Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 26 Март 2018

Посещения: 2045

Каланхоето (Kalanchoe) е род растения, включващ повече от 200 сукулентни растения, разпространени в тропическа и Южна Африка, Мадагаскар, Южна и Югоизточна Азия до Китайи остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат от колекционерите обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка. Каланхоето, известно още и като бриофилум (Bryophyllum), е популярно, стайно, сукулентно растение от семейство Дебелецови с трайни и красиви цветове, което не изисква много грижи. На височина достига до един метър. Поради лечебните му свойства в Русия например го наричат „лекар”, а в Европа е популярно като „дървото на Гьоте”, тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и е открил много от тези лечебни свойства. С целенасочени грижи може да се предизвика цъфтеж на каланхоето по всяко време на годината и това го прави изключително популярно за промишлено производство.Каланхоето расте най-добре при сух и умерен климат. Но за бърз растеж се препоръчва отглеждането във влажна среда. Оптималните температури са около 20°C. Каланхоето се нуждае от много светлина и това е особено важно през зимата. За да се гарантира обилен цъфтеж и да се поддържа растението компактно, през зимата може да се доосветява. Каланхоето е растение на късия ден, което означава, че цветоносите се залагат при къс ден, т.е. през зимния период. В домашни условия може да се прибегне и до затъмняване, така че да се симулира къс ден.

Каланхоетата могат да бъдат стимулирани да цъфнат на конкретна дата целогодишно. Както казахме, те са растения на късия ден, с критичен период на осветеност от 12.5 часа. За по-бърз цъфтеж се препоръчва 10-часов период на осветеност – това е и оптималният, критичен период на осветеност. Някои видове могат да произведат цветоноси и след само два последователни къси дни, но с увеличаването на броя последователни къси дни, се увеличава експоненциално и броя на цветовете, като оптималния брой къси последователни дни е между 14 и 21. При професионално производство на цветя най-често се препоръчва този период да е поне 42 последователни къси дни (6 седмици). Цветните пъпки обикновено вече са видими в края на периода на затъмняване. Връщането на растението към период на дълги дни след приключването на периода на затъмняване има и допълнителното предимство, че намалява издължаването на цветоносите и резултатът е по-компактно растение. В северното полукълбо каланхоето при естествени условия формира цветоноси между средата на октомври и средата на март. При тези естествени условия, каланхоето ще започне да цъфти през късния декември. При затъмняване трябва да се използва абсолютно непропусклив на светлината кашон или плат, тъй като каланхоето е изключително чувствително към светлината. При инициирането на цъфтеж има значение и периода от годината и възрастта на растението. Според направените изследвания, през зимата цъфтежът е по-дълъг. Предполага се, че това се дължи на комбинираното влияние на разликите в температурата и количеството светлина. По-възрастни растения се нуждаят от по-кратък период на затъмняване, от по-млади растения.

Температура
Оптималните температури за отглеждане на каланхое по време на вегетативно развитие са между 18 и 20°С през нощта и 24-27°С през деня. По време на периода на къси дни, през нощта се поддържат 18 градуса. Температури под 17 градуса и над 24 по време на периода на затъмняване ще забавят цъфтежа. Това е проблем особено през лятото, когато температурите лесно се вдигат над 24 градуса при затъмняване. Интересно е, че каланхоетата са по-чувствителни към високи нощни температури в началото на периода на затъмняване и не толкова чувствителни в края на същия период. Този проблем лесно може да бъде избегнат с покриване на растението след 7 вечерта и премахване на покривалото късно сутринта.
Каланхоетата по природа са сравнително устойчиви на засушаване, но това не означава, че трябва да се държат сухи. Не бива да се допуска да увяхват или да се засушават драстично. Количеството на водата е в зависимост от стадия на развитие и атмосферните условия. Почвата трябва да просъхва между две обилни поливания. Продължителен период на мокра почва може да доведе до загниване на корените и стъблото. При проветриви условия и отглеждане навън се наблюдават по-малко проблеми. Важно е при поливането да има регулярност. Редуването на сухи и влажни периоди може да доведе до проблеми с корените. При често мокрене на цялото растение има опасност от развиване на ботрит (Botrytis).

