Articles - Thumbnails

Лимонът расте през цялата година. При стайни условия той има 3-4 растежни периода - от февруари до октомври - и цъфти два пъти - февруари-март и октомври-ноември.

Лимонът е храст, който достига при отглеждане на открито до 3-4 м височина, а при оранжерийно или стайно отглеждане в съдове - до 1-2 м. Листатата му са продълговати, заострени, елипсовидни, с характерен лимонов аромат. Цветовете са двуполови, бели, с 5 венчелистчета. Плодовете са средно едри до едри, тежки от 40 до 400 г, яркожълти, овални, с характерна изпъкналост (пъпче) на връхната част. Плодовото месо е зеленикаво до светложълто, сочно и приятно кисело. В месото се намират доста семена, но има сортове и без семена. Плодовият сок е безцветен, освежително кисел, ароматичен и е богат на витамини (А, В, С и Р).

Лимонът расте през цялата година. При стайни условия той има 3-4 растежни периода - от февруари до октомври - и цъфти два пъти - февруари-март и октомври-ноември. От прецъфтяването до узряването на плодовете при стайна обстановка са необходими 180-200 дни. Узрелият плод може да остане на храста до 1 година, обаче отново позеленява, наедрява вторично и на следната година пак пожълтява. При това вторично узряване кората силно надебелява.

Лимонът е самоопрашващо се растение.

Лимоновият плод се цени много заради вкусовите си качества - аромат и киселина, а така също и като лечебно средство против скорбут, предпазване от заболяване на дихателните и храносмилателните органи. Това лечебно свойство лимонът дължи на голямото съдържание на витамин С и на лимоновата киселина.

Лимонът намира голямо приложение в сладкарството, консервната и парфюмерийната индустрия.

Предполага се, че лимонът е произлязъл от цитрона. В Източна Индия и Индокитай лимонът е отглеждан още преди повече от 2500 години. В Европа е внесен през 18 век.

В производствени насаждения днес лимонът е застъпен в средиземноморските страни - Италия, Испания, Южна Франция, Гърция, Албания, а така също и в Турция, Иран, Япония, Палестина, Австралия, Алжир, Съединените щати и др. У нас лимонът се отглежда изключително като стайна култура.

Лимонът е топлолюбиво растение със слаба мразоустойчивост. Вегетационният период започва при средна температура на въздуха 10-12°С. За развитието на цветните пъпки и цветовете е необходима температура от 14 до 16°С. Обаче най-добра температура за вегетативно нарастване, цъфтеж и плододаване на лимона е 16-18°С.

Лимонът е светлолюбиво растение, но пряката слънчева светлина смущава неговото развитие. Той понася засенчване и много добре се развива при стайни условия и в траншеи. При температура, близка до 0°С, когато нормалната жизнедеятелност на растението спира (дървото се намира в покой), лимонът може без вреда да издържи на пълно затъмняване в продължение на 3-4 месеца (траншейни и избени условия).

Лимонът е доста влаголюбив. През периодите, когато нарастват цветните пъпки, през цъфтежа и формирането на завръза той е най-взискателен към влагата. Редовното и умерено поливане на почвата през тези периоди е наложително. Недостигът на влага през това време предизвиква окапване на цветовете и завръза. Прекомерното овлажняване на почвата, което води до заблатяване, е също така вредно, както и недостигът на влага.

По-голямата част от стайните растения цъфтят с разкошни цветове, но тяхната нетрайна красота бързо умира. За разлика от тях малките лимонови и портокалови дръвчета внасят не само средиземноморски полъх в дома ни, но и ни даряват с плодове. И макар че, от пазара можем да си купим много по-сочни и големи цитруси, удовлетворението от постигнатият резултат е неописуемо. Ако искате и вие да го изпитате, следвайте нашите съвети как да се грижите за тези екзотични, но въпреки това непретенциозни дръвчета.

Описание
Цитрусите са вечнозелени дървета или храсти с плътни, блестящи листа. Те имат характерен мирис на етерично масло, а при лимона отделят и фитонциди – това са летливи вещества, които имат способността да убиват патогенните микроби във въздуха. Ето защо, отглеждането на лимон у дома е естествена профилактика срещу много заболявания, включително тиф, туберколоза, и дифтерия.

