Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 10 Декември 2019

Посещения: 724

Вризеята (Vriеsea) е един от представителите на сем. Бромелиеви. Родът включва около 190 оригинални вида. Сред тях с особен чар се откроява най-разпространената - великолепната вризея (V. splendens). Наричат я още “пламтящ меч”. Растенията образуват розетка от множество дълги листа, грациозно извити навън. Те са тъмнозелени, напречно вълнисто прошарени от тъмноантоцианови ивици. Цветоносното стъбло достига 60 см височина. На връхната му половина се разполага класовидно съцветие, съставено от множество червени прилистници. От тях се показват дребните жълти цветчета, от 5 до 7 см дълги. Появяват се в края на лятото.

Родината и са тропическите гори. Подобно на останалите бромелиеви, има добре подредена във формата на фубия розетка.

Освен великолепната, се отглежда още и решетестата вризея (V. fenstralis). Тя произхожда от Бразилия. Общата височина на растенията достига до 70 см, а листата са до 40-50 см. Те са зелени с напречни и надлъжни жълти линии, които ги разделят като решетка. Чарът на растенията е именно в техните листа. Тръбестите сярножълти цветове се появяват през лятото.

У нас се внася и V. hieroglyphica, която също произхожда от Бразилия. Нейната розетка се оформя от зелено-жълти листа. Те са чудновато иероглифно изписани в тъмночервени шарки. За разлика от останалите видове, горната част на съцветието се разклонява. Цветчетата са тръбести, матовожълти, около 5 см дълги. Цъфти обикновено през лятото.

Лятото и е нужна температура - 20 - 25 градуса, а зимата - 15, както и много светлина. Добре е да се полива с мека вода, като това трябва да става отгоре. Почвата в саксията не трябва да подгизва. През зимата се полива умерено, но трябва да се поддържа висока влажност на въздуха.

Идеалната комбинация за почва е торф, листа и нарязан мъх.

Тори се веднъж месечно.

Обича влажни и топли места, но без пряка слънчева светлина.

Вризеята се размножава чрез издънки. Най-подходящият срок за отделяне им от майката и за засаждането е през пролетта. Изберете саксии с диаметър 10-12 см. Почвата съставяйте от равни части пясък, листовка и торф. Растенията трябва да поставите на леко засенчено място. Докато се вкоренят, около тях трябва да е по-топло от посочената оптимална температура. Въздушната влажност постоянно да е висока. Поддържайте я чрез редовно оросяване, най-добре с пулверизатор. От април до септември поливайте изобилно, а през останалото време на годината - умерено. През лятото може да наливате вода и в оформящата се от листата розетка във вид на фуния. В активния период подхранвайте поне един път месечно.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 21 Ноември 2019

Посещения: 695

Мушкатото е вероятно най-разпространеното в България цвете, което може да се види навсякъде по балкони, тераси и градини. Има красиви цветове и ароматни листа и сред опитните градинари е известно с ботаническото си име пеларгониум.

Разновидностите му са безброй като повечето от тях са кръстени спрямо аромата на листата им, който може да напомня мириса на лимон, портокал, ябълка и др. Ако все още не сте отглеждали никога мушкато, ето какво е важно да знаете за него:

- Мушкатото е добре да бъде засадено през ранната пролет, тъй като цъфти от април до октомври;

- Мушкатото трябва да бъде засадено в глинеста, но мека почва. Можете да го отглеждате както в саксии, така и в сандъчета. Въпросът е те да са удобни за пренасяне, тъй като зимно време мушкатото не може да издържи навън;

- Независимо какво е мушкатото като вид и цвят, то не обича прекомерното поливане. Зимно време се налага много рядко да го поливате;

- При правилно отглеждане мушкатото ще издържи няколко години. Ще забележите, че е за подмяна, когато започне да се оголва. Можете да си го размножите, като отрежете връхни резници с дължина от около 10 см. и ги поставите във вода или влажен пясък;

- Мушкатото обича светлината. Неговата родина е Южна Африка, където вирее добре на около 10- 15 градуса. Зимно време не трябва да е в помещение с температури под 10 градуса;

