Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 01 Април 2018

Посещения: 697

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 1690

Растението е с безупречна външност, идеално се съчетава с по-модерен интериор. На височина достига до 60 см. Багрите на цветовете са както еднотонни, така и двуцветни комбинации от бяло, червено, оранжево, кремаво и дори зелено. Антуриумът понася прекрасно както разсеяна светлина, така и полусянка. Достатъчно издръжлив е, но все пак има нужда от грижи, за да цъфти обилно. Полива се редовно, почвата трябва да е непрекъснато със средна степен на влажност. В активния период на растеж се подхранва през 10-ина дни. Влажността на въздуха също е важна – повишава се с редовно пръскане на листата.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 26 Март 2018

Посещения: 1838

Каланхоето (Kalanchoe) е род растения, включващ повече от 200 сукулентни растения, разпространени в тропическа и Южна Африка, Мадагаскар, Южна и Югоизточна Азия до Китайи остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат от колекционерите обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка. Каланхоето, известно още и като бриофилум (Bryophyllum), е популярно, стайно, сукулентно растение от семейство Дебелецови с трайни и красиви цветове, което не изисква много грижи. На височина достига до един метър. Поради лечебните му свойства в Русия например го наричат „лекар”, а в Европа е популярно като „дървото на Гьоте”, тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и е открил много от тези лечебни свойства. С целенасочени грижи може да се предизвика цъфтеж на каланхоето по всяко време на годината и това го прави изключително популярно за промишлено производство.Каланхоето расте най-добре при сух и умерен климат. Но за бърз растеж се препоръчва отглеждането във влажна среда. Оптималните температури са около 20°C. Каланхоето се нуждае от много светлина и това е особено важно през зимата. За да се гарантира обилен цъфтеж и да се поддържа растението компактно, през зимата може да се доосветява. Каланхоето е растение на късия ден, което означава, че цветоносите се залагат при къс ден, т.е. през зимния период. В домашни условия може да се прибегне и до затъмняване, така че да се симулира къс ден.

Каланхоетата могат да бъдат стимулирани да цъфнат на конкретна дата целогодишно. Както казахме, те са растения на късия ден, с критичен период на осветеност от 12.5 часа. За по-бърз цъфтеж се препоръчва 10-часов период на осветеност – това е и оптималният, критичен период на осветеност. Някои видове могат да произведат цветоноси и след само два последователни къси дни, но с увеличаването на броя последователни къси дни, се увеличава експоненциално и броя на цветовете, като оптималния брой къси последователни дни е между 14 и 21. При професионално производство на цветя най-често се препоръчва този период да е поне 42 последователни къси дни (6 седмици). Цветните пъпки обикновено вече са видими в края на периода на затъмняване. Връщането на растението към период на дълги дни след приключването на периода на затъмняване има и допълнителното предимство, че намалява издължаването на цветоносите и резултатът е по-компактно растение. В северното полукълбо каланхоето при естествени условия формира цветоноси между средата на октомври и средата на март. При тези естествени условия, каланхоето ще започне да цъфти през късния декември. При затъмняване трябва да се използва абсолютно непропусклив на светлината кашон или плат, тъй като каланхоето е изключително чувствително към светлината. При инициирането на цъфтеж има значение и периода от годината и възрастта на растението. Според направените изследвания, през зимата цъфтежът е по-дълъг. Предполага се, че това се дължи на комбинираното влияние на разликите в температурата и количеството светлина. По-възрастни растения се нуждаят от по-кратък период на затъмняване, от по-млади растения.

Температура
Оптималните температури за отглеждане на каланхое по време на вегетативно развитие са между 18 и 20°С през нощта и 24-27°С през деня. По време на периода на къси дни, през нощта се поддържат 18 градуса. Температури под 17 градуса и над 24 по време на периода на затъмняване ще забавят цъфтежа. Това е проблем особено през лятото, когато температурите лесно се вдигат над 24 градуса при затъмняване. Интересно е, че каланхоетата са по-чувствителни към високи нощни температури в началото на периода на затъмняване и не толкова чувствителни в края на същия период. Този проблем лесно може да бъде избегнат с покриване на растението след 7 вечерта и премахване на покривалото късно сутринта.
Каланхоетата по природа са сравнително устойчиви на засушаване, но това не означава, че трябва да се държат сухи. Не бива да се допуска да увяхват или да се засушават драстично. Количеството на водата е в зависимост от стадия на развитие и атмосферните условия. Почвата трябва да просъхва между две обилни поливания. Продължителен период на мокра почва може да доведе до загниване на корените и стъблото. При проветриви условия и отглеждане навън се наблюдават по-малко проблеми. Важно е при поливането да има регулярност. Редуването на сухи и влажни периоди може да доведе до проблеми с корените. При често мокрене на цялото растение има опасност от развиване на ботрит (Botrytis).

