Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 03 Ноември 2018

Посещения: 671

Листата са вечнозелени, кожести, тъмни и много плътни. Те са продълговато овални, разположени срещуположно, дълги до 7-10 см и широки 4-5 см. При добри грижи добре покриват тънкото, но силно и издръжливо виещо се стъбло. Цветовете са сравнително едри, събрани в разкошни съцветия, бели, твърде ароматни. Тъй като стъблото нараства много бързо, а е тънко, непременно се нуждае от опора. Чрез нея може да се придаде най-различна форма на растението.

Стефанотисът (Stephanotis) е цвете, което няма да ви разочарова. Дори в периода, когато не цъфти, стефанотисът е достатъчно декоративен.Не е подходящ за съвместно отглеждане с други растения, тъй като “държи да расте свободен” и изисква много чист въздух. Нуждае се от много светлина, но да е защитено от преките слънчеви лъчи.През лятото се полива щедро, а през зимата значително по-умерено. След като прецъфти, намалете поливането, а при хладно време, го сведете до минимум, колкото да не изсъхне корена. Пожълтелите листа са признак на хлороза, причинена от твърде варовита вода. Няма специални изисквания, но пулверизирането се приема добре.Пресаждайте всяка година. Защо колкото повече пространство му се дава, толкова по-разкошно цъфти. За да не загниват корените, осигурете добър дренаж.Твърде добре се отразява по време на интензивния растеж.При много сух и топъл въздух се напада от щитоносни въшки и власести въшки, за ликвидирането на които се употребяват съответни инсектициди, но най- доброто средство е да не се допусне нашествието им.Стефанотисът се размножава чрез резници почти през цялата година, но се препоръчва това да става рано напролет. За целта се нарязват миналогодишни стъбла, като всеки резник трябва да има двойка листа. Засаждат се в смес от торф и пясък (1:1) и при температура 24-26 градуса след около месец са добре вкоренени. Пресаждат се в неголеми саксии в почва, съставена от градинска пръст 1 част, торф – 1 част, листовка –2 части и пясък – 1 част. Държат се при температура 16-18 градуса. Съобразно нарастването се пресаждат в по-големи съдове. Връхните части се прищипват за добро и обилно разклоняване. Възрастните растения се прехвърлят в нова почва на 2-3 години, но горната част на пръстта им се подменя всяка пролет. През лятото могат да бъдат изнасяни на балкона. Нуждаят се от обилно поливане и опръскване, както и от подхранване с разтвор от добре прегорял оборски тор. При такова гледане, особено ако им се осигури нужната изобилна, но разсеяна светлина, цъфтят през цялото лято и до късна есен. През зимата поливането се намалява, но без да се изсушава съвсем земната маса. Тогава растенията се държат при температура 12-15 градуса, но на светло място. Получените от зимни резници стефанотиси зацъфтяват още в края на лятото на същата година. Въздушната влажност трябва да е умерена – обикновена стайна атмосфера, но пулверизирането от време на време допринася за по-доброто развитие на лианата. Въпреки че има слава на трудно за отглеждане растение, стефанотисът расте успешно и цъфти редовно в много домове.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 29 Септември 2018

Посещения: 1280

В края на лятото и началото на есента градината все още е обсипана с пъстри цветове. Септември е един от месеците с най – красива и разноцветна природа, през който си струва да прекарвате колкото можете повече време навън, в двора. Не само защото има доста работа в градината, но и за да се наслаждавате на едни от последните топли дни от годината.  Градинарство  Озеленяване
Растения, които цъфтят през септември
Оценка 5 от общо 2 гласа
Растения, които цъфтят през септември
В края на лятото и началото на есента градината все още е обсипана с пъстри цветове. Септември е един от месеците с най – красива и разноцветна природа, през който си струва да прекарвате колкото можете повече време навън, в двора. Не само защото има доста работа в градината, но и за да се наслаждавате на едни от последните топли дни от годината.

Кои растения красят градината през септември?