Желателно е каланхоето да се тори с разреден торов разтвор при всяко поливане. Формулата за торене силно зависи от вида на каланхоето и сезона, но най-общо се препоръчва формула на NPK 20-10-20, с редуване на калциеви торове за набавяне на нуждите от калций. По време на формиране на цветоносите, растението се нуждае от леко завишени дози на калия, но след оформянето на цветните пъпки е препоръчително да се спре торенето и да се полива с чиста вода.По-възрастните растения се нуждаят от леко подрязване с цел да се стимулира разклоняване, да се намали размера на растението, и да се стимулира образуването на повече цветоноси. В повечето случаи видовете разпространени в търговската мрежа имат склонността да се разклоняват сами и подрязване между март и септември не е необходимо. Дори подрязване в този период забавя цъфтежа с около две седмици. Леко подрязване само на връхчетата е препоръчително между октомври и февруари.Каланхоето е лесно за отглеждане растение и лесно може да се предпази от неприятели и болести. Добре е обаче да следите за няколко неща. На първо място, внимавайте за трипси – те лесно разнасят вирусни заболявания между цветята. Също така внимавайте за гъбични заболявания и мана. Друг често срещан вредител по каланхоето е Duponchelia – това е малка пеперуда, чиято гъсеница изяжда каланхоето от вътре навън. Недостигът на цинк, към което каланхоето е особено чувствително, обикновено се изразява в бледи, дребни и деформирани млади листа. При продължителни влажни периоди се наблюдава едема – това са кафяви, твърди петна по листатаНай-разпространено и лесно е вегетативното размножаване. Резниците трябва да бъдат с дължина 5-8 см и две двойки листа. Долните листа се премахват и оголената част се слага в пръст за вкореняване. Не са необходими хормони за вкореняване, тъй като каланхоето се вкоренява изключително бързо и лесно. Примерна почва, която би била добра за вкореняване, се състои от 1 част торф и 1 част перлит или пясък. Каланхоето развива слаба коренова система, така че може да се сади в малки саксии, но ако искате да си спестите пресаждане на по-късен етап, може и направо в големи саксии да се вкоренява. Препоръчително е опръскване на резниците по време на вкореняване, а не директно поливане. Поддържа се висока осветеност, но може да се наложи леко засенчване, ако вкоренявате късна пролет, през лятото или ранна есен. Температурата е желателно да бъде около 20-22 градуса, може да се сложи и електрическа възглавница отдолу или да се държи върху парно. Опръскването може да се намали след около седмица след залагането на резниците. След около 14-21 дни, растението би трябвало да е добре вкоренено.Тъй като каланхоето е сукулент, почвата трябва да бъде силно водопропусклива, но все пак с достатъчно количество органична субстанция. Поради тази причина, подходяща почва е 50% торф и 50% перлит. pH на почвата трябва да бъде около 6.0-6.5. Каланхоето е чувствително към недостиг на цинк и тази чувствителност е още по-засилена при високи нива на фосфор. При поддържане на тези препоръчителни нива на pH, цинкът и фосфорът са в необходимите нива. При пресаждане на вкоренени резници, може да махнете почвата от повърхността на вкоренения резник, за да се избегне загниване на стъблото.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 3605

Сред стайните растения се срещат такива, които цветарите наричат капризни. И независимо от изключителната им декоративност не се решават да купят млади стръкчета от харесаното растение. Към тези растения се отнася и Якобинията. 
Якобинията се нарича още юстиция. Нейната родина е Южна Америка.
Отглеждането в домашни условия на този красивоцъфтящ храст не е толкова сложно, но следва да се мисли и внимава. 
Самото растение принадлежи към семейство Акантови. Достига до средна височина не повече от метър и половина, което я прави идеална за дома и градината. Цветовете на якобинията са много интересни и нестандартни. Цъфти предимно в розово и червено. Срещат се и в бели, жълти и оранжеви тонове.Грижи:
Почва. Якобинията не е взискателна към почвата. Все пак е по-добре да се насади в лека и плодородна почва /субстрат/ от торфена и богата на листна маса почва. Към тази смес си добавя още торф, пясък и хумус. На дъното на саксията се поставя керамзит /керамични частици/ или дребни камъчета и едър пясък. 
Осветление. Този вечнозелен храст се развива отлично при ярка, но разсеяна светлина. При отглеждане в тъмно помещение, Якобинията бързо губи своята декоративност. Стъблата се удължават и губят листната си маса и растението престава да цъфти.
Температура. Оптималната температура за зимното съхранение на повечето видове е около 16 градуса С, но за дребноцветната Якобиния е около 10 – 12 – градуса С. В началото на лятото растението постепенно се адаптира към ярка светлина, след това се изнася в градината или на балкона. В горещите дни храстите са засенчват. Подмладяващото подрязване се прави през ранна пролет. През това време всички прорастъци се намаляват с една трета /понякога и наполовина/, като се оставят от три до пет междувъзлия. Такова подрязване стимулира образуването на нови разклонения.  И на всяко от тях при правилно отглеждане се появяват  цветни пъпки. 
Поливане. Якобинията се полива с топла престояла вода веднага след като изсъхне повърхностния слой на почвата в саксията. В периода на активен растеж се полива обилно, а през зимата – по - рядко. През всяко време на годината обаче не бива да се допуска преовлажняване на почвата. Това може да доведе до падане на листата и цветовете на растението.
Влажност на въздуха. За да се създадат оптимални условия за растеж и цъфтене на Якобинията e необходимо да се осигури достатъчна влажност на въздуха. Поради това растението редовно се пръска с вода. Може също така да се поставят саксиите с Якобинии в широки съдове /тигани/ запълнени с влажен торф, мъх или керамзит. Освен това е полезно растенията да се подлагат на топъл душ. 
Захранване.  По време на активния растеж растението следва да се захранва поне веднъж на 10 дни. За това се използват органични и минерални торове. Необходимо е обаче да се напомни, че при излишък на азот Якобинията престава да цъфти. През зимата подхранване не се извършва. 
Размножение. Якобинията се размножава чрез стъбълца – калеми. През март – април ги отрязват от майчиния храст. Може да се използват и клонките, останали след формоващото подрязване. За бързото вкореняване се използват фитохормони и загряващи компреси. Калемите може да се оставят във вода или в смес от пясък и торф, като се покрият отгоре с пластмасов или стъклен похлупак. Корените се появяват примерно след месец. Когато растенията укрепнат и започнат активно да растат ги прищипват за да се получат повече разклонения. При правилно отглеждане Якобинията запазва декоративността си през цялата година. Нейните големи кадифени листа изглеждат не по-малко ефектни от пищните й розово-червени съцветия.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 22 Март 2018

