Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 11 Октомври 2024

Посещения: 110

Семейство цитрусови – вечнозелено дръвче. Листата са овално удължени, при дръжката има криловиден придатък. Цветовете са бели, упоително ароматни. Порокалът цъфти на новоизрасли клончета. Плодовете са кръгли, жълти до оранжево. Сред сортовете портокали най известни са „"Хамлин"” с червено месо. Размножават се със семена и резници.
Ашладисаното дръвче на портокала започва да дава плодове на 3- 5 год.Разсадът се получава от семена, които започват да дават плодове на 8 -12 година след сеитбата.
Началото на плододаването при получените от семена растения може да се ускори с използването ма метода на Мичурин. На практика, отглеждането на разсад, ашладисването в короната с няколко очи от плодни растения, подходяща резитба, рязане през пролетта или лятото по време на интензивното сокодвижение. Изрязваме в най-дебелите клони на дръвчето в кората, пръстен с ширина 0.75 cm и ашладисване на абсолютно същия пръстен с плодните дървета

Съвети по отглеждането

Температура: Портакала е топлюбиво растение, изискващо много светлина. Пъпки, цъфтене и завръз на плод най-добре се получава при средна температура на въздуха и почвата + 15-18°C.
Осветление: Ярка, рзсеяна светлина. Чувства се добре около източните и западните прозорци, през лятото има нужда от полусянка в най-горещите дни.
Полив: пролетта и лятото обилно, всеки ден по 1- 2 пъти, а през зимата 1-2 пъти на седмица с топла вода. Обаче и през зимата не бива да се допуска да пресъхва почвата, тъй като това води до завиване на листата, опадват не само листата, но и плодовете. От друга страна, от излишната влага растенията загиват. От началото на октомври поливането се прекратява.
Влажност на въздуха: портокалите периодично се оросяват през лятото, но ако зимуват в помещение с централно отопление, то оросяването продължява. При съхраняването в сухи помещения портокалите биват нападнати от вредители- акари и щитовидна бълха.
Пресаждане: младите портокалови дръвчета е нужно да се пресаждат по системата на прехвърляне, всяка година. Прехвъляне не трябва да се извършва, ако корените на растението още не са оплели земната маса в саксията. В този случай е достатъчно да смените дренажа и горният слой на почвата в саксията. Плодоносещите дръвчета се пресаждат не повече от един път на 2-3 години. Пресаждат се преди периода на растеж. При достигане ръста на дръвчето, пресаждане не се препоръчва. При пресаждане не бива да се разсипва пръстта от корените. Задължителен е добър дренаж. Кореновата шийка в новият съд трябва да бъде над почвата.
Почва за младите портокали:3 части горска, 1част листна, 1 част кравешка тор 1 част пясък.
Почва за зрели растения:3 части горска, 1 част листна, 1 част кравешка тор, 1 част пясък и неголямо количество мазна глина.

Торове за портокалите:в първта половина на лятото се прилага торна поливка, тя повишава захарността на плодовете и намалява горчивият привкус, който е характерен за цитросит от стайните култури. Възрастното растението се нуждае от торове, много повече от младите и колкото повече остава в един съд. Торовете се внасят след поливане с вода. При допълнително осветление през зимата портокалите също се торят. За портокалите се препоръчват органични торове(кравешки тор разтворен), минерални торове или торорове за цируси

Размножаване: размножаването на портокалите е като при лимоните – чрез ашладисване, резници, леторасти и семена. В стайни условия най- разпространен метод за размножаване на портокали е чрез резници, но за да получите хубав сорт напълно приспособен към стайно отглеждане е необходимо е да ги получите от семена, посяти и отгледани в стайни условия.

Светлолюбиво и топлолюбиво растение. При температура при около 0С когато растението се намира в състояние на покой и неговата жизнена дейност почти напълно е прекратена, те без никакви щети понасят пълното затъмнение в течение на 3-4 месеца. Това свойство ( значителна тъмноустойчивост на цитрусите) дава възможност да се отглеждат при стайни условия.

