Детайли

Написана от Super User

Категория: Топлоустойчиви растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 2146

Името на тези красиви цветя идва от бразилската дума petun а тютюн. Селекционират се от почти 150 години. Със селекционирането, което започва след 1825 година, се занимават освен англичаните и известните френски и белгийски селекционери на семена Вилморен и ван Хаут. В Германия върху разширяване на асортимента петунии са работили семепроизводителите Бенари и Хайнеман от Ерфурт. Не всички знаят, че петуниите с кичести цветове се предлагали още през 1849 г., но това е факт. Едва 100 години по-късно японският семепроизводител Сакаса успял да селекционира силно кичести сортове.

Предшественици на модерните градински петунии са белите ароматни Petunia axillaris и розововиолетовите Petunia violacea, едногодишни полухрастовидни, леко лепкави растения. Днес на пазара има многобройни хибриди петуния с едри цветове и височина 25 до 30см. Палитрата на цветовете е широка - от чисто бели през различни розови и червени нюанси до виолетово, като не липсват дори жълти и истински небесносини. Жълтият цвят дълго време бил желана цел за селекционерите, постигната успешно едва неотдавна. Сортове като "Съмър сън", "Рюбан Джаунс" или "Меджик Джауня, "Калифорния гърл" и "Иелоу меджик" цъфтят в най-различни нюанси на жълтото и се предлагат все по-често.

Освен това са известни разновидности с дребни и многобройни цветове с листа на бели звездици или с пурпурни жилки, както и висящи форми Pendula с издънки дълги 80см. Особено устойчиви на дъжд са Petunia Multiflora c дребни цветове и Floribunda F-хибриди.

Петунията цъфти в цялата гама цветове, вкл. вече и в черно, от май до октомври.

Място: За нашите географски ширини, мястото на петунията е в градината или на балкона. Изискването към светлината е едно - много и колкото може повече директно слънце. Като цяло, петунията не понася мокренето и въздушните течения, но напоследък на пазара се предлагат множество сортове, устойчиви на вятър и на дъжд. Много важен фактор за устойчивостта на петунията на вятър е правилното отглеждане и закаляването на младите растения (виж Размножаване).

Грижи: За да отгледате здрави и отрупани с цветове растения, следва да отделяте внимание на петуниите си всеки ден. Също така следва да се взема предвид етапа на развитие - едни са грижите през месец май, съвсем други през юли и август.

Поливането е един от ключовите фактори за всички сортове петуния, независимо дали са каскадни или стоящи. Петунията обича много вода. През месец май поливането може да бъде през ден - два, докато през горещите летни месеци се полива всеки ден. Леко засушаване за петунията няма да е фатално, но по-сериозно такова е твърде вероятно да убие растението. През юли, когато температурите достигат до 35 - 40 градуса, поливането може да бъде дори два пъти на ден - сутрин и вечер. Най-сигурният индикатор за нуждата от поливане е да забодете пръст в почвата. Така ще усетите влажността в дълбочина, защото засъхналият повърхностен слой може да ви заблуди.

По отношение на почвения субстрат, петунията не е от придирчивите. Особено важно е въздухо- и водопропускливостта на почвата да са добри. Добра идея е и да се осигури добър дренаж на саксията или сандъчето за оттичане на излишната вода. Добре е почвата да е хранителна, но след поливането, друг ключов фактор за развитието и обилния цъфтеж на петунията е торенето.

Най-добре е да се тори с всяка поливка. Около месец след като изкарате младите растения на открито, внасянето на тор във водата може да е през поливка и в намалени дози, но след това торете с всяко поливане в обичайните дози. Преди цъфтежа, докато петунията наддава на листна маса, торете с торове с високо съдържание на азот (напр. зелен Кристалон). Непосредствено преди цъфтежа, когато петунията залага пъпките, торете с жълт Кристалон. От момента, в който се появи първия цвят, торете само с тор с високо съдържание на калий (Бял Кристалон или друг тор за цъфтящи растения). Освен торенето, важно е в почвата да се внася и калций. Калцият е основен елемент за здравината на растението и честото пропускане на този ключов елемент е основната грешка при отглеждането на петунията.

