Articles - Thumbnails

Исусовият венец (Euphorbia milii) е невзискателно, сукулентно растение. Произхожда от остров Мадагаскар, където вирее в пукнатините на гранитните скални образувания. В естенствена среда, височината на трънливото му стъбло превишава един метър. Тя е недостижима при условията на стайно отглеждане. Дори при оптимални условия, ръстът на декоративния бодливко не превишава 50-60 см.

Листата са елиптични, с овален или леко заострен връх, а цветът им е наситено зелен. Те израстват единствено по младите клонки и имат кратък живот. В края на зимата по връхчетата на новите разклонения се появяват цветовете, събрани в класовидни съцветия. Те са изключително дребни и невзрачни, поради което много често се бъркат с атрактивните прицветници, обагрени най-често в червено, жълто, жълто-зелено, розово, бяло и оранжево. При някои нови хибриди прицветниците са изпъстрени с контрастни петна или ивици, което значително повишава декоративните качества на растението.

Различни видове Исусов венец (Euphorbia Milii mix)...Различни видове Исусов венец (Euphorbia Milii mix)...

Освен изключително красиви, новите сортове са устойчиви, развиват се еднакво добре при температури в диапазона 4-40ºС. Понасят без проблем сухия или много влажен въздух. За разлика от класическия Исусов венец, който се нуждае от интензивно осветяване, те издържат и на полусянка. Преживяват студените месеци, разположени до прозорец с източно или южно изложение, а през пролетта и лятото могат да се изнесат на балкона.

Въпреки, че понасят всякакви екстремни условия, декоративните им качества се развиват в по-умерена среда. От особена важност е по време на цъфтежа да се поддържа оптимална температура в диапазона 18-20ºС. Облян от слънчева светлина и засаден в богата, рохка почва, екзотичният полухраст ще разкрие цялото си великолепие. Най-подходяща е смеската от равни части листовка, градинска почва и промит речен пясък, обогатена с влакна от кокосов орех. На дъното на съда задължително се поставя дренажен слой от инертни материали. Исусовият венец се нуждае от пресаждане всяка пролет. Подхранва се два пъти месечно с универсален течен тор за цъфтящи растения. Могат да се използват и подхранващи субстанции за кактуси.

През лятото се полива умерено с мека вода, след като повърхността на почвата е леко да позасъхнала, тъй като подгизването може да причини загниване на корените. При използването на твърда или хлорирана вода, тя трябва да престои поне 24 часа, преди да се използва за напояване на растението. В противен случай по листата и цветовете му ще се появят бели петна. През зимата поливките се свеждат до леко оросяване на почвената повърхност. Операцията се извършва еднократно на 4-5 седмици. През пролетта и лятото листата се оросяват с мека вода, за да се защитят от сухия въздух.

Поливането и оросяването на храстчето трябва да се извършват много внимателно, за да се предпазят цветчетата. Попадналата върху тях вода, се смесва с нектара и причинява обезцветяване на прицветниците, с което силно се влошават декоративните качества на растението.

Исусов венец

 

Класическият Исусов венец страда не само от сухия въздух, но и от прекомерно високата му влажност, която създава благоприятна среда за развитието на брашнеста мана или ботритис. При брашнестата мана се появява налеп със сивкав цвят по стъблото и листата. Засегнатите участъци покафеняват и загиват. Препоръчва се опръскване с Байкор, Систан или Топас. Сивото гниене поразява всички части на растението. Първо се появяват кафяви петна, които постепенно се уширяват с мокро гниене. Болното растение постепенно изсъхва. Заболялата еуфорбия се третира с Топсин или Фундазол. Специфично заболяване е мозайката по еуфорбията. Листата придобиват характерно прошарване, наподобяващо мозайка. За съжаление засегнатото растение трябва да бъде унищожено, тъй като не са известни препарати и методи за ефективна борба с болестта.

Неприятелите, които нападат Исусовият венец са щитоностните и лъжещитоносните въшки, акарите и нематодите. Борбата с вредителите се води с комплексни инсектициди, които се предлагат в специализираните магазини и агро аптеките.

