Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 1886

Мандарината (Citrus reticulata) е малко вечнозелено субтропично плодово дърво с тъмнозелени блестящи листа от семейство Седефчеви. Произхожда от Югоизточна Азия (Китай и Виетнам). В Европа е позната едва от началото на 19 в. Наречена е на името на китайските мандарини (висши сановници), които са били големи ценители на този плод.

Мандарината е с диаметър 5 – 8 cm, тежи до около 60 g, има сферична, леко сплесната форма. Плодът е многогнездна ягода, със семена, с нежно, сочно, сладко-кисело месо, покрит с тънка оранжева кора. Съдържа средно 89,7% вода, 1,1% лимонена киселина, 8,4% захари, витамин С (31 – 36 mg%) и малки количества В1, В2, PP и каротин. Използва се в прясно състояние и за преработка. От кората се получава етерично масло, което се използва в хранителната промишленост и парфюмерията. Най-известни са мандарина уншиу и италианската мандарина.

Мандарини се отглеждат в Китай, Япония, Южна Азия. Култивира се в страните от бившия Съветски съюз, САЩ, Средиземноморието и др. В България може да се отглежда само в оранжерии или стайно. Най-големи производители на мандарини са Испания, Алжир, Мароко, САЩ. В последните години обаче все повече са предпочитани нейните хибриди, най-вече клементината (кръстоска между мандарина и портокал), поради това, че те нямат семки.

Близки по изглед и вкусови качества до мандарините са цитрусовите плодове сацуми и клементини.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 1809

Папаята (Carica papaya) е тропическо дърво, виреещо в горещите, влажни райони на Централна и Южна Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия. Познато е под различни наименования - често е наричано "пъпешово дърво" (в Китай и Шри Ланка) или "fruta bomba" в Куба, Lechosa в Доминиканската република, но като най-употребявано се е наложило карибското му название "papaya", тъй като за пръв път европейците откриват този плод именно на Карибите .

Папаята достига на височина между 5 и 10 м. Плодовете и са кръгли или с издължена форма, с жълтозелена кора и розово-оранжева вътрешност, на вкус наподобяват смесица от пъпеш и праскова. Във вътрешността си съдържат голям брой черни семена, които се използват изсушени и стрити като подправка. Плодовете са високо ценени заради голямото си съдържание на витамини (А, В, С, D и Е), минерали (калций, калий, фосфор) и микроелементи (желязо, цинк, манган, мед, ванадий, магнезий). Поради това се използват и с лечебна цел за изхвърляне на отровите от организма, подобряване на храносмилането, при чернодробни заболявания, вирусни хепатити и др. Консумират се както зрелитеплодове (в десерти, сладкиши, плодови салати), така и още неузрелите като гарнитури.


За първи път европейците откриват плода на Антилските острови, затова и започват да го наричат с карибското му име. Този екзотичен “пъпеш”, който вирее на пъпешово дърво, съдържа много витамини - почти целия списък от А до Е. Освен това в него е открит ензимът папаин, който ефективно сваля излишните килограми. Когато купувате папая, избирайте плодове с гладка жълта, а не със зелена кора. Месото на папаята има красив розово-оранжев цвят и вкусът е нещо средно между пъпеш и праскова. Кората се бели, семките се чистят - пак както на пъпеша. В кулинарията освен уникалните вкусови качества папаята има още едно немаловажно достойнство - универсалност. Може да се използва и като плод, и като зеленчук, но винаги е лекарство. Зрялата папая е плод, който се консумира за десерт, полят леко с лимонов сок или в плодова салата. Недозрялата папая е зеленчук и се използва за салати и гарнитури (например към риба, приготвена на грил). А изсушените и счукани зърна на папаята са чудесна подправка, която се добавя в сосове и винегрети.

Някой сортове:
Соло - Цветът й варира от зелен с жълтеникъв оттенък до наполовина жълт, наполовина зелен. Месото е с бледо оранжев цвят.
Ямайска - По-малка от Соло, но с по-сладък вкус. Месото е розово.Плод:
Плодът е с кръгла или издължена форма, прилича на пъпеш, с тегло от 0, 5 до 9кг. Сърцевината на папаята е сочна и гладка, със сладък вкус, подобен на този на пъпеша. Във вътрешността й има кръгли черни семенца с вкус на пипер, които обикновено се махат, но стават и за ядене. 

Отглеждане:
За да нямате проблеми с папаята, отглеждана у дома, трябва да подрязвате редовно големите й стебла. Плодове се образуват едва когато растението стане 30 до 60 см високо. Папаята дава плодове след 6 месеца, които узряват за 6 до 8 месеца. Растението се гледа на топло (поне 20 градуса) и светло. Изисква умерено наторяване и редовно поливане.