Цветовете на всички цитруси ухаят много приятно и ароматизират съвсем естествено помещенията, в които се намират. След това образуват плодове с ярко жълт или оранжев цвят.

Светлина и температура
Цитрусите обичат средна температура между 10-12 °C през зимата и 17 – 20 °C по време на цъфтежа и връзването на плодовете. Това са условия, които лесно можете да им осигурите при нашите климатични условия. През лятото ги изнасяйте на балкона, но ги пазете от пряка слънчева светлина, която може да изгори листата им. Когато нощите захладнеят, започнете да ги прибирате в стаята първо само вечер за да привикне, а след това за целия зимен сезон.

Цитрусите се нуждаят от много и продължителна светлина. Затова, когато денят намалее им осигурявайте изкуствено осветление. По-претенциозен в това отношение е само лимонът.

Влага и поливане
През лятото поливайте цитрусите всеки ден, а зимата само веднъж седмично с топла вода. Не трябва да се допуска както засушаване на почвата, така и прекомерна влага, от която растенията могат да загният. По време на цъфтежа и завързването на плодовете редовно пръскайте листата на дръвчетата отново с топла вода, а листата избърсвайте с мокра кърпа.

Почва и пресаждане
Цитрусите трябва да се присаждат през 2-3 години, а по време на растежа ежегодно, за да се сменя почвата с по-хранителна. Това трябва да става рано пролетта още преди дръвчето да е цъфнало. Не е бива често да сменяте саксията с по-голяма, тъй като като колкото повече корените се разрастват, толкова по-малко остава самото дръвче.

Младите растения се нуждаят от по-лека почва, а възрастните от тежка. За да пресадите растящ цитрус пригответе смес от 2 части чимова пръст, 1 част листовка, 1 част естествена оборска тор и 1 част пясък. За възрастните растения увеличете с още една част чимовата пръст и прибавете малко количество глина.

Липсата на двор, където да си спретнете голяма градина, не бива да ви лишава от позитивите, които дават плодните дръвчета. Съжителството с тях, дори и в апартамент, може да подобри значително качеството ви на живот. Ето и някои от причините:
Внасят оптимистични нотки в интериора.

Плодните дръвчета са изключително красиви, а със своите слънчеви цветове ще допринесат за жизнерадостното излъчване на вашия дом;

Въздухът в дома ви става по-добър.

Знаете добре каква е ролята на дърветата в природата и колко чист е въздухът в гората. Макар и в значително по-малка степен, принасяте тази свежест и в своето жилище.

Наслаждавате се на собствена реколта. Вярно е, че плодните дръвчета, отглеждани в саксия, дават по-малко продукция, в сравнение с тези, засадени навън.

Големината на плодовете им обаче се запазва и дори и да е с намалено количество, реколтата ще си бъде лично ваша, екологична и вкусна.

Какви видове да изберете?

Заложете на цитрусовите

 

Цитрусовите дръвчета, като лимон, портокал, грейпфрут, са много благодатни и предпочитани за отглеждане у дома в саксия. Можете да ги срещнете както в декоративен, така и във вариант, при който са годни за консумация.

Ако предпочитате да заложите на характерни за България плодове, добрата новина е, че на такова отглеждане се поддават и ябълките, сливите, черешите, крушите, кайсиите, прасковите, дори смокините.

Каква саксия е необходима

Важното е да подберете правилно размера

Почти всяка саксия може да ви послужи за отглеждането на плодно дръвче, стига да е достатъчно дълбока и широка, за да се чувства то възможно най-комфортно в нея.

Все пак за предпочитане е да се спрете на съд, направен от глина. Тъй като дръвчето, макар и малко, има здрава коренова система, същата може да напука саксията ви, ако тя е пластмасова.

Важно е също съдът, в който ще засаждате овошката си, да има дупки на дъното, което ще позволи по-доброто дрениране на почвата.

Почвата и засаждането

Има два варианта да засадите плодните си дръвчета: използвайки семена или разсад

 

При втория случай дълбочината, на която поставяте овошката в саксията, трябва да се запаси такава, каквата е била отпреди засаждането.

Изберете качествена почва, богата на хранителни микроелементи, като е препоръчително да я подсилите с компост от земен червей, който се възприема много добре от дръвчетата.