Специфична грижа за растението е подрязването на клонките след края на цъфтежа. Целта е да се стимулира разклоняването им, да се осигури цъфтеж и свежа листна маса през следващите месеци. Получените резници могат да бъдат вкоренени във вода или да се оставят, докато сокът засъхне, след което веднага се засаждат в свеж субстрат.

 

Градинарите трябва да използват предпазни ръкавици при подрязването и пресаждането на Исусовия венец, за да се защитят от острите му шипове. Не бива да се подценява и фактът, че млечният сок, който растението отделя, е силно токсичен. При поглъщане, попадане в очите или по лигавицата трябва да се потърси спешна медицинска помощ.

Въпреки твърденията, че бодливите растения излъчват негативна енергия и предизвикват агресия у хората, които съжителстват с тях, Исусовият венец си остава едно от любимите стайни цветя.

 

Когато избирате коледната звезда, гледайте листата да бъдат с тъмнозелен цвят. Паднали или изсветлели листа показват липса на грижи, липса на вода или проблеми с корените. Колоритните цветове (прицветници) на растението (в червено, розово, бяло) трябва да бъдат пропорционално разположени на останалите листа и коренова бала.

Бъдете сигурни, че растението е добре опаковано, когато го купувате отвън, тъй като при вашето пътуване до дома то е изложено на ниски температури и дори за кратко време може да нарани листа и прицветници, а дори и да измръзне. В никакъв случай не го оставяйте за дълго на минусови температури! Разопаковайте растението възможно най-скоро, тъй като листата могат да започнат да капят много бързо.

Поставете цветето до прозореца на пряко слънчево огряване, но в никакъв случай листата не трябва да докосват стъклата.

Не поставяйте близо до радиатори и други отоплителни уреди!

Имайте предвид, че коледните звезди са тропически растения и те се отглеждат в оранжерии, където температурите са постоянни - от 15 до 21 градуса, така че ако е възможно, поддържайте тези температури!

Не поставяйте растението на течение (отворени прозорци, врати и др.).

Поливане
Поливайте рядко, само когато повърхностния слой на почвата просъхне. Ако не поливате достатъчно, долните листа ще започнат да окапват, а така започва и загубата на цялата листна маса.

Когато поливате, правете го обилно, като след известно време е необходимо да изхвърлите излишната вода от чинийката. Ако поливате прекомерно и оставите растение да кисне във вода, долните листа ще пожълтеят и окапят.

Торене
Ако държите коледната звезда за по-дълъг период от време, подхранвайте с разтворим тор веднъж или два пъти месечно.

Как да запазим коледната звезда до следващата Коледа?

Късно през зимата и рано на пролет
Коледната звезда има трайни цветове - нейните прицветници ще останат ярко обагрени продължение на няколко месеца, дори и след окапване на зелената част.

През това време ще започнат да се развиват странични издънки. За да имате добре оформено растение за следващата година, трябва да се намали височината до 10 см. Подрязването се извършва през февруари – март. То ще стимулира формиране на нови листа.

Отглеждайте растението до слънчев прозорец при температура между 15 и 21 градуса

Късно на пролет и през лятото
Ако растението е твърде голямо, пресадете го в по-голяма саксия. След като опасността от пролетни студове е отминала и нощните температури надхвърлят 10°C, може да засадите коледната звезда заедно със саксията и отвън. Не забравяйте, че може да се наложи растението да се полива по-често. Между 15-ти юли и 1-ви август отрежете всички издънки до около 10 см като оставяте от едно до три стари листа.

През есента
Приберете коледна звезда на закрито преди първата слана (около 15 септември), за да се избегне нараняване от охлаждане. Това се случва, когато температурите са под 8°C.

Препоръчително е торене на всеки две седмици.

За да започне да цъфти, трябва да държите растението в пълна тъмнина между 17:00 часа следобед и 8:00 часа на другата сутрин, всеки ден от края на септември до началото на декември.

Температурата трябва да остава между 15 и 21°C. Нощни температури над 23°C могат да забавят или попречат на цъфтежа.

 

 

Импатиенс валера или импатиенс валериана, позната у нас като „циганче“, е красиво нежно цвете, цъфтящо в най-разнообразни форми и цветове.