ВРЕДИТЕЛИ ПО ПОРТОКАЛИТЕ

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.(Кротона ми беше нападнат от акари-ужасни гадини,много борене се борих докато ги унищожа)

Ухозалка -добре познат вредител с тъмнокафяво тяло, завършващо в задната си част с подвижни клещи(щипалка). През нощта напада листата и венчелистчетата на растението. По листата се появяват дупки с неправилни очертания. Събират се насекомите, като се оглежда внимателно под листата и цветовете.
Мерки за борба:При необходимост, растението и почвата се напръскват с инсектициди. След това се пръска с 0.15% р-р актелик ( 1-2 мл/ 1 литър вода).

ПРОБЛЕМИ НА ОТГЛЕЖДАНЕТО
Новите листа са дребни, а старите пожълтяват и падат,липсва цъфтеж, не връзва плод.- растениети има недостиг на хранителни вещества, необходимо е да го пресадите в нова почва.

Съвети :
На листата се появяватжълти петънца или края на листата жълте, листата падат при излишна вода, трябва да се полива умерено, т.т почвата трябва да успее да поизсъхне. Получава се при хаотично поливане.
Сухи и сбръчкани листа – слънчево изгаряне. При силна, пряка слънчева светлина ина нухда да се измести на сянка.
Внезпно падане на листата : много влажна почва, недостатъчно светлина през зимата, поливане със студена вода, ниска температура в помещението през зимата, много тор или студено течение.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 11 Октомври 2024

Посещения: 149

Портокаловото дърво ще се хареса на ценителите на екзотиката. Вечнозелено растение може да се отглежда във вашия собствен апартамент не само като декоративно цвете, но и като източник на вкусни и здравословни плодове. Вярно е, че дървото е малко капризно при отглеждане, но ако желаете, можете да се научите да задоволявате капризите му и да получите добра реколта дори в градски апартамент. Плодовете със сигурност ще зарадват всички членове на семейството.
Многократно много от нас са се чудили как портокалите растат в природата? Не по-малко интересно е и следното: портокалът плод ли е или зрънце? Естествените местообитания на портокалите са субтропици. В Турция или дори в Египет растат цели градини, в които оранжевите плодове узряват в изобилие. В дивата природа портокалът е изключително рядък, тъй като е хибрид и изисква известни грижи. Но хората свикнаха да го отглеждат не само в горещите страни на открито, но и в студения климат в закрити условия.
Малко хора знаят, но оранжевите плодове придобиват характерния си оранжев цвят на пулпата само в умерен климат. Това се случва по простата причина, че хлорофилът се разрушава поради въздушно охлаждане. В страни с горещ климат, където портокалите растат на открито, те се консумират в зелено и се изрисуват само изнесените. Добивът от едно дърво при такива условия е около 5 хиляди плода годишно. Описанието на растението предполага, че оранжевият плод се състои от огромен брой гнезда, а семената са заобиколени от сочна пулпа.
Решено е да се нарече растението и плодовете му портокал по пример от немски, където в буквален превод тази дума означава „китайска ябълка“. Преди това в Русия може да се нарече напълно различно: наранж, оранзиор, оранжево. Портокалът идва от Китай, където за първи път, около 2,5 хиляди години пр. Н. Е., Е било възможно да се пресекат мандарина и помело. Заводът стигна до Европа едва през 15 век, благодарение на португалците. В Русия тези дървета започват да се отглеждат едва през 18 век. Още тогава станаха известни чудодейните свойства на плодовете в борбата с епидемии от много болести, включително чума.
Вътрешните портокалови дървета се характеризират с наситени зелени листа, които образуват гъста корона. Кората е светло зелена. Дървото понякога достига 2,5 метра височина. Домашното оранжево цвете е бледо бяло. Плододаването настъпва 8 години след засаждането на младо растение. Вкусът на домашните плодове е неразличим от този, продаван в супермаркетите.
Много хора смятат, че портокалът е голям храст, но тази преценка е погрешна. За редица характерни черти и други сравнителни характеристики учените твърдо заявяват: портокалът е дърво. Максималната му височина зависи изцяло от принадлежността към определен сорт. Растението е вечнозелено, мощно. На клоните доста често растат тръни, дълги до 10 см. Листът достига дължина до 15 см и ширина до 10 см, има овална форма, плътна текстура и наситен тъмнозелен цвят.В близост до повърхността на оранжевите листа се намират жлези, които произвеждат ароматни масла. Продължителността на живота на листата е до 2 години. На растението едновременно растат както стари, така и млади екземпляри, чиито функции са различни. С помощта на млада зеленина дървото осъществява процесите на фотосинтеза, а старата допринася за натрупването на хранителни вещества. По-голямата част от старата зелена маса отпада през февруари или март, а останалата част - през цялата година.
Портокалът няма коренови косми, с помощта на които влагата и хранителните вещества се абсорбират от почвата. Именно това го отличава от другите дървета. Цитрусите се хранят с местоположението на специфични почвени гъби в корените си, които получават от него въглехидрати и аминокиселини, а в замяна дават минерали и влага. Мицелът на такива гъби реагира болезнено на суша, спад на температурата или излагане на кореновата система. Ето защо важно условие за отглеждането на портокали е недопустимостта на изсъхването на почвата. Струва си да презасадите вътрешен храст само с бучка пръст, в противен случай той ще бъде много болен и дори може да умре.
Оранжевите цветя са двуполови, с диаметър до 5 см, имат бял или розов цвят. Съцветията включват 6 пъпки, при някои видове всяко цвете е разположено отделно. Цветните пъпки се полагат в началото на пролетта. Дървото започва да цъфти при температура 16 ° C. Периодът на цъфтеж трае само няколко дни.

