Articles - Thumbnails

Те са толкова вкусни, че няма как да не им отделим нужното внимание. Освен ценни в кухнята, те са и толкова полезни, че е трудно да бъдат изброени всичките им полезни качества. Оказва се обаче, че същото се отнася за листата на дървото. Те са не по-малко ценни от самите плодове и имат способността да лекуват и повлияват положително редица болести и състояния.

Екстрактите от билки са едни от най-ефикасните лекове срещу болести. Защото природата се е погрижила да не оставя нито една болежка без цяр. А най-добрите лекове, се правят у дома!Екстрактите от билки са едни от най-ефикасните лекове срещу болести. Защото природата се е погрижила да не оставя нито една болежка без цяр. А най-добрите лекове, се правят у дома!

Маслиновите листа се смятат за изключително полезни и лековити в редица случаи. Екстрактът от тях съдържа много антиоксиданти, което го прави едно от най-добрите оръжия, противодействащи на стареенето. Всъщност, маслиновите листа съдържат едни от най-мощните антиоксиданти. Провеждани са много изследвания, които установяват, че екстрактът, направен от пресни маслинови листа, има антиоксидантна способност, почти два пъти по-висока от тази на екстракта от зелен чай!

Листата на маслината могат да бъдат използвани и под друга форма. Изсушени и приготвени на чай те са също много полезни. Олеуропеинът в листата има и силни антибактериални свойства. Това означава, че с чаша горещ чай можете да се предпазвате и лекувате от заболявания като например пневмония и туберколоза, причинени от бактерии. Помагат и при инфекции на пикочните пътища и предпазват от инфекции след операция.

Листата са източник и на съединения, които подсилват имунната система, повишават енергията и имат противогъбични свойства. Невероятно е как листата на едно дърво могат да се борят с всички тези заболявания, да понижават кръвното налягане, да регулират нивата на кръвната захар и тези на вредния холестерол. Полезни са дори при малария, артрит, атеросклероза, хепатит, менингит, дифтерит, язви, грип и всякакви възпалителни процеси.

Маслината е южен, топлолюбив овощен вид, но с разширена амплитуда на устойчивост на ниски температурни колебания. Болшинството сортове, разпространени в Средиземноморието, измръзват почти до основата при -12, -15С. Има и сортове, които при кратковременно падане на температурата до -18 и дори до -20С, могат да загубят само клончетата от късния (есенен) растеж, които по това време са все още с неузрели тъкани. У нас се предлагат сортове с частично повишена мразоустойчивост, но трябва да ги закупите от утвърден разсадник.
Не само сортовите качества са решаващи за успешно презимуване в малко по-студени райони на България. Много голяма роля играе начинът на отглеждане.

Мястото, на което ще насадите маслината, трябва да е защитено от северните ветрове. То трябва и да не е директно огрявано от слънцето, особено през зимата. При открит за слънцето участък трябва да се предвиди някакво тъмно покривало, напр. брезент, с което да се покрие дървото още в началото на затопляне след мраз, но без да се завръзва отдолу, т.е. без да се „затваря” плътно.

Маслината е подчертано издръжлива на засушаване, но все пак напояване през лятото е нужно, защото само водата прави органичните и минерални торове достъпни за корените на растението. Добре „охраненото” и умерено напоявано маслиново дърво може да издържи застудяване до 5-6С по-ниско от сортовата й биологична граница. Късно през есента младото дръвче трябва да се обвива с цветно найлоново фолио: през първите 3-4 години – цялото дръвче, а след това – само стъблото. Важно правило: около стъблото се изправят и привързват пръчки или тръби, с които да се оформи „тръба” за въздушна изолация около стъблото. Едва след това върху тях да се обвият каквито и да са подръчни изолационни материали, но без слама или царевичак, защото ще примамят мишки.
Маслината е калцелюбиво растение – почвата трябва да е богата на варовик, а ако е неутрална (рН под 6.5) трябва да се разпръсне и закопае в почвата стара гасена вар - няколко лопати около растението. Без варовита почва маслината измръзва по-лесно и по-дълбоко.

