Articles - Thumbnails

Олеандър (Nerium oleander) представлява вечнозелен храст или малко дърво от семейство Apocynaceae (Тойнови). Достига височина 2-6 метра с изправени клони и кожести, тъмнозелени листа, разположени по три в прешлен. Цветовете са събрани в съцветия по върховете на клонките с разцветки от бяло до тъмно розово. Всички части на растението съдържат силно токсични сърдечни гликозиди. Произходът на Олеандъра е от Средиземноморието до Китай, където расте естествено покрай речни корита и сухи долини. Името „Зокум“ произлиза от турски и е разпространено в българските региони с турско влияние. В диво състояние формира гъсти храсталаци по бреговете на реки и потоци. Растението се отличава с изключителна издръжливост на суша и замърсен градски въздух. Кожестите листа са линейно-ланцетни, дълги 10-20 см, с ясно изразена средна жилка. Цветовете са ароматни, с диаметър 3-5 см, единични или двойни, събрани в едри съцветия. Плодът е шушулковиден, съдържащ множество семена с копринени власинки. Като декоративно растение, Олеандърът се използва за озеленяване на градски пространства, живи плетове и солитерно засаждане. Изисква защитени от силни ветрове места с добро осветление. Студоустойчивостта му е до -15°C за кратък период, което го прави подходящ за контейнерно отглеждане с прибиране през зимата.

Как се отглежда Олеандър (Зокум)?
Олеандърът се отглежда при спазване на специфични изисквания за светлина, температура, почва и поддръжка. Нека разгледаме основните аспекти:

Как да изберем място за засаждане на Олеандър?
Олеандърът изисква слънчево място с минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно. На открито избираме защитена от силни ветрове позиция. При градинско засаждане осигуряваме разстояние 2-3 метра от други растения. За контейнерно отглеждане позиционираме на южно или западно изложение с възможност за преместване през зимата.

Каква почва изисква Олеандърът?
Зокум изисква добре дренирана, плодородна почва с pH 6.5-7.5. Почвената смес включва градинска почва, едър пясък и перлит в съотношение 2:1:1. За контейнерно отглеждане използваме специална смес за средиземноморски растения с добавен пясък за подобряване на дренажа.

Как да поливаме Олеандър?
Олеандър изисква различен режим на поливане според сезона. През активния сезон поливаме умерено 2-3 пъти седмично. През зимата намаляваме значително поливането до веднъж на 2-3 седмици. Важно е да избягваме преовлажняване и да проверяваме горния слой почва преди всяко поливане.

Как да подхранваме Олеандър?
Подхранването на Олеандър започва напролет с комплексен тор NPK. През лятото прилагаме азотен тор за стимулиране на цъфтежа. Наесен добавяме калиев тор за подготовка за зимата. През активния сезон прилагаме течен тор на всеки 2 седмици, следвайки дозировката на опаковката.

Как зимува Олеандърът?
Олеандър изисква внасяне в помещение при температури под -5°C. Осигуряваме светло, хладно място с температура 5-10°C. Намаляваме поливането до минимум и спираме торенето. Помещението трябва да се проветрява редовно за предотвратяване на гъбични заболявания.

Как да размножаваме Олеандър?
Размножаването му се осъществява чрез резници през лятото с дължина 15-20 см. Третираме с растежен хормон и вкореняваме във вода или лека почвена смес. Поддържаме температура 20-25°C и висока влажност. Вкореняването отнема 4-6 седмици при оптимални условия.

Токсичен ли е Зокумът?
Да, всички части на Олеандъра са силно токсични. При работа с растението задължително използвайте ръкавици и дръжте далеч от деца и домашни любимци.

 

Всички им се възхищават, но малцина ги отглеждат, защото магнолията се смята за „трудно" растение. Това не е съвсем вярно, но при засаждане наистина трябва да положите малко повече грижи. Април е най-подходящият месец. Изберете защитено от студени ветрове място. Добавете много торф и не засаждайте надълбоко. Обилно поливайте новия храст при засушаване. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост около храста.

