Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 07 Май 2020

Посещения: 1518

Импатиенс валера или импатиенс валериана, позната у нас като „циганче“, е красиво нежно цвете, цъфтящо в най-разнообразни форми и цветове.

Семейството му е Балсамови, а родината – субтропическите райони на Азия и Африка. В природата са известни повече от 500 вида. Повечето са храстовидни или тревисти.

Импатиенс валера расте до около 60 см височина. Стъблата му са сочни и добре изправени. Листата са разположени едно след друго. Имат широка и овална форма със заострен връх. На цвят са светлозелени.

Цъфтежът може да е единичен или в дребни съцветия. Цветовете са най-разнообразни – от бяло, през розово, оранжево, жълто, червено, до лилаво.

Температура

На „циганчето“ му е необходима силна слънчева светлина и топло място, за да цъфти богато. Най-добре е да се изнася на балкона или в градината през летните месеци. През зимата температурата на помещението не трябва да пада под 15 градуса.

Поливане

В горещите месеци се полива обилно, но без да подгизва! През зимата – по-пестеливо и умерено.

Торене

Редовното наторяване подпомага свежия и обилен растеж и цъфтеж. През есента торенето се ограничава. През зимата дори може да се преустанови. Подрежете растението през зимата, ако е станало твърде голямо.

Размножаване

Размножаването чрез резници е най-лесно и често практикувано. Резниците се вкореняват лесно като се поставят във вода за кратко време, докато пуснат корени. Само няколко месеца след засаждането новата клонка започва да цъфти.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 14 Март 2020

Посещения: 1477

Репутация на орхидеята като капризно цвете отказва много жени, които я харесват, да си купят за вкъщи. Всъщност – грижите за орхидеята не са никак сложни.

Ако за първи път си купувате орхидея, изберете такава от вида фаленопсис – те са най-непретенциозни. Прецъфтелите орхидеи често се предлагат на по-ниски цени. Това е възможност да икономисате малко пари. Прецъфтяването не бива да ви притеснява. По-важното е цветето да е здраво. Скоро то ще разцъфне отново.

Орхидеята трябва да се подхранва само когато е в активния си период. Ако използвате течен тор, разреждайте го с малко повече вода, отколкото е написано на указанията. Излишната тор може да разболее растението.

В резултат на торенето Орхидеята е с по-ярка окраска и по-продължителен цъфтеж. Благодарение на балансираното хранене растението е по-устойчиво на заболявания. Веднъж месечно промивайте почвата с чиста вода, за да отстраните солта и котления камък, които се наслагват в него.

Бирата или бирената каша е била от първите торове за орхидеи, чието положително действие изглежда логично поради съдържащите се ензими и различни форми на витамин В. Има добри резултати от прилагането на разтворена бирена мая при млади растения за предпазване от гъбични инфекции.

Друго домашно средство е карбамидът - усвоява се лесно от корените и листата. Препоръчително е приложението му при млади орхидеи. Много добре се отразява допълнителното подаване на карбамид късно вечер или рано сутрин в топли дни. В тази група е и магнезиевият сулфат (английска сол) - смята се, че подпомага обмяната на веществата и стимулира цъфтеж.

При недостатъчно торене корените на орхидеите стават прекалено дълги и тънки. При преторяване корените са твърди, дебели, къси и нееластични. При някои видове (катлея и фаленопсис) имат слабо червеникаво или кафеникаво оцветяване. Възстановяването след недохранване трябва да стане чрез бавно и постепенно увеличаване на дозата тор.

Цвете Орхидея
Срещу пренаторяване помага обилното измиване на течаща вода и насищането на субстрата с калций. Калциевите йони разкъсват натрупаните йони на хранителните вещества и затова трябва да се полее обилно, за да се отмият.

През активния период - пролет, лято и началото на есента торим всички орхидеи. Объркването настъпва по отношение на зимния период. Много от фаленопсисите цъфтят през зимата, затова те се торят целогодишно.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 07 Май 2020

Посещения: 1141

Туртата е едно от най-популярните цветни растения. Ярките багри на нейните съцветия дават възможност то да се използва широко за създаване на многобагрени петна в тревни площи, за засаждане в постоянни и преносими цветарници. Ниско растящите сортове са подходящи за бордюри, лехи, по-големи масиви и цветни килими. Ниските и средни сортове са прекрасни за украса на балкони, тераси, прозорци. Високите сортове, с дълги и прави цветоноси, се използват за отрязан цвят. Те издържат във ваза от 8 до 15 дни и са много ефектни. Напоследък и в нашата страна широко се използват ниски сортове, отгледани в оранжерии в саксии, за украса в зимни градини рано напролет или късно през есента. Навсякъде цветовете внасят неповторима красота от багри.

Всички части на растението съдържат етерично масло и издават специфична миризма. Някои сортове от теснолистната турта отдавна са използвани в парфюмерийната и хранителната промишленост.

В това растение се съдържат и някои антисептични вещества, които се използват в медицината. Засадени в близост до зеленчукови растения, не допускат приближаване до тях на много вредители.

В някои страни на Централна Америка това растение е свързано и до сега се свързва с редица тайнствени ритуали. А в Индия гирлянди от съцветията на турти се поднасят на високопоставени лица и гости.

Непретенциозно към климатичните фактори, но се бои от студа.

Туртата (Tagetes) е едногодишно тревисто растение, което принадлежи към семейството Астрови (Asteraceae), а родът включва около 30 вида.

Произходът на прекрасното цвете е от Централна Америка и преди всичко Мексико. То е бързорастящо, топлолюбиво, сухоустойчиво и непретенциозно към почвените фактори. Добре реагира на открити, слънчеви места, но не му пречи да се развива, расте и цъфти обилно и при лека сянка.