Цитрусовият плод има структура, подобна на цялото семейство. Отличителни черти са овалната или кръгла форма на портокала. Образува се от горния яйчник и се нарича хисперидий, така че портокалът е плод и зрънце. Пулпата е представена от малки резени, всеки от които е покрит с тънък филм. Филийката съдържа торбички със сок. На вкус пулпът е сладък, горчив или сладко-кисел. Някои портокали изобщо не съдържат семена, но в повечето случаи мулти-ембрионалните зърна са в един клин един над друг.
Портокаловата кора не надвишава 5 мм дебелина. Най-горният слой и жарката съдържат много жлези с високо съдържание на етерични масла. Вътрешността на кората е покрита със слой албедо. Благодарение на това пулпата има способността лесно да се отделя от кожата. В общата маса на портокал кората е 17-42%. Цветът на кората може да бъде зеленикав или почти червен.
Портокалът е ремонтантно дърво. Заедно с пъпки и цветя, той може да съдържа плодове с различна степен на зрялост. Поради това е трудно да се каже точно кога узряват портокалите. Като цяло този процес отнема до 9 месеца. Зрелите портокали остават дълго време на дървото, без да губят търговските си качества. През пролетта те са склонни отново да позеленеят, а през есента придобиват обичайния за нас оранжев цвят. В продължение на 2 сезона семената узряват много по-добре в плодовете, но вкусът на пулпата значително се влошава. За хранене е по-добре да използвате плодовете, узрели за един сезон на узряване на портокали.
Портокалът е дърво, което може да расте и да дава плодове не само в дивата природа, но и в апартамент. Има около 600 разновидности на това невероятно растение, но не всички от тях са подходящи за отглеждане в домашни условия
Гамлин е средно голям сорт, височината на растение за възрастни достига 1,5 метра. Зрелите портокали имат отличен сладко-кисел вкус, узрявайки в края на есента. Павлоски е най-късият вид. Възрастно портокалово дърво расте само до 1 метър. Плододаването е изобилно, но периодът на узряване на реколтата е дълъг - около 9 месеца. Най-популярен сред ценителите е високият сорт Вашингтон.Има интересно свойство: по време на периода на цъфтеж, около портокаловото дърво се разпространява удивителен сладникав аромат. Плодовете са доста големи, теглото на един от тях понякога достига 300 грама. В резултат на мутацията на сорта се появи нов розов портокал от сорта Кара. Необичайният външен вид и оригиналният вкус на плодовете са търсени както сред потребителите, така и сред градинарите.
Портокалът Navelin е не по-малко достоен за вида от Вашингтон. Различава се в по-ранните периоди на узряване, правилна форма и красив цвят на плодовете. Вкусът също е на ниво. Сортът Fragol изглежда не по-малко достоен на фона на конкурентите. Специфичният му плодов аромат се разпознава от хиляда и е невъзможно да го объркате. Вкусът на портокалите също е отличен. В превод името на този сорт означава ягода. Реколтата расте със средни до големи размери, с отлични търговски качества.