Папаята не съдържа мазнини и холестерол, има ниско съдържание на натрий. Тя е добър източник на фибри и фолиева киселина, богата е на витамин A и C, а също и на витамини от B-комплекса. Ензимът Папаин стимулира храносмилането.

Начин на употреба:
Папаята може да се поднесе обелена, нарязана на парчета и полята с лимонов сок.
Половинките на плода може да се напълнят с плодова салата или със салата от пилешко месо, риба тон, скариди.
Смлените семена на плода се ползват в дресинг за салати.
Папаята може да се добавя към марината или при варенето на месо, да се ползва като зеленчук.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 2223

Портокал сорт Навел Лейн Лейт
Портокалът, или по точно сладкият портокал, е цитрусовото дърво Citrus sinensis и неговият плод. Портокалът е хибрид с древен произход, вероятно между помело(Citrus maxima) и мандарина (Citrus reticulata). То е малко цъфтящо дърво, растящо до 10 м височина с вечнозелени листа, които са подредени алтернативно, имат яйцеобразна форма и са 4 – 10 см дълги. Богат е на витамин С. Портокаловият плоде вид месест семков плод.

Портокалите произхождат от югоизточна Азия – Индия, Виетнам и южен Китай. Плодът на Citrus sinensis е наречен сладък портокал, за да се различава от Citrus aurantium, който е „горчив портокал“. Английската дума произлиза от Санскрит:naranga-s („оранжево дърво“). В редица езици, портокалът е известен като „Китайска ябълка“ (например на холандски „Sinaasappel“ – „Китайска ябълка“, а оттам и на руски „Апельсин“).

 Всички цитрусови дървета произлизат от един ботаничен източник – рода Citrus, и остават широко междуплодящи се. Въпреки това имена са дадени на всички членове на цитрусовото семейство. Всички те са месести семкови плодове.
Персийски портокалПерсийският портокал, широко разпространен в южна Европа след като е бил донесен в Италия през 11 век, е бил горчив. Сладките портокали, донесени в Европа през 15 век от Индия от португалски търговци, бързо изместили горчивия и са сега най-често отглеждания вид портокали. Сладкият портокал ще израства в различни цветове и размери според местните условия, най-често с 10 прости пестика, или сегменти, вътре в плода.
Португалски, испански, арабски, и холандски моряци засаждали цитрусови дървета по търговските пътища, за да се предпазят от скорбут. По време на второто си пътешествие през 1493 г., Христофор Колумб занесъл семена на портокали, лимони и цитрони в Хаити и Карибите. Те били въведени във Флорида (заедно с лимоните) през 1513 г. от испанския изследовател Juan Ponce de Leon, и били внесени в Хавай през 1792 г.Безсемков портокал (Пъпов портокал)
Една единствена мутация през 1820 г. в овощна градина засадена със сладки портокали в манастир в Бразилия е довела до появата на безсемковия портокал, известен още като „Вашингтон“, „Ривърсайд“ или „безсемков Бахи“. Мутацията причинява развитието на втори портокал на базата на основния плод. Вторият портокал се развива като свързан близнак с по-малки сегменти закрепени за обелката на по-големия портокал. Отвън, по-малкият, недоразвитият близнак оставя образувание на дъното на плода, наподобяващо човешки пъп.Това е и причината той да бъде наречен пъпов портокал (на англ. Navel orange).

Понеже мутацията е оставила плода без семена, т.е. стерилен, единственият начин на култивация на този вид е чрез присаждане на изрезки към друго цитрусово дърво.

До днес тези портокали се отглеждат чрез отрязване на растението и присаждане. Поради факта, че този способ не позволява смесване на генетичния код както става при нормалните процеси на оплождане на растенията, гените на безсемковия портокал са същите, каквито са били и тези на мутиралото в бразилския манастир дърво.Портокал Валенсия
Портокалът Валенсия е един от сладките портокали, използвани за производство на сок. Той е късносезонен плод и се появява след като на безсемковите портокали им изтече сезонът. Поради тази причина портокалът бе избран да бъде официалният талисман на турнира 1982 FIFA World Cup, провел се в Испания. Името на талисмана било „Naranjito“ („Портокалче“), и е имал цветовете на екипите на Испанския футболен отбор.

Кървав портокал
Кървавият портокал има червени ивици в плода, а сокът често е с тъмен бургундов цвят. Плодът е намерил ниша като интересна съставка вариация на традиционния Севилски мармалад, с правите си червени линии и отличителния вкус.

