Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 2151

Цитрусовите видове са ценни декоративни растения. Декоративните им качества се дължат на техните зелени лъскави листа, бели, силно ароматични цветове и жълти или оранжеви плодове, които придават на растенията особена красота.

У нас най-често се отглежда лимонът (Citrus limonia), а по-рядко портокалът (Citrus sinensis) и мандарините (Citrus nobilis и Citrus unshiu).

Размножаване

Лимонът се размножава чрез резници, чрез въздушни отводи и чрез присаждане.

Размножаването чрез резници може да се  извършва почти през цялата година, но най-добре през юли-август.За резници се вземат полувдървенели клонки от плододаващи здрави растения (но не стари). Дължината на резниците трябва да бъде 8-10 см ( с 4-5 листа), като долният  отрез се прави на 2-2,5 mm под коляното, а горният на 1 см над най-горния лист. Резниците се вкореняват за 25-30 дни в пясък под стъкло в оранжерии при температура 18-20о и постоянно поливане и оросяване. Вкоренените резници се засаждат в саксии в смес от 1 част чимова пръст, 1 част листовка и 1 част добре разложен оборски тор.

Размножаването чрез въздушни отводи се практикув доста често и се състои в следното: кората на отделни клонки се обелва във вид на пръстен, широк не по-малко от 1 см, и се  поставя фуния от ламарина така, че обеленето място да попадне в средата на фунията, след което тя се напълва с лека почвена смес и се привързва, за да стои изправена. При редовно поливане в мястото на обелената кора се образува калус и по-късно (след 25-30 дни) – корени, след което фунията се снема, клонката се отрязва под мястото на образувалите се корени и се засажда в саксия.

Размножаването чрез присаждане се прави на пъпка от юни до август и се състои в облагородяването на 2-3 годишни семенчета от лимон или портокал. Трябва да се има предвид, че семената за получаване на подложки се сеят в лека почва в сандъчета веднага след като се извадят от плодовете, защото в противен случай губят кълняемостта си.

Портикалите и мандарините се размножават чрез присаждане, като за подложки се използват семеначета от портокали и мандарини.

Грижи

Оформяне на короната на млади цитрусови растения

Формирането на короната и млади цитрусови растения е от особено голямо значение при стайното им отглеждане, както по отношение на техните декоративни качества, така и по отношение на плододаването.

Формирането започва през първата година и чрез пензиране и резитба се създават ниски растения, разклоняващи се почти от самата повърхност на почвата и с правилно разположени скелетни клонки в короната.

Схващането, че лимоните не трябва да се режат, е не правилно и не основателно.

Изисквания

През лятото цитрусовите растения се отглеждат на открито при засенчване, като саксиите се заравят до ръба в почвата. За увеличаване на завръза се препоръчва изкуствено опрашване, особено при сортовете, които имат дефектни цветове. Когато завръзите започват да наедряват, поливането и оросяването на растенията с топла вода се усилва. Това спомага за  задържане на завръза.

През първата половина на лятото растенията се подхранват, което повишава захарното съдържание в плодовете и намлява горчивият им привкус. Който понякога получават в резултат на отглеждането при стайни условия.

През есента, когато температура спадне до 3-4оС, цитрусовите растения се прибират. Те не бива да се прибират нито много рано (греши се, като се прибират още през септември), нито много късно, защото се рискува. Прибраните растения не трябва да се държат до южни прозорци. Разместването им през зимата от едно място на друго е недопустимо. Растенията зимуват при температура 5-7оС в светли помещения и при рядко поливане.

По-младите растения на всеки 2-3 години напролет се прехвърлят в по-големи съдове, а по-старите – на 3-5, дори и на повече години. При това прехвърляне от много голямо значение е да не се вземат много големи саксии (или дървени съдове).

По-добре е да се прехвърлят по-често в малки саксии, които да отговарят на размера на растенията. Освен това при прехвърлянето се внимава корените и пръстта около тях да не се разрушат, защото това се отразява върху по-нататъшното развитие на растението. Добрият дренаж е също от много голямо значение.

