Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Цъфтящи растения
Посещения: 44

Зокумът е вечнозелено растение с дълги и тесни листа и изящни едри цветове с разнообразна багра – бели, светлорозови, кремави, жълти, пурпурни, червени.

Височината на големите растениядостига до около 1.5-2 метра. Цъфтежът започва в средата на лятото и при благоприятни условия продължава до октомври.

Ако искаме да цъфти богато в нашата градина, трябва да изберем много светла и слънчева позиция за него. Освен това температурата на въздуха трябва да бъде около 15 – 23 градуса.

По нашите географски ширини повечето олеандъри измръзват затова зимата се прибират. Като типично средиземноморско растение, той цъфти само при наличие на много слънчева светлина. Поставете го в южно помещение, а през лятото го изнесете на открита тераса или в двора, на защитено от вятър място.

За да достигне максималния си капацитет на растеж и да цъфти обилно, зокумът се нуждае от подходяща саксия. Малките растения се засаждат в малки контейнери, спрямо размера и възрастта си. Няма смисъл да засаждате растението директно в голяма саксия, тъй като кореновата система ще нарастне твърде много за сметка на надземната част. Ако съдът е много малък пък, корените ще се деформират.

За да прецените дали размерът на съдът е добър или има нужда от пресаждане, погледнете дренажните отвори на саксия – ако корените започнат да се виждат в тях, значи има нужда от нов, по-голям съд.

Олеандърът предпочита натурална или слабо алкална почва с рН 7-8. Може да използвате готова почвена смес или да си направите сами такава от хумус, торф и пясък. Сместа трябва да има добър дренажен слой.

Отглеждането на растения без торене просто не може да се направи. Красиви цветя и бърз растеж – олеандрите се нуждаят от наистина голяма доза хранителни вещества! През пролетта и лятото е желателно да се подхранва два пъти в месеца. Най-добре е да използвате универсални минерални торове за цъфтящи растения. През август торенето трябва да бъде спряно, така че растението да заспи преди периода на покой за зимата.

 

Оленадрите обичат водата. През лятото изискват обилно поливане. Използвайте престояла вода. През зимата се полива рядко – веднъж на 10 дни. През зимата го дръжте далеч от отоплителните уреди и ако въздухът е сух пулверизирайте.

През март зокумът се нуждае от повече топлина, за да се подпомогне ранното образуване на цветове.

 

Младите, активно растящи олеандри се пресаждат всяка година. Възрастните се нуждаят от нов съд по-рядко – веднъж на 3 години. Пресаждането трябва да се извърши през пролетта преди появата на цветните пъпки. Първото наторяване се извършва най-рано след две седмици.

 

Резитбата се прави както за контрол на размера на храста, така и за оформяне на короната. Цветните пъпки се образуват основно на пресни издънки, така че редовното подрязване стимулира цъфтежа.

Най-подходящото време за резитба е пролетта преди появата на пъпките или есента след прецъфтяване. Основните издънки се съкращават на половина, а страничните клони с около 10 см. Слабите, повредени или неправилно растящи издънки се отстраняват. Здравите издънки могат да бъдат използвани за резници.

Красив, но и опасен!
Всички части на олеандъра са отровни, поради което деца и домашни любимци не бива да имат достъп до него. При работа с растението трябва да се използват ръкавици.

Периодът на покой започва веднага след прецъфтяване – в средата на есента и продължава до средата на пролетта. Важно е да осигурите хладно, но светло място на растението, като идеалната температура е 8-12 градуса. Ако мястото не е достатъчно осветено може да се стигне до опадване на листата и липса на цветни пъпки. Подхранването се спира напълно, а поливането се намалява до три пъти месечно.

Ако оставите олеандъра да зимува в стая с температура по-висока от 15 градуса, цъфтежът му през следващата година може да е оскъден.

Размножава се чрез семена.

Семената на растението много бързо губят способността си за покълване, така че трябва да се използват възможно най-скоро след събирането. След обработка се засяват повърхностно във влажна почва. Контейнерът се покрива с фолио и се оставя на топло място като периодично се проветрява. Разсадът се появява след около 10 дни. Размножаването със семена изисква време и не винаги има успех.

