Articles - Thumbnails

  • Август е един от най-критичните периоди за градината. Всяка пропусната или закъсняла поливка сега може да...

  • Тук е средата на лятото - юли, върхът на слънчевите и горещи дни, в които царят едногодишни цветя. В цъфтеж са...

  • Драцената е едно от листнодекоративните растения присъстващи в почти всеки дом поради лесното си...

  •   ДраценаОписание: Повечето видове Драцена наподобяват палми, но нямат нищо общо с тях. Драцена...

Драцената е едно от листнодекоративните растения присъстващи в почти всеки дом поради лесното си отглеждане и красота, както и разнообразието от видове. По тези причини е подходящо и за начинаещи цветари. Известна е още като драконово дърво. Разбира се има и по-взискателни към условията на средата Драцени и те не се препоръчват за тепърва прохождащи в цветарското хоби. Най-лесни за отглеждане са Драцена Маргината, Драцена Дракои и някои други. Към Драцените спада и Кордилинето. То обаче е с по-компактни листа, за разлика от Драцените образува издънки, има коренище с бели корени (при разрез) и грудки. За разлика от него, корените на Драцената са гладки и с тъмножълт или оранжев цвят (при разрез). Кордилине Аустралис също се смята за лесно за отглеждане. Смята се,че драконовото дърво действа успокояващо и облекчава депресии.

Драцената е от семейство Agaveceae – столетникови. Нейна родина са тропическите райони на Африка, Азия, някои части на Централна Америка , Канарските острови и Австралия.

 

Спатифилумът вече е добре познато у нас цвете. С прекрасните си бели цветове той създава усещане за хармония, а заради продължителния им живот стана любимо на мнозина цветари.

Това цвете се чувства отлично в топли помещения. Най-удачната температура за него е между 16 и 21 градуса. За да се постигнат добри резултати при отглеждането на му е нуобходимо да се осигури ярка светлина и умерена влажност. Както много други стайни цветя и спатифилумът може да вирее на по-затъмнено и пи по-ниски температури, но тогава расте бавно и ще цъфти рядко. Затова през зимата е необходимо цветето да се сложи близо до прозорец. Прeз пролетта и лятото трябва да се осигури висока влажност. Това може да стане, след като саксията се сложи върху поднос с вода.

В зависимост от условията спатифилумът цъфти почти през цялата година, но най-често от пролетта до късна есен. Цветовете може да живеят повече от шест седмици. Прецъфтелите цветове се премахват, увехналите стъбла също трябва дасе отрежат до основата.

Всяка пролет растението трябва да се пресажда в торфена смес. От тази операция може да се откажете, след като растението започне да живее в саксия с диаметър 15 – 18 см. Вместо това пролетно време трябва да се изрязват две трети от корените и да се сменя пръстта. По този начин спатифилумът може да се размножава до безкрайност. Достатъчно е да разделите розетката. Във всяка част трябва да останат поне 2 – 3 листа и добра коренова система. При добри грижи спатифилумът може да краси дълги години всеки дом.

Температура: Това цвете живее на топло, предпочитаната температура е между 15 и 21 градуса

Светлина: Слънцето трябва да се прецежда през перде, може да живее и на по сенчести места

Вода: Обича обилното поливане, за предпочитане с престояла вода, пръстта не трябва да подгизва, опасно е корените му

Пресаждане: Пролетно време в глинеста почваПодхранване: Това растение е от малкото които не обичат много да се подхранват с торове

Ако спомените ухаят, то със сигурност ще бъде с аромата на лавандула. Обикновено запомняме тази миризма още от ранното си детство и всеки път, когато я вдишаме, се пренасяме мислено в тези безметежни дни.

Лавандулата е вечнозелен храст със сребристи листа, който произхожда от Средиземноморието. Лечебната му сила е концентрирана в цветовете и може да бъде съхранена по няколко начина. Промишленият е извличане на етеричното масло, което варира от 1 до 3%. По време на дестилацията се получава и друг продукт – лавандуловата вода, която се използва основно в козметиката. Домашният начин за съхранение на билката е изсушаването. Но да се спрем по-подробно на всеки един от тях.

