-зелени листа и късен цъфтеж. Много здрав сорт.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 26 Февруари 2018

Посещения: 2079

Кафѐ се нарича варена напитка, приготвяна от изпечените и смлени семена на някои видове кафеено дърво, отглеждани в повече от 70 страни по света.

Суровото кафе на зърна е една от най-важните за международната търговия селскостопански стоки. Кафето има голямо стопанско значение в световен мащаб, като през 2004 година е най-важният селскостопански износен продукт за 12 държави, а през 2005 година е 7-ят по стойност селскостопански износен продукт в света.

Смята се, че тонизиращият ефект на семената на кафееното дърво е открит в Йемен и североизточните части на Етиопия, след което то започва да се отглежда в Арабския свят. Най-старото достоверно сведение за пиене на кафе е от средата на 15 век и се отнася за суфийските общности в Йемен. От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата част от Европа и към Америка.В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което Етиопската православна църква не допуска употребата му за светски цели, забрана, останала в сила до края на 19 век. Кафето е забранено и в Османската империя през 17 век,а по-късно в Европа то е свързвано с политически заговори.Плодовете на кафееното дърво, които съдържат зърната кафе, се добиват от няколко вида малки вечнозелени храсти. Двата най-често отглеждани вида са високо цененият Coffea arabica и Coffea canephora, зърната от който са известни и като робуста. Вторият от тези два вида е устойчив на опустошителната кафеена листна ръжда (Hemileia vastatrix). И двата вида се отглеждат главно в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка. След като узреят плодовете се обират, обработват и изсушават. След това семената се изпичат в различна степен, според търсения вкус, смилат се и се сваряват, за да се получи напитката кафе.

Поради своето съдържание на кофеин кафето действа на хората като стимулант и се е превърнало в една от най-популярните напитки в света. Медицински изследвания дават противоречиви резултати за въздействието на кафето върху здравето, което може да зависи в голяма степен от начина на приготвяне .

Наименованието на кафето в повечето европейски езици произлиза от неговото име на османски турски kahve. Българският термин е кафе (дошъл вероятно под влияние на френската форма café), но се използват и диалектните форми кавѐ, кайвѐ и кахвѐ.

Турското наименование на кафето, от своя страна, е заето от арабското название на кафето قهوة (кахуа). Според повечето арабски лексикографи първоначално тази дума е обозначавала вид вино, впоследствие тя става основа на глагола каия („нямам апетит“ и оттам е започнала да се използва за кафето, за което се е смятало, че притъпява глада. Съществуват и няколко алтернативни етимологии, според които арабската форма има етиопски произход, например, свързвайки я с географската област Кафа.
 Тамошното наименование на растението обаче е bunn.

Разпространението на кафето по света започва през 16-17 век и е съпроводено с множество куриозни факти.

В средата на 16 век предприемчив арабин на име Шемза, родом от Халеб (в Сирия), преплавал морето с голям запас сурови кафеени зърна и засадил първата кафеена градина на брега на Босфора. Начинанието му се увенчало с неочакван успех. Ароматната напитка много се харесала на турците, които с удоволствие започнали да се събират в кафенетата – на ароматно кафе и приятен разговор. Но както в повечето случаи, успехът ражда и врагове. Цялата отоманска столица се разделила на 2 лагера – лагер на горещите привърженици на кафето, възхваляващи чудесните му свойства, и лагер на яростно заклеймяващи го, обосноваващи се с това, че Коранът позволява единствено джамията да бъде сборен пункт на правоверните, а кафето е не друго, а коварен дар на дявола и е забранено от пророка. Всъщност цялата тая полемика била предизвикана от хитрия сириец, който сам забогатявал, поддържайки тази шумотевица и спорове.Султан Сюлейман Великолепни се отнесъл с равнодушие към споровете и вълненията заради кафето. Но неговият приемник Мурад IV бил зле настроен към кафе любителите. Всички кафенета били затворени, а посетителите им ги грозяло смъртно наказание, ако не се съобразяват със заповедите на падишаха. Световната история обаче показва, че гоненията не могат да пресекат и унищожат това, което се харесва на народа. В течение на векове в задните дворове на къщите продължили да съществуват тайно малки кафененца, които събирали на раздумка и ароматно питие поклонниците на кафето.От 18 векгоненията били прекратени. Кафенетата веднага започнали да процъфтяват, придобивайки характер на обществени клубове, където на чашка ароматно кафе и упойващия дим от наргилетата, правоверните обсъждали всякакви въпроси, най-често тези от политиката.