Чрез резници

По-лесният метод за размножаване на олеандъра е чрез резници. Подходящото време е пролетта, но може да се направи и през есенния сезон. Необходима е издънка с дължина около 20 см. Тя трябва да има поне 3 листа. Почиства се в основата, а отрезите се третират с вкоренител. Засажда се в смес от мокър пясък, перлит или торф. Вкореняването във вода също дава добър резултат. Оставен на светло място с температура около 20 градуса, резникът образува корени за около месец. След това се прехвърля в саксия с подходяща почвена смес.

Олеандър зокум Петит Ред Oleander-Petite-Red
Провери за наличност на Олеандър зокум Петит Ред Oleander Petite Red

Възможни проблеми
Липса на цъфтеж – причините може да са различни – недостатъчна светлина, твърде ниска температура, недостатъчно поливане, бедна почва, ненавременна резитба. Ако не се осигурят оптимални условия за зимуване цъфтежът може да е твърде слаб.

Пъпките не се отварят – най-честата причина за това е ниската температура на въздуха. Преместете растението на по-топло място. Поливането със студена вода също може да доведе до опадване на пъпките.

Опадване на листата – липсата на светлина и ниската температура може да доведат до опадване на листата. Преместете храста на подходящо място. Ако листата първо съхнат, а после падат причината може да е липса на влага.

Вредители – Най-често – листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяван

Детайли
Категория: Цъфтящи растения
Посещения: 269

Газанията е красиво цвете, което ни радва с пъстрите си цветчета през лятото. Наричано още „летен гербер“, газанията е отличен избор за свежо попълнение в градинската Ви колекция.
Вижте какво трябва да знаете, за да си отгледате газания.

Газанията е едно доста интересно растение, което ще направи лятната Ви градина по-пъстра и по-ароматна. Тя произхожда от южните райони на Африка, но днес разновидностите ѝ се отглеждат без проблем и у нас.

Някои наричат газанията летен гербер, защото цветчетата ѝ наподобяват тези на гербера, но са по-големи. В Германия пък е известна като „обедно злато“, тъй като разтваря съцветията си по обед, когато има слънце, а вечер и при облачно време ги затваря.

Газанията има тъмнозелени листа с леки сребристи отенъци. Сред тях се показват цветчета в бяло, жълто, оранжево, червено, цикламено. Оформя малки туфи, така че трябва да ѝ предвидите повече място, за да може да се развива добре.

Как да си отгледате газания? Тук сме събрали най-важните напътствия, с които да отглеждате своята газания:

Газанията не е от най-големите почитателки на водата – с нея се ограничете до поливане 1-2 път седмично. Цветето издържа на леки засушавания, така че няма да е проблем, ако се забавите. Ако я отглеждате на открито, задължително трябва да е под заслон, за да я предпазите от дъждове, тъй като тя причиняват гниене и растението може да умре.

Газанията е светлолюбиво растение – изберете ѝ място с източно или западно изложение, за да се радвате по-често на отворените ѝ цветове. Освен това цветето обича топлината, затова в началото на есента трябва да я пренесете на закрито, ако искате да я запазите за следващата година.

Подходяща почва за газанията е глинесто-песъчливата, богата на хумус почвена смес. Желателно е да наторявате растението веднъж седмично по време на активния период с течна тор за цъфтящи.

Размножаването при газанията може да стане в края на зимата и началото на пролетта с помощта на семена, които сте събрали през лятото. Другият вариант е чрез резници през есента. На който и от двата да се спрете, може да сте спокойни, че бързо ще видите резултат – до 2 седмици.

Почиствайте газанията от прецъфтели цветове, за да направите място за нови пъпки.

Цветето няма проблеми да се комбинира с други цъфтящи растение в сандъчета за балкона – например с гербер или лобелия.

Детайли
Категория: Цъфтящи растения
Посещения: 237

Лавандулата – любимото растение на малки и големи, което впечатлява с форма и цветове. Често свързваме Лавандулата (Lavandula Angustifolia) с безкрайни лилави поля, но за щастие можем да се любуваме на красивите ѝ нюанси и вкъщи. Тя може да се гледа както на двора, така и на закрито у дома, където вирее също толкова добре. И в двата случая обаче ви трябват подходящи условия за отглеждането ѝ. Нека ги разгледаме заедно.