Трети много важен фактор за обилно цъфтящи и здрави петунии е редовното отстраняване на прецъфтелите цветове. Освен чисто естетически, това има съществено значение за максималното продължаване на периода на цъфтеж. Смисълът на цвета както при петунията, както и при останалите цветя е да привлекат насекомите, които да опрашат растенията и те да образуват семена. Образувалото семена растение постепенно умира, защото е изпълнило мисията си - да осигури поколение. Ако вие отстранявате прецъфтелите цветове и по този начин пречите на образуването на семена, стимулирате растението да образува нови и нови цветове. Така освен чисто естетическия ефект, вие стимулирате и развитието на вашите петунии, които щедро се отблагодаряват с обилен водопад от цветове. Семената при петунията се образуват много бързо и затова е необходимо прецъфтелите цветове да се премахват ежедневно. На пазара се предлагат каскадни сортове петуния, които са самопочистващи се.

За съжаление, петунията е много податлива на вредители и болести. От вредителите най-често срещана е листната въшка, а от болестите най-разпространена е брашнестата мана. Борбата с болестите и вредителите е четвъртият важен фактор за отглеждането на здрави и красиви петунии. Докато борбата с вредителите може да бъде превантивна или реактивна, то борбата с болестите е изцяло превантивна. Нападнатото от листни въшки растение след третиране се възстановява от нападението, а вредителите - умират. Поразената от брашнеста мана петуния не може да се излекува. Поразените филизи се изрязват и се унищожават. Това се прави и с всички здрави растения около поразеното. Последващо третиране с фунгицидединствено предпазва другите части на поразените растения от заболяване.

Затова би било добре петуниите да се третират с фунгицид профилактично. По този начин вие няма да допуснете развитието на болести, които са основната причина още в началото на юли градината и балкона да останат без петунии.

Размножаване: На пазара се предлага огромно разнообразие от разсади и семена. Цветовите багри са наистина фантастични, разсадите са закалени и готови за обилен цъфтеж. Тук няма да отделяме внимание на предлаганите готови разсади, а на размножаването със семена.

Важно е да се отбележи, че да събирате семена от вашите купени като разсад или отгледани от купени семена растения е почти безсмислено. Много голяма е вероятността от тези семена да се развият растения или без цветове или с цветове, нямащи нищо общо с вашите така желани растения. Това е и смисъла на надписите върху пакетчетата със семена - F1 Хибрид.

Семената на петунията са много малки и в повечето случаи черни или тъмно кафяви. Голямо улеснение са предлаганите на пазара пелетирани семена. Това са семена, които са покрити с вещество, което значително увеличава размера на семето, пречи семената да се групират от статично електричество и ги защитава от болести и вредители (обикновено тези пелетиращи вещества са отровни!). Също така пелетираните семена са оцветени в светли тонове и се виждат добре, което много помага при сеитбата.

За да покълнат, семената на петунията се нуждаят от влага, светлина и топлина. Тези три ключови фактора означават, че за да покълнат семената от петуния, те се поръсват върху повърхността на почвата без да се покриват отгоре, като влажността на въздуха се поддържа висока. За да осигурите тази среда, най-лесно е да използвате работни табли или саксии, опаковани с домакинско фолио. По този начин семената са на светло, влажно и топло. През ден - два махайте домакинското фолио за да осигурите приток на свеж въздух. Също така е добре да опръскате вътрешността на работните табли и саксии, както и почвения субстрат вътре с фунгицид - високата влажност плюс високата температура са идеални условия за загниване на семената и младите растения.

След като се разпукат семената и се появят растенията, можете постепенно да започнете да отвивате съда. Но отвивайте постепенно за да не стресирате пониците (покълналите растения). Също така пулверизирайте за да осигурите оптимална въздушна влажност. Много важно е да се разбере, че понеже семената са на повърхността на почвения субстрат, коренчетата на пониците са на много плитко и всяко засъхване на горния почвен слой е фатално! След седмица - две, когато пониците укрепнат и се вкоренят, засъхване на горния почвен слой не е фатално, стига да има влага в дълбочина.

Разсаждане от общия съд на младите растения се прави когато се появят най-малко две истински листа. Това се прави много внимателно, като е желателно растенията да се пренасят с почвата около тях, за да не се стресират корените. Всяко растение се поставя в отделна транспортна саксии. По този начин когато дойде време да се пренесат на постоянните си места, това ще стане с най-малко стресиране за разсадите. Когато така пресадените в отделни транспортни саксии млади растения укрепнат, може да се започне със закаляването им. Това означава постепенното им привикване с по-ниски температури. Прави се постепенно - първо на остъклен балкон по малко, после за по-дълго време. След това с отваряне на прозореца по малко, след това за повече. Накрая с постепенно изнасяне на открит балкон.

На окончателните им места разсадите се пренасят когато минат опасностите от студове. Това означава в началото на месец май. Ако ще отглеждате петунии в балконски сандъчета, след като пренесете разсадите в тях им осигурете защита за около седмица, преди да ги изнесете навън. Все пак колкото и внимателно да се прави пресаждането, младите растения са стресирани и предразположени към болести. Непременно прочете и статията Как да отгледаме градински и балконски цветя от семена, където техниките са обяснени много по-подробно и с много снимков материал.