Портокаловите дървета и плодове са податливи на измръзване. Честа практика е ползването на пръскачки за покриването им с вода, когато се очаква падане на температурите под точката на замръзване. Това предпазва насажденията, защото замръзването на водата отделя топлинна енергия, защитавайки листата при образуването на лед. Тънкият слой вода/лед също служи за изолация на листата от въздействието на студения вятър.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 1815

Грейпфрутът (Citrus paradisi), (райски цитрус) е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Популярното му название „грейпфрут“ се дължи на неправилното класифициране на плодовете му като разновидност на гроздето от английския ботаник Джон Лунан. Ботаническото си име растението получава едва през 1837 г. от Джеймс Макфейдън, който го обособява като самостоятелен вид, но дотогава вече названието „грейпфрут“ е навлязло в масова употреба.

Грейпфрутът вирее най-добре в тропичните и субтропичните райони. За пръв път растението е открито от европейците на остров Барбадос и на Ямайка в края на 18 в. В началото на 19 в. е пренесено във Флорида, където намира особено благоприятни условия за развитие. В наши дни най-големите производители на грейпфрут са САЩ, Израел, ЮАР, Аржентина, Япония, Индия, Кипър.рейпфрутовото дърво израства обикновено до 5 – 6 м, старите дървета обаче могат да достигнат височина до 13 – 15 м. Дървото има тъмнозелени листа и цъфти в бяло. Предполага се, че растението се е появило при естественото кръстосване на портокал и помело. Плодовете му тежат 300 – 600 грама, но се срещат и с гигантски размери до 6 кг. Имат тънка, жълта или жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла, използвани в козметиката. Вътрешността е сочна, ароматна, със жълт, бледорозов или червен цвят. Има кисело-сладък вкус с характерен горчив привкус, който се дължи на по-голямото съдържание на киселини и по-малко захароза и фруктоза в сравнение с други цитрусови плодове (портокали и мандарини). Плодовете съдържат много витамин C, минерали, микроелементи и антиоксиданти и имат лечебни свойства – помагат за усилване на имунната защита, възпрепятстват развитието на ракови, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 1871

 

Цитрус (Citrus) са род покритосеменни дървета и храсти от семейство седефчеви(Rutaceae). Растенията от рода произвеждат цитрусови плодове, сред които важни култури като портокали, лимони, грейпфрут, помело и лайм.

Най-скорошните изследвания показват, че произлизат от Австралия, Нова Каледония и Нова Гвинея.Други изследователи твърдят, че родът произлиза от Югоизточна Азия в района на Североизточна Индия, Мианмар и китайската провинция Юннан. Цитрусовите плодове се култивират в постоянно разрастваща се среда още от древни времена.Цитрусовите растения са родом от субтропичните и тропични региони на Азия и Малайския архипелаг и за пръв път са култивирани по тези места. Някои цитрусови видове съществуват по Средиземноморието в продължение на векове. Тази група видове има голямо значение за някои средиземноморски държави и, в случая на портокала, мандарината и лимона, намират почва и климатични условия в района, които им позволяват да достигнат високо качество на плода, даже по-добро от районите, от където произлизат.Портокалите във Флорида са внесени от испанските конкистадори.Земеделците на Древен Рим споменават отглеждането на цитрусови плодове в границите на империята.Крал Луи XIV съхранява цитрусите в оранжерии, за да защити тропичния плод така, че да се отглежда във Франция през 17 век.Наименованието произлиза от латински, където се отнася или за растението, познато като цитрон (C. medica), или иглолистно дърво (туя). Има и връзка със старогръцката дума за ливански кедър, κέδρος (кедрос). Това може да се дължи на възприета прилика между аромата на цитрусовите листа и плода на кедъра.[

Големите цитрусови плодове днешно време са еволюирали първоначално от малки, ядливи плодчета в продължение на милиони години. Цитрусовите растения се отклоняват от общ прародител преди около 15 милиона години, което е около периода, когато се отделят от сходните Severinia. Преди около 7 милиона години цитрусовите растения се разделят на две групи: основният цитрусов род и потомците на Citrus trifoliata, които все още са тясно свързани и могат да бъдат хибридизирани помежду си.Тези приближения са направени, използвайки генетично картографиране на хлоропластите на растенията. Счита се, че еволюцията по това време е настъпила или в Югоизточна Азия, или в Австралия.

Трите първоначални вида от цитрусовия род, които са хибридизирани в съвременни комерсиални цитрусови плодове, са мандарината, помелото и цитрона. През последните няколко хиляди години всички често срещани цитрусови плодове (сладки портокали, лимони, грейпфрут, лайм и т.н.) са създадени чрез кръстосване на тези три първоначални вида.