Вредители

Най-важният неприятел по цитрусовите растения е щитоносната въшка, борбата срещу която е доста трудна. Като профилактично средство се препоръчва редовно проветряване на помещенията, в които се държат растенията.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 18 Март 2018

Посещения: 1894

Представител на семейство Lauraceae/Лаврови. 
Ако в родната си Америка авокадото е плодородно дърво с височина до 20м, в саксия то е привлекателен храст с едри листа и далеч по-скромни размери. Това растение рядко се предлага по магазините, но лесно можете да го отгледате сами.Отделете костилката от плода, почистете я от всички остатъци. Сега идва сложното – трябва да пробиете 3-4 дупки в костилката по обиколката й, за да мушнете вътре връхчетата на клечки за зъби, с които ще закрепите костилката над бурканче с вода. Заострената част трябва да е отгоре, а плоската едва да докосва водата. Когато бурканчето се запълни с корени, засадете младото растение в саксия с тлъста градинска почва с добавка на глина, така че поне половината костилка да остане навън.Поливайте обилно и оросявайте често през топлите месеци. Торете на две седмици. Пензирайте клонките на младия екземпляр, за да поощрите разклоняването му.
През зимата го местете на хладно – до 10-15 С, оставяйте почвата да засъхне между поливанията. Ако е на топло, може да загуби всичките си листа. Спрете торенето, за да му дадете покой.След като се прихване, намерете на авокадото слънчево място в стаята или навън.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 20 Март 2018

Посещения: 1939

Цъфнали, те ухаят изключително приятно, а вечнозелените им листа са красива украса на ома през цялата година. Най-често отглежданите в домашни условия цитрусови дръвчета са зеления и жълтия лимон, мандарината и портокала. В домашни условия те не дават богата реколта, но пък гарантират екзотичен вид на помещенията, в които се поставят.

В някои от цветарските магазини продават малки цитрусови дръвчета, засадени в саксия. Височината им варира от 50 см до 1 м, а понякога и малко повече. Те цъфтят и дават плодове през цялата зима, а някои и през останалите сезони, като например целогодишния лимон. След като купим дръвчето, не трябва да бързаме да го пресаждаме. Добре е преди да сменим саксията му с по-голяма, то да престои поне няколко месеца у дома ни, докато се адаптира към условията.

Цитрусите произхождат от географски райони, където дните през зимата не са така къси, както у нас. За това при нашите условия те реагират добре на допълнително осветление с електрическа крушка, поставена близо до тях.

Със слаба устойчивост на ниските температури е лимонът. При температура от -5º листата му се повреждат. Сравнително по-студоустойчиви са мандарината, грейпфрута и портокала. Най-благоприятна за цитрусите през зимата е температурата около 10º. При нея растенията изпадат в естествен покой. Пренесени рано напролет в по-топло помещение с добро осветление, те започват да се развиват и цъфтят.

Цитрусите изискват висока влажност, но трябва да се внимава да не се преовлажни почвата, защото така се затруднява дишането на корените. Преовлажнените растения се познават по това, че листата им стават бледозелени, с жълтеникави петна по тях. Честотата на поливане трябва да е съобразена с вида на почвата, с температурата и въздушната влажност. Температурата на водата трябва да бъде с 2º до 3º по-висока от стайната.

За саксийното им отглеждане се приготвят специални смеси, които съдържат равни части компост или добре угнил оборски тор, обикновена пръст и пясък. Късно през есента и през зимата не се препоръчва торене.

Цитрусовото дръвче може да се отгледа от семка – главно с декоративна цел. Веднага след отделянето на семката от плода тя се измива внимателно с хладка вода и се заравя в дупчица на 1 см дълбочина в малка саксия, пълна с влажен торф. После саксията се слага на топло, например върху радиатора.

