Articles - Thumbnails

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 422

Маслината е субтропично вечнозелено растение, дърветата са изключително дълголетни. У нас тази култура се отглежда предимно с декоративна цел в контейнери, като през зимния период трябва да се защити от студа.

Вегетацията след зимния покой започва при температура на въздуха около и над 10 градуса. Доказано е, че за нормалното протичане на всички фенологични фази е необходимо да се натрупа годишна температурна сума около и над 3500 градуса за ранните сортове до 5300 градуса за късните.
Опитите в България да се създаде маслиново насаждение до скоро са били неуспешни, но с промяната на климата това вече е възможно в южните райони на страната. Там са създадени насаждения с по-студоустойчиви сортове от Северна Гърция, а вече се радват и на първите добиви. Въпреки добрите резултати, не се препоръчва засаждане на големи площи, защото опасността от измръзване е голяма.

Отглеждането на маслиново дръвче се обуславя от редица фактори на средата. На първо място са температурите. Голяма роля играе изложението и защитата от студени въздушни течения.
Плодът на маслината е костилков с месест околоплодник с дебелина от 0,2 до 1 сантиметър. Формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира - зелен, виолетов, кафеникав, а също и черно-син.

Голямата хранителна стойност на маслиновите плодове се дължи на високото съдържание на масло (зехтин)-50-70 % от сухото тегло на плода. Маслото е най-лесно усвоимо от организма в сравнение с другите растителни масла. Въздейства добре върху черният дроб и храносмилателната система.
Резитбата, както и при останалите културни видове, цели да се образуват повече плодове.

В първите години се извършва съвсем лека резитба, с която се отстраняват счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон на 20-30 см един от друг.

Тази резитба е за доброто оформяне на короната.
Резитби за плододаване

Тъй като маслините образуват плодове на клоните от миналата година, зелените клони са непродуктивни. На подходящи месторастения, с добро наторяване и напояване, маслината се нуждае от по-слаби резитби, защото всички клони се снабдяват балансирано с хранителни вещества.

В случаи на алтернативно плододаване, т.е. не се образуват плодове всяка година, се препоръчва силна резитба на долните клони, които растат по-мощно, ако през предишната година дръвчетата са плододавали обилно.
Иска горещо лято и по-мека зима

Температура

Маслината е един от най-студоустойчивите субтропични овощни видове. Все пак предпочита горещо лято и мека зима, т.е. много слънце. Издръжливостта на ниски температури зависи от сорта и възрастта на дървото. Варира от минус 12 до минус 18 градуса. Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по-тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината - издържат до минус 2 градуса, а зрелите плодове до - минус 3.
Вода

Маслината има отлична сухоустойчивост. За да се справи с горещия и сух климат, маслиновото дърво има малки листа със защитно покритие.

Естествено, когато целта е да се получи качествена реколта, необходимо е дръвчетата да се поливат. Най-голяма нужда от вода, растенията имат:

при възобновяване на вегетацията до началото на цъфтежа

при нарастване на плодовете, до началото на пигментацията им (при засушаване плодовете се набръчкват)

Светлина

Маслината изисква много светлина, за да расте и да се развива правилно. Растението не понася засенчване.

Почва

Културата е по-малко взискателни от другите овощни видове и може да расте и на бедни почви. Подходящи за нея са леки, аерирани, водопропускливи и чакълести почви.

Понасят известно засоляване, както и варовити почви. Неподходящи за нея са тежките, глинести и влажни почви с високо намиращи се подпочвени води.

Нуждае се от добро хранене

Маслината е чувствителна към недостиг на бор. Затова подхранването трябва да се извършва с комплексни торове с включени микроелементи. Подходящо е подхранване през няколко години с добре угнил оборски тор. Минералните торове, съдържащи повече азот се внасят през пролетта, а тези с завишени количества фосфор и калий - през есента.

Маслината се отглежда сравнително лесно, независимо дали е засадена в контейнер или в промишлено насаждение. Тя има малко неприятели, а и с болести се сблъсква рядко. Това дава възможност да се отглежда по екологосъобразен начин. Плодовете й се използват предимно в преработено състояние, като почти няма отпадни материали.