Как и колко често да поливате

Растението само ще ви покаже дали е жадно

 

Малък недостатък, доколкото може да се възприеме като такъв, при отглеждането на плодни дръвчета в саксия, е че трябва да бъдат поливани много често, тъй като почвата им изсъхва много по-бързо, отколкото когато са засадени директно в земята.

Трябва да ги поливате всяка сутрин и следобед. Когато видите, че 2,5-5 см от горния слой на почвата е изсъхнал, наливате вода, докато тя се просмуче и "покаже" на дъното на саксията в чинийката под нея.

Щом растенията ви развият по-широка коренова система, ще можете да разредите поливанията.

Къде да ги поставим

Подберете място с достатъчно пространство и светлина

 

Препоръчително е да им осигурявате поне 6 часа дневно на слънце, за да ви се отблагодаряват със здрави и хубави плодове. По същата причина е добре да им създадете условия, при които да израстнат метър-метър и половина на височина. Това означава нищо да не ги засенчва и да не потиска растежа им.

Идеалните градуси за плодните дръвчета са между 15 и 18°С. Прибирайте ги на топло вкъщи, когато температурите паднат през нощта или по време на студените сезони. Поливането в тези периоди също може да се намали.

Лимони, портокали и мандарини като стайни или градински растения изглеждат впечатляващо. Всеки, който е виждал или се е занимавал с отглеждане на лимон в саксия знае колко приятно ухаят цветовете на цитруса, когато цъфнат през пролетта, но за съжаление това не гарантира образуването на плод.
Отглеждането на лимони и произвеждането на собствени жълти плодове има някои специфики, които зависят както от опрашването, така и от условията на отглеждане. Това в пълна сила се отнася и за отглеждане на мандарина. Макар да има значение дали се засажда мандарина от семка или от резници, има някои специфики за отглеждане на мандарина в саксия, които е препоръчително да знаете, за да постигнете желания резултат.
Тъй като цитрусовите плодове са тропически растения, те може да се отглеждат в по-студен климат като саксийни растения, прекарващи лятото на открито и зимата на закрито. Зимата е подходящо време за покълването на цитрусовите семена, за да могат топлината и светлината през пролетта и лятото да помогнат на растенията да се развият.

Методите за отглеждане на мандарини, лимони и портокали са два - от семки и от резници.
Цитрусовите дървета се развиват най-добре, когато са поставени в условия с достъп по 8-12 часа слънчева светлина на ден. Колкото по-малко светлина получават, толкова по-бавен ще бъде техният растеж.

Имайте в предвид, че намалената светлина и топлината през зимата, когато растенията се отглеждат на закрито, ще забавят или задържат растежът им.

Бъдете търпеливи, тъй като е възможно да минат 3-5 години преди да се образуват бели цветя и едва тогава може да се извърши опрашване и съответно да се образуват плодове.
основните съвети за добра грижа за цитрусовите дървета, отглеждани в контейнери или саксии:

* Осигурявайте ежедневно 8-12 часово изложение на слънчева светлина, но избягвайте прякото, изгарящо слънце.

* Уверете се, че саксията има добър дренаж, за да не изгният корените.

* Използвайте тор с бавно освобождаване, предназначен за цитрусови растения и следвайте стриктно указанията на етикета.

* Дръжте на открито, докато температурата навън достигне до 4 ° C, след което внесете вътре на топло за през зимата.

* Не позволявайте почвата около корените да изсъхне. Умерената, равномерна влага е най-добра за растежа и развитието.

* Повечето цитрусови растения се самоопрашват, докато други ще имат нужда от вашата помощ.

Лимонът (Citrus limon) е цитрусово, вечнозелено дръвче. Цъфти в бели цветчета с приятен аромат. Може да се отглежда у дома в саксия, като през топлия период от годината може да се изнесе на терасата или в градината, а през есента отново се прибира на закрито.

Лимоновото дръвче влияе благоприятно на микроклимата в дома. Неговия аромат успокоява главоболието, нервната система и подобрява паметта и концентрацията. Освен това пречиства въздуха от микроби, вируси и токсини.

Плодовете на лимона са богати на витамини, флаваноиди, а кората му – на ценни етерични масла.

В стайни условия лимоновото дръвче може да достигне до 150 см. височина. То има изправено стъбло и светлозелени листа, а за да се поддържа короната му в подходяща форма се нуждае от подрязване.

