Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 21 Ноември 2019

Посещения: 891

Няма нищо тайнствено, загадъчно и недостъпно за обикновените цветари - любители на орхидеи. Тайната при отглеждането на орхидеи е вашият лично събран опит, получената достоверна информация, разбиране на природата и нуждите на орхидеите и най-важното - дълбока любов към тях.

Орхидеята се пресажда веднъж на две-три години, когато прецъфти, или след като свърши периодът ѝ на покой. Често се налага това да се прави след като се купи цветето от магазина.

Преди да излязат от цветарниците и да отидат в магазините, орхидеите се пресаждат в по-малки саксии, но в почва с голяма влажност.

Това им позволява да понесат транспортирането, а и да се съберат повече бройки в контейнерите. Добре е да ги пресадите, защото има възможност корените им да загният от прекомерната влага.

Орхидеи
Още една тайна – орхидеята трябва да е в малка саксия. В тях те цъфтят по-често и с повече цветове. Преместете я в по-голям съд чак когато видите, че спира да расте.

Подходяща почва е много рехав субстрат от дървесна кора, едри парчета с добра въздухопроводимост, който не трябва да се поддържа прекалено мокър.

Цялата голяма група на орхидеите е много податлива на щитоносни и влакнести щитоносни въшки и на загниване на стъблото. За да не загнива стъблото е необходимо да се засади с показване на малка част от коренчетата.

Корените на цветето са много нежни и крехки. Няколко часа преди да пресадите орхидеята я полейте обилно. След като я извадите, измийте корените й с топла вода, за да премахнете старата пръст. Ако има изгнили от тях, ги премахнете. На дъното на новия съд направете дренаж с дребни камъчета.

След пресаждане растението се нуждае от стабилна опора. Първите няколко дни не поливайте, а само пръскайте.

Тъй като корените им имат нужда да дишат, застоялата вода за тях е смъртоносна. Най-добре е да засадите орхидеята в пластмасова саксия със специално полусферично изпъкнало дъно, с допълнителни дупки по него. Фаленопсисът вирее най-добре в прозрачна саксия, за да могат корените свободно да фотосинтезират.

Основен недостатък на керамичните саксии е, че корените се сплескват в стените и когато дойде време за пресаждане, е трудно да бъдат отделени. Затова по-добре изберете кошница от бамбук.

Когато се прехвърля орхидеята се премахват внимателно излишните,болните и изгнили корени .Когато я прехвърлите не я поливайте поне 3-4ри дни ,за да се гарантира ,че всички рани по корените бързо ще зарастнат и инфекциите няма да навредят на растението .

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 23 Юни 2019

Посещения: 656

Ако спомените ухаят, то със сигурност ще бъде с аромата на лавандула. Обикновено запомняме тази миризма още от ранното си детство и всеки път, когато я вдишаме, се пренасяме мислено в тези безметежни дни.

Лавандулата е вечнозелен храст със сребристи листа, който произхожда от Средиземноморието. Лечебната му сила е концентрирана в цветовете и може да бъде съхранена по няколко начина. Промишленият е извличане на етеричното масло, което варира от 1 до 3%. По време на дестилацията се получава и друг продукт – лавандуловата вода, която се използва основно в козметиката. Домашният начин за съхранение на билката е изсушаването. Но да се спрем по-подробно на всеки един от тях.

Приложенията на етеричното масло от лавандула са толкова много, че дори е възможно да не успеем да бъдем напълно изчерпателни. На първо място то има много силно антибактериално действие особено срещу стрептококи, гъбички и вируси. Например маслото е един от най-ефикасните съставки за лекуване на гнойни рани и възпаления. Само че, запомнете, никога не го нанасяйте в чист вид, а само прибавено към мехлем. За ефикасна профилактика на върлуващия грип пък е достатъчно да вдишвате лавандуловите изпарения чрез аромалампа или инхалации.

Етеричното масло е и първа помощ при изгаряния – както битови, така и слънчеви. Действието му е многостранно – на първо време успокоява и предотвратява образуването на мехури. В последствие не позволява инфектирането на изгорялото място и ускорява зарастването, тъй като стимулира производството на нови кожни клетки.