За растежа и развитието му са подходящи различни видове почви, но най-добри са плодородните, глинесто-песъчливи, по-леки, но богати на хранителни вещества с достатъчно влага, особено в първата половина на лятото. Растението е чувствително на ниски температури - минус 1 градус за младите, до минус 3 за по-възрастните растения са фатални.

С разсад цъфти по-рано.

Туртата се размножава чрез семена. Ако предварително си произведем разсад, цветето ще започне да цъфти по-рано и до късна есен ще ни радват неговите цветове. Сеитбата се извършва в края на февруари - до средата на март в закрити помещения. При температура на почвата 25 градуса семената поникват за 4-5 дни. Във фаза втори същински лист растенията се пикират на разстояние 4-5 см. Ако семената се засяват по-нарядко и на редове, може да не се (снимка) пикира. На постоянно място туртите се изнасят и засаждат в началото на май, когато е преминала опасността от слани. Разстоянието на засаждане е 25-35 см за високите сортове, 15-20 см - за средните и 10-15 см за ниските.

Туртата може да се засява и директно, но това трябва да става след преминаване опасността от слани. Грижите по време на вегетацията се състоят в редовно поливане, почистване от плевели, подхранване (не понася пресен оборски тор). Кореновата система е обилна, силно разклоняваща се, проникваща дълбоко в почвата, с висока усвояваща способност на хранителни вещества и бързо възстановяване при механически повреди. Така те понасят пресаждане дори и във фаза на цъфтеж.

Туртата е устойчива на болести и неприятели. Отделящите се от листата фитонциди отблъскват насекомите и вредителите, дори и тези които проникват в почвата. Това я прави отличен предшественик за гладиолите, лалетата, астрите и др. цветни култури.

Има създадени стотици сортове турти (директни и F1 хибриди), с най-различна форма и багра на цветовете и съцветието (кошничката) в зависимост от предназначението им в практиката.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 22 Февруари 2020

Посещения: 972

Орхидеите са взискателни растения, но при добри грижи могат да се отглеждат в саксии в домашни условия. Грижите включват: подходяща почва, осветление, напояване, влажност на въздуха, както и наторяване и пресаждане.
Субстратът за орхидеите–епифити обикновено не съдържа градинска пръст. Състои се от смесени кори, натурални влакна, мъх, гранулирана глина, въглища, корк, едър пясък с добавка на перлит или вермикулит. Подходящи за тях са кошниците, мрежестите и телени съдове и други, способни да задържат субстрата.
Субстратът за наземните орхидеи се състои от горепосочените елементи, ситно надробени, с добавени сухи листа и градинска пръст. Такъв състав по-добре съхранява влагата и полезните вещества между поливанията.

Осветлението е важен фактор, който определя дали орхидеята ви ще цъфти при домашни условия. При недостатъчна светлина не достига захранване за нормалния цикъл на вегетация, а при прекалено осветяване растението просто изгаря. Винаги се ръководете от указанията на производителя. Признак на недостиг на светлина са тъмнозелените листа на орхидеите (вместо ярко светлозелени или червеникави листа при здравите растения).

Грижи за орхидеите.
Не по-малко по значимост за успешното развитие на орхидеите е поливането. В природата по-голямата част от орхидеите никога не се намират във вода, техните корени не понасят влагата и разтворените във водата соли. Всяка разновидност се нуждае от особени условия на поливане. Фаленопсис, Пафиопедилум, Одонтоглосум, Цимбидиум предпочитат не много влажна среда през цялото време, а Онцидиума, Дендробиума, Катлеи трябва да изсъхват между поливанията. Върху честотата на поливане влияят такива фактори като: температура и сухота на въздуха, интензивност на осветлението и размера на саксията. Като цяло орхидеите са по-търпими към изсушаването, отколкото към преовлажняването.

Правилното поливане се състои в това саксията с орхидея да се постави в съд с топла вода за 10–15 минути или интензивно да се полее с топла вода от душа, за да проникне водата напълно. И в двата случая след поливането растението трябва да се постави върху решетка, за да може напълно да се изцеди.
Влажността на въздуха, необходима за повечето орхидеи, е 60–80 %. Когато е горещо, те ще се зарадват на пръскането с пулверизатор, което трябва да се прави сутрин или през деня, за да може растението да успее да изсъхне до вечерта.

Грижи за орхидеите.
Орхидеите могат само да спечелят от раздвижването на въздуха (но не от силно течение). Ако в стаята, където се намират, няма естествена вентилация, можете периодично да пускате на слабо ниво вентилатора. Особено важно е това за относително студолюбивите орхидеи като Цимбидиум, които принудително са на горещо. При използването на вентилатор не забравяйте да увеличите поливането.

За цъфтежа си орхидеите се нуждаят от периодично (средно веднъж на две седмици) и балансирано подхранване. Най-добре е да се купи специална тор за орхидеи и да се спазва указанието на опаковката. Не ги подхранвайте с тор за други растения, а също така намалете добавките в период на покой и през зимата.

Пресаждането на орхидеите се налага тогава, когато зелената част на растението прорасне извън саксията. То трябва да се извърши след прецъфтяването или в самото начало на новия растеж. Внимателно извадете растението, като се стараете да не повредите корените. Почистете ги колкото се може повече, а с ножица отрежете изсъхналите или изгнили корени. Вземете съд 1–2 размера по-голям от предишния, насипете на дъното малко от новия субстрат, внимателно наместете растението и го покрийте с останалата част от сместа. Тя трябва да запълни свободното пространство между корените. Леко я притиснете, но не я уплътнявайте излишно. Леко овлажнете и сложете растението на сянка за няколко дни.