Приложенията на етеричното масло от лавандула са толкова много, че дори е възможно да не успеем да бъдем напълно изчерпателни. На първо място то има много силно антибактериално действие особено срещу стрептококи, гъбички и вируси. Например маслото е един от най-ефикасните съставки за лекуване на гнойни рани и възпаления. Само че, запомнете, никога не го нанасяйте в чист вид, а само прибавено към мехлем. За ефикасна профилактика на върлуващия грип пък е достатъчно да вдишвате лавандуловите изпарения чрез аромалампа или инхалации.

Етеричното масло е и първа помощ при изгаряния – както битови, така и слънчеви. Действието му е многостранно – на първо време успокоява и предотвратява образуването на мехури. В последствие не позволява инфектирането на изгорялото място и ускорява зарастването, тъй като стимулира производството на нови кожни клетки.

Стигнахме до успокояващите и обезболяващи свойства на лавандулата. Нервност, стрес, безсъние, главоболие, сърцебиене, менструални болки – тези оплаквания обикновено са хронични и трудно се повлияват с медикаменти. Лавандуловото масло обаче успешно се справя с тях. Не на последно място етеричното масло не само успокоява ухапвания от насекоми, но е и ефикасна защита срещу набезите им. С една дума етеричното масло от лавандула е добре да присъства във всяка домашна аптечка. Още повече, че употребата му няма никакви странични действие. Избягвайте го само в първите три месеца на бременността.

Лавандуловото масло е една и от най-ценните съставки в козметиката. Използва се не само срещу акне, косопад и пърхут, но и за възстановяване на напукана кожа, тъй като засилва регенерацията на клетките. Макар и по-слабо, подобно е и действието на лавандуловата вода. Тя се използва за ежедневно тонизиране на кожата и като съставка на различни маски – например с хума, в които подсилва противовъзпалителното и почистващо действие. Подобно на маслото и лавандуловата вода успокоява ухапвания от насекоми и слънчеви изгаряния.

Сушената лавандула също може да ви бъде много полезна. От нея се правят билкови чайове или лавандулова възглавница при нервно безсъние и менструални болки. Тя и характерна подправка за френската кухня. Изсушените китки също така прогонват молците и комари, а ако ги аранжирате творчески, могат да бъдат и красива декорация на дома ви.

Мястото

Първото решение, което трябва да вземете предвид, започвайки да се занимавате с отглеждане на лавандула е добрият избор на мястото. Лавандулата е свето- и топлолюбиво растение, затова добре би било, ако нивата е с южно, югоизточно или югозападно изложение, с пропусклива почва, защитена от силни ветрове и постоянни течения като наклона на терена не бива да е над 10-15 градуса. Тук е важно да се отбележи, че лавандулото насаждение е трайно, използва се 15 г. до 25 г. и е добре земята да е собствена или с договор за аренда за поне 15 годишен срок.

 

Осигуряване на посадъчен материал

Преди започването на етапа на подготовка на почвата и последващото засаждане е нужно да се вземат мерки по подсигуряване на посадъчен материал (разсад). Това най-често става или чрез собствено производство от съществуващи насаждания или чрез сключване на договор за бъдеща доставка (от 6 месеца до 1 година напред) със някои от производителите на посадъчен материал за лавандула.

 

Подготовка на почвата

Започва обикновено през летните месеци и се състои от почистване на терена, натораване, изораване и култивиране. Една година преди засаждането площта се оставя на черна угар за провеждане на мерките за борба с плевелите и за създаване на добре подготвен орен почвен пласт. Първо се изорава на голяма дълбочина – до 45 см като предварително се наторява с 3-4 тона оборски тор а ако не разполагате с такъв с 30 кг Фосфор и 10 кг. Азот на декар., пръска се с хербициди срещу коренищни и други плевели, култивира се, следват второ изораване – до 18 – 20 см, заравняване и маркиране преди засаждането.

 

Засаждане

Засаждането се извършва ръчно или с разсадосадачна машина. Маркирането става чрез бразди или опъване на дълги еластични въжета (напр. сезали). Засаждането се извършва наесен между 15 октомври и 15 ноември или напролет между 20 феврури и 20 март. Растенията се посаждат на разстояние 40 см. едно от друго, а остоянието между редовете трябва да е 1,40 м. Колкото по-прави са редовете, толкова повече се улесняват последващите машинни обработки. Резниците се поставят с 2-3 см. по дълбоко от кореновата шийка, след което се утъпкват добре, за да се изкара въздуха и да се увеличи процента на прихващане.

