Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 29 Ноември 2022

Посещения: 404

Портокаловото дърво е вечнозелено, което се отглежда и размножава чрез резници или чрез присаждане или семена. Грижата за портокалово дърво у дома включва осигуряване на оптимално осветление, температура и влажност във въздуха и почвата.

Портокаловото дърво е вечнозелено, което се отглежда и размножава чрез резници или чрез присаждане или семена. Грижата за портокалово дърво у дома включва осигуряване на оптимално осветление, температура и влажност във въздуха и почвата.

Съдържание
Отглеждане от семенаОтглеждане от костУсловия на задържане
Торове и поливанеХарактеристики на присажданеПодрязване на дърветаЗащита срещу болести и вредителиЗаключение

Отглеждане от семена

Семената се отстраняват от зрял портокал и се проверяват за петна. За успешното покълване на семената те трябва да се изсушат, но преди това се измиват под течаща вода и се почистват от пулпата. След това семената се накисват в малка чаша, съдържаща топла вода за една нощ.

Семената се поставят върху влажна хартиена кърпа и се покриват със същата, след което кърпата се поставя в запечатана торба с цип, която трябва да се съхранява при температура от 22 до 24 ° C. Хартията се овлажнява периодично, тъй като семената не трябва да се оставят да изсъхнат. След около две седмици последните узряват и те се трансплантират в стерилна почва за покълване и вкореняване. Пресаждайте внимателно, за да вкорените успешно младите кълнове.

Отглеждане от кост

У дома портокал може да се отглежда от семена. За това се извличат здрави семена, които са способни да се възпроизвеждат (това се показва от правилната форма, а не изсъхналите тъкани), след което се почистват старателно от пулпа, измиват се и се накисват във вода за 10-12 часа.

Подходяща почва се купува в специализиран магазин или се приготвя с торф, пясък, тревна почва (съотношение 1: 1: 2).

Семената се засяват в малки съдове с обем 0,1 л, отделно за всеки млад издънок, или в обща кутия на разстояние 5-7 см.
Дълбочината на засаждане не трябва да надвишава 1 cm.
След като семето се потопи в почвата, се напоява малко, саксията се покрива с филм и се прехвърля на тъмно място, докато се появят млади растения.
Когато дължината на кълновете достигне 1,5-2 см, ще се появят 2 листа, кълновете се трансплантират и се вкореняват в контейнер с диаметър 8-10 см.
При трансплантацията трябва да се внимава да не се повредят корените. За растението трябва да се грижи правилно и трансплантацията трябва да се извършва по определен алгоритъм.

Условия на задържане

Грижа за оранжево на закрито:

Осветление. Вътрешният портокал се отглежда на топло място, така че добро място за отглеждане е южният прозорец, който осигурява изобилие от ултравиолетови лъчи от слънцето. През лятото културата се поставя на място, където има достъп на открито, но без ветрове. Портокалово дърво у дома с липса на слънчева радиация дава плодове с кисели цитрусови плодове. През зимата осигурете изкуствено осветление, което ще удължи дневната светлина.
Температура. Портокаловото дърво е устойчиво на студ, но при ниски температури то дава плодове с няколко кисели портокала, така че е важно да се поддържа относително висока температура.
Влажност. Индикаторът за оптимална влажност в апартамента трябва да бъде най-малко 40%.Ако е по-ниско, тогава портокаловото дърво неизбежно ще хвърли листата си и ще умре. Избягвайте сух въздух по време на отоплителния сезон. В борбата срещу него до домашно приготвено портокалово дърво се поставя купа с навлажнен мъх или експандирана глина. Излишната влага провокира гниене на кореновата система.
Торове и поливане

Веднъж на всеки две седмици трябва да се подхранва помещение с портокал чрез наторяване на почвата.

Азотът стимулира вегетативния растеж на дървото и образуването на плодове. Фосфорът има положителен ефект върху добивите на портокали. Калият подобрява качеството на цитрусовите плодове и повишава зимната устойчивост на растението. Калцият е отговорен за вегетативния и генеративния растеж. Торенето на субстрата с тези компоненти е изключително важно.

За хранене се използват и други вещества: пепел на 1 ч. Л. / 1 ​​л. Вода, натрошени плевели, сухи чаени листа или утайка от кафе, захар на 1 ч. Л. / 1 ​​с. Л. вода, яйчена черупка на прах и аквариумна вода.