Стигнахме до успокояващите и обезболяващи свойства на лавандулата. Нервност, стрес, безсъние, главоболие, сърцебиене, менструални болки – тези оплаквания обикновено са хронични и трудно се повлияват с медикаменти. Лавандуловото масло обаче успешно се справя с тях. Не на последно място етеричното масло не само успокоява ухапвания от насекоми, но е и ефикасна защита срещу набезите им. С една дума етеричното масло от лавандула е добре да присъства във всяка домашна аптечка. Още повече, че употребата му няма никакви странични действие. Избягвайте го само в първите три месеца на бременността.

Лавандуловото масло е една и от най-ценните съставки в козметиката. Използва се не само срещу акне, косопад и пърхут, но и за възстановяване на напукана кожа, тъй като засилва регенерацията на клетките. Макар и по-слабо, подобно е и действието на лавандуловата вода. Тя се използва за ежедневно тонизиране на кожата и като съставка на различни маски – например с хума, в които подсилва противовъзпалителното и почистващо действие. Подобно на маслото и лавандуловата вода успокоява ухапвания от насекоми и слънчеви изгаряния.

Сушената лавандула също може да ви бъде много полезна. От нея се правят билкови чайове или лавандулова възглавница при нервно безсъние и менструални болки. Тя и характерна подправка за френската кухня. Изсушените китки също така прогонват молците и комари, а ако ги аранжирате творчески, могат да бъдат и красива декорация на дома ви.

Мястото

Първото решение, което трябва да вземете предвид, започвайки да се занимавате с отглеждане на лавандула е добрият избор на мястото. Лавандулата е свето- и топлолюбиво растение, затова добре би било, ако нивата е с южно, югоизточно или югозападно изложение, с пропусклива почва, защитена от силни ветрове и постоянни течения като наклона на терена не бива да е над 10-15 градуса. Тук е важно да се отбележи, че лавандулото насаждение е трайно, използва се 15 г. до 25 г. и е добре земята да е собствена или с договор за аренда за поне 15 годишен срок.

Осигуряване на посадъчен материал

Преди започването на етапа на подготовка на почвата и последващото засаждане е нужно да се вземат мерки по подсигуряване на посадъчен материал (разсад). Това най-често става или чрез собствено производство от съществуващи насаждания или чрез сключване на договор за бъдеща доставка (от 6 месеца до 1 година напред) със някои от производителите на посадъчен материал за лавандула.

Подготовка на почвата

Започва обикновено през летните месеци и се състои от почистване на терена, натораване, изораване и култивиране. Една година преди засаждането площта се оставя на черна угар за провеждане на мерките за борба с плевелите и за създаване на добре подготвен орен почвен пласт. Първо се изорава на голяма дълбочина – до 45 см като предварително се наторява с 3-4 тона оборски тор а ако не разполагате с такъв с 30 кг Фосфор и 10 кг. Азот на декар., пръска се с хербициди срещу коренищни и други плевели, култивира се, следват второ изораване – до 18 – 20 см, заравняване и маркиране преди засаждането.

Засаждане

Засаждането се извършва ръчно или с разсадосадачна машина. Маркирането става чрез бразди или опъване на дълги еластични въжета (напр. сезали). Засаждането се извършва наесен между 15 октомври и 15 ноември или напролет между 20 феврури и 20 март. Растенията се посаждат на разстояние 40 см. едно от друго, а остоянието между редовете трябва да е 1,40 м. Колкото по-прави са редовете, толкова повече се улесняват последващите машинни обработки. Резниците се поставят с 2-3 см. по дълбоко от кореновата шийка, след което се утъпкват добре, за да се изкара въздуха и да се увеличи процента на прихващане.

Отглеждане и грижи

Преди започване на вегетационния период (сокодвижението в растението) неприхванатите и увредени растения се подменят с нови. Лавандулата започва да дава оптимално лавандулов цвят (400-650 кг/дка), съответно лавандулово масло (8-15кг./дка) от третата година нататък, като точната цифра зависи от сорта на лавандулата (Севтополис, Юбилейна, Дружба,…) и полаганите грижи. През втората година добивът е 20-25% от оптималния. През първата година, когато очакваният добив е нищожен, съцветията се отстратняват още в началния етап от развитието им с цел по-добро и равномерно оформяне на туфите. Действието може да се наложи да се извърши неколкократно. Относно нехимичната борба с плевелите, през първата година се правят 4-5 междуредови обработки (на 12 до 18 см. дълбочина и около 20 см. от редовете) и 2-3 в самите редове. През втората и третата година броя обработки за борба с плевелите намалява и се увеличават действията по торене на насаждението с амониева селитра (25-30 кг/дка) и суперфосфат (50 кг/дка, извършва се наесен).