Сортове. Най-разкошната магнолия наистина е дърво - М. grandiflora. Въпреки че расте бавно, с времето достига 6 м височина, но най-често се отглежда като вечнозелен храст за стена. Цъфти между юли и септември с ароматни кремавобели цветове. Препоръчваме ви сорта М. grandiflora 'Exmouth'. Най-популярната магнолия е М. soulangiana - разпростиращ се храст, който достига 3 м височина. Цветовете се появяват преди листата през април -чашевидни, бели отвътре и с пурпурен нюанс в основата. 'Lennei' и 'Alexandrine' са отлични сортове, по-различни са 'Rubra' (розовочервен) или 'Alba Superba' (бял). Звездната магнолия (М. stellata) е най-подходяща за ограничено място. Достига едва 1,2-1,5 м височина, но през март и април се покрива с ароматни кремавобели цветове.

Място и почва. Много магнолии не понасят варовика, но добре култивираната и обогатена с хумус почва е подходяща за тях. Изберете място, което е на ярко слънце или лека сянка.

Подкастряне. Не е необходимо. Отстранете мъртвите клонки след прецъфтяване. Нежеланите клонки можете да отрежете по същото време, но не се увличайте.

Размножаване. Чрез отводки в началото на лятото. През лятото е трудно да правите резни­ци - необходим ви е затоплен минипарник.

 

Мушкатото е традиционно и обичано цвете в България. Отглеждали са го нашите баби и всеки помни красивите цветове и ярките багри по прозорците на къщите. Пищността на цветовете и наситените багри са причина мушкатото да се среща дори и в аристократичните домове в Средновековна Европа.

Днес селекционерите ни предлагат изключително разнообразие от сортове мушката – едроцветни, пъстри, двуцветни и много други. Като цяло то е непретенциозно растение. Отглежда се лесно и бързо се размножава. Ако полагате нужните грижи, то ще ви радва с цветовете си целогодишно.

Как можете да се сдобиете с красиво мушкато? Най-лесният начин е чрез резници. Самото вкореняване на резниците не е сложен процес, но все пак има правила, които е добре да спазвате и с които ще ви запознаем. Размножаването чрез резници става много бързо и след 2-3 месеца вече ще сте горд собственик на буен храст.

Основни правила за вкореняване на резници от мушкато
Преди да пристъпите към засяване на цветето, трябва да изберете правилните резници. Много е важно те да са здрави. За да си осигурят бърз растеж и множество издънки много производители използват много и в по-големи дози стимулатори на растежа. Такива растения само в началото изглеждат здрави. След време се изтощават, започват да боледуват и в крайна сметка загиват. Освен това те няма да са подходящи за резници. Най-добре е да вземете мушкато от приятели, които сами отглеждат цветя.

Резитба на резниците
Резниците е най-добре да се отрязват от върха на мушкатото. Изберете точно онези издънки, които или вече цъфтят, или се подготвят да цъфтят. Това ще означава, че са узрели.
Отрязваме резниците с остър нож, за да не нараним цветето. Не използвайте ножици за целта.
Избирайте възможно най-дебелите издънки. Те са по-силни, по-добре се вкореняват и растат по-бързо. Разбира се и и от по-тънките издънки може да отгледате красиво мушкато, но най-вероятно ще отнеме повече време.

Резницата трябва да е дълга 7-8 см и да има 2-4 листа. Твърде дългите клони са по-малко издръжливи, тъй като нямат корени и не получават правилно хранене по цялата дължина.
За да отгледате красиво и пищно мушкато у дома трябва да спазвате някои основни правила, които не са сложни.
Резниците трябва да се режат в началото и средата на пролетта. Дните са по-дълги, става по-топло, а цветето расте по-бързо и по-активно.
Мястото, където сте отрязали резницата, трябва да обработите със слаб разтвор на калиев перманганат. След това оставете да изсъхне на топло място за поне 15-20 часа. Можете да посипете местата, където сте рязали, и с прах от активен въглен.
След това веднага засаждате. Пясъкът трябва да е умерено мокър. Вместо пясък можете да подготвите лек субстрат. В равни пропорции смесвате градинска почва, торф и пясък. Много експерти съветват да добавите дървесна пепел към почвата. Не се опитвайте първоначално да вкорените резниците във вода. Корените във водата ще се появят след 10 дни, а това може да доведе до гниене и, разбира се, смърт на растението. Разпределете подготвената пръст в малки чаши, на дъното на които трябва да има дупки. Оттам излишната вода ще се отцеди. След това засадете резниците на дълбочина 1,5-2 см в земята. Препоръчва се също да поставите чашите с растения в найлонови торбички и да ги затворите отгоре. Но не много плътно, за да може да преминава въздух. Необходимо е всеки ден да проветрявате и поливате резниците.
Важно е да осигурите на разниците постоянен температурен режим – в интервала 20-25 градуса. При по-висока или по-ниска температура няма да се оформи коренова система. Растението трябва колкото се може по-дълго да е на светло.