 

Отглеждане и грижи

Преди започване на вегетационния период (сокодвижението в растението) неприхванатите и увредени растения се подменят с нови. Лавандулата започва да дава оптимално лавандулов цвят (400-650 кг/дка), съответно лавандулово масло (8-15кг./дка) от третата година нататък, като точната цифра зависи от сорта на лавандулата (Севтополис, Юбилейна, Дружба,…) и полаганите грижи. През втората година добивът е 20-25% от оптималния. През първата година, когато очакваният добив е нищожен, съцветията се отстратняват още в началния етап от развитието им с цел по-добро и равномерно оформяне на туфите. Действието може да се наложи да се извърши неколкократно. Относно нехимичната борба с плевелите, през първата година се правят 4-5 междуредови обработки (на 12 до 18 см. дълбочина и около 20 см. от редовете) и 2-3 в самите редове. През втората и третата година броя обработки за борба с плевелите намалява и се увеличават действията по торене на насаждението с амониева селитра (25-30 кг/дка) и суперфосфат (50 кг/дка, извършва се наесен).

 

Когато насажданието излезе от зенита си, към 9-10-та година, се предприемат мерки по подмладяването му за по-добра продуктивност. Действието представлява премахване на цялата надземна част, изрязвайки го на 5 см. от почвената повърхност. Растението се самовъзстановява от спящите пъпки в кореновата шийка и използва старата коренова система и съответно продуктивния цикъл започва отначало.

 

Жътва и прибиране на лавандулата

Обикновено се извършва в началото на юли, когато времето е най-горещо, тихо, сухо и слънчево, от 10 сутринта до 4 часа следобед. Желателно е 75-100% от цветчетата да са цъфнали. Прибирането на лавандулата става ръчно или машинно, като последното е препоръчително след 3-4-та година, когато туфите са приблизително еднакво развити. Съцветията се изрязват с дръжките 10-12 см., събират се в ремаркета и максимално бързо се извозват за дестилиране, т.е. извличане на лавандулово масло.

 

Болести и неприятели

По-известните болести по лавандулата са листните петна (Sartorial lavandulae Desm.), представляващи закръглели петна с червеникав пръстен. От растителните паразити най-голяма заплаха представляват кускутата, а от вредителите по–опасни са горските скакалци, галовата нематода и пенещата цикадка. С тях се води борба като при другите култури.

Повечето орхидеи Фаленопсис, с които можем да се сдобием от пазара са селективно утвърдени за отглеждане в домашни условия. Когато ние се чувстваме добре – и на Фаленопсиса му е добре. В стайни условия орхидея Фаленопсис расте в саксии, най-често прозрачни. Прозрачните пластмасови саксии се използват за контрол на влажността на сместа, за наблюаение на състоянието на кореновата система и най-вече – да достига светлина до корените, чрез които също фотосентизира растението. В практиката много любители с успех отглеждат този вид орхидеи и в плътни, непрозрачни саксии. Доверете се при избора на съд главно на такъв, чрез който достъп на свеж въздух до корените е свободен. Като цяло, подходящите саксии за орхидеи фаленопсис, са прозрачни и имат отвори за циркулация на въздуха.

Влажност
саксии за орхидея Фаленопсис
саксии за орхидея Фаленопсис – прозрачна и със странични отвори за циркулация на въздуха.

Голяма част от видовете и хибридите на Фаленопсиса се гледат при относителна влажност на въздуха 40-50%. За локалното увеличаване на влажността в саксиите, същите се оставят в съд с керамзит. Полезно е и пръскането на въздуха около листата. Трябва да не попада вода в пазвите на листата, което предизвиква загниване на розетката на растението.

Температура
Повечето видове и хибриди се отнасят към топлите температурни групи. През зимата и лятото, за тях благоприятната температура е 22-25°C, а през нощта не по-ниска от 21°C. Добрия цъфтеж се постига, като разликата между дневните и нощни температури не е повече от 5-10°C. В противен случай цветоноса може да изсъхне.