Има и черен (кървав) оранжев, който има необичаен цвят на пулпата поради наличието на голямо количество оцветяващи пигменти. Този вид не е широко разпространен, особено за отглеждане на закрито. Въпреки че вкусовите и пазарните му показатели са най-добрите.
Какво е портокал и как да го отглеждате правилно у дома? Първо, тази екзотична красавица се нуждае от добро осветление. Може да съжителства с други стайни цветя само от южната или югоизточната страна. За да се предотврати изгарянето на портокаловите листа, се препоръчва да се създаде леко засенчване, но количеството получена светлина в никакъв случай не трябва да се намалява.

Преди да засадите домашен портокал, струва си да се има предвид, че той дава плодове само при стайна температура през лятото от +21 до + 25 ° С. Ако посочените норми бъдат надвишени, дървото ще расте, но не образува плодове. През зимата оптималните температурни показатели варират от +10 до + 15 ° С. Необходимо е да се изключат всички възможни течения, които могат да причинят непоправима вреда на растението.
Портокалът е капризно растение, което може да бъде трудно да се отглежда от семе. Нищо обаче не е невъзможно, ако полагате малко усилия и работите. За засаждане трябва да изберете пресни, плътни семена. Кълновете на бъдещия портокал трябва да бъдат надеждно защитени с твърда кора, която освен това няма да му позволи да покълне преждевременно. Изсушените зърна са трудни за излюпване. Преди засаждането семената се измиват с топла вода, накисват се за една нощ и след това се засаждат в торф или хлабава хранителна смес на дълбочина до един сантиметър и се покриват с целофан.

Оранжево семе пониква само след месец, така че до този момент саксията трябва да е на топло, но засенчено място. Струва си да проветрявате редовно оранжерията, навлажнете почвата, ако е необходимо. Само след като семената са покълнали, подслонът може да бъде премахнат.
Веднага щом на едно младо растение се появят два истински листа, то трябва да се потопи. Трябва да се помни, че разсадът толерира добре такива манипулации, поради което цялата работа се извършва възможно най-внимателно. Младото портокалово дърво се прехвърля на ново място за растеж заедно с буца пръст. Зоната на кореновата шийка никога не трябва да е под земята. За предпочитане е да се работи през пролетта, така че пълният набор от дейности да бъде завършен преди издънките да започнат да растат.

Стъпка по стъпка майсторски клас за отглеждане на портокалово дърво у дома казва, че не можете да направите без трансплантация на растение. Тази процедура трябва да се третира много отговорно. Извършва се приблизително веднъж годишно, тъй като коренищата растат. Едно възрастно дърво може да се пресажда на всеки 2-3 години.

Важно е да знаете коя саксия да изберете за отгле
Важно е да знаете коя саксия да изберете за отглеждане на портокал у дома.Ако разсадът има 6 истински листа, тогава диаметърът на контейнера е 10 см. За да може дървото да вземе хранителни вещества, се приготвя смес от тревна почва, хумус от листа, речен пясък и торф. При последващи трансплантации на портокаловото дърво се добавя малко количество глина. На дъното предварително се поставя дренажен слой, за да се предотврати стагнацията на влагата и загниването на корените по време на поливането.
За да получите здравословна реколта от портокалови плодове, трябва да създадете климат, подобен на средиземноморския у дома. През летния сезон растението може да бъде изнесено на чист въздух, но в същото време защитено от парещите лъчи на слънцето. По време на образуването на пъпки и формирането на яйчниците, температурният режим трябва да бъде осигурен на ниво от + 15-18 ° C. През зимата си струва да намалите количеството поливане на портокаловото дърво и да поддържате стайната температура над + 12 ° C. Това осигурява допълнително осветяване с фитолампи.
Основната грешка на начинаещите цветари е рязката промяна в климатичните условия при отглеждане на портокал: обръщане на саксията, прехвърляне на растението от една стая в друга. В резултат на това той започва да боли, да отделя листата си и да изсъхва. Грижата за помещението оранжево включва прилагане на сложен минерален тор веднъж на 1-2 седмици. Също така, всеки сезон се захранва с железен сулфат. Можете също така да добавите слаб разтвор на калиев перманганат и да поливате растението с него.