Когато насажданието излезе от зенита си, към 9-10-та година, се предприемат мерки по подмладяването му за по-добра продуктивност. Действието представлява премахване на цялата надземна част, изрязвайки го на 5 см. от почвената повърхност. Растението се самовъзстановява от спящите пъпки в кореновата шийка и използва старата коренова система и съответно продуктивния цикъл започва отначало.

Жътва и прибиране на лавандулата

Обикновено се извършва в началото на юли, когато времето е най-горещо, тихо, сухо и слънчево, от 10 сутринта до 4 часа следобед. Желателно е 75-100% от цветчетата да са цъфнали. Прибирането на лавандулата става ръчно или машинно, като последното е препоръчително след 3-4-та година, когато туфите са приблизително еднакво развити. Съцветията се изрязват с дръжките 10-12 см., събират се в ремаркета и максимално бързо се извозват за дестилиране, т.е. извличане на лавандулово масло.

Болести и неприятели

По-известните болести по лавандулата са листните петна (Sartorial lavandulae Desm.), представляващи закръглели петна с червеникав пръстен. От растителните паразити най-голяма заплаха представляват кускутата, а от вредителите по–опасни са горските скакалци, галовата нематода и пенещата цикадка. С тях се води борба като при другите култури.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 23 Юни 2019

Посещения: 1472

Драцената е едно от листнодекоративните растения присъстващи в почти всеки дом поради лесното си отглеждане и красота, както и разнообразието от видове. По тези причини е подходящо и за начинаещи цветари. Известна е още като драконово дърво. Разбира се има и по-взискателни към условията на средата Драцени и те не се препоръчват за тепърва прохождащи в цветарското хоби. Най-лесни за отглеждане са Драцена Маргината, Драцена Дракои и някои други. Към Драцените спада и Кордилинето. То обаче е с по-компактни листа, за разлика от Драцените образува издънки, има коренище с бели корени (при разрез) и грудки. За разлика от него, корените на Драцената са гладки и с тъмножълт или оранжев цвят (при разрез). Кордилине Аустралис също се смята за лесно за отглеждане. Смята се,че драконовото дърво действа успокояващо и облекчава депресии.

Драцената е от семейство Agaveceae – столетникови. Нейна родина са тропическите райони на Африка, Азия, някои части на Централна Америка , Канарските острови и Австралия.

Спатифилумът вече е добре познато у нас цвете. С прекрасните си бели цветове той създава усещане за хармония, а заради продължителния им живот стана любимо на мнозина цветари.

Това цвете се чувства отлично в топли помещения. Най-удачната температура за него е между 16 и 21 градуса. За да се постигнат добри резултати при отглеждането на му е нуобходимо да се осигури ярка светлина и умерена влажност. Както много други стайни цветя и спатифилумът може да вирее на по-затъмнено и пи по-ниски температури, но тогава расте бавно и ще цъфти рядко. Затова през зимата е необходимо цветето да се сложи близо до прозорец. Прeз пролетта и лятото трябва да се осигури висока влажност. Това може да стане, след като саксията се сложи върху поднос с вода.

В зависимост от условията спатифилумът цъфти почти през цялата година, но най-често от пролетта до късна есен. Цветовете може да живеят повече от шест седмици. Прецъфтелите цветове се премахват, увехналите стъбла също трябва дасе отрежат до основата.

Всяка пролет растението трябва да се пресажда в торфена смес. От тази операция може да се откажете, след като растението започне да живее в саксия с диаметър 15 – 18 см. Вместо това пролетно време трябва да се изрязват две трети от корените и да се сменя пръстта. По този начин спатифилумът може да се размножава до безкрайност. Достатъчно е да разделите розетката. Във всяка част трябва да останат поне 2 – 3 листа и добра коренова система. При добри грижи спатифилумът може да краси дълги години всеки дом.