Поливане
полята и неполята орхидея
Полята орхидея – корените са зелени.

Фаленопсисите са растения без точно определен период на покой, за това през цялото време поливането трябва да е равномерно и системно. За поливането се използва вода, желателно със стайна температура. Един от методите на поливане е кисненето на орхидеите за около 1 час, веднъж на 1-2 седмици в съд с вода (може и преварена). Друг метод е обливането с вода, пак веднъж на 1-2 седмици, като не трябва да се забравя да се попие водата от пазвите на растенията. През зимата поливането се намаля до 1 път в месеца.

Въздух
Почти всички орхидеи Фаленопсиси са въздушни растения, в природни условия растат по стволовете или клоните на дърветата. Влагата, минералите и органичните вещества се осигуряват от фотосинтезата на многочислените въздушни корени. С тях цветята се закрепват към стволовете на дърветата и части от тях се полюшват във въздуха. Заради това в стайни условия трябва да се подсигури циркулация на въздуха. На дъното на саксията се прави дренаж от керамзит или късове пенопласт.

Почва, торове и пресаждане
орхидея в керамзит
орхидея в керамзит

Субстрата за Фаленопсиса и почвата за орхидеи, в повечето случаи се приготвя от смес на едри късчета кора от бор, кокосови влакна, мъх и др. Подхранвайте със специална тор за орхидеи, веднъж на 4 седмици. Пресаждане се извършва един път на около 2 години, след прецъфтяване. Не се притеснявайте за корените, ако ви се струва, че им е тесничко в саксията. При пресаждането корените се увреждат, растението се адаптира трудно. Пресаждайте ако прецените, че субстрата се разпада или има нашественици и/или гниене. След като пресадите не поливайте поне 2-3 дни.
За поддръжка на листата на орхидеята, е добре да се почистват с памучен тампон, напоен с лимонов сок.

 

 

Иланг-иланг е познат от древни времена и ароматът му се слави като символ на любовта и чувствеността, известен афродизиак. С него прекадявали домовете, за да ги предпазят от кавги и да им осигурят мир и любов. В тропиците жените и до днес носят прекрасни гирлянди от това цвета на иланг-иланг. А ние можем да похвалим не само уханието, но и свойствата му, помагащи ни при не едно заболяване.

Ботаническото му наименование е Cananga odorata. Някои го наричат “цвете на цветята”. Буквално преведена думата иланг означава "пустош". Най-вероятно поради местообитанието му - самото дърво расте в тропическите райони на Азия, Филипините и Индонезия, а маслото, добивано от него, се произвежда основно на Коморските острови и Мадагаскар. Това растение, обаче, може да срещнете и в ареала на умерения климат - в подходящи за целта оранжерии. Тяхното предимство е, че добиват цветове с по-силен аромат. Когато расте диво, цветовете му дават по-слабо ухание.

Иланг-иланг всъщност не е цвете или храст, а дърво и то доста голямо при това. Средната му височина е около 12-15 метра и може да се каже, че леко наподобява върба. Върху дългите му клони висят гроздчета от големи жълти цветове, но те могат да имат и розовеещ или зеленикав цвят. Маслото, извличано от тях, е светло жълто и има невероятна, дълбока, сладникава и особено екзотична миризма. Казват, че много наподобява мириса на каучук и яйчен крем добавени към нюанси на жасмин, но не се доверявайте особено на това описание. Просто го пробвайте - в комбинация с портокал или грейпфрут е наистина завладяващо сетивата ви. А сега нека разберем още любопитни факти за този афродизиак.

 

Дестилация на масло от иланг иланг на о- в Мадагаксар

Извличане на маслото

Етеричното масло от иланг-иланг става посредством водна или парна дестилация на прясно набрани цветчета. Обикновено - в ранното лято или есен. Интересен факт тук е, че от около 25 килограма свежи цветове се добиват само около 500 грама масло. Цветовете преминават през няколко етапа на пресоване. Маслото, добито от първото пресоване, се нарича „екстра”, следвано от още три пресования. „Екстра” маслото е с много високо съдържание на естери и има най-сладката миризма. То, обаче, не се използва в ароматерапията, а само в парфюмерията. За нуждите на ароматерапията „екстра” се смесва с маслото, получено от първа и втора пресовка.