При подходящи грижи портокалов разсад се развива бързо и расте добре. Въпреки това, портокалово дърво, отгледано от костилка, не винаги ще радва с богата реколта. Ако той дава плодове, тогава оцветяването на плодовете в никакъв случай не е представимо, а вкусът е лош. Това се дължи на факта, че портокалът не носи характеристиките на родителското растение и е диво дърво. Може да се разпознае на възраст от една година по наличието на твърди зелени шипове по ствола.
За да узреят пълноценни и вкусни портокали на домашно растение, то трябва да бъде ваксинирано. Разсадът играе ролята на подложка за сортови резници, които могат да бъдат получени от плодно възрастно растение. В процеса на растеж дървото ще се нуждае от образуване на корона и прищипване на основния издънка. Само в този случай, след 6-10 години, можете да получите първата реколта от собствените си портокали.
На закрито портокаловото дърво не е в безопасност от излагане на потенциални вредители и патогени. Най-често растението се атакува от различни видове скални насекоми, които са склонни да се утаяват по листата. Паякът е не по-малко опасен.

По-рядко портокаловото дърво се атакува от насекоми като:

трипс;
листна въшка;
разнообразие от кърлежи.
Те се борят с тях, като обработват портокала с широкоспектърни инсектициди. Щитът се отстранява ръчно с помощта на четка, потопена в алкохол.
От болестите за портокаловото дърво най-опасни са гумозата и болестта на венците. При повреда определена част от кората и корените отмират. Причинителите са патогенни гъби, паразитиращи в областта на портокаловата корена шийка. Като контролна мярка е необходимо да се отстрани външната причина, след което да се дезинфекцира и обработи раната с градински лак. В случай на тежки повреди, дървото ще трябва да бъде изгорено. В случай на увреждане на портокал с антракноза и цитрусова брадавица, растението се третира с фунгицид. Като превантивна мярка дървото се третира със смес от Бордо.

Отглеждането на портокали у дома не е лесно и изисква определени умения и добра теоретична подготовка. Само в този случай крайният резултат ще изненада приятно, а оранжевите плодове от собствената ни реколта ще лежат на празничната трапеза. Начинаещите също не трябва да се страхуват от трудностите при отглеждането на портокалово дърво, но не се колебайте да започнете да експериментирате. В крайна сметка опитът не идва сам по себе си, а изисква постоянна работа и самоусъвършенстване.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 11 Октомври 2024

Посещения: 120

Още през септември – октомври лимоновото дръвче трябва да бъде прибрано на топло през зимния период. Преди това прегледайте дали няма вредители или мухъл. След това измийте добре листата с пулверизатор. Преместете растението на топло място с температура от 15 до 18 градуса, като най-добре това да е с южно изложение. Влажността трябва да бъде около 60-70%, колкото е оптимална за цитрусовите растения.
Лимонът обаче може да презимува и на по-хладни места, стига да не пада температурата под 5 градуса. За кратки периоди може да понесе и температури близо до 0 градуса, като няма да има необратими последствия. Саксията не трябва обаче да се оставя да прозореца или до радиатора. Така ниската влажност и високата температура ще се окажат фатални.

Ако температурата в стаята е около 5-6 градуса, то не е нужно да има много светлина. При високата температура обаче растението се нуждае от добро осветление. Хубаво е обаче да не го излагате на директна слънчева светлина за повече от 2 часа.
Поливането е добре да става с дъждовна или снежна вода със стайна температура. Ако нямате такава възможност, използвайте престояла вода, към която сте добавили една чаена лъжичка сода. Поливането не трябва да бъде по-често от веднъж седмично. Това трябва да се спазва стриктно, особено ако зимува на хладно място. Въпреки всичко, следете и самият субстрат. Ако видите, че е сух, полейте умерено.
Торенето през зимния период също се ограничава. Най-добре е да е се използва тор под формата на воден разтвор. Той се приготвя от 5 грама суперфосфат от калиева селитра и 1 литър вода. Ако съхранявате лимона топло и светло през зимата, то подхранването е добре да бъде с желязо.