Хризантема

Хризантемите са едни от най – разпространените есенни цветя. Обичат слънцето, рохкава и пропусклива почва, богата на хранителни вещества. Поливането трябва да е обилно, а от пролетта до началото на есента е желателно и да подхранвате растенията с добре узряла органична тор. Хризантемите се комбинират отлично с астра и декоративно къдраво зеле.

Есенен минзухар

Есенният минзухар е едно от малкото луковични растения, което цъфти през есента. Цветът му най – често е розово – лилав или бял, но са селектирани и сортове с жълти цветове. Обича слънцето, но понася и леко засенчване. Нужна му е добре пропусклива почва и редовно поливане. Изглежда много добре, засаден в комбинация с нископълзящи храсти като юниперус, евонимус или почвопокривни растения. Есенният минзухар е силно отровен!

Далия (гергина)

Цъфтежът на далиите продължава от август до октомври. Цветето обича светли и слънчеви места, глинесто – хумусна почва, редовно торене. Нуждае се от обилно поливане.

Есенно анемоне

Цъфти в многобройни цветове, продължително – от края на август до началото на зимата. Предпочита богата, плодородна почва. Расте най – добре на сянка или полусянка. Зимоустойчиво е, но е за предпочитане преди студовете корените му да се затрупат с есенна шума. Изглежда чудесено в смесени групи с многгодишни цветя, под високи храсти и дървета, както и в северните кътчета на градината.

Есенна астра

Цъфти през есента с големи съцветия тип кошничка. Предпочита добре дренирана, влажна почва и слънчево място.

Центрантус

Растението цъфти от края на пролетта до края на есента. Атрактивна е и зелената листна маса, която се задържа почти до настъпване на зимата. Цъфти в бяло, розово и червено. Предпочита сухи, слънчеви места с добре дренирана почва. Може да вирее и по скалисти терени. Обича варовитата почва.

Физостегия

Цъфти продължително от края на август до края на октомври. Нуждае се от плодородна почва, може да расте както на слънце, така и на сянка. Необходимо е редовно поливане. Може да се използва в смесени цветни композиции с други цветя или многогодишни треви. Изглежда добре засадена край водоеми.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 02 Ноември 2018

Посещения: 640

Ехинацея е същинско чудо в съкровищницата на природата, до което е задължително да се докоснете, за да се радвате на крепко здраве.

Благодарение на нея организмът засилва защитните си механизми, които имат способността да отблъскват атакуващите го непрекъснато зарази и бактерии. Свойствата и полезните действия на тази билка, която прилича повече на цвете, през последните години са обект на задълбочени проучвания.

Неслучайно тя се слави като един от най-мощните природни модулатори и стимулатори на имунния отговор на организма. Лечебните качества и преимущества на тази билка, известни от хилядолетия, са получили одобрение и признание и от съвременната медицина. Неслучайно тя е активна съставка в много медикаменти, предназначени за подпомагане имунната дейност.

Въпреки противоречивите мнения на специалисти, резултатите от последни проучвания доказват по безспорен начин ползите от приема на ехинацея. Доказателство за мощното действие на лековитото растение е фактът, че то е било използвано от индианците като противодействащо средство срещу отровата на змии.

Ехинацеята е способна да неутрализира дори смъртоносна змийска отрова, благодарение на силните си антиоксидантни съставки. Билката с красиви розови цветчета, която напомня повече на маргаритка, не само повишава силите на тялото да се възпротивява срещу вирусите и инфекциите, но и има силно пречистващо действие върху кръвта и лимфата. Именно застоя на кръвта и складирането на отпадни вещества водят до куп здравословни проблеми.

Ехинацея не само подсилва имунитета, но и го изгражда при пациенти, при които той липсва. При тези от Вас, при които има нарушение в дейността му, билката пречиства кръвта и това прави организма по-устойчив на атакуващите го инфекции.

Доказано е, че тази билка има не само антивирусно въздействие, но и още едно друго въздействие, за което по-рядко се говори – скъсява времето за излекуване. Ако вече Ви е повалил грип, доверете се на ехинацея. Тя не само ще облекчи симптомите на запушен нос, хрема и кашлица, но и е безценен помощник за Вас за по-бързо справяне с инфекцията. Доказано е, че приемът на тази билка скъсява наполовина време, за което протича болестта (грип, настинка).