 

Съставки и предупреждения

Иланг-иланг съдържа нерол, неролидол, гараниол, линалол, фарнезол, сафрол, евгенол. Сред тях няма такива с токсично или дразнещо действие и все пак – понякога прекомерната употреба може да доведе до гадене и главоболие. Препоръчително е три капки иланг- иланг да разреждате с две капки лимон, тъй като е с много висока концентрация. Как действа ароматерапия с иланг- иланг:

Антисептично
Антидепресивно
Дезинфекциращо
Имуностимулиращо
Успокояващо
Пречистващо въздуха

Иланг-иланг се приема по много начини. Прилага се освен в ароматерапията, но и като съставка в домашни инхалации, масажни масла, кремове и различни видове лосиони. Вътрешният му прием, обаче, задължително се осъществява под лекарски контрол. Как действа още маслото от иланг-иланг:

Нормализира учестено дишане и ускорен пулс
Повлиява добре високо кръвно налягане
Успокоява спастични разстройства на червата
Облекчава предменструален синдром
Използва се и при слаб имунитет
Помага при умора и безсъние
Като терапия при депресивни състояния
Отнема от напрежение, тревожност, страх, стрес
Помага и при фригидност и импотенция
Подобрява състоянието на акне и увредена кожа-балансира секрецията на себум
Освежава изтощена коса - дори ускорява растежа й
Прилага се при ухапвания от насекоми

Този аромат предизвиква състояние на лека еуфория. Казват, че изравнява енергиите в тялото, възстановява симетрията. Приложението му в духовен аспект включва и отварянето на две много важни чакри в тялото ни - на сърцето и на слънчевия сплит. Твърди се още, че това масло засилва чувството ни за вкус и мирис и ни отнася в блажени светове.

Градинарите имат няколко съвета и трика за успешно отглеждане на розите така, че те да развият перфектния разцвет. Методите за ухажване на Царицата на цветята варират от серенади с класически концерти на Бетовен до поливане със чай от люцерна. Някои дори вярват, че банановите кори помагат на красивите растения да се развиват добре. В крайна сметка всеки хоби градинар трябва да открие сам най-добрите методи за грижа за розите.

 

1. Бананите са източник на фосфор
Фосфорът стимулира цъфтенето на растенията. Много градинари прибягват до бананите като източник на фосфор, за да стимулират растежа на розите си. Ето как бананите може да бъдат полезни в градината: първо накълцайте няколко бананови кори и ги пасирайте в блендер. Оставете сместа да престои 15 минути. След това разровете пръстта под листата на розовия храст и изсипете там сместа на дълбочина около 10-12 см. При това гледайте да мястото да не е срещу посоката на растеж на основното стъбло. Бъдете внимателни да не нараните корените на храста.

2. Лунната соната на Бетовен
Някои градинари вярват, че класическата музика помага на растенията да се развиват по-добре. Идеята е, че растенията реагират положително на музиката, например класика, кънтри или рок. Все пак не бързайте да инвестирате във външни колони, защото резултатите, които подкрепят тази теория, не са съвсем убедително.

 

3. Чай от люцерна
Люцерната предоставя на розите важни хранителни вещества като азот, желязо, калций, фосфор и други, включително мастни киселини, които стимулират растежа на розите. Може да сложите люцерна около храстите, като количеството може да бъде около 1 чаша на храст. Също така полезно би било да поливате храста със студен чай от люцерна.

4. Как да изберем вид при отглеждане на рози
Хиляди видове красиви рози се намират на пазара и може дори да нямаме възможност да видим всички, камо ли да ги отглеждаме. Когато избирате вид роза за градината, има няколко неща, които могат да ви помогнат да се ориентирате.

5. Място в градината
В повечето случаи розите се избират според това как ще изглеждат на външен вид в градината. Това е и най-често използваният критерий за избор. Има рози, които са високи около от метър до метър и половина. Формата на някои е груба и трудно може да бъде сметната за привлекателна, само че те имат обилен цвят през целия сезон. Хибридната чаена роза има едно цветче, твърдо стъбло, докато флорибундата има по-малки групички цветчета по стъбълцата, които не са твърди. Миниатюрните рози имат малки цветчета и на височина може да достигнат до 25 см до 91 см. Те се развиват в снопчета. Пълзящите рози могат да достигнат височина от 2 м до 9 м.