Поливането на растението се извършва, когато повърхностният слой на земята изсъхне; сухотата му е противопоказана. Преди поливане водата трябва да се защити поне един ден, защото поливането на портокал с хлор е изключително вредно.

Характеристики на присаждане

Различни видове се присаждат едновременно върху една цитрусова култура: портокали, лимони, мандарини, грейпфрути и др. Малко кълнове от всяко портокалово дърво служи като потомък. Важно е да изрежете потомка по-рано, за да има по-голям шанс за успешно сливане. Можете да съхранявате клона за дълго в хладилника, като увиете долния връх в мокра кърпа и поставите издънката в найлонов плик.

Следното е важно за ваксинацията:

диаметърът на издънката и подложката трябва да съвпада;
процедурата на присаждане се извършва бързо чрез резници;
всички разфасовки се правят с остри инструменти.
Най-удобният метод е копулация, при която подложката и издънката са свързани, увити плътно със специална лента, след това върху растението се поставя найлонов плик, който е завързан на дъното. Присаденият портокал се поставя на осветено и топло място, преди да порасне, торбичката не се отстранява още 3 седмици.

Подрязване на дървета
Вътрешният портокал се реже, когато той активно расте, така че след това ще даде плодове изобилно. Без подрязване на клоните, културата изглежда неподредена и не цъфти добре, така че е важно да се грижите за цитрусите.

По време на периода на цъфтеж дървото не се нуждае от резитба, само премахва излишния растеж.

Защита срещу болести и вредители

Антракнозата е изключително опасно заболяване с гъбичен произход, при което листата и цветовете пожълтяват, свиват се и падат, а върху самите цитрусови плодове се образува червена пигментация. В борбата с инфекцията трябва да се отрежат повредените издънки и растението да се напръска с фунгицидни препарати.
Брадавицата засяга листа, плодове и млади издънки. Първо върху тях се появяват жълти петна, а след това те стават сиво-розови брадавици. За да се избегне епидемия, заразените клони се отстраняват и короната се третира с течност от Бордо.
Хомозата е патология, при която по клоните или ствола се образува червено-кафяво петно, което, докато изсъхва, се заменя с дъвка. Инфекцията се появява при прекалено дълбоко засаждане, липса на дренажен слой, както и излишък на азот или липса на фосфор или калий. Раните се почистват и обработват с разтвор на меден сулфат.
Късната болест се характеризира с образуването на тъмен маслен пръстен върху младите дървета. Защитата е същата като при гомоза.
Листната въшка се храни със сока на портокаловото дърво и атакува цветето, листата, яйчниците и ствола. Характеризира се с висока плодовитост и се появява до двадесет поколения на сезон. За борба с паразита се използва разтвор на домакински или зелен сапун, чеснова вода, дихлофос, 3% разтвор на оцетна киселина или годна за консумация сол.
Паякът атакува листата, утаява се от долната им страна и се храни с растителен сок, причинявайки смърт на органите. Методи за контрол: поставяне под ултравиолетова лампа за две минути, пръскане с разтвор на сапун за пране, 96% алкохолен разтвор, обработка със сулфаридна паста.
Брашнестата черва се проявява в пухкав бял цъфтеж по листата и общо отслабване на растението, при което растежът е значително забавен. За лечение се използват Intavir, Decis, Karbofos и др.
Когато се появи на листата и клоните, скулелът образува овални издатини с размер до 5 мм. Признаци: безцветно лепкаво покритие и изсъхване на листното покритие. Препарати: Aktara, Aktellik, Fitoverm. Също така измийте листните плочи със сапунена вода или тинктура от тютюн.
Цитрусовият нематод уврежда саксийната коренова система и се установява в нея, като се храни с протоплазма. За нейното унищожаване те се третират с химикали, почвата се обогатява с органични торове, а корените се обработват термично с вода.
Заключение

Грижата за портокалово дърво, растящо в саксия, не е трудно. Струва си да се създадат подходящи температурни условия, дългосрочно осветление и редовно подаване на влага, така че да реагира с красива буйна зеленина и вкусни плодове.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 05 Ноември 2022

Посещения: 535

Лимонът расте през цялата година. При стайни условия той има 3-4 растежни периода - от февруари до октомври - и цъфти два пъти - февруари-март и октомври-ноември.