 

Засаждане на Лавандула – най-добри практики
Къде: Ако я засаждате в двора, то изберете най-слънчевите места. Тя може да издържи и далеч от идеалните за нея условия, но най-добре вирее в топла, добре дренирана почва, на ярка слънчева светлина. Ако ще я гледате вътре, то трябва отново да помислите къде е най-слънчево и топло.

Кога: Най-добре е през пролетта, април или май, когато почвата вече е по-топла и няма риск от замръзване. Ако пък я пресаждате в саксия за отглеждане на закрито, можете да го направите през цялата година.

Как: Когато пресаждате Лавандула, подгответе ѝ дупка, по-голяма от кореновата ѝ система, поставете я вътре, след което запълнете с почва и полейте обилно. Когато сеете семена, засадете ги на дълбочина от 3 мм. Разделете ги на разстояние от по 5 см едно от друго.

 

 

Мога ли да гледам Лавандула вътре вкъщи?
Да, разбира се! Можете да внесете красотата на Лавандулата у дома, като я засадите в саксия. Тя вирее добре и в затворени пространства, стига да следвате някои правила за отглеждането ѝ.

Когато я гледате вътре в дома, трябва да изберете слънчево и топло място, на което да я поставите. Най-подходящ би бил южен прозорец или такъв, който би ѝ осигурил поне 3-4 часа пряка слънчева светлина.

Завъртайте саксията всяка седмица за равномерен растеж и цъфтеж. Без достатъчно светлина Лавандулата ще има слаб растеж, ще спре да цъфти и ще бъде по-податлива на болести. Добрата вентилация и циркулация на въздуха съшо са много важни за добрия ѝ растеж.

 

Колко често трябва да поливам стайната Лавандула?
Поливайте Лавандулата обилно и наблюдавайте почвата. Добавяйте още вода тогава, когато тя е леко суха, но не напълно пресушена. Това може да доведе до пожълтяване на някои от цветовете на растението. Преполиването пък може да има друг ефект – гниене. Именно затова е важно да намерите златната среда и да следите точно кога почвата има нужда от още вода. За целта можете да я проверявате и чрез леко притискане с пръст.

Трябва ли да подрязвам Лавандулата?
Подрязването на клоните насърчава растежа на растението. Подрязвайте връхчетата от време на време. Така Лавандулата ще расте по-гъста.

Какъв тип почва ми е необходима за Лавандулата?
Лавандулата вирее в добре дренирана, леко песъчлива почва. За отглеждане на закрито използвайте качествена почва за саксийни растения и пресаждайте цветето веднъж годишно. Подхранвайте с тор с бавно освобождаване в началото на пролетта.

От колко светлина се нуждае Лавандулата?
За да обобщим отговора, ще кажем така – от много. Както вече споменахме, Лавандулата обича светлината. Тя вирее най-добре на пряка слънчева светлина, до прозорец, за предпочитане южен. Винаги избирайте най-светлите места у дома за нея.

 

 

Каква температура е най-подходяща за Лавандулата у дома?
Идеалните вътрешни температури през по-топлите месеци са 21°C през деня. От късна есен до зимата температурите трябва да са по-ниски – около 15°C до 19°C през деня. И въпреки това Лавандулата издържа на широк диапазон от температури, така че трудно ще я простудите.

Трябва ли да пресаждам Лавандулата?
Пресаждането ѝ е препоръчително. Разгледайте я добре. Ако има корени, стърчащи от дренажните отвори, или пък забележите, че цветето вече не расте, това ще ви послужи като сигнал да действате. Друг подобен знак е почвата – ако водата преминава през нея, като едва я овлажнява, то е време да пресадите Лавандулата.

Токсична ли е Лавандулата?
Лавандулата не е токсична за хората и често се използва в ароматерапията.

Относно животните – за тях растението е токсично при поглъщане, но ароматът му е напълно безвреден.

Детайли
Категория: Цъфтящи растения
Посещения: 274

Още от древни времена мушкатото е сред най-предпочитаните стайни растения, а причините за това са много. На първо място не можем да не споменем красотата му - ярки, кичести цветове, които не могат да останат незабелязани. Но и куп полезни свойства, които буквално правят това цвете уникално! Почти всички любители на стайните растения имат мушкато на перваза на прозореца си и ние напълно ги разбираме.