Редовният прием на това уникално чудо на природата намалява вероятността от развитието на синузит с цели 86%.

Ехинацея може да се окаже вашия лек ако страдате от цистит, главоболие, чести възпаления в ушите, гингивит, неприятни гнойни пъпки. Ефектът от приложението й е поразителен и при рани, възпаления и изгаряния по кожата. Мощното лечебно действие на тази билка се обуславя от няколко рядко срещани химични съединения в природата, които влизат в състава й. Нейните качества все още не са добре проучени и вероятно тяхното въздействие е по-широкоспектърно.

При херпес

Ехинацея действа като блокатор на вируса, причиняващ досадния и неприятен херпес. Тя възпрепятства неговия рецидив. Най-ефикaсни в този случай са спиртни извлеци от билката, чиито прием е препоръчително да стартира още при съмнението за поява на херпес или проява на симптомите на инфекцията.

Ако херпесната инфекция вече Ви е поразила, тогава също може да разчитате на тинктурата от ехинацея, която значително ще намали продължителността на неприятното заболяване.

При херпес са препоръчителни извлеците от билката на спиртна основа, а не чайовете, поради факта, че този вирус трябва да се атакува незабавно, тъй като прогресира много бързо.

Ако предпочитате да си приготвите сами тинктурата, а не да я закупите в готов вод от аптеката или билковите магазини, е необходимо да направите следното – изстискайте сока от сто грама свежи цветове от билката, след което разредете с 300 милилитра ракия.

Това престоява на слънце половин месец, след което по 20-30 капки от него се разреждат в малко вода и се приема по 3 пъти рамките на денонощие.

При гъбички и хламидия

Същото количество от тинктурата, но разредено с хладка вода може да използвате за вагинални промивки и бани, ако страдате от гъбички и хламидия. Лековитото „цвете“ има силно изразен антигъбичен ефект. Спомага за отстраняването на неприятните гъбични инфекии.

Вътрешният прием на ехинацея също се отразява благоприятно при подобно състояние.

При грип и кашлица

Ехинация прави чудеса при хора, болни от грип, придружен със силна кашлица. Отварата от нея действа отхрачващо. Билката пречиства бронхите и втечнява натрупания секрет. Тя прави отхрачването по-лесно.

Бързо излекуваната кашлица е предпоставка за възпрепятстване на евентуални белодробни усложнения, които най-често се проявят в резултат от нейното неизлекуване или дълга продължителност. Ако Ви измъчва кашлица и/или сте повалени от грипния вирус, добре би Ви подействало освен пиенето на чай от ехинацея и инхалации с билката. Може също така да я използвате за бани, прибавяйки извлек от нея към водата си за къпане.

На чай

Приета на чай, ехинацея засилва имунитета и облекчава болкови симптоми като главоболие, кашлица, грип и други вътрешни инфекции. Запарката се приготвя от една голяма лъжица от сухото растение, залято с половин литър вода. Приготвената отвара се разделя на три части, всяка от които приема непосредствено преди трите хранения за деня. Приемът на тази запарка не бива да бъде по-продължителен от 10 дни. След тях се прави почивка и едва след това курсът продължава.

На хапчета

Това природно чудо може да си набавите не само като чай, но и на таблетки (филмирани и обикновени). Заради безспорните си качества на мощен имуностимулатор, тези таблетки се превърнаха през последните няколко години в най-търсеното средство за подпомагане имунната дейност. Доказано е, че тази билка неутрализира вредното въздействие на окислителните процеси и свободните радикали в човешкия организъм. Това възпрепятства заболявания на костите и ставите като артрит.