Семейството му е Балсамови, а родината – субтропическите райони на Азия и Африка. В природата са известни повече от 500 вида. Повечето са храстовидни или тревисти.

 

 

Импатиенс валера расте до около 60 см височина. Стъблата му са сочни и добре изправени. Листата са разположени едно след друго. Имат широка и овална форма със заострен връх. На цвят са светлозелени.

Цъфтежът може да е единичен или в дребни съцветия. Цветовете са най-разнообразни – от бяло, през розово, оранжево, жълто, червено, до лилаво.

Температура

 

На „циганчето“ му е необходима силна слънчева светлина и топло място, за да цъфти богато. Най-добре е да се изнася на балкона или в градината през летните месеци. През зимата температурата на помещението не трябва да пада под 15 градуса.

Поливане

 

 

В горещите месеци се полива обилно, но без да подгизва! През зимата – по-пестеливо и умерено.

Торене

Редовното наторяване подпомага свежия и обилен растеж и цъфтеж. През есента торенето се ограничава. През зимата дори може да се преустанови. Подрежете растението през зимата, ако е станало твърде голямо.

Размножаване

 

Размножаването чрез резници е най-лесно и често практикувано. Резниците се вкореняват лесно като се поставят във вода за кратко време, докато пуснат корени. Само няколко месеца след засаждането новата клонка започва да цъфти.

 

 

Оксалисът е тревисто луковично растение, което произхожда от Мексико и достига около 20см височина. Родът му включва няколко вида, които цъфтят с различни цветове: розови, жълти, червени или бели.

Цветовете на оксалиса са нежни и често са скрити под листата.

Детелина, Оксалис, Киселче (Oxalis) - цвете на щастието
Някои от видовете оксалис са с гъсти, триделни пурпурно-червени, лилави или зелени листа и изправени стебла, други имат тънки силно разклонени лазещи стебла, някои са дребни, други по-едри. Различните сортове цъфтят по различно време. Например видът regnellii (киселица) цъфти в средата на лятото, a Oxalis deppei (четирилистна детелина) - от октомври до средата на зимата. Някои от видовете оксалис се затварят вечер и при облачно време и се отварят през деня, особено когато е слънчево.

 

Ако искате да имате цъфтящи растения у дома през зимата, можете да попълните колекцията си с Oxalis deppei, като изберете сорт, който цъфти в бяло. Именно през зимата това растение ще създаде приятна атмосфера и настроение със своите бели цветове, които наподобяват едри снежинки, нападали по тревата.

Оксалис депей, известен още като Растението на щастието или Железният кръст, е луковично растение, чиито луковици са около 5 см дълги и 3 см широки. Тъй като сравнително бързо образува нови луковици, ежегодно трябва да се прорежда и излишните булби да се отстраняват, за да не пречат на растежа и цъфтенето. При засаждане луковиците се заравят плитко - на 1 см дълбочина. Може и преди това да се потопят във вода, докато поникнат коренчетата им.

Предпочита обилно поливане и се чувства добре, ако почвата засъхва между отделните поливания. През активния период растението трябва да се наторява с универсални торови разтвори. След като спре да цъфти, в края на зимата, оксалисът се нуждае от почивка и преминава в период на покой. Първият признак за това е, че листата му започват да повяхват и лесно се откъсват от луковицата. Оставете оксалисът да увехне изцяло и го преместете на по-хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това цветето само ще започне да расте. Когато видите новите листенца, излизащи от луковицата, преместете събудилото се растение на светло и топло място. Започнете да го поливате и подхранвате.

Оксалисът може да се отглежда на открито от средата на май до първите есенни слани. Изберете му сенчесто, сухо и прохладно място. Имайте предвид, че не понася течение. Преди да изнесете растението навън, трябва да почистите луковиците от пръстта и да ги засадите в почва, богата на хумус.

Оксалис регнели цъфти в пурпурно и розово-червено и се подарява като символ на щастието. Листата са тъмно-лилави, което предполага мястото за отглеждане с малко светлина,не понася течение. През лятото растението цъфти в пурпурно и розово-червено. Това е едно от най-красивите цветя - при лошо време и нощем цветовете заспиват.

Оксалис регнели се полива обилно с вода, като през периода на цъфтежа се тори всяка седмица с тор за луковични растения.