Това е всичко. След около 2 седмици върху резниците ще започнат да се появяват първите листа. Това е доказателство, че вкореняването е завършено. Можете да премахнете найлоновите торбички. Ако се грижите добре за цветето, то ще расте бързо. След време трябва да го прехвърлите в по-големи саксии. В началото на лятото мушкатата вече могат да бъдат пресадени в градината.

Агрономите на Аграра съветват да използвате специалния кристален тор на Планта за мушката. Оптималният състав на макроелементи и високото съдържание на магнезий, осигурява растежа на растенията, буен цъфтеж и интензивно оцветяване на листата.

Магнолиите са красиви храсти и дървета, които носят нотка на блясък в градината. Техните пищни цветове, подобни на лалета или звезди, варират от чисто бяло през розово до наситено пурпурно и дори жълто и синьо. Много от тях също имат прекрасен аромат.Магнолиите могат да бъдат широколистни или вечнозелени и имат размери от малки храсти до големи дървета. Повечето предпочитат неутрална или кисела почва. Ако нямате правилния тип почва, по-малките магнолии растат добре в саксии. Много цъфтят през пролетта, но някои цъфтят и през лятото. Магнолиите са идеални за отглеждане като самостоятелни дървета.

 

Вечнозелените магнолии, като Magnolia Grandiflora, могат да бъдат посадени близо до стена.

Дървото или храстът от магнолия е дългосрочна инвестиция – те се развиват бавно и може да отнеме 10-20 години, за да достигнат крайния си размер. Следователно си струва да отделите време, за да изберете подходящия сорт за вашата градина. Цветята, максималният размер и условията във вашата градина ще определят коя магнолия ще отглеждате. Ако мястото е подходящо растението, то ще процъфтява и ще ви възнагради с фантастично изглеждащи цветове и аромат.

Как да отглеждаме магнолиите?

Повечето магнолии предпочитат кисела почва. Ако нямате подходящата почва в градината си или нямате място за голямо дърво, по-малките магнолии растат много добре в саксии. Магнолиите се нуждаят от защитено място, далеч от силни ветрове. Избягвайте замръзващите места в градината, тъй като сланата може да повреди цветята през пролетта. Място, което получава много слънце, ще осигури добра предпоставка за обилен цъфтеж и добро развитие на растението. Подрязвайте леко в средата на лятото до началото на есента. Уверете се, че почвата не изсъхва през лятото.

Ако живеете в студена част на страната, изберете сорт, който цъфти по-късно. Имайте предвид евентуалната височина и разпространение на дървото и се уверете, че сте предоставили място за него – някои магнолии могат да достигнат сериозна височина. Ако искате да засадите магнолия близо до къщата си, изберете по-малък сорт. Ако имате алкална почва, отглеждайте Magnolia Grandiflora.

Как се засаждат магнолиите?

Магнолиите се засаждат най-добре през есента или късно пролетта. Те имат плитки корени, така че не е нужно да копаете много дълбока дупка. Изкопайте широка дупка до същата дълбочина на саксията, в която влиза вашата магнолия. Внимавайте да не увредите месестите корени, тъй като това може да попречи на цъфтежа. Добавете добре изгнил градински тор или листна плесен около корена и проверете нивото на растението, така че точката, където е било присадено, да не е под почвата. Внимателно отъпчете почвата около растението с пета и полейте обилно. Мулчирайте с кисел мулч като кора или градински компост. Дръжте растението добре напоено, докато се установи.

Какво трябва да знаем за засаждането и отглеждането на магнолия?
Магнолията е едно от най-красивите листопадни цъфтящи декоративни дървета, които напоследък се радват на все по-голям интерес по нашите ширини.