Температура: Това цвете живее на топло, предпочитаната температура е между 15 и 21 градуса

Светлина: Слънцето трябва да се прецежда през перде, може да живее и на по сенчести места

Вода: Обича обилното поливане, за предпочитане с престояла вода, пръстта не трябва да подгизва, опасно е корените му

Пресаждане: Пролетно време в глинеста почваПодхранване: Това растение е от малкото които не обичат много да се подхранват с торове

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 23 Юни 2019

Посещения: 676

Иланг-иланг е познат от древни времена и ароматът му се слави като символ на любовта и чувствеността, известен афродизиак. С него прекадявали домовете, за да ги предпазят от кавги и да им осигурят мир и любов. В тропиците жените и до днес носят прекрасни гирлянди от това цвета на иланг-иланг. А ние можем да похвалим не само уханието, но и свойствата му, помагащи ни при не едно заболяване.

Ботаническото му наименование е Cananga odorata. Някои го наричат “цвете на цветята”. Буквално преведена думата иланг означава "пустош". Най-вероятно поради местообитанието му - самото дърво расте в тропическите райони на Азия, Филипините и Индонезия, а маслото, добивано от него, се произвежда основно на Коморските острови и Мадагаскар. Това растение, обаче, може да срещнете и в ареала на умерения климат - в подходящи за целта оранжерии. Тяхното предимство е, че добиват цветове с по-силен аромат. Когато расте диво, цветовете му дават по-слабо ухание.

Иланг-иланг всъщност не е цвете или храст, а дърво и то доста голямо при това. Средната му височина е около 12-15 метра и може да се каже, че леко наподобява върба. Върху дългите му клони висят гроздчета от големи жълти цветове, но те могат да имат и розовеещ или зеленикав цвят. Маслото, извличано от тях, е светло жълто и има невероятна, дълбока, сладникава и особено екзотична миризма. Казват, че много наподобява мириса на каучук и яйчен крем добавени към нюанси на жасмин, но не се доверявайте особено на това описание. Просто го пробвайте - в комбинация с портокал или грейпфрут е наистина завладяващо сетивата ви. А сега нека разберем още любопитни факти за този афродизиак.

Дестилация на масло от иланг иланг на о- в Мадагаксар

Извличане на маслото

Етеричното масло от иланг-иланг става посредством водна или парна дестилация на прясно набрани цветчета. Обикновено - в ранното лято или есен. Интересен факт тук е, че от около 25 килограма свежи цветове се добиват само около 500 грама масло. Цветовете преминават през няколко етапа на пресоване. Маслото, добито от първото пресоване, се нарича „екстра”, следвано от още три пресования. „Екстра” маслото е с много високо съдържание на естери и има най-сладката миризма. То, обаче, не се използва в ароматерапията, а само в парфюмерията. За нуждите на ароматерапията „екстра” се смесва с маслото, получено от първа и втора пресовка.

Съставки и предупреждения

Иланг-иланг съдържа нерол, неролидол, гараниол, линалол, фарнезол, сафрол, евгенол. Сред тях няма такива с токсично или дразнещо действие и все пак – понякога прекомерната употреба може да доведе до гадене и главоболие. Препоръчително е три капки иланг- иланг да разреждате с две капки лимон, тъй като е с много висока концентрация. Как действа ароматерапия с иланг- иланг:

Антисептично
Антидепресивно
Дезинфекциращо
Имуностимулиращо
Успокояващо
Пречистващо въздуха

Иланг-иланг се приема по много начини. Прилага се освен в ароматерапията, но и като съставка в домашни инхалации, масажни масла, кремове и различни видове лосиони. Вътрешният му прием, обаче, задължително се осъществява под лекарски контрол. Как действа още маслото от иланг-иланг:

Нормализира учестено дишане и ускорен пулс
Повлиява добре високо кръвно налягане
Успокоява спастични разстройства на червата
Облекчава предменструален синдром
Използва се и при слаб имунитет
Помага при умора и безсъние
Като терапия при депресивни състояния
Отнема от напрежение, тревожност, страх, стрес
Помага и при фригидност и импотенция
Подобрява състоянието на акне и увредена кожа-балансира секрецията на себум
Освежава изтощена коса - дори ускорява растежа й
Прилага се при ухапвания от насекоми

Този аромат предизвиква състояние на лека еуфория. Казват, че изравнява енергиите в тялото, възстановява симетрията. Приложението му в духовен аспект включва и отварянето на две много важни чакри в тялото ни - на сърцето и на слънчевия сплит. Твърди се още, че това масло засилва чувството ни за вкус и мирис и ни отнася в блажени светове.