Лимонът е храст, който достига при отглеждане на открито до 3-4 м височина, а при оранжерийно или стайно отглеждане в съдове - до 1-2 м. Листатата му са продълговати, заострени, елипсовидни, с характерен лимонов аромат. Цветовете са двуполови, бели, с 5 венчелистчета. Плодовете са средно едри до едри, тежки от 40 до 400 г, яркожълти, овални, с характерна изпъкналост (пъпче) на връхната част. Плодовото месо е зеленикаво до светложълто, сочно и приятно кисело. В месото се намират доста семена, но има сортове и без семена. Плодовият сок е безцветен, освежително кисел, ароматичен и е богат на витамини (А, В, С и Р).

Лимонът расте през цялата година. При стайни условия той има 3-4 растежни периода - от февруари до октомври - и цъфти два пъти - февруари-март и октомври-ноември. От прецъфтяването до узряването на плодовете при стайна обстановка са необходими 180-200 дни. Узрелият плод може да остане на храста до 1 година, обаче отново позеленява, наедрява вторично и на следната година пак пожълтява. При това вторично узряване кората силно надебелява.

Лимонът е самоопрашващо се растение.

Лимоновият плод се цени много заради вкусовите си качества - аромат и киселина, а така също и като лечебно средство против скорбут, предпазване от заболяване на дихателните и храносмилателните органи. Това лечебно свойство лимонът дължи на голямото съдържание на витамин С и на лимоновата киселина.

Лимонът намира голямо приложение в сладкарството, консервната и парфюмерийната индустрия.

Предполага се, че лимонът е произлязъл от цитрона. В Източна Индия и Индокитай лимонът е отглеждан още преди повече от 2500 години. В Европа е внесен през 18 век.

В производствени насаждения днес лимонът е застъпен в средиземноморските страни - Италия, Испания, Южна Франция, Гърция, Албания, а така също и в Турция, Иран, Япония, Палестина, Австралия, Алжир, Съединените щати и др. У нас лимонът се отглежда изключително като стайна култура.

Лимонът е топлолюбиво растение със слаба мразоустойчивост. Вегетационният период започва при средна температура на въздуха 10-12°С. За развитието на цветните пъпки и цветовете е необходима температура от 14 до 16°С. Обаче най-добра температура за вегетативно нарастване, цъфтеж и плододаване на лимона е 16-18°С.

Лимонът е светлолюбиво растение, но пряката слънчева светлина смущава неговото развитие. Той понася засенчване и много добре се развива при стайни условия и в траншеи. При температура, близка до 0°С, когато нормалната жизнедеятелност на растението спира (дървото се намира в покой), лимонът може без вреда да издържи на пълно затъмняване в продължение на 3-4 месеца (траншейни и избени условия).

Лимонът е доста влаголюбив. През периодите, когато нарастват цветните пъпки, през цъфтежа и формирането на завръза той е най-взискателен към влагата. Редовното и умерено поливане на почвата през тези периоди е наложително. Недостигът на влага през това време предизвиква окапване на цветовете и завръза. Прекомерното овлажняване на почвата, което води до заблатяване, е също така вредно, както и недостигът на влага.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 29 Ноември 2022

Посещения: 315

Отглеждане на лимонови дръвчета
почистване на дворовеТози гостенин от далечен Китай се използва за сладкиши, чай и някои ястия. Незаменим е при грипни или други заболявания.

Той се отглежда лесно и в домашни условия. Понеже няма големи размери, лимонът може да се отглежда и в по-малки помещения. Дръвчето е много ароматно. Цъфти с нежни, бели цветове, които контрастират с тъмно зелените му листа. Едва ли има човек, който не е виждал плодовете му.

За отглеждането му може да използваме керамични, или пластмасови саксии. За подхранване трябва да се използва кисела тор. Когато расте активно е необходимо да се тори на две седмици.

Всеки месец листата се измиват с вода. За да придобие хубава форма лимоново дръвче трябва да се подреже. Когато целта ни е да получим плод оставяме няколко цвята на върха. Останалите, както и пъпките се премахват.