Западна Европа също е превзета от кафето. Но тук нещата се развиват малко по-различно. Дълго време кафето оставало екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна.

Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафеено дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва през 1616 г. щастието се усмихнало на холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Моха. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“. През 1658 г.,предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).Първото публично представяне на кафето във Франция се осъществило през 1664 г., когато на официален обед в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Впоследствие кралят издал указ, с който одобрил харесалата му напитка. Но всъщност откритото появяване на кафето във Франция е няколко години по-късно, през декември 1669 г. Това време е свързано със сложна дипломатическа борба, която водели помежду си Франция и Турция. Сюлейман Мустафа Ага – представителят на турския султан Мехмед IV, бил приет в двореца Сен Жермен ан Ле. До самото си заминаване той черпел гостите си с неизвестна напитка. Дипломатическите контакти не донесли някакъв положителен резултат, но затова пък кафето очаровало французите. Екзотиката на турската кафеена церемония – ярки, пищни и скъпи дрехи, слуги-негри, гореща черна напитка с непривичен вкус и възбуждащ аромат, се преплитала с уханието на тежък и омайно сладък ориенталски парфюм – всичко това поразило въображението и „запалило“ френските аристократи

И само няколко години след това, за разлика от холандците, французите получили шепа качествени зърна кафе, без да крадат, по съвсем честен начин. Тези зърна били подарък за краля на Франция Людовик XIV от султана на Йемен в знак на благодарност, че френският кралски лекар излекувал сериозно заболялото му ухо. И така през 1714 г. било засадено и първото кафеено дърво в парижката ботаническа градина.

Людовик XIV се оказал страстен любител на кафето. Знаейки това и в знак на добра воля, холандската кралица му подарила фиданка кафеено дърво, което било посадено при поникналите вече растения в парника на парижката ботаническа градина. От израсналите фиданки впоследствие били създадени кафеени плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите.

Първите няколко екземпляра кафеени дървета попаднали на о. Мартиника в Карибско море около 1720 г. благодарение на огромните усилия на Габриел де Клие, който първоначално се опитал да убеди парижките власти да му дадат няколко кафеени дръвчета, които да засади на острова.Получил отказ и сам откраднал 3 броя. Според преданието, по пътя му се случили разни случки – опитали се да му откраднат скъпоценната стока, обявили го за холандски шпионин, който нарочно изнася фиданките от Франция, макар че Мартиника си бил френска колония. Водата за пиене започнала да не достига, наложило му се да дели своята дажба вода с фиданките. В крайна сметка до острова все пак достигнало едното от кафеените дръвчета, което за радост, след засаждането успяло и да се прихване. От развилата се кафеена плантация на о. Мартиника впоследствие разнесли кафето из Хаваите и Мексико, и на болшинството острови в Карибско море.

Италия
В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене – „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече – то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони „Магазинче за кафе“. Феновете на кафето издавали и списание – „Il Caffe“, което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала.А според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, изобретили капучиното – може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава – да пият кафето само с мляко, което преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Така нелекият им път към Бога станал даже прекрасен. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.

