Articles - Thumbnails

Това е храстовидно растение, родом от Мадагаскар, където расте в скалните пукнатини. Той е изключително непретенциозно растение...

Това е храстовидно растение, родом от Мадагаскар, където расте в скалните пукнатини. Той е изключително непретенциозно растение и лесното му отглеждане, в комбинация с красивите му цветове, го правят атрактивен подарък. Ярките му багри ще осве­жат дома ви и ще се впишат чудесно сред коледния интериор. В Китай съществува поверие, че когато растението формира съцветие с осем цвята, това ще донесе щастие в дома. Повярвайте и вие... може би наистина Исусовият венец е цвете на късмета и успеха.

Още щом зърнете цветето, то ще ви плени със своята екзотична красота. Лъскавите листа се разполагат само по нови­те клонки, а след като опадат те разкриват стъбло, покрито с 2-3-сантиметрови бодли. Ако осигурите на това разпростиращо се растение обилно количество слънчеви лъчи, то ще ви дари с пре­красни цветове. Всъщност самите цветове са дребни и разполо­жени на върха на младите клонки в класовидни съцветия. Но привлекателните им прицветници, които формират кичести групи, грабват моментално вниманието. Най-популярни са растенията, цъфтящи с червени и жълти прицветници.

Но след усилената работа на редица селекционери, днес можете да видите това растение обагрено в розово, оранжево, жълто-зелено, бяло и дори изпъстрено с контрастни точки, жилки и петна. Хибридите и сортовете на Исусовия венец вече са толкова про­менени по отношение на изискванията им за отглеждане, че въпреки сукулентната природа на растението, те изискват по-скоро условия, характерни за тропическите листнодекоративни растения. Хибридите са наистина изключително устойчиви расте­ния и могат да издържат на почти всякакви условия, включител­но на сравнително сухи или прекомерно влажни, на температури между 4 и 40° С, полусянка или ярко слънце, както и най-разно­образна почва. При тези жизнени местообитания Исусовият венец ще оцелее със сигурност, но ако искате да го видите в най-добрата му светлина, ще трябва да го отглеждате при по-у-мерени условия. Преди всичко използвайте богат и добре аериран почвен субстрат.

Най-подходяща е комбинацията от равни части градинска почва, листовка и пясък. А ако случайно имате и влакна от кокосов орех, добавянето им към субстрата ще подобри многократно качествата му. По отношение на изискванията към поливането, хибридите на Исусовия венец са много лесно приспособими. Докато почвеният субстрат е добре аериран и дрениран, можете да поливате редовно расте­нието. Трудно е да се каже точно колко вода трябва да сипете в саксията. Но можете да определите това, като поливате леко растението докато не изтече малко вода в паничката на сак­сията. Оставете почвеният субстрат да изсъхне преди следва­щото поливане, иначе почвата може да подгизне и това да при­чини загниване на корените.

Ако водата е твърда и хлорирана, тя оставя бели петна по цветовете и листата, затова оставяйте чешмяната вода да престои една нощ преди да я използвате за поливане. Не мокрете цветовете, тъй като водата, която се задър­жа там, се смесва с нектара, който се отделя в изобилие, и това води до обезцветяване на централната част. Не поддържайте висока влажност в помещението, тъй като водата, попаднала по листата и цветовете, се превръща в благоприятна среда за развитието на гъбни болести (ботритис и брашнеста мана). След като прецъфти подрежете клоните, но задължително изпол­звайте ръкавици, тъй като сокът, който се отделя при резитбата, е токсичен. Внимавайте много да не попадне сок в очите ви.

Получените стъблени резници можете да използвате, за да размножите растението Поставете ги във вода докато пуснат корени или изчакайте сокът , по тях да засъхне и ги боднете направо в почвената смес. Пресаждате растението всяка година с нов субстрат и го подхранвайте през топлите месеци на всеки две - три седмици с течен тор.

