Articles - Thumbnails

Банановите растения стават все по – популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината. 
Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове.
Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса.Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина.
Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца.

Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона.

Ако решите да захванете банан от грудка, най – важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.

Повече от 500 години след като испанските свещеници внесли в Мексико семена от пшеница, за да правят хляб за католическата си литургия, тези семена могат да донесат спасение за земеделските производители, засегнати от глобалното затопляне.

 

Сега учените кръстосват тези растения с други щамове, разработени от Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата “CIMMYT” в Ел Батан. Целта на учените е да отгледат нови видове пшеница, които могат да се преборят с тежките ефекти от покачването на температурите по света.Учени, работещи из земеделските хълмове около Мексико Сити са открили, че древните сортове пшеница са особено устойчиви на засушаване и топлоустойчиви, имайки по-дълги корени, които смучат вода от по-дълбоко, и капацитет за съхранение на повече хранителни вещества в своите стъбла.

“Това е като слагането на пари в банката – само че не за “черни”, а за сушави дни”, обяснява Матю Рейнолдс от “CYMMIT”. Специалистите по новите сортове семена казват, че са “първата линия” на отбранителния фронт на земеделските производители за борба с изменението на климата. Очаква се планетата ни да се затопли с 1 до 3 градуса през следващите 50 години.

Интензивната суша, заедно с по-интензивните и съвсем непредсказуеми валежи, могат да засегнат реколтата и да доведат недостиг на храна, а оттам и до скок в цените на суровините.

В Мексико дребните фермери са борят с последиците от неблагоприятните метеорологични условия, които, според учените, се утежняват от изменението на климата. Миналата година страната преживя най-ниските си валежи от 68 години насам, а тази година сезонът на ураганите очука царевичните насаждения в близост до границата със САЩ.

56-годишният фермер Сезар Лонгория, който отглежда царевица, казва, че реколтата му е спаднала с 30% поради сушата през 2009 г. След това повече от половината от посевите му в Рейноса са били разрушени от наводненията през юли, когато ураганът Алекс удари Северно Мексико.

Африка

Това растение рядко липсва в цветарниците на онези, които обичат сукулентите. Многогодишното тревисто растение се разделя на два подвида (Avonia и Telephiastrum), които се различават по външния си вид, по грижите, които се полагат за тях, и по начина на размножаване.

Авония

Място:
Тези растения са чувствителни, но през лятото могат да се оставят на слънце. През зимата се нуждаят от температура около 14°С.

Отглеждане и грижи:
Държат се винаги леко влажни и растат в песъкливо—глинеста почва. 

Размножаване:
Извършва се изключително със семена. Семето се образува в цветовете дори ако не се отворятМясто:
Растенията от този вид имат странични листа с власинки, които растат между дебелите листа от стъблото. Растенията от този вид не са толкова чувствителни. Обичат място, огрявано от слънцето, и много чист въздух, както и приятна топлина през лятото. Зимуват при 10°С, но нямат нищо против и по-топли места.

Отглеждане и грижи:
По правило се нуждаят от повече вода в сравнение с авонията. Изсъхването на корена трябва да се избягва. За пресаждане се използва градинска пръст, смесена с пясък. 

Размножаване:
Най-просто е размножаването с коренови резници. След като мястото на разреза изсъхне, можете да ги засадите в леко влажен пясъчен субстрат. За вкореняването е необходима температура на почвата около 18°С.

Съвет:
Анакампсеросът се развива най-добре в пропусклива, песъклива почва.

Хибискус (Hibiscus) е род от около 200 вида, част от семейство Слезови(Malvaceae). Най-разпространените видове от този род са китайската и суданската роза. Повечето растения произлизат от Азия, но някои растат и в Африка в диво състояние. В Индия белият хибискус се използва като лечебно средство, а в централноафриканските страни за производството на сокове. Сирийската роза e национално цвете на Южна Корея, а китайската роза — на Малайзия.

Хибискусът има действие върху високото кръвно налягане, и подпомага енергията в човешкото тяло. Той е често срещан и по хавайските острови, и то пак с лечебни цели, освен това се използва като главна украса на облеклото за местните танци, смятало се е че хибискуса произлиза от рая и така танцьорките омайват мъжете, за да ги привлекат и съблазняват след тов

Описание:  Многогодишно тревисто растение. Образува приземна компактна розетка от тъмнозелени, овално удължени листа. Цветоносите са изправени, много на брой. Цветовете са тип кошничка с бели лигули, тръбестите цветове са жълти. Повсеместно разпространено цвете в Европа и у нас в планинските и предпланинските райони. Това е популярната дива маргаритка, напълно приспособена и зимоустойчива за нашите условия.
Размер:  Височина 50-60 см, ширина 40-50 см.
Декоративност:  Декоративен цъфтеж.
Цъфтеж:  Цъфтежът може да започне още в края на май и да продължи до средата на лятото. Цветовете са бели, до 5 см в диаметър, многобройни. Разцъфтяват едновременно, на еднаква височина.
Отглеждане:  На слънчеви места с умерено поливане. Добре виреят на всякаква градинска почва, не страдат от болести и са дълговечни.
Използване:  В цветни масиви и бордюри, в английски градини, като компонет на цъфтящи поляни и озеленяване на градини с природен ландшафт. Независимо, че става дума за дивата планинска маргаритка, тя е достатъчно красиво и обичано цвете, за да намери място във всяка българска градина.