Посещения: 1926

Растението е с безупречна външност, идеално се съчетава с по-модерен интериор. На височина достига до 60 см. Багрите на цветовете са както еднотонни, така и двуцветни комбинации от бяло, червено, оранжево, кремаво и дори зелено. Антуриумът понася прекрасно както разсеяна светлина, така и полусянка. Достатъчно издръжлив е, но все пак има нужда от грижи, за да цъфти обилно. Полива се редовно, почвата трябва да е непрекъснато със средна степен на влажност. В активния период на растеж се подхранва през 10-ина дни. Влажността на въздуха също е важна – повишава се с редовно пръскане на листата.

Детайли

Написана от Super User

Категория: Цъфтящи растения

Публикувана на 20 Март 2018

Посещения: 1976

Бегония е декоративно-листвена.Всички бегонии имат няколко общи черти. Основният им белег е, че имат мъжки и женски цветове в съцветия. Обикновено стъблата са месести, а листата - асиметрични. Ботаниците разделят бегониите в три групи в зависимост от подземните органи на растението. Групата коренищни имат удебелени стъбла под земята, които се използват за размножаване - най-често видовете от тази група се отглеждат заради листата. Групата на грудковите имат удебелени корени, които се използват за размножаване. Тази група включва видовете с големи цветове. Най-накрая е групата с нишковидни корени - обикновени корени, които не се използват за размножаване. Тази класификация е значима за ботаника. Но на практика е по-добре бегониите да се разделят на групи в зависимост от приложението им - цъфтящи с кратък ефект, листнодекоративни и цъфтящи бегонии.. най разпространени са :  кралска бегония (B. rex), Б. Мэсона (B. mейсън), Б. петниста (B. Макулата),Б.металлическа (B. metallica), Б.Бауэра (B. Бовъри), Б. червенолистна (B. erythrophylla), Б. императорска (B. imperialis) и др.

Кралска бегония - Begonia corallina – Големи храстовидни растения с правостоящи стъбла.Листата са удължени с яйцевидна форма, аострени връхчета сназъбени краища до 15 см дължина. Повърхността на листата е със зелен цвят с бели разпръснати петънца. Цветовете са ярко розови, събрани в многоцветни съцветия.

Сред декоративно-цъфтящите бегонии има вечнозелени растения, които може да се отглеждат в стайни условия през цялата година. Например, вечноцъфтящи бегонии . Едни от най ефектните цъфтящи бегонии са грудковите бегонии, това са саксийни  култури,такива като хибридни бегонии Лорен и Елатиор. Тези растения след като спрат да цъфтят се изхвърлят. Грудковите бегонии цъфтят през лятото и есента (при добри грижи от пролетта до декември), през зимата губят листата си. Есента грудковите  бегонии  започват да преминават  в състояние на покой, поливането се разрежда, а когато листата опадат се прекратява напълно. Грудките се почистват от почвата и се съхраняват в щайга с пясък в прохладно помещение. При зимуването грудките в стаята в саксиите от време на време се поливат но не се допуска влажност

Има също ампелни бегонии от вида B. Tuberhybrida pendula с кичести и обикновенни цветове в бяло,жълто, червено, розово или оранжево.