През първите 5 години да не се прави резитба!

Маслината е вечнозелено дълголетно дърво, което расте много бавно. Младата фиданка има гладка сива кора, но с годините стъблото става все по-грапаво. Листата са удължени, сиво-зелени. Цветовете са малки, бели и ароматни. Плодът на маслината е костилков, а формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син.
Взискателна е към температурата. Нуждае се от много слънце - грещо лято и мека зима. Въпреки това е един от най-студоустойчивите субтропични видове.

Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината - издържат до минус 2 градуса.

Има много добра сухоустойчивост. Листата й са със защитно покритие, които позволява да се отглежда в изключително засушливи райони. Въпреки това за да се получават високи добиви, големите насаждения се поливат, както и дръвчетата в любителските градини.

Маслината се нуждае най-много от вода в периодите: от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете до началото на оцветяването им.

Светлолюбиво растение е. Не понася засенчване, затова се засажда на добре огрявано от слънцето място.
Не е претенциозна към почвите, отглежда се и на много бедни почви, като песъчливи, дори каменисти. Най-подходящи са леки, аерирани и водопропускливи, а неподходящи - тежките, глинести, влажни и с високи подпочвени води.
Младото и неплододаващо маслиново дръвче се полива няколко пъти през вегетацията. През есента трябва да се подхрани, като се използва следата ориентировъчна норма на 1 дърво: 200-300 грама суперфосфат и 50-100 грама калий.

През пролетта в началото на вегетацията се внася азотният тор - 200-250 грама.

Щом дръвчето започне да плододава, подхранването се увеличава.

Маслиновото дръвче встъпва в плододаване на 3-ата година след засаждането, а в пълно плододаване е около 10-15-ата година.
Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността.
В първите години се правият леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг. Така короната на дръвчето се оформя по-добре.

По-късно се прави и резитба за плододаване. С нея се цели да се засилят продуктивните клони. Препоръчва се леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета.

Маслините са дълголетни дървета от семейство Маслинови. Те растат изключително бавно и са може би най-старото култивирано дърво на света. През пролетта ароматните бели цветчета на маслините радват с многото си прашец и благоухание, в комбинация с вечнозелените им сиво-зеленикави листа.

Отглеждането на маслини изисква някои основни познания за този процес. На първо място е засаждането. Изберете място, добре огрявано от слънцето. Маслината не понася засенчването. Най-добри са южните, добре огрявани от слънцето склонове.

Почвата за маслинови насаждения не трябва да е тежка, глинеста и влажна с високи подпочвени води. Тя трябва да е лека, водопропусклива и чакълеста или варовита. Преди засаждането избраната площ се наторява с оборска тор, суперфосфат и калии.

Количеството е в зависимост от площта. Прави се дълбока оран или риголване на земята. В нея се изкопават средно големи ями. Ако засажденията ще са повече от едно, то разстоянието между тях трябва да е около 8 метра.

Веднага след садене се поливат обилно. Маслината е дърво, което е пригодено да оцелява на горещ и сух климат. За по-богат добив обаче е препоръчително растенията да се поливат.

Това е най-добре да става от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете, до началото на пигментацията им. При трайно засушаване плодовете се набръчкват. Маслиновите дръвчета, които не плододават, се поливат няколко пъти през годината.

Маслините изискват торене. В началото на есента се подхранват с по 200-300 г суперфосфат и 50-100 г калии на 1 дърво. В началото на вегетационния период се тори и с 200-250 г азотен тор на дърво.

Маслиновите дръвчета започват да плододават след третата година. Плодчетата узряват през есента и зимата. Тогава се завишават и необходимите им торови норми. Пълното плододаване настъпва около 10-15-та година. След беритба се извършва дълбока оран в междуредията.

За по-голям добив се извършва резитба. В първите години тя е лека и се прилага само за отстраняване на счупените клони. Добре е да се отстраняват и зелените, непродуктивни клони.