ЗА УКРАСА

Маслиновите дръвчета може да се отглеждат и в големи саксии, подходящи са и за декоративната градина.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 420

Маслиновото дърво предлага много богатства - дървесината му е подходяща за дърворезби и мебели, а плодовете ни даряват с безценния зехтин и огромното разнообразие от маслини. Дръвчето започва да дава плод към осмата си година, но са му необходими цели 15 или 20, за да достигне до своя пик, и това продължава до 80-тата му година. Иначе, маслиновите дървета живеят по няколкостотин години.

Големи производители на маслини и зехтин са Гърция, Испания, Италия, Мароко, Тунис, Сирия, Турция и Португалия, а напоследък и Калифорния. Но Европа произвежда три-четвърти от маслините в света. Затова е и водеща по консумацията им, както и на зехтин.
Без да бъдат специално обработени, маслините са горчиви и не са подходящи за директна консумация. Има данни, че обитателите на остров Крит са открили как да правят маслините годни за ядене още 3500 години пр. Хр.

През вековете маслината се е превърнала в религиозен символ. Тя се открива и в двата завета на Библията, а самите дървета са се използвали специално за изработката на олтари. Победителите в Олимпийските игри били награждавани с венци от маслинови клонки и листа, а със зехтин били помазвани атлети, владетели и духовници.

 

Естественият цвят на маслините варира от зелено до лилаво, черно, кафяво и дори кафеникаво розово. Най-важен за цвета и аромата на маслината е моментът на нейното бране. Черните маслини са брани зрели, докато зелените се берат още преди да узреят.

След като бъдат събрани, маслините се поставят в солен разтвор, към който се добавя саламура от предишните маслини, богата на подходящи за протичане на ферментацията дрожди. Там престояват между шест и осем седмици. След това маслините може да бъдат овкусени с различни ароматни билки и подправки.
Съществуват и други начини за приготвяне на маслините за ядене, но някои от тях унищожават хранителната им стойност или цвета. Има и метод за превръщането на зелените маслини в черни чрез оксигенация, но тези маслини губят полезните си качества.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 349

Семейство цитрусови – вечнозелено дръвче. Листата са овално удължени, при дръжката има криловиден придатък. Цветовете са бели, упоително ароматни. Порокалът цъфти на новоизрасли клончета. Плодовете са кръгли, жълти до оранжево. Сред сортовете портокали най известни са „"Хамлин"” с червено месо. Размножават се със семена и резници.
Ашладисаното дръвче на портокала започва да дава плодове на 3- 5 год.Разсадът се получава от семена, които започват да дават плодове на 8 -12 година след сеитбата.
Началото на плододаването при получените от семена растения може да се ускори с използването ма метода на Мичурин. На практика, отглеждането на разсад, ашладисването в короната с няколко очи от плодни растения, подходяща резитба, рязане през пролетта или лятото по време на интензивното сокодвижение. Изрязваме в най-дебелите клони на дръвчето в кората, пръстен с ширина 0.75 cm и ашладисване на абсолютно същия пръстен с плодните дървета

 

Съвети по отглеждането

 