Цитрусовите дървета хибридизират много бързо – в зависимост от източника на полена, растенията, пораснали от семената на персийски лайм, могат да раждат плодове, подобни на грейпфрут. Оттук всичката цитрусова култивация използва дървета, родени чрез ашладисване на желаният плодов сорт върху подложки, избрани за устойчивост на болести.Цветът на цитрусовите плодове единствено се развива в климати с хладна зима. В тропични региони без зима, цитрусовите плодове остават зелени докато не узреят. Оттук идват и тропичните „зелени портокали“. Персийският лайм в частност е изключително чувствителен към хладни условия и следователно обикновено не се излага на достатъчно хладни условия, за да развие зрял цвят. Ако се оставят на хладно място през зимата, плодовете ще си променят цвета на жълт.Цитрусовите плодове са неклимактерийни и респирацията бавно намалява, а продукцията и излъчването на етилен са постепенни. Цитрусовите плодове, веднъж откъснати от дървото, няма да станат по-сладки и няма да продължат да зреят. Единствената промяна, която настъпва след откъсването, е процесът на разваляне.

При портокалите цветът не може да бъде използван като показател за зрялост, защото понякога корите стават оранжеви много преди портокалите да са готови за консумация. Опитването им е единственият начин да се разбере дали са готови за ядене или не.

Цитрусовите дървета обикновено не са мразоустойчиви. Мандарините (C. reticulata) са най-издръжливите от рода и могат да издържат на кратки периоди студ до -10 °C, но реално са необходими температури над -2 °C за успешно отглеждане. Танжерините и юзу могат да бъдат отглеждани дори в региони с отбелязани дори повече минусови температури през зимата, въпреки че това засяга качеството на плода. Няколко издържливи хибрида могат да издържат на температури много под нулата, но не дават качествени плодове. Лимоните могат да бъдат отглеждани комерсиално в региони с хладно лято и умерена зима, защото нито се постига, нито се очаква сладост от този плод. Сродният Citrus trifoliata може да оцелее при -20 °C. Неговите плодове са неядливи, освен ако не се сготви.Дърветата процъфтяват в слънчева, влажна среда с плодородна почва и адекватни валежи или поливане.Изоставените дървета в долини могат да страдат, но да оцелеят в условията на Централна Калифорния. На всякаква възраст цитрусите растат достатъчно добре с нечесто поливане и частична сянка, но плодовата реколта е по-малка. Бидейки с тропичен и субтропичен произход, цитрусите са с широки листа и вечнозелени. Листата им не падат, освен когато са стресирани. Стъблата на много сортове имат големи остри бодли. Дърветата цъфват през пролетта и дават плодове малко след това. Плодовете започват да узряват през есента или през ранните зимни месеци, в зависимост от сорта, и впоследствие развиват нарастваща сладост. Някои видове, като например грейпфрута, може да изискват до осемнадесет месеца за да узреят.

Цитрусовите растения са много склонни към инфектиране с листни въшки, белокрилки и други. Значими са и вирусните инфекции, за които някои от тези ектопаразити служат като вектори, като например Citrus tristeza, пренасяна от листните въшки, която ако не се третира правилно, е опустошителна за цитрусовите плантации.

Diaphorina citri е въшкоподобно насекомо, което се храни от листата и стъблата на цитрусовите дървета и други подобни растения. Истинската опасност се крие в това, че то пренася убийствена бактериална болест по дърветата, наречена „Huanglongbing“.През август 2005 г. тази болест е открита в южната част на Флорида. Впоследствие се разпространява до всяка комерсиална цитрусова плантация във Флорида. Към 2004 – 2005 г. общата цитрусова продукция на Флорда е 169,1 милиона касетки с плодове. Оценката за цитрусовата продукция във Флорида към 2015 – 2016 г. е 94,2 милиона касетки, което е спад с 44,3%. Към юни 2008 г. Diaphorina citri вече е забелязано в Тихуана, Мексико, а няколко месеца по късно вече е разпространено и в Калифорния.

Листата също се използват като храна от ларвите на пеперуди: видове катоHemithea aestivaria, Gymnoscelis rufifasciata'',Hypercompe scribonia и други.

Цитрусовите растения могат да развият и заболяване, наречено хлороза, характеризиращо се с пожълтяване на листата и контрастиращи листни вени.Съсухрените листа накрая падат и ако растението изгуби твърде много, постепенно ще умре. Това състояние често се причинява от прекомерно завишено ниво на pH (алкална почва), което пречи на растението да приема желязо, магнезий, цинк и други хранителни вещества, от които има нужда за да произвежда хлорофил. Това заболяване може да бъде излекувано, като се добави киселинен тор, формулиран за цитруси, който в някои случаи може да възроди растение така, че то да си възстанови листата и пъпките до няколко седмици под оптимални условия. Почва, която е твърде киселинна, също може да създаде проблеми – цитрусите предпочитат неутрална почва (с pH между 6 и 8). Цитрусовите растения са също чувствителни към прекомерното количество сол в почвата.

 

 

  1. Лимон