- Можете спокойно да засадите мушката и в градината си, но като започне да става по-хладно, трябва да ги преместите в саксии и да ги приберете. Много хора ги отглеждат в мазетата си през зимата, защото и мушкатата имат нужда от покой. Друг вариант е стълбището. Не забравяйте обаче, че помещението трябва да е осветено;

- Когато дойде май месец, можете отново да изкарате мушкатото на балкона или в градината и да започнете да го наторявате;

- Не забравяйте да премахвате своевременно повехналите цветове, за да дадете път на нови издънки;

- Много интересни са сакъзчетата, които могат да бъдат поставени на перваза на балкона Ви, правейки го най-красивия наоколо. Те имат красиви цветове и растат стелещи се, падайки надолу като кичести туфи.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 21 Ноември 2019

Посещения: 724

Понася пряка слънчева светлина. Нуждае се от осветено място, без пряко огряване от слънцето. Висока нужда от вода. Поддържайте почвата влажна, но никога не преполовайте. Нуждае се от редовно опръскване на листата. Растение за влажни помещения (кухня, баня, зимна градина). Цветът на растението израства от средата му. Той е с бледорозов цвят. По края на розетката цъфтят и яркосини цветове. За да се разтворят те обаче, е необходима по-голяма влажност на въздуха.Добре е да се пръска често с дъждовна или мека вода.
Расте върху борови кори или сфагнов мъх.Подходящата температурата през лятото е между 21 и 24 градуса, а за зимата - минимум 15. Независимо от сезона, въздухът винаги трябва да е достатъчно влажен.Извършва се чрез разделяне на корена.
След като прецъфти старото растение постепенно умира и от него израстват няколко издънки. Разделяйте ги внимателно, без да наранявате корените.Подходящо за влажни помещения.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 21 Ноември 2019

Посещения: 533

Каланхоето, чиято родина е Мадагаскар, може да се срещне диворастящо на много места по света, но в България се отглежда само като стайно растение. Това, което го отличава от повечето растения, е не само прекрасният му вид, но и лечебните свойства, които притежава.

Повечето опитни билкари и градинари са на мнение, че отглеждането на каланхое е не само лесна и приятна работа, но и много полезна. Сокът, който се съдържа в каланхоето, има целебни свойства и действа много добре срещу възпалителни процеси от всякакъв вид, включително и гнойни рани и изгаряния, хрема и синузит, стомашни язви и др. Поради тази причина каланхоето е известно и като стаен женшен.

Естествено не всеки би се занимавал да отглежда каланхое за лечебни цели, на са мнозина желаещите го просто за украса на дома си. И в това няма нищо странно, тъй като освен много красиво то е и много устойчиво цвете. Ето какво е важно да знаете за него:

- Когато сте се сдобили с каланхое, не бързайте да го пресаждате в предпочитаната от Вас саксия, а го оставете за около 2 седмици, за да се аклиматизира;

- Каланхоето няма особени предпочитания относно мястото, на което ще го сложите. Вирее добре както в апартаменти с южно изложение, така и в такива със северно. Държи единствено на късите дни. Това означава, че когато е време да цъфти, то трябва да прекарва 14 часа на тъмно. Ако е необходимо, го захлупвайте с картонена кутия;

Цвете Каланхое
- Когато каланхоето изисква своите къси дни, не трябва да е в близост до никакви осветителни тела или дори до телевизор, компютър и т. н.;

- Каланхоето цъфти от януари до юли. След като прецъфти, е добре да отрежете цветовете с дръжките, за да стимулирате нов цъфтеж;

- Каланхоето се полива веднъж седмично с по-мека вода;

- Каланхоето не проявява претенции към температурата в жилището, където е отглеждано;

- Можете веднъж на няколко месеца да къпете каланхоето под душа;

- Ако сте спазили всичко, казано дотук, каланхоето ще Ви се отблагодари и ще цъфти всяка година. А дори и някоя година да пропусне, не бързайте да го хвърляте, защото спокойно може да цъфне на по-следващата.