Лимонът цъфти най – обилно през пролетта, но може да го прави целогодишно. Едновременно на едно дръвче могат да присъстват пъпки, цветчета и плодове. Узряването на плода е дълъг процеса, който отнема около 6 месеца.

Грижи за стайния лимон у дома

Светлина

Лимонът, като типично субтропично растение, много обича светлината, но е препоръчително тя да бъде разсеяна. Може да поставите саксията на южен прозорец и дръвчето ще расте успешно там през цялата година, с изключение на горещите летни дни. Тогава може да изнесете лимона на терасата или в двора, но на шарена сянка. Пазете го от силните слънчеви лъчи в обедните часове. Ако не разполагате с подходяща тераса или градина, през лятото дръжте саксията далеч от прозореца или в стая с източно изложение.

Ако през зимата лимонът се намира в хладно помещение (с температура 8 – 14 градуса), той заспива и не се нуждае от допълнително осветление. Но ако го оставите на топло, трябва да му осигурите поне 10 часа светлина, като за целта може да използвате изкуствено осветление.

Температура

Лимонът не обича резки промени в температурата. Широко отворения прозорец през зимата може да го разболее и да доведе до опадване на листата му.

През пролетта когато започва да цъфти е добре да се държи на хладно място с температура 14 – 18 градуса. Навън се премества в края на пролетта – началото на лятото като се подготвя постепенно. Саксията се изнася за малко навън, в продължение на няколко дни, след което се оставя там за постоянно.

С настъпването на есента лимонът отново се прибира у дома. Това трябва да се случи когато минималните температури паднат до 12 – 13 градуса.

За да направите прехода по – плавен може отначало да държите саксията на остъклен балкон за няколко дни, ако имате такава възможност.

През зимата лимонът се държи в помещение с температура 15 – 20 градуса и се пулверизира с вода веднъж на 2 – 3 дни. Също така листата му трябва да се забърсват с мека влажна кърпа един – два пъти месечно.

Ако искате да му осигурите зимен покой, преместете го в помещение с температура 7 – 14 градуса.

 

Поливане и влажност на въздуха

Лимонът обича влагата и от пролетта до есента се полива редовно и обилно. През зимата поливането леко се ограничава, но не бива да се допуска изсъхване на почвата.

Водата не бива да застоява в почвата, тъй като това може да доведе до загниване на корените. За целта осигурете добър дренаж.

Полива се с мека вода на стайна температура. Може да използвате и престояла дъждовна вода.

Лимоновото дръвче обича високата влажност на въздуха. Добре е да се опръсква редовно с вода или да се снабдите с овлажнител за въздух.

Почва и торене

Почвата на лимона се състои от чимова почва, компост, едър речен пясък. Добре е да се добавят малко натрошени дървени въглища.

По време на активни период на растението (от март до септември) трябва да се наторява веднъж на две седмици с течни минерални торове.

Пресаждане

Цялостното пресаждане на младите дръвчета се прави веднъж на 2 – 3 години, а на възрастните екземпляри – веднъж на 4 години. Разбира се ако видимо саксията е отесняла може да се направи и малко по – рано. Важно е обаче всяка година на пролет да се премахва горния слой на почвата – около 2,5 см. и да се заменя с нов субстрат. Пресаждането се прави на пролет, но може да се извърши и през есента. Саксията трябва да бъде съвсем малко по – голяма от предишната. Ако засадите младо растение в твърде голям съд то няма да може да развие добра коренова система и тя ще стане прекомерно дълга. Съдовете трябва да са глинени или дървени. Започва се с размер от 20 см. и се стига до 50 – 60 см. за възрастните екземпляри.

Размножаване

Лимонът се размножава чрез семена или резници. Лимоните, получени от семена започват да цъфтят и плододават най – рано 10 след засяването, а понякога и по – късно.

Резниците за размножаване трябва да бъдат с дължина 8 – 12 см. като на всяка от тях трябва да присъства 3 – 5 пъпки.

Резниците се засаждат в смес от чимова пръст и едър пясък, поставят се на топло и редовно се опръскват. Вкореняването настъпва след няколко седмици.

Резитба

Ежегодната резитба на лимона се състои в премахване на изсъхналите и сгъстяващи, короната, клонки. Плододалите клонки се отстраняват до 1/3 или до мястото на последния плод. Дългите, изправени клонки се навеждат за да се стимулира плододаването им. Резитбата на лимона се извършва през пролетта.