Лимоновото дърво обича светлина, но не пряка слънчева. Саксията да е поставена на места с южно, или западно изложение, така че да му подсигурим поне 8 часа дневно светлина. За комфортни условия в помещението трябва да поддържаме 18-25 градуса температура.

лимоново дървоРедовно трябва да се пръскат листата, а поливането се извършва когато изсъхне земята в саксията. През зимата поливането да се ограничи.

Когато решим да изнесем лимоновото дръвче в градината трябва предварително да го подготвим. За тази цел в края на пролетта се изнася саксията навън за по няколко часа. Подготовката продължава 2 седмици. Когато е вече в градината трябва да му подсигурим място на полусянка.

За да си засадим лимон, можем да използваме семена или резници. Но когато се използват семена трябва да чакаме много време да се развие Затова най добрия вариант е да се посади от резници и след това да се облагороди. За да посадим резника хубаво е да има вкоренител (продава се по магазините). Използва се почва с пясък и дървени стърготини. Захлупва се с буркан. Почвата се подържа влажна..Подходящ период е пролетта.

Лимоновото дръвче може да хване въшки, които са голяма напаст. Затова се налага пръскането с препарати

Не бива да прекаляваме с пресаждането на лимоновото дръвче. Оптимален период е на 2-3 години да го пресаждаме в малко по-голяма саксия. Но всяка пролет трябва да премахваме 2-3 сантиметра от пръстта и да я заменим с нова.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 05 Ноември 2022

Посещения: 540

По-голямата част от стайните растения цъфтят с разкошни цветове, но тяхната нетрайна красота бързо умира. За разлика от тях малките лимонови и портокалови дръвчета внасят не само средиземноморски полъх в дома ни, но и ни даряват с плодове. И макар че, от пазара можем да си купим много по-сочни и големи цитруси, удовлетворението от постигнатият резултат е неописуемо. Ако искате и вие да го изпитате, следвайте нашите съвети как да се грижите за тези екзотични, но въпреки това непретенциозни дръвчета.

Описание
Цитрусите са вечнозелени дървета или храсти с плътни, блестящи листа. Те имат характерен мирис на етерично масло, а при лимона отделят и фитонциди – това са летливи вещества, които имат способността да убиват патогенните микроби във въздуха. Ето защо, отглеждането на лимон у дома е естествена профилактика срещу много заболявания, включително тиф, туберколоза, и дифтерия.

Цветовете на всички цитруси ухаят много приятно и ароматизират съвсем естествено помещенията, в които се намират. След това образуват плодове с ярко жълт или оранжев цвят.

Светлина и температура
Цитрусите обичат средна температура между 10-12 °C през зимата и 17 – 20 °C по време на цъфтежа и връзването на плодовете. Това са условия, които лесно можете да им осигурите при нашите климатични условия. През лятото ги изнасяйте на балкона, но ги пазете от пряка слънчева светлина, която може да изгори листата им. Когато нощите захладнеят, започнете да ги прибирате в стаята първо само вечер за да привикне, а след това за целия зимен сезон.

Цитрусите се нуждаят от много и продължителна светлина. Затова, когато денят намалее им осигурявайте изкуствено осветление. По-претенциозен в това отношение е само лимонът.

Влага и поливане
През лятото поливайте цитрусите всеки ден, а зимата само веднъж седмично с топла вода. Не трябва да се допуска както засушаване на почвата, така и прекомерна влага, от която растенията могат да загният. По време на цъфтежа и завързването на плодовете редовно пръскайте листата на дръвчетата отново с топла вода, а листата избърсвайте с мокра кърпа.

Почва и пресаждане
Цитрусите трябва да се присаждат през 2-3 години, а по време на растежа ежегодно, за да се сменя почвата с по-хранителна. Това трябва да става рано пролетта още преди дръвчето да е цъфнало. Не е бива често да сменяте саксията с по-голяма, тъй като като колкото повече корените се разрастват, толкова по-малко остава самото дръвче.

Младите растения се нуждаят от по-лека почва, а възрастните от тежка. За да пресадите растящ цитрус пригответе смес от 2 части чимова пръст, 1 част листовка, 1 част естествена оборска тор и 1 част пясък. За възрастните растения увеличете с още една част чимовата пръст и прибавете малко количество глина.