То е ценно, защото е източник на спокойна, благоприятна и комфортна атмосфера. Предпазва от негативна енергия, предотвратява появата на конфликти, клюки и нежелани гости на прага, а освен това има и успокояващ ефект. Ако го имате в къщата си, живущите в нея стават по-мили и по-любезни. Има и поверие, че това цвете допринася за финансовото благополучие и материалната стабилност, но не можем да гарантираме напълно. Можем само да Ви посъветваме да опитате и да се убедите сами във всяко едно негово качество!


Днес искаме да Ви запознаем с 9 от най-важните причини да отглеждате мушкато у дома!

Ето ги и тях:
1. Вдишвайки аромата на мушкатото, нервната система укрепва, а депресията отминава. Ако в някое помещение има геопатична зона, поставете там саксия с мушкато и по този начин ще неутрализирате вредните ѝ ефекти.

2. Подарете мушкато на жената, която харесвате. Ако го постави в стаята си, тя ще отговори на чувствата Ви.


3. Листата на растението съдържат етерично масло. Когато разтриете лист в ръцете си, течността ще остане по пръстите Ви. Маслото се отделя естествено под въздействието на слънчевата светлина през лятото. Така цветето се предпазва от сухота.

4. Мухите, молците и другите досадни насекоми се плашат от листата му. За да отървете домашните си любимци от паразити, трябва да ги изтриете старателно с етеричното масло, отделено от мушкато.

5. Мушкатото помага при настинки и главоболие. Как ли? Като пречиства въздуха и по този начин елиминира бактериите. Освен това създава бодрост, ако прекарате 10-15 мин. дневно, около него.


6. Регулиране на хормоналния обмен също е по силите на Вашето мушкато, тъй като до известна степен то е афродизиак. Обърнете внимание на това и включете към романтичната Ви вечеря няколко капки етерично масло от мушкато. После ще ни благодарите!

7. Хората, страдащи от хипертония, безсъние, заболявания на централната нервна система, заболявания на сърцето, стомаха и червата, е направо задължително да си набавят мушкато. Цветето помага също и при болен черен дроб, както и проблеми с жлъчния мехур. Като прикрепите лист към засегнатата област, можете да се избавите от зъбобол, болки в ушите и радикулит.

8. Страдащите от радикулит, трябва да приложат към долната част на гърба компрес от смлени листа. По подобен начин сместа се нанася върху ръката в областта, където се измерва пулса при високо кръвно налягане.

9. Отглеждането на мушкато на закрито, според билкарите, ще предотврати появата на тумори.


И ако тези лечебни свойства на мушкатото не Ви карат да го имате, здраве му кажи!

В заключение можем да кажем само, че наличието на мушкато у дома е хубаво, от където и да бъде погледнато!

Детайли
Категория: Цъфтящи растения
Посещения: 394

КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА е символ на Коледните празници и е едно от най-продаваните растения в света.

Освен класическите червени коледни звезди се предлагат и с бели, розови, мраморни и бледожълти листа.

Родината ѝ е Мексико, където расте като храст и достига на височина до 4 метра.

Самото съцветие има скромен вид, но когато цъфне, листата около него стават алено червени и приличат на звезда.

За да цъфти, растението се нуждае от 14 часа пълен мрак и 10 часа дневна светлина.

При нашата географска светлина това се постига лесно, ако се отглежда в стая, в която не свети лампа след свечерявaне.

Историята на Коледната звезда започва с Джоел Пуансет, който е първият американски посланик в Мексико.

През 1825 година той изпраща семена от непознато растение в своя дом в Южна Каролина. Пуансет е ботаник и в дома си в Грийнвил имал оранжерия, където отглеждал интересни растения, които после раздавал на ботанически градини.

Коледната звезда се отглежда като декоративно растение в целия християнски свят.

За първи път се предлага на американския пазар като рязан цвят и саксийно цвете през 20-те години на ХХ век от Пол Еке , който полага основите на една от най-големите компании за селекция и производство на това изумително растение.

  1. Зокум: Олеандър
  2. Магнолия
  3. Как да изберем, засадим и да се грижим за магнолия?
  4. Как да отгледаме красиво мушкато?