През октомври преди първите слани изваждате луковиците от пръстта, почиствате ги и ги складирате на хладно и сухо място.

През април младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва плитко (около 1см) или може да се постави и във вода и да се засади след като е пуснало коренчета.

Луковиците на оксалиса са хранителен деликатес в Мексико, а листата му се използват като добавка към салати, но не в много големи количества, защото съдържат оксалинова киселина. Тя се намира в много други растения като ревен и спанак. Листата имат кисел вкус като на киселец.

Туртата е едно от най-популярните цветни растения. Ярките багри на нейните съцветия дават възможност то да се използва широко за създаване на многобагрени петна в тревни площи, за засаждане в постоянни и преносими цветарници. Ниско растящите сортове са подходящи за бордюри, лехи, по-големи масиви и цветни килими. Ниските и средни сортове са прекрасни за украса на балкони, тераси, прозорци. Високите сортове, с дълги и прави цветоноси, се използват за отрязан цвят. Те издържат във ваза от 8 до 15 дни и са много ефектни. Напоследък и в нашата страна широко се използват ниски сортове, отгледани в оранжерии в саксии, за украса в зимни градини рано напролет или късно през есента. Навсякъде цветовете внасят неповторима красота от багри.

Всички части на растението съдържат етерично масло и издават специфична миризма. Някои сортове от теснолистната турта отдавна са използвани в парфюмерийната и хранителната промишленост.

В това растение се съдържат и някои антисептични вещества, които се използват в медицината. Засадени в близост до зеленчукови растения, не допускат приближаване до тях на много вредители.

В някои страни на Централна Америка това растение е свързано и до сега се свързва с редица тайнствени ритуали. А в Индия гирлянди от съцветията на турти се поднасят на високопоставени лица и гости.

Непретенциозно към климатичните фактори, но се бои от студа.

Туртата (Tagetes) е едногодишно тревисто растение, което принадлежи към семейството Астрови (Asteraceae), а родът включва около 30 вида.

Произходът на прекрасното цвете е от Централна Америка и преди всичко Мексико. То е бързорастящо, топлолюбиво, сухоустойчиво и непретенциозно към почвените фактори. Добре реагира на открити, слънчеви места, но не му пречи да се развива, расте и цъфти обилно и при лека сянка.

За растежа и развитието му са подходящи различни видове почви, но най-добри са плодородните, глинесто-песъчливи, по-леки, но богати на хранителни вещества с достатъчно влага, особено в първата половина на лятото. Растението е чувствително на ниски температури - минус 1 градус за младите, до минус 3 за по-възрастните растения са фатални.

С разсад цъфти по-рано.

Туртата се размножава чрез семена. Ако предварително си произведем разсад, цветето ще започне да цъфти по-рано и до късна есен ще ни радват неговите цветове. Сеитбата се извършва в края на февруари - до средата на март в закрити помещения. При температура на почвата 25 градуса семената поникват за 4-5 дни. Във фаза втори същински лист растенията се пикират на разстояние 4-5 см. Ако семената се засяват по-нарядко и на редове, може да не се (снимка) пикира. На постоянно място туртите се изнасят и засаждат в началото на май, когато е преминала опасността от слани. Разстоянието на засаждане е 25-35 см за високите сортове, 15-20 см - за средните и 10-15 см за ниските.

Туртата може да се засява и директно, но това трябва да става след преминаване опасността от слани. Грижите по време на вегетацията се състоят в редовно поливане, почистване от плевели, подхранване (не понася пресен оборски тор). Кореновата система е обилна, силно разклоняваща се, проникваща дълбоко в почвата, с висока усвояваща способност на хранителни вещества и бързо възстановяване при механически повреди. Така те понасят пресаждане дори и във фаза на цъфтеж.

Туртата е устойчива на болести и неприятели. Отделящите се от листата фитонциди отблъскват насекомите и вредителите, дори и тези които проникват в почвата. Това я прави отличен предшественик за гладиолите, лалетата, астрите и др. цветни култури.

Има създадени стотици сортове турти (директни и F1 хибриди), с най-различна форма и багра на цветовете и съцветието (кошничката) в зависимост от предназначението им в практиката.