Articles - Thumbnails

Cattleya amethy stogeossa-Достатъчно далеч от крайбрежието, на неголеми височини, на самотни дървета в близост до реката. Дъждовният сезон – ноеври до март.
Крушката е с дължина 30-40 см, листата са 10 до 20 см, цветоноса е с 10-15 цвята.

Семейство Салепови орхидеи. Родина - Южна и Централна Америка, Антилскиете острови. Навярно, най – известният род орхидеи. Катлеи - епифитно растение с ярко изразени надземни корневища. В природата има около 70 вида, а хибридите получени от междувидовите кръстоски, а също така и кръстоска с орхидея от друг род се изчисляват на хиляди.Различават се два вида тип катлеи. Представителите на първата имат изтеглена месеста вретеновидна, а понякога сплескана круша с един връхен кожест лист. Цветоноса излиза из под покривалото на кожестият лист. Цветонос излиза от покривалото на върха на новия прираст и носи няколко големи ароматни цвята. Преобладаващата им окраска е от розово – виолетово до бяло.Често има жълти петна. Втората група представляват растения с дълги ( при някои видове до 1 м) цилиндрични резервоари носещи два и повече кожести листа. Цветоноса на върха е с няколко цвята със среден размер. Цветовете са много по разнообразни по цвят от предходната група и често много плътна текстура. Много катлеи са достатъчно пластични растения затова грижите за тях изискват да се стремим да създадем близка до природата обстановка. Важно е да са оптимални не отделните условия, а тяхното съчетание. Например, създава се определен температурен режим , не бива произволно да се избира осветлението, влажността. Така, при прекалено топло съхранение през зимата в условия на слабо осветление те се изтощават, дишането ще преобладава над фотосинтезата. Прекомерният полив в съчетание с ниската температура може да доведе до гибел корените на растението.

 

Характеристика на някой природни видове катлеи и среда на тяхното съществуване

 

Характеристика на местата на обитание от катлеи

 

Дъждовните тропически гори – разпространение главно в Централна и Южна Америка (басейна на река Амазонка,Ориноко и др.), Африка ( басейна на р. Конго, Нигер, Замбези ). Срещат се на островите Мадагаскар, Индия, Малайският архипелаг, Индонезия, Нова Гвинея и др. Острови в Океания. Сухия период в дъждовните тропически гори е слабо изразен. Денонощните температурни колебания достигат своите максимуми и са с 2-3 °С повече от дъждовният период. Влажността на въздуха денем е 100%., нощем минимум 55-60%. За тези епифитни растения произхождащи от тропическите дъждовни гори е необходима висока влажност при равномерна температура през цялата година и приемливо осветление.
Сезонни тропически гори- характерното при тях е наличието на един или два сухи сезона за една година. Тези частично или напълно листопадни гори са разпространени по Тихоокеанското крайбрежие, Централна Америка, Венецуела, на изток в Бразилия и Парагвай, на западното крайбрежие на Индия, Бенгали и в много райони на Югоизточна Азия. От многообразието на сезоните, тропически гори се открояват с два принципно основни вида: гъсти вечнозелени гори – малко по сухи от дъждовните тропически гори. С дневни колебания на температурата от 5-10°С. Влажността на въздуха денем съставлява 90%, а нощем 70 %. Листопадът (саванните гори)- с рядко разположени големи групи дървета хвърлящи листата си по време на сухия период. С дневни колебания на температурта5-15°С. Влажността на въздуха денем достига 90%, а нощем 65%. За тези епифитни растения произхождащи от сезонните тропически гори е необходим дълъг период на покой, който при някои растения продължава 4-6 месеца.
Планински дъждовни гори – това са горите разположени над 800 м надморска височина и повече. За планинските дъждовни гори е характерно изменение на климатичните условия, в зависимост от надморската височина. С увеличение на височината се наблюдава намаляване размера на дърветата и намаляване на тяхното видово разнообразие. Количествата на превалявания с височината расте, а след това намалява. При това максималното количество валежи се пада на средната част по височините или примерно на 1500 м. Температурите с увеличение на височината падат
Дневните колебания на температурите като правило са големи, а сезонните са прекалено слаби. Според повишаването на надморската височина, влажността се увеличава за сметка на облачността, но едновременно с това се намалява осветлението. Особенностите на планинските дъждовни гори е постоянното интензивно движение на влажния въздух, забележително е понижаването на нощната температура при едновременно повишаване на относителната влажност. През нощта обилната роса е като мъгла.