 

Маслината /Olea europea/е едно от най-старите и най-честото срещаните растения в литературата, спомената дори и в Библията ( гълъб донася маслиново клонче на Ной, за да покаже че потопът е свършил). През годините тя е станала символ на мир, мъдрост, слава, плодородие, сила и чистота.

Маслините (Olea) са род бавно-растящи, но дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae). Тя е вечнозелено дърво със сиво-зелени листа, малки бели ароматни цветове през пролетта, които произвеждат голямо количество прашец. Младото маслиново дърво има гладка сива кора, която с годините става все по-грапава. Плодът на маслината е костилков с месест околоплодник . Формата му е кръгла или овалноудължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син. Костилката е заострено-вретеновидна или със заоблен връх.Масата на плодовото месо съставлява 65-95 % от общото тегло на плода, в зависимост от сорта. Голямата хранителна стойност на маслиновите плодове се дължи на високото съдържание на масло (зехтин)-50-70 % от сухото тегло на плода.

Маслиново дръвче.
Маслината е един от най-студоустойчивите субтропични овощни видове. Въпреки това тя се нуждае от определен климат – горещ през лятото, мека зима и много слънце. Студоустойчивостта и зависи до голяма степен от сорта и възрастта на дървото. Варира от минус 12 до – 18 градуса. Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по-тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината – издържат до – 2 градуса. Зрелите плодове до – минус 3.

Маслината е светлолюбиво растение. Не понася засенчването. Притежава много голяма сухоустойчивост. За да оцелее при горещия и сух климат, маслиновото дърво има малки листа със защитно покритие

Маслиновите дръвчета показват ясно изразено предпочитание към варовити почви – варовикови склонове и скали, в крайбрежните климатични условия. Предпочитат по леки почви, по-бедни на хранителни вещества. Интересен факт – в по-богати на хранителни вещества почви, те са податливи на болести, дават по-малко маслини. Младите маслинови фиданки задължително трябва да се заземяват.

Годжи Бери - азиатско растение от семейство Solanacea.
Goji berry е Добре разклонен храст,който има многобройни тънки,изправени леторасти, достигащ височина и ширина до 2,5-3 метра.
Годжи бери е родственик на картофа,домата,които принадлежат към семейство картофови. Поради изключителните си лечебни и хранителни стойности,богатия червено-оранжев цвят и приятния плътен вкус,китайският,монголският и тибетският народ са отглеждали растение преди около 5 хиляди години. За да се запази плода,той се изсушава до конситенция,близка до тази на стафидата.

СТУДОУСТОЙЧИВО РАСТЕНИЕ ! Може да се отглежда на над 1 000-1 200 метра надморска височина! Непретенциозно растение,което с успех може да се отглежда на всякакъв вид почви-от глинести до песакливи и бедни,на почви с алкална и кисела реакция!
Най-добре се развива на слънчеви места защитени от силните ветрове. Сравнително добре понася силните засушавания.Не понася прекомерното преовлажняване.

Цветовете са бледо лилави с дълги дръжчици,красиви,появяващи се в пазвите на листата по един или няколко.Цъфтежът е през юли и август, продължителен.

Листата са тясно елиптични,сиво-зелени.