Температура: Портакала е топлюбиво растение, изискващо много светлина. Пъпки, цъфтене и завръз на плод най-добре се получава при средна температура на въздуха и почвата + 15-18°C.
Осветление: Ярка, рзсеяна светлина. Чувства се добре около източните и западните прозорци, през лятото има нужда от полусянка в най-горещите дни.
Полив: пролетта и лятото обилно, всеки ден по 1- 2 пъти, а през зимата 1-2 пъти на седмица с топла вода. Обаче и през зимата не бива да се допуска да пресъхва почвата, тъй като това води до завиване на листата, опадват не само листата, но и плодовете. От друга страна, от излишната влага растенията загиват. От началото на октомври поливането се прекратява.
Влажност на въздуха: портокалите периодично се оросяват през лятото, но ако зимуват в помещение с централно отопление, то оросяването продължява. При съхраняването в сухи помещения портокалите биват нападнати от вредители- акари и щитовидна бълха.
Пресаждане: младите портокалови дръвчета е нужно да се пресаждат по системата на прехвърляне, всяка година. Прехвъляне не трябва да се извършва, ако корените на растението още не са оплели земната маса в саксията. В този случай е достатъчно да смените дренажа и горният слой на почвата в саксията. Плодоносещите дръвчета се пресаждат не повече от един път на 2-3 години. Пресаждат се преди периода на растеж. При достигане ръста на дръвчето, пресаждане не се препоръчва. При пресаждане не бива да се разсипва пръстта от корените. Задължителен е добър дренаж. Кореновата шийка в новият съд трябва да бъде над почвата.
Почва за младите портокали:3 части горска, 1част листна, 1 част кравешка тор 1 част пясък.
Почва за зрели растения:3 части горска, 1 част листна, 1 част кравешка тор, 1 част пясък и неголямо количество мазна глина.

Торове за портокалите:в първта половина на лятото се прилага торна поливка, тя повишава захарността на плодовете и намалява горчивият привкус, който е характерен за цитросит от стайните култури. Възрастното растението се нуждае от торове, много повече от младите и колкото повече остава в един съд. Торовете се внасят след поливане с вода. При допълнително осветление през зимата портокалите също се торят. За портокалите се препоръчват органични торове(кравешки тор разтворен), минерални торове или торорове за цируси

Размножаване: размножаването на портокалите е като при лимоните – чрез ашладисване, резници, леторасти и семена. В стайни условия най- разпространен метод за размножаване на портокали е чрез резници, но за да получите хубав сорт напълно приспособен към стайно отглеждане е необходимо е да ги получите от семена, посяти и отгледани в стайни условия.

 

Светлолюбиво и топлолюбиво растение. При температура при около 0С когато растението се намира в състояние на покой и неговата жизнена дейност почти напълно е прекратена, те без никакви щети понасят пълното затъмнение в течение на 3-4 месеца. Това свойство ( значителна тъмноустойчивост на цитрусите) дава възможност да се отглеждат при стайни условия.

 

ВРЕДИТЕЛИ ПО ПОРТОКАЛИТЕ

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с фина паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Фините им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт,водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди.(Кротона ми беше нападнат от акари-ужасни гадини,много борене се борих докато ги унищожа)

Ухозалка -добре познат вредител с тъмнокафяво тяло, завършващо в задната си част с подвижни клещи(щипалка). През нощта напада листата и венчелистчетата на растението. По листата се появяват дупки с неправилни очертания. Събират се насекомите, като се оглежда внимателно под листата и цветовете.
Мерки за борба:При необходимост, растението и почвата се напръскват с инсектициди. След това се пръска с 0.15% р-р актелик ( 1-2 мл/ 1 литър вода).

 

ПРОБЛЕМИ НА ОТГЛЕЖДАНЕТО
Новите листа са дребни, а старите пожълтяват и падат,липсва цъфтеж, не връзва плод.- растениети има недостиг на хранителни вещества, необходимо е да го пресадите в нова почва.

Съвети :
На листата се появяватжълти петънца или края на листата жълте, листата падат при излишна вода, трябва да се полива умерено, т.т почвата трябва да успее да поизсъхне. Получава се при хаотично поливане.
Сухи и сбръчкани листа – слънчево изгаряне. При силна, пряка слънчева светлина ина нухда да се измести на сянка.
Внезпно падане на листата : много влажна почва, недостатъчно светлина през зимата, поливане със студена вода, ниска температура в помещението през зимата, много тор или студено течение.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 351

Маслина европейска (Olea europea) е вид вечнозелено маслиново дърво от семейство Маслинови (Oleaceae). В исторически план тя е най-старото култивирано дърво и един от най-студоустойчивите видове.

Маслиновото дърво било първото, което човечеството решило да отглежда.

Маслиновите дървета могат да живеят между 300 и 600 години. Някои дървета дори са достигали повече от 1000 години и все още са раждали маслини.

Маслините са най-масово култивираното растение в света. Световните нива на култивация на маслини са се утроили между 1960 и 2004 г.

