Детайли

Написана от Super User

Категория: Кореноплодни растения

Публикувана на 20 Май 2018

Посещения: 2496

Касиса (черно френско грозде) има висока биологична стойност на плодовете, които са много търсени и добре платени на световния пазар. Освен високото съдържание на захари, органични киселини, багрилни и пектинови вещества, етерични масла и др., това са едни от най-богатите с витамин С и Р плодове, а също и с други витамини. Те се консумират ограничено в прясно състояние, но се преработват в много и разнообразни продукти. В листата на касиса също се съдържа голямо количество витамин С и други ценни съставки. Изсушени, те се използват за приготвяне на чай, който има лечебни свойства. За разлика от ягодата, малината и къпината плодовете на касиса узряват почти едновременно и това позволява беритбата да се извърши еднократно.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Кореноплодни растения

Публикувана на 02 Март 2018

Посещения: 2109

Описание:  Бодливото цариградско грозде е голям храст, с овласени клонки, във възлите с твърди бодли. Листата са последователни, дланевидни 3 до 5-делни. Цветовете са двуполови. Плодовете са червникави или жълтеникави ягоди, до 2 см в диаметър. В див вид се среща както у нас, така и в почти цяла Европа, Северна Африка и Кавказ. Отглежданите в градините форми са едроплодни култивари. Силно студоустойчиво растение.
Размер:  Височина и ширина до 1.50 -2 м
Декоративност:  Отглежда се заради плодовете.
Цъфтеж:  Цъфтежът е без значение. Плодовете зреят в края на юли-август. Зреенето протича неравномерно, като плодовете могат да останат дълго време на храста, ако не бъдат нападнати от птици.
Отглеждане:  На слънчево място, но понася и леко засенчване. Може да се отглежда на по-плитки и бедни почви. Не понася преовлажняване и високи подпочвени води. При резитбите се отстраняват слабите, а също и много старите клони, с цел подмладяване на растението. При засаждането се поставя 5-6 см по-дълбоко от кореновата шийка. Добре се развива и в планински условия - тогава трябва да се засади на закътано от вятър място. За по-лесно отглеждане и бране може да се качи на телена конструкция.
Използване:  Плодът на цариградското грозде съдържа най-много захари след гроздето от местните плодове. Плодовете му са богати на пектинови вещества и витамини С, В, Р и провитамин А, мед, желязо и фосфор. Плодовете се консумират пресни, замразени и консервирани. От него се получават висококачествени вина. Диетичен продукт, препоръчван за деца и възрастни при нарушения в обмяната на веществата и заболявания на стомашно-ревния тракт, анемия. Спомага за отделяне от организма на тежки метали и радионуклеотиди, действа диуретично. Медоносно растение, което дава много нектар и цветен прашец.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Кореноплодни растения

Публикувана на 18 Март 2018

Посещения: 1960

Разпространение: Каладиумът е тропическо растение, което се среща в много цветови комбинации по поречието на река Амазонка в Южна Америка. Основните цветове са червено, розово, бяло и зелено, като всеки вид каладиум има собствена и уникална комбинация от два или повече от горните цветове.

Някои червени видове:

Frieda Hemple Red Flash Brandywine Postman Joyner Fire Chief Red Frill Lance Wharton
Някои розови видове:

Fannie Munson Rosebud Florida Sweetheart Roselight Pink Beauty Scarlet PimpernellCarolyn Whorton Pink Symphony Pink Gem Miss Muffet 
Някои бели видове:

White Christmas White Wing Candidum Junior Aaron White Queen Jackie SuthersGingerland

Светлина: Най-добре виреят на частична сянка или сянка. Някой видове са устойчиви на слънце и могат да се отглеждат на леко засенчени места.
Температура: Каладиумът трябва да се държи на много топло целогодишно (денем и нощем). Когато короната е оформена, може да се държи и на 20-21С.
Поливане и пулверизиране: Каладиумът обича топлината и влагата и трябва да се полива обилно в периода на растеж като почвата не се оставя да засъхва. Листата се пулверизират сутрин и следобед, но с фина пръскалка, за да не се задържат капки вода по тях, които могат да доведат до петна. Хубаво е саксията да се постави върху камъчета и вода.
Подхранване: Торене на всеки 6 седмици с 6-6-6 тор (около 1 чаена лъжичка на булба) е достатъчно.
Засаждане: Грудките се стартират през февруари или март. Изчистват се от стара пръст и се поставят в легло от торфен мъх и се покриват. Когато се оформят корени се засаждат в неголяма саксия. Върховете на грудките се заравят на около 4-5 см дълбочина. Почвата се приготвя от чимовка, прегорял тор, торф, пясък (1:1:1:1) – добър дренаж. Саксията се поставя на влажно и топло, но не на пряка слънчева светлина. Полива се умерено до появата на първите листа.
Пресаждане: През годината се пресажда при необходимост, ако се появят коренчета в дренажните отвори на саксията.
Размножаване: С разделяне на грудките, след като са започнали да растат напролет.
Съхранение на грудките:
• I начин: Каладиумът има ясно изразен период на покой – от ноември до февруари. Когато наесен листата започнат да съхнат, поливането постепенно се намалява. Грудките се изваждат и се оставят да изсъхнат 7-10 дена. Хубаво е листата сами да опадат, за да може грудката да абсорбира хранителните вещества. Но могат и да се отрежат близо до грудката, без да се наранява самата грудка. Грудките се съхраняват на сухо, топло и проветриво място при температура над 18 ْ С. Могат да се поставят в стар чорапогащник или торбичка от чесън, като се разделят с торф. Периодично трябва да се проверяват за мекост или гниене.
•II начин: Каладиумът има ясно изразен период на покой – от ноември до февруари. Когато наесен листата започнат да съхнат, поливането постепенно се намалява. След като умрат, саксията се поставя на сухо, тъмно и топло място (например под леглото). Не се полива докато грудките са в покой. Може ако пръстта стане прекалено суха, да се пръсне малко с пулверизатор. Напролет саксията се изкарва на светло и започва да се полива умерено докато се покажат първите листенца. След поникване грудките се пресаждат.
Проблеми: • Гниене на грудката, което се причинява от гъбички. Засаждайте само здрави грудки. • Ако по ниските листа се появят светли жълтокафяви или кафяви петна, изрязвайте заразените листа. • Съхненето на краищата на старите листа или свиване на листата може да се дължи на допрял се до тях тор, поливане в горещата част на деня или прекалено малко вода.