Плод - Плодовете са ярко червени до оранжево-червени,овални или продълговати с бъбрековидна форма. Познато е като храната на столетниците,използва като виагра,активно бори раковите клетки и целулита,преждевременното стареене на кожата и редица сериозни заболявания.
Регулира и подобрява работата на имунната система.
Плодовете на Годжи Бери активно участва при борба с диабета,хипертонията, алергичните реакции и астмата.
Консумирайте goji berry ако се чувствате уморени или отпаднали,имате болка в очите или зрението Ви изневерява....
Лиций пречиства организма от токсични вещества.
Годжи Бери е полезна билка за черния дроб,бъбреците,очите,подсилва организма,дава енергия.
Плодовете на Годжи бери съдържат редица жизненоважни микроелементи – фосфор,цинк,калций,желязо,мед,калий,магнезий,натрий и селен,витамини B1,B2,B6,A,E,C.
Според последните проучвания,количествата витамин C в лиция са приблизително 500 пъти повече от тези в Цитрусите. Смята се,че това е плодът с най-високи съдържания на витамин C сред всички познати до момента.
Известно е още като "Плодова Виагра","Търсач на Удоволствия","Склуптор на Целулита","Императорското плодче"
Растението Годжи бери се отглежда много лесно.Растат във всякакъв вид почва (даже и най-бедната). Доста са сухоустойчиви и издържат на сянка,въпреки че на слънце плододават по-обилно.Растенията започват да плододават на втората година след засаждането,а около четвъртата встъпват в пълно плододаване.
Цветовете се появяват рано през лятото,а плодовете се берат до падането на сланите.
Годжи бери се използва освен за добив на плодове и за жив плет и декорация в цветната градина.
Годжи бери може да се консумира директно или след накисване в хладка вода за около 10 минути.Препоръчителната дневна доза на тибетския плод 20-30 грама дневно,преди хранене. Може да се приготви и запарка като 2 супени лъжици лиций се сваряват в 0,5 литра вода.
В китайската медицина ГОДЖИ БЕРИ се използва при:
- Главоболие
- Високо кръвно налягане
- Импотентност,полово безсилие
- Диабет
- Ракови болести
- Преждевременно остаряване
- Недостиг на енергия и кръв
- Слабо зрение и очни заболявания
- Умора,отпадналост
- Висок холестерол в кръвта
- Шум в ушите
- Хроничен хепатит
- Анемия
- Безсъние
- Слаба имунна система
- Бъбречна недостатъчност
- Фригидност,стерилитет
- Сперматорея
- Остеопороза
- Атеросклероза
- Болки в кръста и коленете и др.
Основни елементи съдържащи се в Goji Berry:
Полизахариди – изпълняват редица функции,сред които подобряване структурата на чревния епител,повишаване усвояването на минерали,регулиране нивото на глюкоза в кръвта,понижаване нивото на рH,като по този начин се редуцира риска от рак на дебелото черво,стимулиране дейността на имунната система. Полизахаридите също така имат антиоксидантни свойства и антиейджинг ефект;

Бетакаротин – каротиноид,съдържащ се в храни с оранжево-червен цвят като тиква,моркови,сьомга и годжи бери. Бетакаротинът е основен елемент в синтеза на мастнорастворимия витамин А,който има отношение към нормалното развитие на организма,доброто зрение,клетъчната структура,здравето на костите,зъбите и кожата;

Зеаксантин – каротиноид,който има централно значение като пигмент в ретината;

Витамин С – годжи бери има високо съдържание на витамин С (20 милиграма на 100 грама) – същото съдържание като при портокалите;

Селен – има изявено антиоксидантно действие,а съдържанието му в годжи бери е равно на необходимия дневен прием;

Желязо – желязото участва в много метаболитни процеси,но преди всичко е незаменим градивен елемент на хемоглобина. Недостигът на желязо в организма води до появата на желязо-дефицитна анемия. Смята се,че годжи бери е сред растенията с най-високо съдържание на желязо;

Цинк – годжи бери може да бъде източник на 20% от необходимата дневна доза цинк,който от своя страна участва в синтеза на протеини,ДНК и на повече от 100 ензима. Той е ключов фактор в редица основни клетъчни функции;

Калций – основен градивен материал на зъбите и костите,елемент с многобройни функции,важен за сърдечната дейност,невропроводимоста и респективно мускулната дейност,хормоналната и ензимна обмяна,както и за преноса на вещества през клетъчните мембрани. Годжи бери съдържа между 8-10% от препоръчителната дневна доза калций;

Калий – освен,че е електролит и ензимен ко-фактор,калият,използван като заместител на натрия в хранителния ни режим,може трайно да понижи високото кръвно налягане.