Съчетания и продукти

Ехинацея и прополис (клеева тинктура)

Мощното имуностимулиращо действие на лековиата ехинацея се засилва още повече при комбинацията й с прополис, който също е едно от най-популярните природни средства за засилване на имунния отговор. Не само във вид на хранителни добавки, тази чудотворна комбинация може да си набавите чрез чай и клеева тинктура. По време на лечебния курс със запарка от ехинацея, преди прием на извлека е препоръчително да добавите към него няколко капки клеева тинктура.

С чесън и джинджифил

Хранителни добавки с ехинацея се предлагат и в комбинация с още две мощни природни имуностимулиращи средства, които влизат в състава им – чесън и джинджифил. За още по-мощен ефект от „Джеймисън“ са добавили и мощния природен аналгетик жен шен. Освен като превантивно средство против вирусни инфекции, добавката е допустимо да бъде приемана и от пациенти, провеждащи курс за лечение на рак. Влизащият в състава й джинджифил облекчава симптомите на неприятното гадене, с което протича приемът на антираковите лекарства.

С котешки нокът

В комбинация с котешки нокът ехинацея върши чудеса. Тази вълшебна формула намира приложение дори при лечението на ХИВ. Като допълнение към медикаментите от терапията при СПИН се приема добавка от ехинацея с котешки нокът. Втората също притежава доказани антибактериални, антимикробни, противовирусни и имуностимулиращи качества. Предлагат се добавки с двете билки, които са обогатени с богат витаминен комплекс (витамин В и С) и ценни микроелементи (цинк, селен).

С черен бъз

При грипни и простудни заболявания може да се доверите на подсилващата имунитета комбинация от ехинацея с черен бъз. Малките черни плодчета на това растение крият невероятна лечебна мощ. Те са силен природен антибиотик и антипиретик. Сокът от черен бъз предизвиква изпотяване и със своя силно изразен загряващ ефект е безценно природно средство за сваляне на висока температура, ако го приемате в чист вид. В хранителна добавка екстрактът от черен бъз засилва действието на ехинацеята. Тази разновидност се предлага в течна форма. Към не е добавен екстракт от слез и е благоприятна за прием от деца над двегодишна възраст. (Имуномикс на Абока)

За деца

Вирусните инфекции се отразяват най-тежко на децата, заради неизградения им все още имунитет. Най-често децата боледуват, когато имат контакт с други деца. Момента, в който малкото дете тръгва на детска градина, е изключително стресиращ за неговата имунна система. Тя все още не е изградена, но въпреки това е наложително да противодейства на постоянно атакуващите я вируси и инфекции. Дори и сте имунизирали малчугана с противогрипна ваксина, добре действат добавките с ехинация. Те са препоръчителни и за деца над 2-3 годишна възраст. Под формата на сироп е възможно да се приемат след 2-годишна възраст.Обичайната препоръчителна доза е по 0,5 ml за всеки килограм телесно тегло. Под формата на таблетки за дъвчене може да приема от деца над три години. Може да давате на малчугана добавката и в моменти на боледуване. Тя ще помогне на неукрепналия детски организъм да отблъсне по-бързо атакуващата го инфекция. Приемът на ехинацея намалява рисковете от развитие на алергия и синузит при децата.

Внимание: Предозиране с ехинацея или тинктура от нея!

Можете да приемате настойката или отвара от ехинацеята най-много седмица или максимум две, ако се чувствате добре. При неспазване на споменатата доза или пресрочване на употребата на ехинацея или тинктурата от нея може да се получи отравяне, изразяващо в появата на постоянно или временно гадене, остро кисело повръщане, раздразнителност и главоболие. В този случай трябва без замисляне и незабавно да стопирате всяка употреба на препарата, да промиете стомаха с голямо количество вода и да се прегледате. Останалото се намира в компетенцията на лекаря.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 25 Юли 2018

Посещения: 783

Cattleya amethy stogeossa-Достатъчно далеч от крайбрежието, на неголеми височини, на самотни дървета в близост до реката. Дъждовният сезон – ноеври до март.
Крушката е с дължина 30-40 см, листата са 10 до 20 см, цветоноса е с 10-15 цвята.