Кала – величественото булчинско цвете с респектираща красота всъщност не е толкова капризно за отглеждане и би могло да присъства във всеки дом и градина. Трябва само да знаем как да го засадим и отгледаме. Важно е да се знае, че всъщност съществуват две разновидности на цветето и има съществена разлика при отглеждането им.

Латинското име на Кала е Zantedeschia и видът, който дава големи и трайни цветове е вечнозелен- Zantedeschia Aethiopica , а съществуващите хибриди са с по-дребни цветове – известни като „мини Кали „ и в повечето случаи се отглеждат като стайни и саксийни.

Така наречените „Мини Кали” по правило имат доста по-къси цветове от величествената вечнозелена Zantedeschia Aethiopica и могат да бъдат различни по цвят, а не само бели. При подходяща добре дренирана песъчлива почва и умерено слънчево огряване, цветовете им обаче биха могли да достигнат внушителни размери.

Зокумът, наричан още лян (Nerium oleander), е измежду най-древните одомашнени декоративни растения. Ботаническото му име нериум на гръцки значи влажен и говори за това, че в родината си - Средиземноморието, винаги вирее около вода - реки, морета, езера. Олеандър пък означава отровна маслина - листата му силно напомнят маслинените и всичките му части са наистина отровни. Той е едър вечнозелен храст. При подходящи условия с лекота може да надмине 2,5 метра. Кожестите му листа са тесни и дълги, достигат до 10-15 см. В зависимост от сорта зокумът цъфти от юни до октомври. Тъй като в едно съцветие едновременно има и цветни пъпки, и отворени цветове, и плодове, цъфтежът на всеки храст е много продължителен. Цветовете са в нежни тонове - бели, розови, червени, жълти, медени. В зависимост от сорта биват прости или кичести. Събрани са в сложни съцветия по краищата на клонките. Повечето сортове излъчват много приятен аромат, който обаче за някои хора е прекалено интензивен и предизвиква главоболие. За съжаление някои много красиви сортове са лишени от аромат, но този недостатък се компенсира от прекрасните цветове.

Отглеждане: Като типичен представител на средиземноморската флора олеандърът цъфти и се развива добре само когато расте на слънце. На място, което не се огрява достатъчно, клонките ще се изтеглят, листата ще изгубят блясъка си, цъфтежът ще е беден, а може пъпките и въобще да не се отворят. През лятото зокумът ще се чувства най-добре на балкона или в градината. Щом обаче се зададат първите слани, трябва да приютим зокума на безопасно място.

През лятото олеандърът се полива редовно и с много вода. През зимата, особено когато помещението не се отоплява, се полива рядко и оскъдно. Когато обаче стаята е топла, се полива умерено. В периода на активно развитие - от април до август-септември, чудесно се отразява подхранването с комплексни торове за цъфтящи растения или с разтворен оборски тор.

Младите олеандри се пресаждат всяка година, а по-възрастните - през 2-3 години. Обикновено това се прави през март.Съдовете трябва да са съобразени с размерите на храста. Младите зокуми, посадени в големи саксии, ще страдат, както и едрите, принудени да се свиват в омалелите си обиталища. Когато пораснат толкова, че пресаждането е вече невъзможно, се подменя само горният слой на почвата и се набляга по-сериозно на подхранването. На дъното на саксията се прави добър дренаж. Размножаването на олеандъра става най-лесно с резници. Най-добре е да се отрежат през лятото - между юни и септември.

Светлина: Силно слънце.
Вода: През лятото обилни, през зимата умерени дози.
Подхранване: От април до септември.

Издръжливи растения за летните горещини
Оценка 4.5 от общо 77 гласа
ТАГОВЕ: ЦВЕТЯ ЗА СЛЪНЦЕ
Издръжливи растения за летните горещини
За да запазите градината свежа и пълна с живот през летните жеги, подберете растения, издържащи на високи температури, слънце и засушаване. Природата разбира се е помислила за всичко като ни е дарила с растителни видове, устойчиви на големи и продължителни горещини.