 

Месец юли е пиковия период на растежа на многодишните растения, както и на техния цъфтеж. През юли цъфтят почти всички от тях: делфиниум, карамфили, астилбе, хемерокалис, лигулария, маргаритки, флокси, лилии, камбанки, лиатриси и много други. През това време е желателно да се следи почвата в цветарниците да бъде влажна и рохка. Грижата за растенията включва плевене, отделяне на големите бурени, поливане, пръскане срещу болести и вредители, разбиване на почвата и привързване към опори на израсналите високо растения.
Едногодишните, многогодишните растения, розите и другите декоративни храсти, както и увивните растения следва да се поливат редовно и вечер. Поливайте корените, а не повърхностно.
За обилно и продължително цъфтене е необходимо веднъж на 10-12 дни растенията в градината да се подхранват с оборски тор, пилешки тор или окосена трева /без семената/. Може да се добави и разтвор на 10 – 15 грама от двоен суперфосфат или калиев сулфат в една кофа вода. Подхранвайте растенията през кореновата им система и задължително на влажна почва.
На всички цъфтящи растения задължително отделяйте прецъфтелите цветове, листа и съцветия.
Последното наторяване на късноцъфтящите едногодишни растения следва да бъде направено в началото на месеца .
Наторете с калиев сулфат или суперфосфат /по 10-15 г на кв.м./ прецъфтелите вече рододендрони, люляци, филаделфуси и отстранете засъхналите цветове.
Цъфтящите рози наторете с течни азотни торове през втората и третата десетдневки на месеца. Редовно отделяйте вече прецъфтелите цветове. След като прецъфти цялото съцветие, отрежете клонката до най - близкия лист.
Обрезката на делфиниума /Ралица/, лупините и някои други многогодишни растения способства за второ цъфтене през годината.
През юли настъпва и масовото цъфтене на флоксовете. Най-добре е те да бъдат наторявани с минерални торове с микроелементи, които се разсипват на повърхността на почвата, а след това се вкарват на около един сантиметър дълбочина с подходящ инструмент. Непременно поливайте растенията вечер ако времето е сухо.

Не подхранвайте клематисите по време на цъфтежа им. След преминаване на цъфтенето им наторете с минерален тор.

В зависимост от времето до 20 юли може да се пресаждат хортензиите, спиреите, берберисите, филадефусите, лугуструмите и други цъфтящи многогодишни растения.
През юли трябва да приключи изкопаването на луковиците на лалетата. Те трябва да бъдат изсушени и подредени по размери и сортове. До засаждането им луковиците следва да се съхраняват в добре проветрени полутъмни помещения.
През юли направо в лехата може да се посеят сухи семена на едногодишните растения и в края на август те ще цъфнат.
Събирайте семената на прецъфтелите многогодишни растения. Семената на аквилегията и лупината трябва да засадите веднага след падането им, тъй като те бързо губят своето свойство да се прихващат.
Редовно подстригвайте тревата в градината ви на височина не по-малко от 5см. След всяко подстригване захранвайте тревата със специален тор и я поливайте.
За много стайни растения подходящия период за растеж и цъфтене е през лятото: достатъчно слънчева светлина, температура, влажност и редовно поливане са благоприятни условия за техния растеж.

Ще ви представим шест красиви „неуморни” цветя, които внасят свежест и радват сетивата ни с цвят през цялата година.
Орхидея ФаленосписТози вид орхидея цъфти почти целогодишно, а в сравнение с другите представители на орхидеите, се отглежда значително по –лесно. Цъфти в богата палитра от багри от бяло до тъмно лилаво, като някои видове са изпъстрени с контрастни цветни нишки. Чувства се най – добре в прозрачна саксия, за може да корените да достига достатъчно светлина.
Изберете й място до източен или западен прозорец, а ако е южен осигурете й засенчване в най – горещите летни часове.

През зимата пък ако светлината не достига, добавете изкуствено осветление. Не прекалявайте с подхранването нито с поливането, излишната влага и тор са опасни за растението. Ако въздуха в стаята е сух, пулвелизирайте цветето от време на време.

Циганче

Циганчето може да се отглежда както в градината, в стаята, така и в кашпа на балкона. Цъфти целогодишно в бяло, цикламено, розово, червено, виолетово. Отгледжа се лесно, изисква често поливане, расте както на слънчево така и на полусенчесто място.
Не обича сухия въздух и прекалено високите температури.