Средиземноморските държави стоят зад 95% от производството на маслини. Лидер е Испания (45%), следвана от Италия, Гърция, Турция и Мароко.

Над 90% от световната реколта от маслини се използва за производство на зехтин.
Цветът на маслините зависи от тяхната зрялост. Незрелите маслини са зелени, а зрелите са с тъмнолилав до черен цвят. Те не могат да се ядат директно от дървото. Набраните маслини трябва да се обработват със саламура, преди да станат вкусни и готови за консумация.

Зелените маслини се берат през октомври в най-ранните етапи на зрялост.

„Розовите“ маслини са леко узрели и имат розов или кафяв цвят и се берат през ноември, преди достигане на пълна зрялост.

Черните маслини се добиват през декември, при пълна зрялост. Те са гладки, с черна кожа и дълбок червеникаво-черен оттенък.

„Набръчканите черни“ маслини са напълно узрели плодове и се добиват през януари. Не трябва да се бъркат със сушени втвърдени маслини.

 

Маслините имат горчив вкус заради високото си съдържание на полифеноли. Преди да могат да се консумират, те трябва да бъдат третирани със саламура, която варира в зависимост от вкусовете и традициите.

В домашни условия маслините могат да бъдат поставени в глинен съд, покрит с вода и да бъдат оставени там да отлежават в продължение на месец - времето, което е необходимо за премахване на горчивия вкус, като водата се сменя ежедневно.

След като се приготви саламурата, съдът се запечатва и маслините се оставят четири месеца в нея преди да бъдат консумирани.

При индустриалното производство на маслини, обаче, се използва предимно т.нар. калифорнийски метод или "изкуствено узряване", който се състои в потапянето им в сода каустик, отмиването им и инжектирането им с компресиран въздух. Процесът, извършван многократно, оксидира кожата и вътрешността на маслините, при което те потъмняват чрез изкуствен процес, имитиращ естествения. Затова, за да сте сигурни, че черните маслини, които купувате са натурални, направете следния тест - разчупете маслината и ако отгоре е тъмна, а сърцевината ѝ е по-светла, то тя е натурална. Но ако и отвътре, и отвън е в един и същ черен цвят, то най-вероятно е боядисана.
Маслините са високо антиоксидантна храна, която осигурява главно полифеноли - антиоксиданти, които имат доказано антидиабетни, антистареещи и неврозащитни ефекти.

Те понижават холестерола и високото кръвно налягане, тъй като са източник на „добри мазнини“- мононенаситени, особено олеиновата киселина.

Маслините съдържат всички вещества, необходими за здраво сърце и сърдечно-съдова система - антиоксиданти, здравословни мазнини, както и голямо количество мед и витамин Е.

Маслините действат като естествен пробиотик благодарение на фенолните съединения в тях. Те подобряват здравето на червата и засилват функцията на микробиомите.

Маслиновите полифеноли са полезни за предотвратяване на загубата на костна плътност.

 

Имената на маслините - Мамут, Супермамут, Атлас, Джъмбо, Супериор и т.н. дават представа приблизително колко маслини се съдържат в един килограм. Според стандарта, големината Мамут означава, че в един килограм от този размер има между 101 и 110 броя маслини, Атлас – между 71 и 90 броя и т.н.


Сортове маслини

Сортовете обикновено носят името на местността, в която се отглеждат маслините. В света съществуват около 300 сорта маслини, като у нас на пазара се предлагат най-вече гръцки и по-малко испански, италиански, турски и френски.

 

Гръцки сортове

 

Каламата

Тези черни маслини се отглеждат в околностите на град Каламата, в южната част на полуостров Пелопонес. Наричат се още Каламон. На вид са издължени, с бадемоподобна форма, тъмнолилави на цвят, сочни, с тънка кожица. Мариноват се в саламура, зехтин и винен оцет, което им придава фин аромат на вино и неповторим вкус.