Каквито и сортове рози да изберете, необходимо е да вземете предвид спецификите в градината.

 

6. Издръжливост на климатични особености
При избор на роза за отглеждане трябва да вземете предвид какви са климатичните особености на района, в който се намира градината. Прочетете внимателно каталозите и изберете, след като се запознаете добре с подробностите за различните видове. По възможност купете розите от местен или регионален градинар.

7. Време за растеж
Много видове рози, особено старите сортове, цъфтят само веднъж в годината. Дали искате да имате ароматни, розови облаци от цветчета в продължение на три седмици през юни, или пък предпочитате розата да цъфти цяло лято? Взимайки това предвид, бързо ще стесните избора си до определен брой видове.

8. Устойчивост на болести
Изборът на резистентна на болести роза може да ви спести редица проблеми, включително нуждата да използвате химикали, за да ги предпазите. Някои стари сортове вече са развили устойчивост на болести. Прегледайте и новите, модерни видове рози, върху които е работено целенасочено, за да бъдат устойчиви на климатични специфики и промени. На хибридните чаени рози се носи славата на уязвими към болести. Те изглежда са склонни да привличат насекоми и вредители, поради което са трудни за отглеждане без да ползвате арсенал от химикали и спрейове.

 

9. Дължина на стъблото
Може да изглежда като странна причина, която да бъде взета предвид при избора на рози, но ако искате да имате рози, които да откъснете със стеблото. Традиционната градинска роза е хибридна чаена роза и това е единствения вид, чието стъбло израства силно и здраво. Всички останали рози имат по-къси и слаби стъбла, което им придава по-непринуден и красив външен вид.

10. Грижа за розите
Някои видове рози се нуждаят от директна слънчева светлина, приблизително от 6 до 8 часа на ден. При мек или топъл климат растенията се нуждаят само от няколко часа слънце на ден, и то следобед. Ако климатът е по-хладен, полезно може да бъде, ако засадите розите на топло южно или западно изложение. Така растенията ще могат да се възползват по-дълго от следобедното слънце, а през зимата те ще имат повече топлина.

Розите се нуждаят от добре дренажирана и богата на хранителни вещества почва с pH между 6.5 и 7. Ако почвата е влажна и тежка, полезно е да направите легла за розите. Добре е да добавите компост, за да постигнете по-разредена структура на почвата с високо съдържание на органични вещества.

Розите имат нужда от вода повече, отколкото други градински растения, особено по време на първата година от засаждането, тъй като това ще помогне за създаване на добра коренова система. Най-доброто решение при избора на поливна система за розите е капковото напояване. То позволява водата да бъде концентрирана тъкмо там, където е необходима в областта на корените. Листата остават сухи, което намалява проблемите с болести. Един тънък слой органичен мулч ще помогне да се запази влагата и ще стимулира здравословното развитие на корените. Когато мулчът се разпадне, ще допълни вече съществуващия.

 

11. Наторяване
Розите са растения, които обичат повече хранителни вещества и развитието им ще бъде стимулирано, като им се добави фосфор, азот и калий. Може да набавите тези хранителни вещества както чрез течни, така и чрез гранулирани торове в приблизително съотношение 5-8-5. В повечето случаи редовното торене с компост и друга органична материя, включително остатъци от риба, ще подхрани розите с всички хранителни вещества, които са им необходими. Тези органични добавки също така ще помогнат да се поддържа баланса на pH в почвата. Други органични добавки за торене са глауконит и люцерна.

12. Резитба
Изсъхнали, слаби и болнави стъбла могат да доведат до проблеми с болести. Ето защо трябва да ги отрежете и да позволите да се осъществи циркулация на въздуха към централната част на растението и ще намалите проблемите свързани с появата на гъбички. Подрязването на храстите също така стимулира растежа и позволява растението да бъде оформено по приятен начин. Залинелите цветя трябва да бъдат премахнати по време на периода на развитие, за да се стимулира развитието на нови пъпки. За да бъде подрязването прецизно, използвайте остри ножици.