Съвет на градинаря: Петуниите се комбинират добре с балконски цветя с дребни цветове, като маргаритки, фелиция, лобелия, синя паричка.

Около края на юли, петуниите се издължават и цветовете оредяват. Това е времето, когато трябва да играят ножиците. Скъсете издължените филизи наполовина. На практика така ще премахнете и малкото останали цветове. Но това ще стимулира нови филизи и нов цъфтеж след около две - три седмици.

При правилно поливане, торене, профилактика срещу вредители и болести, вие ще можете да се наслаждавате на прекрасни петунии до първите слани през октомври.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Топлоустойчиви растения

Публикувана на 20 Февруари 2018

Посещения: 1856

Цветето Кралица на нощта е мечтата на всеки градинар. Освен, че има рядка екзотична красота, то впечатлява с уникални цветове. Вижте как може да си отгледате кралица на нощта в домашни условия.Кралицата на нощта е красиво цвете от семейството на кактусите, но не типичен представител, защото няма острите бодли на класическите кактуси. Латинското й наименование е Salenicereus – кръстена на древногръцката богиня на Луната, затова понякога може да го срещнете и с името Лунен кактус. Причината  за този прякор е, че цветето цъфти нощем, а при изгрев събира цветовете си.Кралицата на нощта цъфти в бяло, кремаво или жълто през юни и юли. Ароматът й се асоциира с този на ванилията. След цъфтеж цветето дава плодове, но при повечето видове, както и при най-популярния от тях (Selenicereus grandilorus) те не са ядливи.През лятото растението изисква обилно поливане, за да се справи с жегите. Зимно време обаче трябва да ограничите дозата до минимум.Кралицата на нощта обича да е на светло и топло място, но без да я излагате на директна слънчева светлина. През зимата е много важно да я държите близо до прозорец и температурата в стаята да не пада под 10 градуса. В противен случай цветето може да загине.Най-подходящата почва за Кралицата на нощта е смес от градинска пръст и пясък. Подхранването на растението се извършва през летния сезон, когато цветето е най-активно. За целта използвайте специална тор за кактуси.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Топлоустойчиви растения

Публикувана на 25 Февруари 2018

Посещения: 1824

Цветове като копринена тафта за скъпи вечерни тоалети в искрящо жълто, оранжево, ярко розово и карминово червено или бяло са отличителният белег на това едногодишно растение. Тученицата расте с ниско полегнали стъбла, които се разпространяват настрани, върху които има кръгли месести листа. От цветовете с големина до 8см, които се отварят само когато грее слънце като златни топчета просветват тичинките. Обикновено се предлагат кръстоски, например „Кичеста великолепна кръстоска", „Обикновена великолепна кръстоска" и "Кръстоска Калипсд".

Период на цъфтене: Юни до август.
Произход: Аржентина, Бразилия, Уругвай.
Месторастене: Слънчево и защитено от дъжд. Понася силна горещина.
Субстрат: Оптимална пръст с пясък, песъчлива градинска пръст.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 15см едно от друго.
Поливане, торене: Поливат се малко и може да се наторяват през 4 седмици.
Други грижи: Няма.
Презимуване: Не е нужно.
Размножаване: Чрез семена през март до май. Възможно е да се засеят направо в балконските сандъчета.
Съвети за оформление: Тученицата се комбинира особено добре с газания и обедно цвете, които се отглеждат при подобни условия.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Топлоустойчиви растения

Публикувана на 20 Февруари 2018

Посещения: 1830

Различните видове от този кактус са широко разпространени в южните щати на САЩ, в Мексико, страните от Централна Америка, Куба и други острови на Карибско море. В природата са неголеми кълбовидни или с обтегната форма, с единични или разклонени стъбла.Кактусът цъфти с множество цветчета, които се разполагат под формата на венче и се появяват непрекъснато през цялото лято. Зимата се държи в прохладни помещения, при температури около 8-10 С. Този вид кактуси са светлолюбиви, но трябва да се пазят от преки слънчеви лъчи. Поливат се при пресъхване на почвата.Не изискват пръскане, но са претенциозни към свежестта на въздуха, в горещите дни трябва да се отварят прозорците. Тъй като миммиларията обича малките, недълбоки саксии, възрастните екземпляри трябва да се пресаждат само ако саксията им е станала очевидно тясна.Размножава се чрез семена и резници.