Рудбекия – рудбекия може да се отглежда като стайно и градинско цвете. Цъфти през цялото лято – от юни до септември. Цветчетата й наподобяват тези на маргаритките. Расте на слънчево място и суха до средно влажна песъчливо – глинеста почва. Издържа на високи температури и течение. Много подходяща е за балконски сандъчета.  Градинарство  Озеленяване
Издръжливи растения за летните горещини
Оценка 4.5 от общо 77 гласа
ТАГОВЕ: ЦВЕТЯ ЗА СЛЪНЦЕ
Издръжливи растения за летните горещини
За да запазите градината свежа и пълна с живот през летните жеги, подберете растения, издържащи на високи температури, слънце и засушаване. Природата разбира се е помислила за всичко като ни е дарила с растителни видове, устойчиви на големи и продължителни горещини.

Рудбекия – рудбекия може да се отглежда като стайно и градинско цвете. Цъфти през цялото лято – от юни до септември. Цветчетата й наподобяват тези на маргаритките. Расте на слънчево място и суха до средно влажна песъчливо – глинеста почва. Издържа на високи температури и течение. Много подходяща е за балконски сандъчета.

 

Ирис – издръжливо растение, лесно се приспособява към условията на околната среда. Чувства се добре на ярко слънце и песъчлива почва. Подходящ е за засаждане в цветни групи в градината, край басейна или верандата, в скален кът.

Невен – растението е изключително издръжливо на суша и слънце. Цъфти от края на май до първите слани. Отглежда се лесно дори и на бедна почва.

Алисум – многогодишен зимоустойчив вид, който понася повече от добре горещите летни дни. Цъфти през цялото лято в бяло, жълто и виолетово.

Калифорнийски мак – издържа на жега, засушаване и течение. Привлича пчели и други насекоми. Вирее най – добре в глинеста почва. Цъфти от май до октомври в жълто до оранжево.

Калдаръмче – представлява дребно едногодишно растение, което през цялото лято ни радва с пъстър цъфтеж в бяло, жълто, оранжево, червено, виолетово. Отглежда се лесно, обича слънцето и се нужда е от поливане веднъж на 2 – 3 дни.

Енчец – цъфти в жълто от юли до септември. Достига височина до около 1 метър. Нуждае се от умерено поливане, понася лесно високи темепратури и продължително слънчево греене. Привлича пеперуди и други насекоми.

Хелихризум – силно сухоустойчиво растение, не изисква почти никакви грижи. У нас се отглежда като едногодишно. Цветовете му са идеални за сухи аранжировки и букети, като могат да се съхраяват много дълго време.

Циния – издържа на краткотрайни засушавания. Цветето обича рохкава и пропусклива почва. Нуждае се от редовно наторяване. Цъфти от юни до октмоври.

Лавандула – лавандулата е светлолюбиво храстче, изключително сухоустойчиво. Издръжлива е както на горещина, така и на студ. Предпочита глинеста, каменна, песъчлива почва. Нуждае се от умерено поливане и много слънчево място.

Иберис – представлява малко вечнозелено полухрастче. Декоративна стойност имат както цветовете, така и листната маса. Цъфти през пролетта и лятото с бели цветове. Обича слънцето и не е взискателен към почвата. Подходящ е за цветни бордюри, алпинеуми, скални кътове.

Салвия – отглежда се лесно при всякакви условия, издържа на силно слънце. Предпочита суха глинесто – песъчлива почва.

Турта – представлява едногодишно тревисто растение. Топлолюбиво, сухоустойчиво и невзискателно, то е перфектното цвете за летните горещини. Чувства се добре както на слънчеви места, така и на лека сянка. Размножава се чрез семена.

Гербер – обича преките слънчеви лъчи, но трябва да се пази от течение. Полива се умерено и редовно. Цъфти от май до август в жълто, оранжево, розово и червено.

Банановите растения стават все по – популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината. 
Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове.
Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса.Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина.
Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца.

Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона.

Ако решите да захванете банан от грудка, най – важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.