 

Халкидики

Това са едри зелени маслини с удължена форма и остър връх от полуостров Халкидики. Със силен, натрапчив вкус, често те носят и леко лютива нотка. Големият им размер дава шанс да бъдат гарнирани, след изваждане на костилката, с бадеми, червена чушка, каперси, чесън или кисела краставичка и дори малка скаридка.
Амфиса

Тези зелени, едри маслини са един от най-популярните сортове в Гърция. Отглеждат се в централната част на страната, около град Амфиса. Те са вкусни както зелени, така и напълно узрели, затова цветовата им гама може да варира от зелено, през русо, та чак до виолетово и черно, а вкусът и ароматът им също варират според степента на зрялост.

 

Мегара-Нафплион

Отглеждат се в района на древната гръцка столица Нафплион, на полуостров Пелопонес. Те са дребни, зелени, с тръпчива нотка и са едни от най-предпочитаните не само от гърците, но и от ценителите по света заради натуралния им вкус. Страхотни са за салати и като добавка към сирена.

 

Консерволеа

Този овален сорт маслини от централната част на Гърция се предлага в два вида – Блонд, които са светлозелени и Блек Нейчъръл - напълно узрели.

 

Трумбес Тасос

Отглеждани на о. Тасос, тези мастиленочерни маслини се обработват по специфичен начин, като първо се изсушават на слънце, засипани със сол, а после се консервират в зехтин. Така придобиват вид на стафиди и са особено вкусни, без горчивина и с интензивен аромат.

Детайли
Категория: Цитрусови растения
Посещения: 336

Още през септември – октомври лимоновото дръвче трябва да бъде прибрано на топло през зимния период. Преди това прегледайте дали няма вредители или мухъл. След това измийте добре листата с пулверизатор. Преместете растението на топло място с температура от 15 до 18 градуса, като най-добре това да е с южно изложение. Влажността трябва да бъде около 60-70%, колкото е оптимална за цитрусовите растения.
Лимонът обаче може да презимува и на по-хладни места, стига да не пада температурата под 5 градуса. За кратки периоди може да понесе и температури близо до 0 градуса, като няма да има необратими последствия. Саксията не трябва обаче да се оставя да прозореца или до радиатора. Така ниската влажност и високата температура ще се окажат фатални.

Ако температурата в стаята е около 5-6 градуса, то не е нужно да има много светлина. При високата температура обаче растението се нуждае от добро осветление. Хубаво е обаче да не го излагате на директна слънчева светлина за повече от 2 часа.
Поливането е добре да става с дъждовна или снежна вода със стайна температура. Ако нямате такава възможност, използвайте престояла вода, към която сте добавили една чаена лъжичка сода. Поливането не трябва да бъде по-често от веднъж седмично. Това трябва да се спазва стриктно, особено ако зимува на хладно място. Въпреки всичко, следете и самият субстрат. Ако видите, че е сух, полейте умерено.
Торенето през зимния период също се ограничава. Най-добре е да е се използва тор под формата на воден разтвор. Той се приготвя от 5 грама суперфосфат от калиева селитра и 1 литър вода. Ако съхранявате лимона топло и светло през зимата, то подхранването е добре да бъде с желязо.

Добър момент за пресаждане е пролетта. Можете да го направите и в ранната пролет, ако сте забелязали, че саксията му е станала тясна. Ако има прегорели, засъхнали или просто изгнили клонки – махнете ги. Периодично проверявайте растението за вредители, мухъл или болести. Преди да го поставите на слънчево място, то трябва да се адаптира. Това става като го сложите на разсеяна светлина за 2-3 седмици. При преместването на светло постепенно увеличавайте торенето и поливането.

Спазвайки всички тези неща, ще можете да се радвате на здраво лимоново дръвче. Можете да включите в отглеждането му цялото семейство и така да научите децата да се грижат за растението и да бъдат отговорни. Във всички случаи дръвчето ще внесе уют и приятно настроение във всеки дом през цялата година. А пък и какво по-хубаво от това да имате екологично чисти лимони под ръка по всяко време?

  1. Отглеждане на портокалово дръвче в саксия
  2. Осветеността на лимона е ключов фактор за плододаването
  3. Отглеждане на лимон в саксия
  4. Грижа за лимоните