Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 12 Април 2018

Посещения: 2427

Папая


Природозащитен статут
Недостатъчно данни
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
подклас: Dilleniidae
надразред: Violanae
семейство: Caricaceae
род: Carica
вид: C. papaya Папая
Научно наименование
Уикивидове Carica papaya
Linnaeus, 1753[1]
папая в Общомедия
Папая
Papayas, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Основни
Витамини
Минерали
Аминокиселини
Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза в САЩ.[2]
Папаята (Carica papaya) е тропическо дърво, виреещо в горещите, влажни райони на Централна и Южна Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия. Познато е под различни наименования – често е наричано „пъпешово дърво“ (в Китай и Шри Ланка) или „fruta bomba“ в Куба, Lechosa в Доминиканската република, но като най-употребявано се е наложило карибското му название „papaya“, тъй като за пръв път европейците откриват този плод именно на Карибите .

Папаята достига на височина между 5 и 10 m. Плодовете ѝ са кръгли или с издължена форма, с жълто-зелена кора и розово-оранжева вътрешност, на вкус наподобяват смесица от пъпеш и праскова. Във вътрешността си съдържат голям брой черни семена, които се използват изсушени и стрити като подправка. Плодовете са високо ценени заради голямото си съдържание на витамини (А, В, С, D и Е), минерали (калций, калий, фосфор) и микроелементи (желязо, цинк, манган, мед, ванадий, магнезий). Поради това се използват и с лечебна цел за изхвърляне на отровите от организма, подобряване на храносмилането, при чернодробни заболявания, вирусни хепатити и др. Консумират се както зрелите плодове (в десерти, сладкиши, плодови салати), така и още неузрелите (като гарнитури). Важно е да се отбележи обаче, че неузрелите плодове могат да предизвикат алергични реакции или други здравословни проблеми поради високото наличие на латекс в тях.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 02 Април 2018

Посещения: 3412

Той е хибрид между мандарина и кумкуат (вид цитрусово растение, подобно на портокал) и представлява храстовидно растение с лъскави зелени листа. То цъфти с ароматни бели цветове през късната зима и ранната пролет, като по-късно се оформят малки плодчета с диаметър 2-3 см.

Латинско име: x Citrofortunella microcarpa
Оптимални условия за отглеждане: Силна интензивност на светлината; температура между 18- 26 ° (12- 18 ° през зимата); поддържайте почвата в саксията равномерно навлажнена.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 04 Април 2018

Посещения: 2829

Студоустойчивост до -18С

Зимна защита се прави единствено с мулч около ризомата.Musa sikkimensis Red Tiger е студоустойчив банан от Североизточна Индия. В родината си вирее на надморкска височина до 2000 метра. Достига до 6 метра височина , а диаметъра на стъблото до 40 см. В България при нормални условия достига на височина до 4 метра. Различава се с Musa Basjoo по червената жила , която разделя листото. В зависимост от климатичните особености и хранителния режим, често вади листа напръскани с червени ивици, особено при по младите детки.

Плодовете му са сладки , но са пълни със семена.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 2375

Цитрусовите видове са ценни декоративни растения. Декоративните им качества се дължат на техните зелени лъскави листа, бели, силно ароматични цветове и жълти или оранжеви плодове, които придават на растенията особена красота.

У нас най-често се отглежда лимонът (Citrus limonia), а по-рядко портокалът (Citrus sinensis) и мандарините (Citrus nobilis и Citrus unshiu).

Размножаване

Лимонът се размножава чрез резници, чрез въздушни отводи и чрез присаждане.

Размножаването чрез резници може да се  извършва почти през цялата година, но най-добре през юли-август.За резници се вземат полувдървенели клонки от плододаващи здрави растения (но не стари). Дължината на резниците трябва да бъде 8-10 см ( с 4-5 листа), като долният  отрез се прави на 2-2,5 mm под коляното, а горният на 1 см над най-горния лист. Резниците се вкореняват за 25-30 дни в пясък под стъкло в оранжерии при температура 18-20о и постоянно поливане и оросяване. Вкоренените резници се засаждат в саксии в смес от 1 част чимова пръст, 1 част листовка и 1 част добре разложен оборски тор.

Размножаването чрез въздушни отводи се практикув доста често и се състои в следното: кората на отделни клонки се обелва във вид на пръстен, широк не по-малко от 1 см, и се  поставя фуния от ламарина така, че обеленето място да попадне в средата на фунията, след което тя се напълва с лека почвена смес и се привързва, за да стои изправена. При редовно поливане в мястото на обелената кора се образува калус и по-късно (след 25-30 дни) – корени, след което фунията се снема, клонката се отрязва под мястото на образувалите се корени и се засажда в саксия.

Размножаването чрез присаждане се прави на пъпка от юни до август и се състои в облагородяването на 2-3 годишни семенчета от лимон или портокал. Трябва да се има предвид, че семената за получаване на подложки се сеят в лека почва в сандъчета веднага след като се извадят от плодовете, защото в противен случай губят кълняемостта си.

Портикалите и мандарините се размножават чрез присаждане, като за подложки се използват семеначета от портокали и мандарини.

Грижи

Оформяне на короната на млади цитрусови растения

Формирането на короната и млади цитрусови растения е от особено голямо значение при стайното им отглеждане, както по отношение на техните декоративни качества, така и по отношение на плододаването.

Формирането започва през първата година и чрез пензиране и резитба се създават ниски растения, разклоняващи се почти от самата повърхност на почвата и с правилно разположени скелетни клонки в короната.

Схващането, че лимоните не трябва да се режат, е не правилно и не основателно.

Изисквания

През лятото цитрусовите растения се отглеждат на открито при засенчване, като саксиите се заравят до ръба в почвата. За увеличаване на завръза се препоръчва изкуствено опрашване, особено при сортовете, които имат дефектни цветове. Когато завръзите започват да наедряват, поливането и оросяването на растенията с топла вода се усилва. Това спомага за  задържане на завръза.

През първата половина на лятото растенията се подхранват, което повишава захарното съдържание в плодовете и намлява горчивият им привкус. Който понякога получават в резултат на отглеждането при стайни условия.

През есента, когато температура спадне до 3-4оС, цитрусовите растения се прибират. Те не бива да се прибират нито много рано (греши се, като се прибират още през септември), нито много късно, защото се рискува. Прибраните растения не трябва да се държат до южни прозорци. Разместването им през зимата от едно място на друго е недопустимо. Растенията зимуват при температура 5-7оС в светли помещения и при рядко поливане.

По-младите растения на всеки 2-3 години напролет се прехвърлят в по-големи съдове, а по-старите – на 3-5, дори и на повече години. При това прехвърляне от много голямо значение е да не се вземат много големи саксии (или дървени съдове).

По-добре е да се прехвърлят по-често в малки саксии, които да отговарят на размера на растенията. Освен това при прехвърлянето се внимава корените и пръстта около тях да не се разрушат, защото това се отразява върху по-нататъшното развитие на растението. Добрият дренаж е също от много голямо значение.

Вредители

Най-важният неприятел по цитрусовите растения е щитоносната въшка, борбата срещу която е доста трудна. Като профилактично средство се препоръчва редовно проветряване на помещенията, в които се държат растенията.