Хибискус, китайска роза

Хибискус е тропическо растение, което в домашни условия достига до 1 – 2 метра височина. Цъфти почти през цялата година и живее повече от 20 години. Цъфти в бяло, розово, червено, жълто или оранжево. Предпочита слънчево, защитено от вятър, място. През лятото се полива обилно, а през зимата по – умерено. За да цъфти целогодишно, цветето се нуждае от постоянна температура, ярка светлина и умерена влажност на въздуха.

Коледен кактус

Коледния кактус се нарича още „коледниче”. При правилни грижи може да цъфти през цялата година. Обича слънчевата светлина и за разлика от останалите видове кактуси, има нужда от по – често поливане. През топлите месеци може да се изнесе на балкона или в градината, но не бива да бъде изложено директно на силна слънчева светлина за дълго време.

Спатифилум

Нарича се още „лилия на мира”, може да цъфти през цялата година в бели цветове със зелено връхче и с прекрасен аромат. Смята се, че внася хармония в дома, действа успокояващо и пречиства въздуха от отровни вещества.
Не изискава много грижи, нуждае се от светлина и често поливане. Предпочита богата на хранителни вещества почва, а прецъфтелите цветове трябва редовно да се отсраняват, по този начин се стимулира повторен цъфтеж.

Нематанус, хипоцирта

Нарича се още „златна рибка” цъфти в жълти, оранжеви или червени цветове, наподобяващи формата на рибка. Цъфти основно през лятото, но ако се отглежда на място с достатъчно светлина, цъфтежът му може да продължи през цялата година. През лятото се полива умерено, през зимата – оскъдно. Обича висока влажност на въздуха и има нужда от често оросяване.

Цъфти през април-май
Магнолиите се отглеждат в градината като единично насадено растение сред тревен чим или на преден план в групи от дървета и храсти.

Растението е дребен храст с височина до 1,5-2м, с малки листа и тънки клонки. Подходящо при изграждането на скални градини и алпинеуми. Магнолиите са светлолюбиви растения,но в същото време сенкоустойчиви. Имат мощна коренова
система. Не могат да виреят в затворени помещения!
През втората половина на лятото растежът постепенно
завършва и започва оформянето на цветните пъпки.

От вечнозелените магнолии у нас се отглежда единствено едроцветната магнолия. Тя е един от най-красивите представители на това семейство. Представлява високо дърво (до 30 м). Короната й е гъста. Листата са твърди, дълги до 25 см, тъмнозелени и лъскави. Цветовете са изключително едри – над 25 см в диаметър и имат 6-12 венчелистчета. Баграта им е бяла и излъчват силен аромат.

Това е една от най-често срещаните орхидеи за отрязан цвят. Продават се както цели цветни стъбла, така и отделни цветчета потопени в специални шишенца пълни с вода.
Начинаещите градинари могат да срещнат трудности при цъфтенето, тъй като често се полагат повече грижи от необходимото. Цимбидиумът изисква ниски нощни температури през лятото и промяна с поне 5° повече през деня. Не обичат течения или прекалено високи температури. През топлите месеци може да поставите в градината на светло място без директно слънце. При първите символи на застудяване приберете обратно у дома.
Грижи: Поливане: Основно правило е да не позволявате да изсъхнат. Поливайте на 10-14 дни през зимата, когато темпетатурите са по-ниски и до два пъти седмично през лятото в горещи дни.

Температура: Нуждаят се от 20-25° през деня и до 10° по-ниска температурата през нощта. Осигурете 15-16° през ноща, като увеличите въздушната циркулация и влажност.

Торене: Правилния тор през правилното време. Ползвайте тор със съотношение 30-10-10 през периода на растеж - пролет и лято. Към края на лятото сменете съотношението на 10-30-20 - това ще спомогне да се сформират цветните стъбла. През зимата се тори веднъж месечно. През останалото време торете на всяка една до две седмици според описанието на опаковката.

Пресаждане: На всеки 2 до 3 години преди кората, която ползвате да се е разпаднала. Най-подходящо за това време е напролет, след цъфтежа. Пресаждайте внимателно в средно едра смес, като осигурите добро проветрение и предвидите място за 2 годишно прорастване. Използвайте рохкава смеска от средно едри борови кори , едър перлит и торф. След като отделите внимателно корените, поставете в саксията, така че новоизрастващите псевдолуковици да са далеч от ръба, полълнете внимателно със смеската и притиснете.
Място: Светлината е най-важния фактор за доброто развитие на вашата орхидея и спомага за силен растеж. Липсата на светлина е честа причина за отказ от цъфтеж при възрастни растения. Избягвайте силно слънце по обяд.