Добър момент за пресаждане е пролетта. Можете да го направите и в ранната пролет, ако сте забелязали, че саксията му е станала тясна. Ако има прегорели, засъхнали или просто изгнили клонки – махнете ги. Периодично проверявайте растението за вредители, мухъл или болести. Преди да го поставите на слънчево място, то трябва да се адаптира. Това става като го сложите на разсеяна светлина за 2-3 седмици. При преместването на светло постепенно увеличавайте торенето и поливането.

Спазвайки всички тези неща, ще можете да се радвате на здраво лимоново дръвче. Можете да включите в отглеждането му цялото семейство и така да научите децата да се грижат за растението и да бъдат отговорни. Във всички случаи дръвчето ще внесе уют и приятно настроение във всеки дом през цялата година. А пък и какво по-хубаво от това да имате екологично чисти лимони под ръка по всяко време?

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 12 Септември 2024

Посещения: 137

Отглеждането на цитрусови растения в домашни условия поставя много и различни въпроси – каква почва е нужна, как да се поливат, подхранват и формират за добро плододаване. Най-често сред тези култури е застъпено отглеждането на лимони. Установено е, че осветеността е фактор, който влияе много по-силно върху плододаването от топлината и влагата. При недостиг на светлина те забавят развитието си, престават да цъфтят и плододават.
Симптоми на недостиг на светлина

Осветеността на лимоните в домашни условия определя успешността на тяхното отглеждане. Всички растения се нуждаят от светлина, но за лимоните тя е ключов фактор за развитие, цъфтеж и плододаване.

Подгответе лимона за зимата

На хладно лимонът може да се развива нормално, но при недостатъчна светлина -не. Преди да изберем място за лимоновото дръвче е важно да се съобразим с този фактор. При северно изложение е немислимо да се постигнат добри резултати.

При южно изложение, обратно – растенията ще могат да получат достатъчно количество светлина, така необходима за нормално израстване, цъфтеж и плододаване. Тук е важно да допълним, че трябва да се предвиди добра вентилация и редовно проветряване на помещенията.

Съществува и едно правило – в по-топлите региони на страната лимоните могат да се развиват добре и на североизточно изложение на прозорците, а в северните – задължително на югоизточни.

При изместване на растенията на един метър от прозореца, осветеността намалява с 50%. Не трябва да забравяме, че вътре в помещението осветеността е по-малка от тази на открито при същото разположение.

Интериорът влияе също върху осветеността и нормалното развитие на лимоните. Колкото са по-светли мебелите, пода, стените и таванът – толкова те ще плододават по-обилно.
При недостиг на светлина лимоните не само престават да цъфтят и дават завръзи, но стъблата стават тънки и извити, а листата остават дребни и слабо развити, често пожълтяват и опадат.

Излишъкът от светлина застрашава само тези лимони, растящи в южните региони и изложени на преките слънчеви лъчи. Появата на светли, сиви или кафяви петна по листата са сериозен признак за притеснение. Когато са на закрито трябва да се използват щори или тънки пердета, които намаляват интензивността на слънчевите лъчи. При изнасянето на открито е необходимо също да се вземат мерки за адаптиране на растенията.

Грижи при недостиг на светлина за лимоните

Симптомите на дефицит на осветеност се проявяват силно през септември-октомври, когато денят започва да намалява интензивно. Това може да се окаже пагубно за тези лимони, стоящи далеч от прозореца. Тогава е задължително да се използва доосветяване с помощта на обикновени или натриеви фитолампи.

Един път на 2-3 седмици задължително завъртайте лимоновото дръвче по посока на часовата стрелка на 10-15 градуса, за да може равномерно да развива короната си.

Рязкото изменение на осветеността оказва неблагоприято влияние върху растенията, като това се изразява в опадане на листата, цветовете и завръзите и не е желателно да се допуска.

При кратковременно преместване на лимона от едно място на друго трябва да се възстанови изходното положение.

Важно е да знаем, че по време на плододаване не е желателно да се променя мястото на контейнера, защото това крие риск за плодовете.