Articles - Thumbnails

КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА е символ на Коледните празници и е едно от най-продаваните растения в света.

Освен класическите червени коледни звезди се предлагат и с бели, розови, мраморни и бледожълти листа.

Родината ѝ е Мексико, където расте като храст и достига на височина до 4 метра.

Самото съцветие има скромен вид, но когато цъфне, листата около него стават алено червени и приличат на звезда.

За да цъфти, растението се нуждае от 14 часа пълен мрак и 10 часа дневна светлина.

При нашата географска светлина това се постига лесно, ако се отглежда в стая, в която не свети лампа след свечерявaне.

Историята на Коледната звезда започва с Джоел Пуансет, който е първият американски посланик в Мексико.

През 1825 година той изпраща семена от непознато растение в своя дом в Южна Каролина. Пуансет е ботаник и в дома си в Грийнвил имал оранжерия, където отглеждал интересни растения, които после раздавал на ботанически градини.

Коледната звезда се отглежда като декоративно растение в целия християнски свят.

За първи път се предлага на американския пазар като рязан цвят и саксийно цвете през 20-те години на ХХ век от Пол Еке , който полага основите на една от най-големите компании за селекция и производство на това изумително растение.

Олеандър (Nerium oleander) представлява вечнозелен храст или малко дърво от семейство Apocynaceae (Тойнови). Достига височина 2-6 метра с изправени клони и кожести, тъмнозелени листа, разположени по три в прешлен. Цветовете са събрани в съцветия по върховете на клонките с разцветки от бяло до тъмно розово. Всички части на растението съдържат силно токсични сърдечни гликозиди. Произходът на Олеандъра е от Средиземноморието до Китай, където расте естествено покрай речни корита и сухи долини. Името „Зокум“ произлиза от турски и е разпространено в българските региони с турско влияние. В диво състояние формира гъсти храсталаци по бреговете на реки и потоци. Растението се отличава с изключителна издръжливост на суша и замърсен градски въздух. Кожестите листа са линейно-ланцетни, дълги 10-20 см, с ясно изразена средна жилка. Цветовете са ароматни, с диаметър 3-5 см, единични или двойни, събрани в едри съцветия. Плодът е шушулковиден, съдържащ множество семена с копринени власинки. Като декоративно растение, Олеандърът се използва за озеленяване на градски пространства, живи плетове и солитерно засаждане. Изисква защитени от силни ветрове места с добро осветление. Студоустойчивостта му е до -15°C за кратък период, което го прави подходящ за контейнерно отглеждане с прибиране през зимата.

Как се отглежда Олеандър (Зокум)?
Олеандърът се отглежда при спазване на специфични изисквания за светлина, температура, почва и поддръжка. Нека разгледаме основните аспекти:

Как да изберем място за засаждане на Олеандър?
Олеандърът изисква слънчево място с минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно. На открито избираме защитена от силни ветрове позиция. При градинско засаждане осигуряваме разстояние 2-3 метра от други растения. За контейнерно отглеждане позиционираме на южно или западно изложение с възможност за преместване през зимата.

Каква почва изисква Олеандърът?
Зокум изисква добре дренирана, плодородна почва с pH 6.5-7.5. Почвената смес включва градинска почва, едър пясък и перлит в съотношение 2:1:1. За контейнерно отглеждане използваме специална смес за средиземноморски растения с добавен пясък за подобряване на дренажа.

Как да поливаме Олеандър?
Олеандър изисква различен режим на поливане според сезона. През активния сезон поливаме умерено 2-3 пъти седмично. През зимата намаляваме значително поливането до веднъж на 2-3 седмици. Важно е да избягваме преовлажняване и да проверяваме горния слой почва преди всяко поливане.

Как да подхранваме Олеандър?
Подхранването на Олеандър започва напролет с комплексен тор NPK. През лятото прилагаме азотен тор за стимулиране на цъфтежа. Наесен добавяме калиев тор за подготовка за зимата. През активния сезон прилагаме течен тор на всеки 2 седмици, следвайки дозировката на опаковката.

Как зимува Олеандърът?
Олеандър изисква внасяне в помещение при температури под -5°C. Осигуряваме светло, хладно място с температура 5-10°C. Намаляваме поливането до минимум и спираме торенето. Помещението трябва да се проветрява редовно за предотвратяване на гъбични заболявания.

Как да размножаваме Олеандър?
Размножаването му се осъществява чрез резници през лятото с дължина 15-20 см. Третираме с растежен хормон и вкореняваме във вода или лека почвена смес. Поддържаме температура 20-25°C и висока влажност. Вкореняването отнема 4-6 седмици при оптимални условия.