Щом растението покълне и укрепне достатъ1но, можем да го прехвърлим в по-голяма саксия или сандъче. Но от цитрус, отгледан от семка, плодове можем да очакваме чак след много години.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
Никога не оставяйте след поливане да престоява вода в подложката след саксията. Ако температурата е над 10º, можете да държите растението на терасата. Ако въздуха е топъл, вечер пръскайте листата с вода. Не торете дръвчетата през първите месеци на адаптиране. За да бъдат листата блестящи и чисти, ги почиствайте с памучен тампон, напоен с бира. За по-голяма сигурност, че растенията ще завържат плодове, трябва на втория ден след отваряне на венчелистчетата посредством малка четчица да се нанесе прашец от друг или от същия цвят върху близалцето на цвета. Желателно е през първите една-две години младите дръвчета да не се оставят да цъфтят, за да могат да развият по-мощни корони. В противен случай те губят много хранителни вещества за цветовете и плодовете и се изтощават.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цитрусови растения

Публикувана на 15 Март 2018

Посещения: 1944

Кивито (Actinidia deliciosa) е вид покритосеменни растения от род Актинидия(Actinidia). Плодовете на някои негови култивари и хибриди се използват за храна. Те имат кафява, мека, мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки. Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи. Отглежда се главно в Китай и страните от далечния Изток. Аклиматизиран е в Европа, включително и в България. Обича топлия климати в България се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край.

То представлява дървообразен висок храст – многогодишна лиана, достигаща до 20 m, с много едри (15 – 20 cm), красиви листа, опадащи през есента. Актинидията е двудомно еднополово растение – има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра.

Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври и са готови за ядене през декември. Те са цилиндрично закръглени, тежат от 50 до 100 g. Кивито е капризно и взискателно растение, чието отглеждане изисква редовно напояване и висока влажност на въздуха. Предпочита западно изложение. Лекото засенчване му действа добре. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик. Когато е в покой, понася температури до -30 °C. Размножава се най-лесно и бързо чрез вкореняване на зелени и зрели резници.[1]

Хранителен състав
 

1 g белтъчини
11 g въглехидрати
2,6 g диетични фибри
Плодовете съдържат над 80% вода, 18% сухо вещество, в което 9 – 12% захари, 1% киселини, 1,6% белтъчини, над 300 mg витамин С. В състава му влизат също и витамин В1, витамин А, ензимът актиния или актинидин (който помага за смилане на месото), минерални соли на калия, фосфор, калций, хлор, сяра, магнезий, натрий, желязо и др.

ивито е един изключително интересен и полезен плод. Откровено то прилича на космат картоф и да, наистина носи името на националната и гербова птица на Нова Зеландия.

Именно от там растението потегля по пътя си към Южна Америка, а от там към целия останал свят.

Кивито вирее най-добре в Китай и там се отглеждат огромни количества от него.

У нас е внесено от Франция и също бива успешно отглеждано в районите по Черноморието и Пиринския край..

Друго, което може да се каже за кивито е, че е плод на лианово растение с кафява мека мъхеста обвивка и тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени дребни черни семки.

Плодовете му приличат по големина и форма на дребни картофи.

Кивито е изключително богато на витамин С - 0,15-0,30 процента, което е със 8-10 пъти повече от съдържащото се в лимона и касиса. Ненапразно е наричано „плода на здравето“.

Особено ценен е минералният му състав – приблизително 1,5 процента калий, калций, желязо, натрий, фосфор, хлор и сяра. 

За отличните диетични свойства на плода допринася съдържанието на ензима актинидин, който е много благоприятен за разграждането на усвоеното от организма месо, особено червеното. 

Препоръчва се при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания, при физическо и умствено претоварване, при проблеми с храносмилането и лениви черва.

Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции.

Също така плодът е подходящ за хора, претърпели операции, при които раните трудно зарастват или пък са с фрактури на костите.

Благодарение на способността си да "изгаря" мастните натрупвания в артериите и по този начин да снижава риска от образуването на тромби, кивито може да допринесе много в борбата със сърдечно-съдовите заболявания.

Желателно е плодовете да престоят поне месец, след което могат да се консумират в сурово състояние. При термична обработка то губи от качествата си, затова се препоръчва да се сервира в натурален вид. Тогава кивито запазва своя цвят и цялата свежест на вкуса.