Всички части на растението са отровни!

Детайли

Написана от Super User

Категория: Кореноплодни растения

Публикувана на 28 Февруари 2018

Посещения: 1773

Кореноплодните зеленчуци и ядливите грудки са богати източници на витамини, минерали, фибри и редица други ценни хранителни вещества. Корените на растенията са здравословна алтернатива на пресните плодове и зеленчуци през бедния откъм такива зимен сезон.Кореноплодните и грудкови зеленчуци са не само вкусни кулинарни изкушения, но и ефикасни лекарства - неделима част от нетрадиционната медицина.Лук – богат е на сяра и витамин С, укрепва имунната система, помага при настинки и външни рани, стимулира кръвообръщението. Лукът притежава силно диуретично, антисептично, стимулиращо действие.

Кромидът (Allium cepa), наричан още кромид лук или само лук, е двугодишно растение от род Лук, използвано широко в готварството. Основно се използват луковиците на възрастните растения преди началото на зимата. Също се използват листата на младите растения, често наричани пресен лук или зелен лук.

Има характерен силен лют вкус и остра миризма, особено в луковиците. Те се омекотяват при готвене, при което вкусът става сладък. Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност. Използвани по целия свят за кулинарни цели, те имат разнообразни форми и цветове.Лукът се отглежда от семена или от арпаджик – много дребни луковици, получени чрез засяване на семената много нагъсто. Арпаджикът се засажда и отглежда по-лесно, защото не се налага предварително засяване за разсад и разсаждане, но се смята, че луковиците на лука, отгледан от арпаджик, не са толкова трайни. Първата година от семената се формира арпаджик. Засаденият арпаджик на втората година формира едри глави зрял лук. На втората или на третата година се формират цветоносни стъбла със семена.

При някои полулютиви сортове с по-бърз темп на растеж и развитие, е възможно след директна сеитба на семена, в рамките на един вегетационен период да се получат едри луковици. (Пионер, Юбилей 50, Успех 6, Рекорд 2, Пловдивски червен.)[Лукът се продава в прясно, замразено, изсушено или консервирано състояние. Могат да се използват, нарязани ситно или на филийки, в почти всички видове храна, като готвени храни и пресни салати, както и като пикантна гарнитура. Много рядко се яде самостоятелноКогато лукът се реже, клетките му се разпукват. Клетките на лука имат две части – една с ензими, наречени алианази, и една със сулфиди (аминокиселинни сулфоксиди). Ензимите разрушават сулфидите и образуват сулфенови киселини. Сулфеновата киселина е нестабилна и се разпада на летлив газ, наречен сон-пропанетал-S-оксид. Газът се разсейва във въздуха и, ако попадне в очите, реагира с водата и образува слаб разтвор на сярна киселина. Тя дразни нервните окончания в очите и те „лютят“. Реагирайки на дразнението, слъзните жлези отделят сълзи, за да разтворят и отмият дразнителя.

Отделянето на газ може да се предотврати най-добре чрез рязане на лука под течаща вода или под вода, макар че това не е особено практично. Намокрянето на ръцете, лука и ножа преди рязане намалява ефекта, защото част от газа реагира с влагата и не достига до очите. Тази реакция оставя аромат, който може да се отстрани с лимон. Дишането изключително през устата по време на рязане на лук също помага. Острият нож ще разпука по-малко клетки и дразнението на очите ще е по-слабо. Охладеният лук (държан известно време в хладилник) дразни очите по-малко от лука, държан при стайна температура, тъй като по-ниската температура забавя действието на ензимите и дифузията на газа. Някои хора „замразяват“ ножа във фризер за около 2 минути преди рязане на лук, за да предотвратят сълзите.

Различните видове лук отделят различни количества сулфенови киселини и дразненето, което предизвикват, е различно.Рязането под включен аспиратор почти напълно премахва ефекта на дразнение.