Токсичен ли е Зокумът?
Да, всички части на Олеандъра са силно токсични. При работа с растението задължително използвайте ръкавици и дръжте далеч от деца и домашни любимци.

Магнолиите са красиви храсти и дървета, които носят нотка на блясък в градината. Техните пищни цветове, подобни на лалета или звезди, варират от чисто бяло през розово до наситено пурпурно и дори жълто и синьо. Много от тях също имат прекрасен аромат.Магнолиите могат да бъдат широколистни или вечнозелени и имат размери от малки храсти до големи дървета. Повечето предпочитат неутрална или кисела почва. Ако нямате правилния тип почва, по-малките магнолии растат добре в саксии. Много цъфтят през пролетта, но някои цъфтят и през лятото. Магнолиите са идеални за отглеждане като самостоятелни дървета.

 

Вечнозелените магнолии, като Magnolia Grandiflora, могат да бъдат посадени близо до стена.

Дървото или храстът от магнолия е дългосрочна инвестиция – те се развиват бавно и може да отнеме 10-20 години, за да достигнат крайния си размер. Следователно си струва да отделите време, за да изберете подходящия сорт за вашата градина. Цветята, максималният размер и условията във вашата градина ще определят коя магнолия ще отглеждате. Ако мястото е подходящо растението, то ще процъфтява и ще ви възнагради с фантастично изглеждащи цветове и аромат.

Как да отглеждаме магнолиите?

Повечето магнолии предпочитат кисела почва. Ако нямате подходящата почва в градината си или нямате място за голямо дърво, по-малките магнолии растат много добре в саксии. Магнолиите се нуждаят от защитено място, далеч от силни ветрове. Избягвайте замръзващите места в градината, тъй като сланата може да повреди цветята през пролетта. Място, което получава много слънце, ще осигури добра предпоставка за обилен цъфтеж и добро развитие на растението. Подрязвайте леко в средата на лятото до началото на есента. Уверете се, че почвата не изсъхва през лятото.

Ако живеете в студена част на страната, изберете сорт, който цъфти по-късно. Имайте предвид евентуалната височина и разпространение на дървото и се уверете, че сте предоставили място за него – някои магнолии могат да достигнат сериозна височина. Ако искате да засадите магнолия близо до къщата си, изберете по-малък сорт. Ако имате алкална почва, отглеждайте Magnolia Grandiflora.

Как се засаждат магнолиите?

Магнолиите се засаждат най-добре през есента или късно пролетта. Те имат плитки корени, така че не е нужно да копаете много дълбока дупка. Изкопайте широка дупка до същата дълбочина на саксията, в която влиза вашата магнолия. Внимавайте да не увредите месестите корени, тъй като това може да попречи на цъфтежа. Добавете добре изгнил градински тор или листна плесен около корена и проверете нивото на растението, така че точката, където е било присадено, да не е под почвата. Внимателно отъпчете почвата около растението с пета и полейте обилно. Мулчирайте с кисел мулч като кора или градински компост. Дръжте растението добре напоено, докато се установи.

 

Всички им се възхищават, но малцина ги отглеждат, защото магнолията се смята за „трудно" растение. Това не е съвсем вярно, но при засаждане наистина трябва да положите малко повече грижи. Април е най-подходящият месец. Изберете защитено от студени ветрове място. Добавете много торф и не засаждайте надълбоко. Обилно поливайте новия храст при засушаване. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост около храста.

Сортове. Най-разкошната магнолия наистина е дърво - М. grandiflora. Въпреки че расте бавно, с времето достига 6 м височина, но най-често се отглежда като вечнозелен храст за стена. Цъфти между юли и септември с ароматни кремавобели цветове. Препоръчваме ви сорта М. grandiflora 'Exmouth'. Най-популярната магнолия е М. soulangiana - разпростиращ се храст, който достига 3 м височина. Цветовете се появяват преди листата през април -чашевидни, бели отвътре и с пурпурен нюанс в основата. 'Lennei' и 'Alexandrine' са отлични сортове, по-различни са 'Rubra' (розовочервен) или 'Alba Superba' (бял). Звездната магнолия (М. stellata) е най-подходяща за ограничено място. Достига едва 1,2-1,5 м височина, но през март и април се покрива с ароматни кремавобели цветове.

Място и почва. Много магнолии не понасят варовика, но добре култивираната и обогатена с хумус почва е подходяща за тях. Изберете място, което е на ярко слънце или лека сянка.