Съществуват над 200 вида магнолия, различаващи се по форма и цвят на цвета, време на цъфтеж и издържливост. Дълги години се смяташе, че в България климатът за отглеждане на магнолия е подходящ единствено на морето. Но дори и в София има видове магнолия, които виреят много добре. Най-добре приспособените за условията ни и най-популярните видове, отглеждани в България са Magnolia Stellata (4 м. на широчина и до 3 м. височина); Magnolia Soulangeana (6-7 м. на широчина и височина); Magnolia Liliiflora (1,5 – 2,5 м. на широчина и 2,5 – 4 м. височина ) и изключително рядката магнолия в жълт цвят Magnolia Yellow Bird (до над 7 м. на широчина и до 12 м. височина).

Дървото е впечатляващ акцент във всяка градина или в саксия на по-голям балкон или тераса. Повечето видове цъфтят рано напролет, още преди разлистването и радват с първи цвят след сивата зима. При добро отглеждане в края на лятото цъфти повторно и много по-впечатляващо. Тогава листната маса вече е добре развита и откроява чудесно красивите цветове. Дървото се подрязва непосредствено след цъфтеж и преди залагането на новите пъпки за оформяне и премахване на увредените и преплетени клонки. Подрязването не е наложително, освен при отглеждането в съд, за поддържане на желана височина и форма.

Цветове на магнолията
Най-популярни в България са белите звездовидни цветове на Magnolia Stellata и розовите, подобни на лилия цветове на Magnolia Liliiflora. От редките жълти представители в България може да се намери Magnolia Yellow Bird – с чашки подобни на тези на Magnolia Liliflora. Цветовете имат много лек и нежен аромат.

Изложение
Магнолията предпочита слънце и полусянка. Пазете от пряко излагане на силен вятър (инцидентно не е проблем, но постоянното брулене уврежда красивите големи листа и нежните цветове)

Проблеми
Магнолията няма специфични сериозни проблеми. В по-топлите и влажни райони могат да се появят гъбични заболявания, но те са рядкост. В случай, че забележите петна или специфично деформиране на листата, откъснете пострадал лист и го занесете в близката агроаптека за съвет.

Засаждане на магнолия
Винаги избирайте контейнерни растения пред тези на бала или гол корен, тъй като са много по-устойчиви и преживяват значително по-добре промяната. Идеалният размер на растение магнолия, на което да се спрете е около метър – метър и половина (достатъчно голямо за да ви радва от момента на засаждането и достатъчно малко, за да се захване лесно). Растение с такъв размер е на между 3 и 5 години.

При магнолиите е от съществено значение запазването на чувствителните и крехки корени. Навлажнете добре пръстта в работния контейнер, за да можете с притискане на страните му да извадите внимателно корените на растението заедно с цялата почва. Така съхранени поставете корените в подготвеното място /предварително подготвена ямка, в която работният контейнер се побира свободно, без да се притиска от страните и без да се налага като полагате растението да упражнявате натиск/.

Допълнете с пръст, а накрая можете да добавите мулч /кори от иглолистна дървесина/, тъй като магнолиите предпочитат по-кисели почви, а мулчът повишава киселинността. Допълнителното предимство на мулчирането е запазване на влагата, предотвратяване израстването на плевели и трева и не на последно място, по-чисто е при валежи. Полейте обилно с вода. Най-подходящото време за засаждане е напролет. Септември – октомври също са подходящи ако покриете добре корените през първата зима с пръст и мулч или шума.

Някои допълнителни идеи при засаждане в саксия вместо в градината:
Спрете се на по-малките представители, напр. Magnolia Stellata или Magnolia Liliiflora
Изберете достатъчно голяма и стабилна саксия, с широка основа за по-добра стабилност при развито дърво
Задължително изберете пробит съд. Ако саксията е без резервоар за вода и чинийката не е прикрепена, преди да започнете да запълвате с дренаж или пръст сложете над пробитата част филтърна хартия (например филтър за кафе). Така, дори и да преполеете, ще избегнете калните локви и ще попиете чиста вода
Дървото расте нависоко и ако саксията с пръстта не е достатъчно тежка при вятър може да се обърне. Затова можете преди пръстта да положите ред камъни, които да дадат допълнителна тежест.
В случай че сте избрали широк съд и имате голяма площ гола пръст след засаждането, освен мулч можете да засадите почвопокривни или многогодишни ниски растения, с не плитка коренова система, така ефектът ще е още по-добър.
Съд за засаждане
Тъй като това са големи дървета, с бързо растящи корени, в случай, че сте избрали да отглеждате магнолията в саксия е добре да вземете максимално голяма такава, напр. 60 – 70 см.