Семейство Салепови орхидеи. Родина - Южна и Централна Америка, Антилскиете острови. Навярно, най – известният род орхидеи. Катлеи - епифитно растение с ярко изразени надземни корневища. В природата има около 70 вида, а хибридите получени от междувидовите кръстоски, а също така и кръстоска с орхидея от друг род се изчисляват на хиляди.Различават се два вида тип катлеи. Представителите на първата имат изтеглена месеста вретеновидна, а понякога сплескана круша с един връхен кожест лист. Цветоноса излиза из под покривалото на кожестият лист. Цветонос излиза от покривалото на върха на новия прираст и носи няколко големи ароматни цвята. Преобладаващата им окраска е от розово – виолетово до бяло.Често има жълти петна. Втората група представляват растения с дълги ( при някои видове до 1 м) цилиндрични резервоари носещи два и повече кожести листа. Цветоноса на върха е с няколко цвята със среден размер. Цветовете са много по разнообразни по цвят от предходната група и често много плътна текстура. Много катлеи са достатъчно пластични растения затова грижите за тях изискват да се стремим да създадем близка до природата обстановка. Важно е да са оптимални не отделните условия, а тяхното съчетание. Например, създава се определен температурен режим , не бива произволно да се избира осветлението, влажността. Така, при прекалено топло съхранение през зимата в условия на слабо осветление те се изтощават, дишането ще преобладава над фотосинтезата. Прекомерният полив в съчетание с ниската температура може да доведе до гибел корените на растението.

Характеристика на някой природни видове катлеи и среда на тяхното съществуване

Характеристика на местата на обитание от катлеи

Дъждовните тропически гори – разпространение главно в Централна и Южна Америка (басейна на река Амазонка,Ориноко и др.), Африка ( басейна на р. Конго, Нигер, Замбези ). Срещат се на островите Мадагаскар, Индия, Малайският архипелаг, Индонезия, Нова Гвинея и др. Острови в Океания. Сухия период в дъждовните тропически гори е слабо изразен. Денонощните температурни колебания достигат своите максимуми и са с 2-3 °С повече от дъждовният период. Влажността на въздуха денем е 100%., нощем минимум 55-60%. За тези епифитни растения произхождащи от тропическите дъждовни гори е необходима висока влажност при равномерна температура през цялата година и приемливо осветление.
Сезонни тропически гори- характерното при тях е наличието на един или два сухи сезона за една година. Тези частично или напълно листопадни гори са разпространени по Тихоокеанското крайбрежие, Централна Америка, Венецуела, на изток в Бразилия и Парагвай, на западното крайбрежие на Индия, Бенгали и в много райони на Югоизточна Азия. От многообразието на сезоните, тропически гори се открояват с два принципно основни вида: гъсти вечнозелени гори – малко по сухи от дъждовните тропически гори. С дневни колебания на температурата от 5-10°С. Влажността на въздуха денем съставлява 90%, а нощем 70 %. Листопадът (саванните гори)- с рядко разположени големи групи дървета хвърлящи листата си по време на сухия период. С дневни колебания на температурта5-15°С. Влажността на въздуха денем достига 90%, а нощем 65%. За тези епифитни растения произхождащи от сезонните тропически гори е необходим дълъг период на покой, който при някои растения продължава 4-6 месеца.
Планински дъждовни гори – това са горите разположени над 800 м надморска височина и повече. За планинските дъждовни гори е характерно изменение на климатичните условия, в зависимост от надморската височина. С увеличение на височината се наблюдава намаляване размера на дърветата и намаляване на тяхното видово разнообразие. Количествата на превалявания с височината расте, а след това намалява. При това максималното количество валежи се пада на средната част по височините или примерно на 1500 м. Температурите с увеличение на височината падат
Дневните колебания на температурите като правило са големи, а сезонните са прекалено слаби. Според повишаването на надморската височина, влажността се увеличава за сметка на облачността, но едновременно с това се намалява осветлението. Особенностите на планинските дъждовни гори е постоянното интензивно движение на влажния въздух, забележително е понижаването на нощната температура при едновременно повишаване на относителната влажност. През нощта обилната роса е като мъгла.