Подкастряне. Не е необходимо. Отстранете мъртвите клонки след прецъфтяване. Нежеланите клонки можете да отрежете по същото време, но не се увличайте.

Размножаване. Чрез отводки в началото на лятото. През лятото е трудно да правите резни­ци - необходим ви е затоплен минипарник.

 

Мушкатото е традиционно и обичано цвете в България. Отглеждали са го нашите баби и всеки помни красивите цветове и ярките багри по прозорците на къщите. Пищността на цветовете и наситените багри са причина мушкатото да се среща дори и в аристократичните домове в Средновековна Европа.

Днес селекционерите ни предлагат изключително разнообразие от сортове мушката – едроцветни, пъстри, двуцветни и много други. Като цяло то е непретенциозно растение. Отглежда се лесно и бързо се размножава. Ако полагате нужните грижи, то ще ви радва с цветовете си целогодишно.

Как можете да се сдобиете с красиво мушкато? Най-лесният начин е чрез резници. Самото вкореняване на резниците не е сложен процес, но все пак има правила, които е добре да спазвате и с които ще ви запознаем. Размножаването чрез резници става много бързо и след 2-3 месеца вече ще сте горд собственик на буен храст.

Основни правила за вкореняване на резници от мушкато
Преди да пристъпите към засяване на цветето, трябва да изберете правилните резници. Много е важно те да са здрави. За да си осигурят бърз растеж и множество издънки много производители използват много и в по-големи дози стимулатори на растежа. Такива растения само в началото изглеждат здрави. След време се изтощават, започват да боледуват и в крайна сметка загиват. Освен това те няма да са подходящи за резници. Най-добре е да вземете мушкато от приятели, които сами отглеждат цветя.

Резитба на резниците
Резниците е най-добре да се отрязват от върха на мушкатото. Изберете точно онези издънки, които или вече цъфтят, или се подготвят да цъфтят. Това ще означава, че са узрели.
Отрязваме резниците с остър нож, за да не нараним цветето. Не използвайте ножици за целта.
Избирайте възможно най-дебелите издънки. Те са по-силни, по-добре се вкореняват и растат по-бързо. Разбира се и и от по-тънките издънки може да отгледате красиво мушкато, но най-вероятно ще отнеме повече време.

Резницата трябва да е дълга 7-8 см и да има 2-4 листа. Твърде дългите клони са по-малко издръжливи, тъй като нямат корени и не получават правилно хранене по цялата дължина.
За да отгледате красиво и пищно мушкато у дома трябва да спазвате някои основни правила, които не са сложни.
Резниците трябва да се режат в началото и средата на пролетта. Дните са по-дълги, става по-топло, а цветето расте по-бързо и по-активно.
Мястото, където сте отрязали резницата, трябва да обработите със слаб разтвор на калиев перманганат. След това оставете да изсъхне на топло място за поне 15-20 часа. Можете да посипете местата, където сте рязали, и с прах от активен въглен.
След това веднага засаждате. Пясъкът трябва да е умерено мокър. Вместо пясък можете да подготвите лек субстрат. В равни пропорции смесвате градинска почва, торф и пясък. Много експерти съветват да добавите дървесна пепел към почвата. Не се опитвайте първоначално да вкорените резниците във вода. Корените във водата ще се появят след 10 дни, а това може да доведе до гниене и, разбира се, смърт на растението. Разпределете подготвената пръст в малки чаши, на дъното на които трябва да има дупки. Оттам излишната вода ще се отцеди. След това засадете резниците на дълбочина 1,5-2 см в земята. Препоръчва се също да поставите чашите с растения в найлонови торбички и да ги затворите отгоре. Но не много плътно, за да може да преминава въздух. Необходимо е всеки ден да проветрявате и поливате резниците.
Важно е да осигурите на разниците постоянен температурен режим – в интервала 20-25 градуса. При по-висока или по-ниска температура няма да се оформи коренова система. Растението трябва колкото се може по-дълго да е на светло.

Това е всичко. След около 2 седмици върху резниците ще започнат да се появяват първите листа. Това е доказателство, че вкореняването е завършено. Можете да премахнете найлоновите торбички. Ако се грижите добре за цветето, то ще расте бързо. След време трябва да го прехвърлите в по-големи саксии. В началото на лятото мушкатата вече могат да бъдат пресадени в градината.

Агрономите на Аграра съветват да използвате специалния кристален тор на Планта за мушката. Оптималният състав на макроелементи и високото съдържание на магнезий, осигурява растежа на растенията, буен цъфтеж и интензивно оцветяване на листата.