Желателно е каланхоето да се тори с разреден торов разтвор при всяко поливане. Формулата за торене силно зависи от вида на каланхоето и сезона, но най-общо се препоръчва формула на NPK 20-10-20, с редуване на калциеви торове за набавяне на нуждите от калций. По време на формиране на цветоносите, растението се нуждае от леко завишени дози на калия, но след оформянето на цветните пъпки е препоръчително да се спре торенето и да се полива с чиста вода.По-възрастните растения се нуждаят от леко подрязване с цел да се стимулира разклоняване, да се намали размера на растението, и да се стимулира образуването на повече цветоноси. В повечето случаи видовете разпространени в търговската мрежа имат склонността да се разклоняват сами и подрязване между март и септември не е необходимо. Дори подрязване в този период забавя цъфтежа с около две седмици. Леко подрязване само на връхчетата е препоръчително между октомври и февруари.Каланхоето е лесно за отглеждане растение и лесно може да се предпази от неприятели и болести. Добре е обаче да следите за няколко неща. На първо място, внимавайте за трипси – те лесно разнасят вирусни заболявания между цветята. Също така внимавайте за гъбични заболявания и мана. Друг често срещан вредител по каланхоето е Duponchelia – това е малка пеперуда, чиято гъсеница изяжда каланхоето от вътре навън. Недостигът на цинк, към което каланхоето е особено чувствително, обикновено се изразява в бледи, дребни и деформирани млади листа. При продължителни влажни периоди се наблюдава едема – това са кафяви, твърди петна по листатаНай-разпространено и лесно е вегетативното размножаване. Резниците трябва да бъдат с дължина 5-8 см и две двойки листа. Долните листа се премахват и оголената част се слага в пръст за вкореняване. Не са необходими хормони за вкореняване, тъй като каланхоето се вкоренява изключително бързо и лесно. Примерна почва, която би била добра за вкореняване, се състои от 1 част торф и 1 част перлит или пясък. Каланхоето развива слаба коренова система, така че може да се сади в малки саксии, но ако искате да си спестите пресаждане на по-късен етап, може и направо в големи саксии да се вкоренява. Препоръчително е опръскване на резниците по време на вкореняване, а не директно поливане. Поддържа се висока осветеност, но може да се наложи леко засенчване, ако вкоренявате късна пролет, през лятото или ранна есен. Температурата е желателно да бъде около 20-22 градуса, може да се сложи и електрическа възглавница отдолу или да се държи върху парно. Опръскването може да се намали след около седмица след залагането на резниците. След около 14-21 дни, растението би трябвало да е добре вкоренено.Тъй като каланхоето е сукулент, почвата трябва да бъде силно водопропусклива, но все пак с достатъчно количество органична субстанция. Поради тази причина, подходяща почва е 50% торф и 50% перлит. pH на почвата трябва да бъде около 6.0-6.5. Каланхоето е чувствително към недостиг на цинк и тази чувствителност е още по-засилена при високи нива на фосфор. При поддържане на тези препоръчителни нива на pH, цинкът и фосфорът са в необходимите нива. При пресаждане на вкоренени резници, може да махнете почвата от повърхността на вкоренения резник, за да се избегне загниване на стъблото.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 3312

Сред стайните растения се срещат такива, които цветарите наричат капризни. И независимо от изключителната им декоративност не се решават да купят млади стръкчета от харесаното растение. Към тези растения се отнася и Якобинията. 
Якобинията се нарича още юстиция. Нейната родина е Южна Америка.
Отглеждането в домашни условия на този красивоцъфтящ храст не е толкова сложно, но следва да се мисли и внимава. 
Самото растение принадлежи към семейство Акантови. Достига до средна височина не повече от метър и половина, което я прави идеална за дома и градината. Цветовете на якобинията са много интересни и нестандартни. Цъфти предимно в розово и червено. Срещат се и в бели, жълти и оранжеви тонове.Грижи:
Почва. Якобинията не е взискателна към почвата. Все пак е по-добре да се насади в лека и плодородна почва /субстрат/ от торфена и богата на листна маса почва. Към тази смес си добавя още торф, пясък и хумус. На дъното на саксията се поставя керамзит /керамични частици/ или дребни камъчета и едър пясък. 
Осветление. Този вечнозелен храст се развива отлично при ярка, но разсеяна светлина. При отглеждане в тъмно помещение, Якобинията бързо губи своята декоративност. Стъблата се удължават и губят листната си маса и растението престава да цъфти.
Температура. Оптималната температура за зимното съхранение на повечето видове е около 16 градуса С, но за дребноцветната Якобиния е около 10 – 12 – градуса С. В началото на лятото растението постепенно се адаптира към ярка светлина, след това се изнася в градината или на балкона. В горещите дни храстите са засенчват. Подмладяващото подрязване се прави през ранна пролет. През това време всички прорастъци се намаляват с една трета /понякога и наполовина/, като се оставят от три до пет междувъзлия. Такова подрязване стимулира образуването на нови разклонения.  И на всяко от тях при правилно отглеждане се появяват  цветни пъпки. 
Поливане. Якобинията се полива с топла престояла вода веднага след като изсъхне повърхностния слой на почвата в саксията. В периода на активен растеж се полива обилно, а през зимата – по - рядко. През всяко време на годината обаче не бива да се допуска преовлажняване на почвата. Това може да доведе до падане на листата и цветовете на растението.
Влажност на въздуха. За да се създадат оптимални условия за растеж и цъфтене на Якобинията e необходимо да се осигури достатъчна влажност на въздуха. Поради това растението редовно се пръска с вода. Може също така да се поставят саксиите с Якобинии в широки съдове /тигани/ запълнени с влажен торф, мъх или керамзит. Освен това е полезно растенията да се подлагат на топъл душ. 
Захранване.  По време на активния растеж растението следва да се захранва поне веднъж на 10 дни. За това се използват органични и минерални торове. Необходимо е обаче да се напомни, че при излишък на азот Якобинията престава да цъфти. През зимата подхранване не се извършва. 
Размножение. Якобинията се размножава чрез стъбълца – калеми. През март – април ги отрязват от майчиния храст. Може да се използват и клонките, останали след формоващото подрязване. За бързото вкореняване се използват фитохормони и загряващи компреси. Калемите може да се оставят във вода или в смес от пясък и торф, като се покрият отгоре с пластмасов или стъклен похлупак. Корените се появяват примерно след месец. Когато растенията укрепнат и започнат активно да растат ги прищипват за да се получат повече разклонения. При правилно отглеждане Якобинията запазва декоративността си през цялата година. Нейните големи кадифени листа изглеждат не по-малко ефектни от пищните й розово-червени съцветия.