И понеже светът все върви към усъвършенстване, самоукият механик Джузепе леко изменил технологията на приготвяне, изобретявайки първата „машинка“ за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: „баристас“ – тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана) ... И, мамма миа! – през 1948 г. италианският „баристо“ Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. „кафе под налягане“.МКС еспресо машина (ISSpresso) е първата еспресо кафе машина, конструирана да се използва в космоса и е произведена от Argotec и Lavazza в публично частно партньорство с Италианската космическа агенция. Първото еспресо кафе е изпито от астронавтката Саманта Кристофорети на 3 май 2015 година

Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 28 Февруари 2018

Посещения: 1367

Описание:  Китайският лициум е добре разклонен храст от семейство Картофови. Той е много подобен на отглеждания нашироко у нас и подивял Lycium halimifolium (Lycium barbarum). Kитайският лициум има многобройни тънки, изправени леторасти и тясно елиптични, сивозелени и голи листа. Цветовете се появяват в пазвите на листата, а плодът е оранжева ягода. Има добре развита коренова система. Произхожда от Азия. Използван и тачен в китайската и тибетска народна медицина от дълбока древност до наши дни. Много голяма е популярността му в САЩ, където също е обект на култивиране. Напълно зимоустойчиво растение.
Размер:  Височина и ширина 2.5 - 3 м.
Декоративност:  Притежава декоративност, особено по време на цъфтеж, а също и на плодоносене, когато се отрупва с червени плодове.
Цъфтеж:  Цъфти през юни-август с лилави цветове.
Отглеждане:  Китайският лициум е непретенциозно растение. Вирее на всякакви почви - от бедни и песъкливи до тежки и глинести, от кисели до алкални. Единствено условие за успешното му отглеждане е мястото да е дренирано. Не понася сянка. Отглеждането му с цел ползване на плодовете предполага умерено поливане и торене през вегетацията за получаване на по-качествен и обилен урожай.Използване:  Традиционнта употреба на сродния вид лициум у нас досега е била за живи плетове и борба с ерозията, особено на наклонени терени. Едва в последните години в Европа, а също и у нас лициумът започва да се цени заради ценните си лечебни свойства. Накратко, те са: изключително богатство на плодовете на аминокиселини (18 на брой), микроелементи (21 бр.), витамини (най-вече витамин А и витамин С, но също и много други), полизахариди и т.н. Консумирането на плодовете подобрява имунитета, забавя стареенето, подобрява зрението и цвета на кожата, намалява количеството на липидите в кръвта и подобрява състава и, понижава кръвната захар, въздейства благотворно върху черния дроб и жлъчката, има антиканцерогенен ефект. Плодовете му се консумират пресни (задължително добре узрели, неузрелите съдържат соланин), сушени или замразени. От тях се произвеждат и хранителни добавки. Но най-доброто решение е просто да го имате в двора си.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Плодородни растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 2894

Маслините (Olea) са род бавнорастящи, но дълголетни дървета от семействоМаслинови (Oleaceae), широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Клоните са тънки, но гъсто разположени. Листата на повечето маслини са покрити с восък, който ги предпазва при висока температура.

Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по-конкретно само в някои микро райони са сортовете Агрио (дива – зелена) и Петро (камък – черна). У нас може да вирее единствено в Ивайловградско, Пловдивско – полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, но само на защитени от вятър места. Маслиновите дървета могат да виреят в бедни почви, но издържат до -15°С.

Плододаването започва 3 – 4 година като цветовете се образуват на младите клонки, а самите плодове узряват през есента и зимата. Клоните се подкастрят добре, за да дават повече плод. През 2009 в района на Кърджали са засадени 110 фиданки от студоустойчив испански сорт Арпекина присаден върху гръцка подложка, който издържа температури до -20°С и притежава висока масленост.
Маслините са много горчиви докато са сурови. Tе се подкиселяват като се слагат във вода, която се подменя всеки ден в продължение на месец, за да се изцеди горчивината им. След 1 месец като вече не са горчиви, накисват се в сол и лимон и за няколко дни са готови. Това е един от начините за приготвяне на сурови маслини.