Грижи за декоративно цъфтящите бегонии

Температура: УмеренА, температура не по –висока от 20°С е неблагоприятна за тези  бегоний. Зимната температура е около  17-18°С, но не малко от  15°С.
Освестление: ярко осветление със задължителна защита от преките слънчеви лъчи в горещите дни. По време на цъфтеж  трябва да имат достатъчно пространство, да не са скупчени и не си пречат. За запазване на правилният им растеж е желателно да се завъртат саксиите.
Поливане : през пролетта и лятото се полива обилно, но без да се залива. Не обичат застоялата вода, както и пресъхването. Водата трябва да бъде мека, престояла. Грудковите саксийни растения през зимата не се поливат, пазят се в суха  торфена почва.
Влажност на въздуха:бегониите обичат  високата влажност на въздуха. Необходимо е периодично оросяване, можете да сложите саксиите на подложки с мокър торф или мъх.
Пресаждане:рано през пролетта грудките се садят в свежа почва. Коренищните бегонии се пресаждат по необходимост, когато саксията стане малка. Почвата трябва да е хранителна –прегоряла тор,листна ихумус с добавена немного хвойнова и речен пясък.
При това, почвата се насипва не до края на саксията за  да има место за израстването на допълнителните корени и тогава да се засипят с почва. Растенията се слагат на слънчеви прозорци и те бързо се покриват с млади листа а след около 40-50 дни се появяват пъпките и цветовете.
Торене : декоративно цъфтящите бегонии е полезно да се подхранят от момента на формиране на пъпките с течна ,комплексна тор за цъфтящи растения веднъж на 2 седмици.
Размножаване: Размножават се със стъблени резници и семена, те освен това  се размножават като се разделят грудките или се разрежат наполовина, така че всяка част да има коренчета. Срязаните грудки се посипват с въглен или сяра. Грудките се садят така,че връхчетата да са над почвата.

Всъщност  от гледна точка на биологията , бегониите се делят на три групи : грудкови бегонии ( напр. Лорен), коренищни ( напр. Баер) и бегонии имаши повърхностна коренова система (напр. Бегия вечноцъфтяща).
Такава класификация обаче не е удобна за обикновенните цветари, затова те са опростили класифицирането на бегониите на декоративно листни и на декоративно цъфтящи.
Бегониите от групата Лорен никога не се пръскат. А бегониите  Баер не само това, а и водата не трябва да попада и на листата

Вредители по бегонията :

Щи тоносни въшки- Въшките се заселват по доната повърхост на листата, по летораслите и по стъблата. Смучат сок от нападнатите части, в резултат на което се отделят капчици "медена роса", образуват се некротични петна, растенията изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват. Щитоносните въшки са приносители на някои вирусни болести.
Мерки за борба : Преглеждайте редовно долната страна на листата за наличие "медена роса". Отстранява се с влажен тампон и се пръска растението с инсектициди. Можете да напръскате растението с разтвор на спирт и сапун

Трипс .:Високата температура и ниската влажност способстват за появата на трипс. Много бързо се образуват колонии на долната страна на листата а на пъстрите листа на бегонията да откриеш трипс е трудно.
Мерки за борба :растението трябва да се пръска и при необходимост нееднократно с инсектицид ( фитовер, децис, актелик , инта-вир).

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар.
Мерки за борба :Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата. Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.

Болести по бегониите

Брашнеста мана : на листата , цветовете, пъпките и филизите се появява бял и сив налеп. Поразените участъци стават кафяви и загиват.
Мерки за борба. Измиите с гъба под топъл душ . при силни поражения напръскайте 0.2% разтвор на фундазол ( 2 мл. /1 л.вода).Сиво гниене: на листата и стъблата се появяват  кафяви сухи петна. След това се появява сиж налеп. Ако не се  лекува, растението умира.

Мерки за борба : растението се пръска с 0.2% разтвор на бенлат( 2 мл/ литър) или 0.1% р-р на топсин (1 мл/1.л.вода). повторете пръскането след 3 седмици до пълното оздравяване.

Маслени петна ; на листата или стъблата се появятат стъкловидни маслени петна.

Мерки за борба: Като такива  няма! Може само да се опитате да спасите растението като отделите поразените части.

 Проблеми на израстването 

Листата жълтеят или се обезцветяват, цветовете губят оцветяването си – недостатъчен полив или недостатъчно хранителни вещества в почвата. Такива симптоми има и при прекалено ярка светлина или недостатъчна светлина или прекалено ярка слънчева светлина за сянколюбивото растение.
Кафяви , сухи крайчета на листата – прекалено сух въздух в помещението, недостатъчен полив.
Листата бледнеят, меки са на дръжката има размекнати участъци – излишна влага предизвикваща стъблево гниене.
Опадане на листата и цветовете – студено течение,поливане със студена вода, недостатъчна светлина, излишна влага в почвата, висока или ниска температура в помещението.

 Общи грижи за бегониите

При отглеждането на бегонии заради цветовете е меобходимо да изрежете малките женски цветове които се появяват с ефектните мъжки цветове. Постоянно да се почистват увяхналите цветове. Постоянно да се преглежда за вредители и болести, проветрявайте помещението но без течение.